Семейството ми не ме търси.

  • 4 777
  • 132
# 15
Как стои въпроса с приятелите?
Виж целия пост
# 16
Проблема идва от страха и от закостенялото схващане за,, семейство,,. Ти си сред почти 8 милиарда други хора, всеки от тях би могъл да ти е по-роднина от наличните по документи. Което явно така ще е. Трябва да се напаснеш към живота такъв, какъвто е. Начина на мислене. Един ден ще имаш семейство. Живота, какъвто е, не трябва да те тормози, страхува и да развиваш различни фаталистични сценарии. Щом си здрав, работоспособен човек, всички предпоставки имаш. Кофти вариянт е например да закрепиш едни лицемерни и вяли контакти с братовчедите, които да те коментират помежду си или да те съжаляват. Извинявам се предварително но... майка ти мисля ти внушава кофти работи. Вайка се,, какво ако умра,, превръща те в жертва на обстоятелствата. А това не е така, нали?
Виж целия пост
# 17
Пари за храна няма, защото цялата рода не ги...търсела на кафе? Точно това пише. Ама за интернет пари има. Да, бе, да. И като се вързахте всички да се вайкате заедно с авторката...
По темата, в такива ситуации обикновено 'жертвите' са един дол дренки с 'лошите'. Една такава майка хууууубавичко ще намеква, обяснява и направо натъртва всеки ден колко са лоши роднините, как са ги изоставили да се оправят сами, вместо да помогнат.
Виж целия пост
# 18
Извинявам се предварително но... майка ти мисля ти внушава кофти работи. Вайка се,, какво ако умра,, превръща те в жертва на обстоятелствата. А това не е така, нали?
Четох постовете на авторката и точно това тръгнах да напиша и аз. И на мен ми се струва, че тия мисли за братовчедите и как ще си сам-самичка идват от майка ти, която някак приема себе си и теб за жертва на обстоятелствата.
Аз съм разведена, с едно дете с физ. увреждане, което няма, нито брат и сестра, нито дори един първи братовчед. Моите са двама, като единият не съм го виждала от 20 г., с другия поддържаме връзка  от време-навреме. Много са приятни с жена му, но никога не съм го включвала в хората, на които да разчитам при нужда.
Никога, по никакъв повод не бих казала на сина си "какво ще правиш без мен, като умра", макар че в неговия случай обективно може да се нуждае от помощ, а и шансовете му за собствено семейство реално са редуцирани. Основната ми цел е той да стане самостоятелен и да разчита на себе си. Честно казано, абсолютно никога не ми е минавало през ум , че съм сам-сама и нещастна, защото почти нямам роднини и не поддържам близки връзки с наличните. Всичко това е въпрос на нагласа. Опитите да се сближавате на този етап насила са грешка. Такива отношения се градят от детството. Щом това не се е случило - просто продължаваш напред. Най-важните хора в живота ти ще са собственото ти семейство - мъж и деца, а рамото ще са приятелите. Това фиксиране върху роднините ти пречи да си създадеш собствена среда , в която да се чувстваш добре. Аз темата за роднини никога с никой не съм я обсъждала, защото не ме е вълнувала., а ми се струва ,че е централна за майка ти и често въздиша и се оплаква колко е нечестно и как сте сами и изоставени от тях. Ако е така, точно на това се дължи тревожността ти, чувството за отхвърляне и постоянните ти опити да бъдеш приета от хора, за които не си важна.
Виж целия пост
# 19
Недей да се терзаеш, и аз имам братовчеди, които от години не съм виждала. Нито поддържаме връзка, нито се търсим.
В най- трудните моменти от моя живот ми помогнаха приятелите  и колегите .
Виж целия пост
# 20
Много хора не са близки с братовчедите си. Явно имаш грешна представа относно роднинството, защото все пак никой е длъжен да е близък с теб и да ти помага, само заради обща кръв.
Не знам на колко си, но звучиш като дете.
Предполага се, че някой ден, когато майка ти я няма, ще имаш работа и свой живот.
Виж целия пост
# 21
Щом е излизала с богат мъж (че и вече приключило), колко да е дете?
Гледаме фактите. Grinning
Виж целия пост
# 22
Не прочетох отговорите.
Амии, да си живее живота. Роднините не са длъжни с нищо.
Виж целия пост
# 23
Щом до сега ни сте изградили отношения,надали ще стане занапред.
Това,че сте кръвни роднини не винаги е предпоставка за близост.
Пишете,че баща Ви не поддържа връзка с Вас,камо ли другите.
Няма за какво да страдате ,радвайте се,че имате майка и се обградете с приятели.
Виж целия пост
# 24
Рядко пиша в този раздел, но тази тема ме провокира.
Мило момиче, вайкаш се, че нямаш братя или сестри, сама си. Аз имам сестра, не просто сестра, а близначка. Родени сме заедно, израснали сме заедно, не сме се делили дори за час до пълнолетие.
Но.....днес и аз съм като теб. Сестра ми е странен човек. Никога не сме се карали за каквото и да е, не сме спорили дори за нещо. Но тя никога не се сеща за мен. Най-напред живееше със семейството си в дома на родителите ми. Аз ходех там на гости и се виждахме сравнително често. После нейните свекъри починаха и тя се премести с мъжа си и сина си в техния апартамент. Това стана преди 10 години. Аз никога не съм ходила в апартамента й. Никога не ме е канила. Майка ни и баща ни починаха преди 3 години и оттогава сме се виждали само покрай погребенията и помените им, както и покрай поделянето на наследството.
 Майка беше ходила 2 пъти без покана у тях, докато беше жива, а баща ми почина без да стъпи никога там, макар че ги делеше една улица, тя никога не го покани. Мен - също.
След смъртта на родителите ми поделихме наследството и тя взе апартамента, а аз с моята част си купих собствен, ремонтирах го и се нанесох. Поканих я да дойде, да види новото ми жилище. Още не е идвала, не знам дали ще дойде и кога. А вече нямам тук близки роднини, освен нея, нито тя има друг, освен мен.
Не знам тя като се нанесе в жилището на родителите ми дали някога ще стъпя отново там....Сега ремонтират още, но дали ще ме покани някога....съмнявам се....
Никога за нищо не я търся. Нямам нужда от помощ в никакъв аспект. Финансово семейството ми е добре, имаме повече възможности да помогнем с нещо - било с пари, било с друга помощ, отколкото могат те да ни помогнат, и сме го правили. Обаче въпреки това тя не ме търси никога, не ми се обажда изобщо, сякаш не съществувам.  Дори на рождения ден не ми звъни, а няма как да забрави, на един и същи ден празнуваме. Все аз й звъня по празници. Тази година се ядосах и не й звъних нито на Коледа, Нова година или Великден, нито на рождения ден. И тя не ми се обади.....
Просто е такъв човек. Като няма нужда, забравя за всички. Не се обаждаше и на родителите ми, докато бяха живи. Извън това, което правеше като задължение към възрастни и болни хора - да им плати сметките или да им купи лекарствата веднъж в месеца, никога не им се обаждаше да ги пита добре ли са, живи ли са....
Ако имаше братя и сестри, можеше пак да си сама, това искам да ти кажа......
Да, сигурно е вярно това, че брат брата не храни, но тежко му, който го няма, но...не винаги е вярно, не при всеки. Така че гледай сега майка си, после семейството си, което ще създадеш, тези хора са ти братовчеди, по-далечни са, но това всъщност няма значение. До човек е, не до кръвна близост.
Виж целия пост
# 25
Съгласна съм, че може да имаш роднини и на практика пак да си сам. Не е толкова рядко срещано. А и повечето хора сякаш се сещат за другия само ако имат нужда, поне моят опит е такъв. Затова човек трябва да свикне да разчита най-вече на себе си, да не е зависим от други, защото никога не знаеш дали няма да те изоставят точно когато не трябва.
Виж целия пост
# 26
Такова патриархално - нафталинено възпитание не съм виждала и чувала от дете.
Никой никого не трябва да обгрижва в този живот, дори и “бедните роднини”.

