Страх от високо и преодоляване на страха.

Имам страх от вода. Ха-ха, да знам, ясни са ми всичките подмятания тип "детска градина" - как се къпя, как пия вода и т.н. В интерес на истината знам кога се появи страха и защо. 2005та, големите наводнения, била съм баш 7ми клас и гледката от селската река, която всеки ден можеше да се прескочи, а тогава беше станала 30м широка, Бог знае колко дълбока, беше бутнала диги, мост, колони, брод, явно ме е посчупила леко.
С години не влизах във вода, не припарвах, ако няма нужда. Не ходехме вече на море, което ми беше идеално. Но ходехме на палатка. На това ще се върна после. До преди 2005та ни вълни ме притесняваха, ни плуване.
Fast forward, години след това се запознавам с ММ, фен на море, фен на басейни и спа (по които вече не ходя от хигиенни съображения). Прекрасно. Ще го борим тоя страх, време му е вече.
Ще влизаме в басейн, плитката част, дето е до бедрата. Рев! Ама рев ти казвам. ММ ме държи, не ме бута, не ме дърпа, само ме подканва за още едно стъпалце. Влизам до коленете, още рев, подбъзиква ме моя да спра да рева, защото ще вдигна още нивото на басейна Влязох, седнах на парапетчето, постоях, погушка ме и до там за този път.
Втори опит, няколко седмици по-късно - пак басейн, дълбок вече до раменете, пак рев, пак държане, влязох за малко някак и излязох. През цялото време ме караше да му разказвам неща, най-различни - какви животинки сме имали на село, къде сме ходили на палатки, все глупости, но успокояващи
Трети опит - Гърция, няма как вече, тук е лесно - плавно, солено, няма опасност. Влизаме, аз се треса като вибратор Водата стига до кръста вече - добре. Ама до гърдите не е добре, започвам да се задушавам, въздух не ми стига, паника, пак се покатерих върху него. Абе шоу
За 3 години го оправихме до там, че да мога да влизам спокойно, все по този метод - Инферийка за ръчичка
На третата си купуваме очила за плуване. Човек ще рече, че ще си натопя главата ей така... Оказа се, че не само ще си я, а ще ми е интересно и приятно. Зяпахме рибки, плувахме (оказа се, че още мога), купихме си цели маски с пипончета за дишане, аз подарих на ММ камера за подводно снимане. Кеф Снимаме на брега, де, на плитко, но пак.
Аз съм в потрес какво и защо се случва и ми е по-лесно да зяпам риби във водата, от колкото да вляза до кръста или да се разходя по кея. Оказва се, че ме е страх от това да виждам водата как се движи За това и на язовир не ме е било страх да спя около водата, защото там е спокойна Да видиш каква истерия беше на ферибот за половин час... Но го борим тоя страх

Хубаво е да разбереш какво ти е събудило страха и от какво точно те е страх. Обикновено има някакво разковниче - може да е филм, история на някого, нещо важно, което се е случило в живота ти. Принципно е нормално адреналина да ти се вдига при опасност, а когато си на високо има такава. За това т.нар. adrenaline junkies се катерят и скачат от къде ли не Та хубаво е да разбереш дали те е страх от това, че ще паднеш или примерно те притеснява в някакъв момент да не скочиш. Това си е съвсем реален, макар ирационален страх. Много инрересен феномен на зараждане на компулсия преди обсесия, но няма да задълбавам. Та провери се дали имаш страх само да гледаш от високо или да си на високо, защото има разлика. Т.е. ако ти сложат една греда на земята - ще можеш да минеш без проблем. Ако я вдигнат на 2, на 10, на 20м вече ще е друго, макар гредата да е същата За това се казва "не гледай надолу" в такива ситуации Ако ти става лошо от това да си на високо ще имаш същите симптоми например от изкачване на стълби. Виж дали от балкони също те е страх или само когато си навън. От гледане през прозорец напред към хоризонта, надолу към улицата? Защо точно когато си на екопътека? Т.е. локализирай страха, ограничи го до нещо конкретно и започни да го разнищваш.
Хубаво е да имаш някой подкрепящ до теб, който ще те разсейва, да те подкрепя, да не те пушва. Виж къде са ти границите и започни да ги разширяваш леко.