Скрит текст:
Моята история е като всяка една история на дълго чакана рожба. Трудна. Но с Щастлив завършек.
Със съпруга ми се оженихме на по 29 години /юли 2007г./ и решихме да си дадем 2-3 години "младоженски" както ги наричахме и да не бързаме на всяка цена да правим бебе, но пък решихме да не се пазим много. За всеки случай заради възрастта си и напътени от кумата ни, която след много инвитро процедури още не беше забременяла си запазих час в началото на 2008г. за преглед при доктор Персенска в старата клиника. Направихме рутинните прегледи, спермограма, хормони и цветна снимка и ни увериха, че всичко е наред. Успокоихме се. В края на 2010 година ние решихме да станем малко по-целенасочени и да таймирам овулацията и да проследим нещата. Месец след месец, а бебе нямаше. Изведнъж в края на 2011 г. започна едно непрекъснато кървене - цикъл по 15 дни. Тогава на един преглед при доктор Димитров от Токуда той видя някакво образувание на входа на шийката на матката и каза, че трябва да ме види доктор Карагьозов, шефа на гинекологията в Токуда. Записах час за началото на март. При прегледа доктора взе биопсия и я изпрати за изследване. Оказа се Ендометриоза. Помня много добре на стената на кабинета му един макет на женската репродуктивна система, той ми обясни точно къде се намира това образувание и ми каза, че отстраняване от такова място е много трудно и рисково, но една бременност ще помогне да се изсуши. "Забременявай" ми каза. Като че ли аз не опитвах до сега. От април 2012 година минахме през много лекари специалисти по ендометриоза - шефове на болници и отделения - не искам да изброявам и да посочвам, че няма смисъл. Всички ми казваха - много е рисково, не мога да те оперирам. Един от наистина добрите специалисти по ендометриоза в Европа доктор Бернар Хедон от френския институт по Ендометриоза беше на един семинар в България в края на 2012г. Прегледа ме, погледна ме и каза. Забременявай, това не може да се оперира. Тогава започнах да проучвам и да чета за моя тип ендометриоза - Ректовагиналис. Т.е. образуванието беше засегнало не само шийката на матката, но беше се враснало към ректума. Най-кръвоснабденото място в женския организъм и най-недостъпното за операции. Такива операции имаше тогава 2 направени в Европа, с недостатъчно добър резултат и една в Русия. В България никой не беше правил такава операция, а и никой не искаше да направи.
Тогава в началото на май 2013 година отидох в новата болница Надежда и си записах веднага час за доктор Стаменов. Заради това, че съм ходила в клиниката преди години те ми пазеха досието и се водех пациент на болницата и затова запазих час за след около месец. На прегледа, който продължи около час доктора ме гледа няколко пъти, извика доктор Еленчев да ме види и той и каза че това нещо, ако не се оперира ще ме превърне в инвалид. Че шанса да забременея е крайно минимален заради токсичната среда, която създава ендометриозата и няма да водя нормален живот. /Не искам да се разпростирам в подробните му обяснения, а и не е нужно, но си беше доста страшна прогнозата му за бъдещето/ Каза ми, че иска да проучи по-подробно случая и да се чуе с негови колеги в чужбина и да го обсъдят. Ще ми звънне за час. Последното ми се видя невероятно - да ми звънне за час, но си замълчах. Бях решила като мине лятото съма да си запиша час пак и да искам да направим въпреки това една проба инвитро.
Да , но след 20 дни ми се обадиха от болницата и казаха, че доктор Стаменов ме вика на преглед. Записах си час и на прегледа подробно ми обясни какво е проучил, какви са рисковете, как той ще процедира и така натътк. Казах, че искам да го обмисля известно време и ще си запиша час за да кажа какво съм решила.
