Редно ли е да кажа на 25 г. жена, че е осиновена?

Публикувана: 13 апр. 2005, 09:57 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2005, 21:49 ч.

4 968
28

# 15 13 апр. 2005, 12:06 ч.

По тоя повод се сетих за една ситуация, когато Кеворкян заребри на една майка репликата “нали сина ти е осиновен”. Тя изглеждаше шокирана и наистина беше. Сина й беше 30-годишен. Вярно, че момчето не се върна - за огромно съжаление. Но както тя тогава каза, Гошко не е, не е. Той не знае. Въпроса е деликатен от страна доброжелатели.
Иначе братовчедка ти е законен пряк наследник на осиновителите си.

Виж целия пост

Fujiwara

# 16 13 апр. 2005, 12:39 ч.

Според мен никак не е редно. Това може да се отрази много зле на братовчедка ти. Моята братовчедка също е осиновена и знам какво се случи след като разбра. Освен това доколкото си спомням имаше някакъв текст в Наказателния кодекс относно разгласяването на тайната на осиновяването, че при настъпване на вредни последици за осиновения се носи наказателна отговорност. Иди доказвай в съда, че си имала добри намерения.

Виж целия пост

Marid

# 17 13 апр. 2005, 13:02 ч.

Цитат на: Tonita

Цитат на: vesi1

Цитат на: dezyg

може да има неприятности с другите роднини около наследството.

Със сигурност ще разбере от документите, когато или ако се стигне до делби и пр. Но фактът, че е осиновена юридически не влияе, т.е. тя е пълноправен наследник.

Зависи от вида на осиновяването. Може да има право да наследи осиновителите си, а може и да няма право ( май се нарича непълно осиновяване ). Нека някоя мама с юридическо образование да каже Confused

Винаги има право да наследи родителите си, независимо пълно или непълно е осиновяването. Всъщност аз не разбирам какъв точно проблем ще се появи с наследството, освен от чиста злоба да вземат да и кажат. От документите няма начин да разбере, че е осиновена - съставя се нов акт за раждане с името на осиновителите. Роднините не вярвам да имат документите по осиновяването и дори да имат, какво от това - те изгода от цялата работа нямат, освен да смутят момичето. Ако искаш, обясни им , че разгласяването на тайната на осиновяването е наказуемо и да си помислят добре дали да го правят. Освен това ти си познаваш братовчедката най-добре, можеш да прецениш как ще реагира на новината и дали за нея това ще е голям стрес, или пък ще го приеме спокойно.

Виж целия пост

zaeto

# 18 13 апр. 2005, 14:39 ч.

Понеже съм съгласна с повечето мами, които казват, че ситуацията е деликатна и т.н., само ще допълня : чл. 145, ал.2 от НК гласи следното: "Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последизи на осиновения, ..... се наказва с лишаване от свобода до 6м или с поправителен труд, а когато са настъпили тежки последици- с лишаване от свобода до 1г." Вярно, че тук се изисква намерение, но иди си доказвай намеренията в последствие. А от към наследствена гледна точка проблем няма.
Хубаво помисли преди да предприемеш нещо. Успех с трудната задача!!!

Виж целия пост

Blue Rose

# 19 13 апр. 2005, 14:42 ч.

И според мен след като родителите така са решили преживе,не трябва да й казваш.Имам позната,която е осиновила дете,което е вече голямо,но на въпроса ще каже ли някога на детето за това ми каза,че никога не би го направила.Попитах я,а ако някой друг й каже,а тя ми отговори-едно е да го чуе от друг човек и съвсем друго от майка си.Всеки си има своя истина,но с9поред мен това е решение само на родителите-никой друг няма право да казва истината.А и нейната истина е по-стойностна-имала е родители,семейство...Жестоко е някой на тази възраст да ти разкрива истини,които в случая са без значение вече...Психолозите са на мнение,че истината за осиновяването се казва на детето до 7-8 г. възраст после тази истина се превръща в отрова.

Виж целия пост

Ружа72

# 20 13 апр. 2005, 15:07 ч.

Мисля че няма никаква необходимост да се разгласява такова нещо и добре че човек който разгласи такова нещо по закон се наказва с лишаване от свобода 1 година.
И това му е малко, ама поне така ще бьдат спрени хора които могат да навредят на осиновените.

Виж целия пост

White Raven

# 21 13 апр. 2005, 15:49 ч.

А какъв ти е мотива за да и кажеш,че е осиновена? По какъв начин това е свързано с наследството? Осиновена или не, тя има същите права като родно дете по закон. Самият факт,че обмисляш да и кажеш говори много лошо за теб. Imp

Виж целия пост

Val

# 22 13 апр. 2005, 15:53 ч.

Не бях 4уvала за този закон Embarassed

до сега.
Но определено той не се спазvа

.
Ако сам на тvое място не бих и казала......не vсьЩност vси4ко е "според заvиси",само ти знаеш ,как то4но стоят неЩата при тоvа моми4е....Ако прецениш ,4е трябvа да го знае ,то и го кажи много vнимателно и деликатно.

Виж целия пост

LILI_K

Гост

# 23 13 апр. 2005, 16:21 ч.

Наистина всичко е според "зависи"
Едва ли някой като разбере такова нещо, ще тръгне да съди човека, който му е казал! Това всъщност е идея - да осъдя мъжа си Laughing

Виж целия пост

bigoni

# 24 15 апр. 2005, 19:53 ч.

Аз също мисля,че не трябва да й казваш. Ако все пак научи и се почувства зле, нека не си ти причината. Поговори си с бабите й и помислете дали те да не й кажат, макар че ме съмнява. Те толкова години са мълчали, та сега да проговорят. А от юридическа гледна точка няма проблеми с наследството, освен от лошотия и злоба да не й кажат някои роднини. Дано не става така.

Виж целия пост

new*

# 25 16 апр. 2005, 02:55 ч.

Ама след като родителите й са починали, аз мисля, че няма да е зле да знае истината. Може да реши, да потърси физиологичните си родители и да ги открие. Може на тях да им трепне нещо и да са й подкрепа... знам ли.
А сега е сама на света. Щом ги няма родителите й, сигурно няма и брат или сестра и е съвсем сама. Възможно ли е като е на 25 години и разбере истината, това до там да я нарани?! Не е в "трудна възраст", напротив! Ще разбере всичко. Като чета в-к Лична драма, виждам, колко жени търсят децата си, които поради някакви си причини, са оставили в ръцете на съдбата едно време. Може и нейните родители да я търсят.

Виж целия пост

Алиса в огледалния свят

# 26 16 апр. 2005, 08:17 ч.

Имам близка приятелка, вече на 30г., която не знае, че е осиновена, и съпругът й не знае. Нямам и намерение да им казвам. Баща й почина, майка й помага за детенцето им. След като са решили да не й казват - това е решение, което могат само те да вземат.

Виж целия пост

LILI_K

Гост

# 27 18 апр. 2005, 12:53 ч.

Със сигурност когато човек разбере такова нещо започва да разпитва всички , които биха могли да знаят нещо и въпросът е "Ти знаел ли си? Защо не ми каза!"Това е нормалната реакция, не смятам че истината може да се крие вечно.А идва и един такъв момент, в който и самите родители изпитват нужда да се отърсят от тайната...
А колкото до кошмара, той не започва, когато разбереш, той е започнал още когато майката е оставила рожбата си Cry

Но човек в зряла възраст преживява този факт и продължава напред, а дали ще иска да разбере, или да забрави, е въпрос на личен избор!

Виж целия пост

Anonymous

Гост

# 28 24 апр. 2005, 21:49 ч.

Незнам,съжалявам че се меся,но мога да споделя само едно нещо и то е моят мъж също е осиновен но той май не го знае казвам май защото съм говорила със леля му(сестрата на майка му)която ми разказа всичко,как сегашната му майка е имала проблеми тоест извън маточна бременност и може би месец след това леля му отива да го вземе когато той е на 5 месеца от истинската му майка.До колкото разбрах от нея той знае или е разбрал по някакъв начин но никога не е говорил на тази тема,аз си мисля че той незнае,Аз самата го разбрах много случайно,понеже свекърва ми и рода на майка ми се падата роднини и мен ме притесняваше факта че можем да се окажем 2-3 братовчеди,но не се оказа така.До сега никой не му е казал от свекъра или свекървата,тя го пази като малко дете,но ако е разбрал нещо то е от случайни хора.Много пъти аз самата съм си мислела дали е правилно или неправилно да му кажа,реших че нетрябва,макара че се страхувам защото може да дойде ден и той да разбере и ако тогава ме попита дали съм знаела може да не мога да скрия,незнам какво ще стане тогава,но не и правилно да му казвам след като той 31 г.живее така,не съм тази от която трябва да научи ако му кажа ще ме намрази.Обичам го и това е най важното макар че много мисля по въпроса надявам се да не го научи никога,но ако го научи незнам какво ще правя.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как се запознахте с миналото си ?

22 816
12

Осиновени

"знаеш ли, че майка ти те търси?......

49 068
31

Осиновени

Загубих семейството си

2 125
0

Родители, преживели загуба