Ако осиротее авторката на 65, кой следва да я поеме?
Виж целия пост
# 27
Като за роднини, които не се интересуват едни от други и не поддържат връзка, много сте информирани за живота си. Та чак и кой с кого излиза...
Кой разнася клюките?

И едните, и другите не харесват майка ти, а това рефлектира и върху теб. Не мога да съдя кой прав, кой крив, но майка ти също има вина за тази ситуация.
Виж целия пост
# 28
Тя, майката й пълни главата с тия работи - бедните роднини, никой не ни иска, няма кой да се грижи за нас......отвратително.
Един нюанс жертва и ей го следващото поколение - същото.
Виж целия пост
# 29
Абсолютно никакво значение кой прав и кой крив. Мен така са ме учили - дават ли ти - взимай, гонят ли те - бягай.
Зорлем да се навирам в живота на хора, които не ме ме искат... Simple Smile
Мацка, като толкова натякват (макар че това не разбирам как става, след като не си говорят, не ми се връзва, но да речем), че не можеш да разчиташ на тях де кажи "Ок, хубаво, разбрах вече." И да се приключва дуднененто. На мен би ми било досадно.
А и междувременно стегни майка си по въпроса. Най-обичам някой като си подготви дрехите за Оня свят преждевременно и седи и чака. Бах, човек ще рече, че друго на Този свят няма за правене.

Нарциса, щях да подмина, ама така и така съм се разписала... Авторката говори в минало време. Не се знае кога е била тази ситуация. Има дълбоки спадове в живота на хората, има и изкачвания. И аз съм имала торта за рожден ден под формата на желе (защото желатина е евтин) с ягоди от градината на баба, защото няма парички за друго. Когато съм била 4ти клас. Сега да си спра интернета ли? Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия