Третокласници 2023/2024

Децата трябва да бъдат научени да забелязват очевидното за нас. Те тепърва се учат. Ако до сега не сте коментирали книгите, които им четете или филмите, които сте гледали ще им е трудно. Ако сте го правили ще имат основа и бързо ще се ориентират. Скоро ще дойдат и преразказите, започнаха съчиненията по картинки.... Ако сега усвоят четенето с разбиране, в трети клас ще им е лесно да разбират уроците по ЧП и ЧО, където е разказен материала.
П.п за съжаление, с моя синковец не сме го правили, защото той никога не пожела да му се чете и саботираше всеки опит от моя страна да чета на него или на кака му.

за първи път чувам дете да не иска да му четат. От каква възраст пробвате? Какви книжки? Не се отказвайте, вземете интересни книжки с много картинки по вкуса му и пак четете.
В книгата “да отгледаш читател” съветват четенето да не спира, когато детето се научи само. Напротив, и с 10-11 годишното да си имате ритуал за четене поне вечер.
Вече забелязвам, че действа- моят лятото не искаше да чете, изобщо сам не искаше, но вечер като взема някоя книга с едър шрифт, чета една глава и кажа- хайде аз лягам, имаш 15 мин да довършиш четенето или веднага да гасим лампата, винаги избира четенето

От бебешка, откакто проходи. Кака му много обичаше да й чета, но той дърпаше книгите от ръцете ми и ги хвърляше на земята или ги късаше. Това продължи във времето и до днес, макар че е втори клас категорично отказва да му се чете или да чете сам. Има леки симптоми на дислексия, може и заради това да е, не знам. Проговори много рано и много правилно, на 18 месеца вече се обясняваше с обстоятелства, водеше преговори, на 19-20 започна да различава ляво и дясно дори ако човекът е срещу него и то само след една серия на "Сънчо". Тогава не гледаше друго, през деня за фон използваше канал "Класика", т.е класическа музика. Устройства у дома нямаше освен един телевизор, който по негово желание работеше само и единствено на канал за класическа музика. Признавам си, че покрай проблемите на каката пропуснах да забележа някои сигнали като това, че отказва да оцветява, не играе с конструктори, не се занимава с пъзели след като сортира му омръзна и дори пречеше на кака си, ако седне да прави нещо от това. Вглеждах се за симптомите, което наблюдавах при нея и не отдадох значение на другото. Обича да се движи, да е навън с приятели, да рита, да кара колело... Естествено с времето и израстването започна да гледа детски, да играе на телефона... Играе и с играчки, но почти не проявява интерес към Лего, към пъзели и конструктори - 0, не рисува, а се справя добре, но не посяга към моливи и четки. У дома идваше три години учител по рисуване за кака му - предлагахме му да се включи, но не искаше.  В първи клас пролича проблем с фината моторика при писането, струва му голямо усилие да владее ръката, буквите са ъгловати, нечетливи, големи... И не му "пука" както той се изразява. Докачлив е, ако му се направи забележка или някой забележи нещо веднага се сърди и се отказва. Драма куин в мъжки род. Много особен характер е.

На нашите също им пишат оценки. Аз не ги коментирам с него, но той знае, че има двойки, четворки, шестици и се е случвало да каже"ще ми пишат двойка", та явно им говорят(т.е. са ги наплашили вече).
Даже не ги гледам някои, онзи ден имаше забележка, че замерял с филия съученик по време на обяда. Най-вече ми стана смешно, а и си знам стоката, той филии няма, нито яде храната от стола. Тази филия е пристигнала първо при него и той си разказа, че са го замерили и той я хвърлил обратно, та ми беше ясна историята предварително. Баща му е този, който се напрЕга повече за такива глупости.
За зелено училище нищо не казват, но и по принцип ни съобщават предната вечер нещо. Редовно разбираме за спортни празници и тържества предната вечер. В чата на шаха пуска учителя съобщения, че няма да се учи еди кога си. Ние подпитваме и редовно едната учителка казва "Няма такова нещо" и ден преди това пише в школо"утре е неучебен ден". Отказала съм се вече да им забелязвам и да се ядосвам за липсата на адекватна комуникация.
Иначе имаше след първи клас екскурзия по някаква програма. Беше безплатно, 6 дну в с.Баня до Банско някъде. Хареса му, реално ние платихме само джобни, всичко друго беше безплатно, но не знам тази година дали пак ще има. Едната учителка го беше инициирала и беше кандидатствала.
Нали сме с две- всяка води свои си предмети. И тази по БЕЛ, музика.. и забравих какво друго водеше всяка събота в 9 чака децата до парка(ние сме в Изток и сме до Борисовата градина) и ги разхожда 2-3 часа, говори им някакви неща. Последните седмици няма заради студа, а и моят и други деца са на някакви занимания и май събира само няколко.
Другата по математика, природознание и подобни пък по друга програма ще прави някакви излети, екскурзии, ще ги води из София по забележителности, но сигурни пролетта. Ще са еднодневни в учебно време.

За четенето- преди съм му/им чела много, но вечер не може да ме накарате. Ужасно съм уморена-работила съм, сготвила, прала, сипала, сервирала...и сядам малко да си почина. Баща им ги оправя за ляганв и сяда и той после малко да погледа в една точка, няма шанс вече да се напъвам да им чета. Понякога се случва през деня, с някоя нова книга.
Иначе им пускам вечер да слушат книги от сторител. Сега са на третата книга за Хари Потър. Интересно му е, редовно обсъждаме нещо от историята, играят с брар си на магьосници. Той си чете енциклиоедии и някоя с кратък текст, като Агата или Лошите момчета.
Дълги книги, класики за слушане му ги поднасям. Не го напъвам да чете, защото това го отказва, намразва ги и изпада в истерии.
По-важно ми е да му остане интереса за четене от това да броим колко страници е прочел и да отмятаме някакви списъци. Детето ми не е такова, няма какво да го натискам, да го тормозя и да си създавам проблеми.
Аз бях много четяща, по цяла нощ не спях, рано прочетох някои книги за възрастни. Майка ми не е седяла да ми чете, нито ми купуваше особено много книги. Тя купуваше за себе си, имахме огромна библиотека. Тя четеше много и може би личния и пример ме придърпал към книгите, но пък сестра ми въобще не четеше. Започна, като излезе в майчинство на 23 И чете много досега, сигурно повече от мен.
Та аз, че съм чела...голяма работа, всеки човек е различен. Мъжът ми също не е чвл задължителната литература, той се е увличат по военна история и философия и то в последните класове, казва, че нищо не е чел преди това. Та всеки си намира пътя и начина. Нашето не е по писането, четенето на романи, но други неща му се отдават и натам мисля да го подбутваме.
Таблицата не сме я учили предварително, но той от отдавна се досеща сам за идеята и сега това, което са го взели г е схванал и няма проблем. Имаме едно "помагало", картон с умножение и деление от другата страна. Само го разнася последните седмици и рецитира. Малният и той скришно го взима(батко му не му го дава) и ме пита кое на колко е равно 🤣

И аз четях много и от малка, без да са ми чели специално на глас, но явно е индивидуално, не толкова предизвикано от родителя. Имахме и книги, разбира се, но и моите имат.
И по наше време нямаше интернет. Но пък като нямаше таблет доскоро, моята пак не се беше утрепала да чете, предимно комикси търпеше, другото само насила.

Това за Сторител или изобщо аудиокнига е идея, само не ги знам моите хора, второкласничката и малкото братче, дали ще седнат да слушат, или ще си искат клиповете и игрите. Но ще опитам.

Моята второкласничка няма нито телефон, нито таблет, по изключение гледа нещо, с баба й и дядо й гледат сънчо (в момента върви много приятна японска анимация, не винаги са интересни филмчета) .
Чета им от малки, всяка вечер по нещо, дори да е само страничка.
Лятото само патиланци (и не до края), като, за да върви книгата се редувахме - една глава аз, една -тя. Оказа се , че има много стари и диалектни думи, които не разбира и трябваше да обяснявам. Рядко я виждам да чете нещо сама, но все пак се е случвало, така че има надежда.

Не успявам да следя всичко което учи, виждам, че пишат преразкази, разбира текстовете, още има да работи докато напише добър текст и без грешки. Диктовки в занималнята. Оценките са все отлични, или мн. добър, колко са реални не знам, но те сега се учат и е нормално неща, които за мен са елементарни за тях да не са.

Взела съм сборници с допълнителни задачи по математика, защото смятам, че в това е по -добра, да развива силната си страна, все ще научи българския, няма къде да иде. Ваканцията е идеално време за това и решаваме заедно по малко всеки ден.

Може би често да се завишават оценки в начален курс, трудно ми е да преценя. Каката на наборчето беше с реални оценки, запази ги и в пети, и сега в шести клас. Е, има някои колебания по предмети, но е неизбежно. Малкият е шарен по БЕЛ, там изпитва някои затруднения, които правят оценките шарени, даже слаб (2) донесе на тест, бих казала заслужено. Но като средна оценка е около 5,50-5,60 по предмета за сега. По другите предмети тук там по някоя петица носи. Аз коментирам оценките, да си знаят. Доколко са реални ще си проличи на НВО в 4 клас и най-вече в пети. Тогава надценените ги приземяват. Не е приятно, но е неизбежно.

Не мисля, че НВО е четвърти клас ще приземи надценените. Кврсторите са учители от същото училище, т.е ако това им е системата, тя ще продължи…
Относно четенето на глас с детето, аз казвам какво препоръчват специалистите, нататък “всеки сам си преценЯ”. Едно време и в столче не сме се возили, но силно се надявам, че днес се ползват.
Изключения и случаи всякакви, наша е задачата да се опитаме да предложим най-доброто максимално дълго време.

Здравейте,искам да ви питам нещо.Ясно е,че оценяването е субективно,но все пак има си някакви критерии-интересува ме примерно на самостоятелна работа за оценка "отличен" трябва да не се допусне нито една грешка ли?Не съм от амбициозните майки,не ме разбирайте погрешно,по скоро мисля,че госпожата има лично отношение към моето дете.Има точно едно пресмятане сгрешено и му е писала 6 с два минуса на конкретната контролна.
Общо взето от всичките 10 момчета в класа,повечето от тях биват определени като палави,какво имам предвид-бягали по коридора като отиват до тоалетна,обаждат се в час,като не са попитани конкретно те(но на онлайн обучението много често се случва да задава въпрос госпожата,когато работят колективно и да чака отговор без да посочи конкретно някой,та вероятно и самите деца затова се обаждат).Прави впечатление,че се коментират само момчетата на всеослушание,а момичетата не.Оказа се обаче,че и там има мн проблеми,но момичето,което е в основата е от семейство с възможности,та темата е деликатна и не се коментира на род.среща да речем.
За да бъда сигурна какво се случва,помолих една от майките на децата да разпита своето дете,чак толкова ли моят син пречи на дисциплината в час(когато приключи дадена задача започвал да се обръща,да се оглежда или говори с детето до него),ми да ви кажа детенцето сподели,че няма такова нещо.Има други две деца,които много пречат,но той не е сред тях.Госпожата обаче го е заклеймила като непослушния и дори му отправила реплика "Като те нямаше беше много спокойно в час!"понеже преди грипната ваканция беше болен.
Притеснява ме това,че на тази възраст децата няма своя обективна преценка и приемат казаното от госпожата като чиста монета,та да не се окаже в даден момент без приятели, а все пак начинът ,по който го кара да се чувства с тези изказвания.
Заведох го дори на психолог,за да видим коя е причината,която го кара все така да е неспокоен в час-оказа се,че не е мръднал при срещата със специалиста,просто като е нарисувал рисунката си е започнал да потраква с моливче по масата.Това е,бил е спокоен през цялото време.Наблюдава се едно жужене като цяло,но нищо ненормално и фрапиращо.Та това явно побърква госпожата.Самото дете ми обяснява,че просто му става скучно като приключи преди другите.
Скоро пак имало ситуация,в която отнесъл критика,че говори,но се оказа,че го занимава детенцето до него и госпожата му се извинила.
Наскоро,съвсем случайно се оказа,че моя позната е била някога ученичка на класната на моя син и има ясен спомен как ги е деляла на бедни и богати, та това ме навежда на мисълта,че има вариант да го е нарочила,така да го кажа.

6 с два минуса е равно на 5,50, поне така помня от моето време още. Зависи и колко голяма е била грешката. По принцип всяка задача носи определни точки и според общия брой задачи, съответно сбор точки, да може 1 грешка да е равна на 5,50. Миналата година смятах на дъщеря ми едно бързо изпитване по руски на думи, бях озадачена, но така се оказа, да. Това е на принципа на просто тройно правило - максималния сбор точки - 6,00
получените от детето точки - х
Умножаване на кръст и получавате с точност до хилядни оценката на детето. При този начин на пресмятане половината е равно на 3,00

6 обикновено трябва да е без грешка. Все пак, всеки учител се съобразява и с нивото на самото дете. Случва се да се даде малко за старание и мотивация. Факт е, че не е написала 5.50, а 6--, което някак лъже мозъка, че си е 6 и детето би трябвало да се чувства по-добре. Като с цените-5.99 лъжез че е 5лв, а си е 6лв.
Вече за отношеноето и репликите и аз бих се тревожила, но реално нещата биха се подобрили само ако говорите с нея. Ако не откликва и поведението става по-неприятно и сериозно- разговори нагоре по стълбичката.

Не мога да си кривя душата,получава и похвали, може би такъв просто е подходът на госпожата,защото пък други реплики ми е цитирал,насочени към негови съученици,подобни на тази...Говорила съм с майка от класа,която е имала разногласия с госпожата и това рефлектира върху отношението й към детето.Все пак не мисля,че децата за нещо са виновни и не ми се вижда правилно това.
И учителите са хора,разбирам,имат чувства и емоции,но все пак работата с деца не е за всеки 😉

А ти сигурна ли си, че е рефлектирало, а не са съчинения на другата майка?

Сигурна съм,госпожата коментира в класа пред всички деца.Не искам да задълбавам повече,ще се справяме със ситуацията,само времето ще покаже как ще се развият нещата.Около мен и други такива случаи има,споделяли са ми приятели/познати ,та затова вероятно допускам,че може и нашият случай да е идентичен,а може и да не е.😉
Благодаря за вниманието,здрави ученици ви желая!

И при нас има неприятни реплики, засрамване пред целия клас. От една страна не съм видяла да му пише забележка, все добри отзиви, даже по 6-7 на ден. За което не ми дреме особено- аз не се впечатлявам от оценки.
Но ежедневно има непремерено и усмиващо отношение. Мисля, че бях разказвала, кан му беше размятала чантата, изсипала я на пода. Защото му липсвало помагало. Той е бавен, забравя и наистина е немърлив, аз с това съм наясно, но като го притиснеш и му крещиш той блокира и не се забързва. Оказа се, че помагалото е в дома на съученик, не се знае как е отишло там. Обаче детето не получи извинение. Повдигнах въпроса и от тогава имам чувството, че нарочно му пише по 6-7 добри отзива на ден Някак твърде очевидно е.
Не само към моето, на другите също се присмива пред всички- този бил с глупавите въпроси, моят бил най-бавен и нисък в класа, друго само ревяло. И тива са реплики поднесени с широка усмивка и хихикане. А конкретното дете мълчи и се свива. Само заради детето си не дълбая по тези случки. Не от страх, че ще има лошо отношения, а защото той ми каза, че не иска да си сменя класа и понякога харесва учителката, защото ги пуска да играят по време на час 🤣 А и за година и нещо някак я опознах. Непремерена, често се отнася с подигравка и има тъпи реплики ьа санкции, късане на листа и подобни. От друга страна си пада по-веселяк от другата им класна(имат две), повече е склонна да ги оставя да играят, да излизят навън, да си отпускат душата. Другата се държи мило и премерено, но е суховата и се впряга за някакви абсурдни неща. Та всеки човек си има различни страни, едно е минус, друго е плюс...докато не се случи нещо кофти мисля да си пея мантри и да се опитвам да не забелязвам дребнотиите.