Страха тогава ми беше при операцията да не се наложи отстраняване на матката и яйчниците. Това ми беше най-големия страх. Затова септември като отидох му казах, че въпреки всичко искам един опит инвитро. Той се съгласи, но каза, че преди това трябва пак да проверим тръбите с цветна снимка. Той ми я направи и каза, че вижда запушване и преди инвитрото трябва лапароскопия за да я отстрани, ако има хидросалпингс. Ноември 2012г. направихме лапароскопия, оказа се леко изкривяване, което се е коригирало с лапароскопията. Декември направихме инвитро, което завърши януари 2013г. с извънматочна бременност и отстраняване на дясната тръба. Имах 2 замразени ембриончета и настоях септември 2013г. да направя още един опит - неуспешен. За емоциите няма да говоря - но се изправих пред ситуацията и реших, че ще се оперирам. Доктора събра екип от трима главни оператора - той, доктор Еленчев и доктор Григоров /блестящи лекари, просто невероятни/ и на 10 декември направиха първата такава операция в България, която продължи от 9 часа сутринта до 3 часа следобяд. Освен това образувание са открили и едно голямо колкото юмрук ендометриозно огнище, което било обхванало сигмата на дебелото черво - отстранили 10 см. от червото и отстранили успешно основното еднометриозно огнище. Много трудна и много тежка операция, работили са при непрекъсната загуба на кръв - имам преляти почти 2 литра кръв..., а моята кръвна група е много рядка /0-/. Били са готови с тази кръв, предварително. Може би за тогава това беше и първата такава успешна операция в Европа.
Седях 5 дни в реанимация, после 5 дни в отделението в болницата. Започнах лечение със Золадекс и влязох в принудителна менопауза, която при мен продължи една година.
Три месеца след възстановяването на цикъла направих много лека стимулация с 3 инжекции Менопур малка доза и забременях. Имах прекрасна и лека бременност, много леко раждане /секцио, понеже нямаше как да е естествено заради операцията/, а сега една хала за дъщеря с прекрасното име Магдалина.
В резюме, ако сте стигнали до тук, искам да кажа, че никога, дори и в най-тежките си моменти не загубих увереност, че ще имам дете. Когато направих третото инвитро, имах усещане че съм бременна толкова силно, че като казвах на ММ, той ме гледаше странно - явно му съм се виждала луда.
В деня, когато направих кръвния тест си признавам, че си позволих малко несигурност, но като видях ЧХГ над 900 се захилих наистина като луда.
Сега се шегувам с мъжа ми, че ме е наблюдавал при всякакъв хормонален небосклон - в менопауза, в бременност и в кърмене, и ме е видял при всички възможни ситуации.
Пожелавам на всеки искащ да получи благодат. Защото детето е това - благодат, благословия...
Със съпруга ми се оженихме на по 29 години /юли 2007г./ и решихме да си дадем 2-3 години "младоженски" както ги наричахме и да не бързаме на всяка цена да правим бебе, но пък решихме да не се пазим много. За всеки случай заради възрастта си и напътени от кумата ни, която след много инвитро процедури още не беше забременяла си запазих час в началото на 2008г. за преглед при доктор Персенска в старата клиника. Направихме рутинните прегледи, спермограма, хормони и цветна снимка и ни увериха, че всичко е наред. Успокоихме се. В края на 2010 година ние решихме да станем малко по-целенасочени и да таймирам овулацията и да проследим нещата. Месец след месец, а бебе нямаше. Изведнъж в края на 2011 г. започна едно непрекъснато кървене - цикъл по 15 дни. Тогава на един преглед при доктор Димитров от Токуда той видя някакво образувание на входа на шийката на матката и каза, че трябва да ме види доктор Карагьозов, шефа на гинекологията в Токуда. Записах час за началото на март. При прегледа доктора взе биопсия и я изпрати за изследване. Оказа се Ендометриоза. Помня много добре на стената на кабинета му един макет на женската репродуктивна система, той ми обясни точно къде се намира това образувание и ми каза, че отстраняване от такова място е много трудно и рисково, но една бременност ще помогне да се изсуши. "Забременявай" ми каза. Като че ли аз не опитвах до сега. От април 2012 година минахме през много лекари специалисти по ендометриоза - шефове на болници и отделения - не искам да изброявам и да посочвам, че няма смисъл. Всички ми казваха - много е рисково, не мога да те оперирам. Един от наистина добрите специалисти по ендометриоза в Европа доктор Бернар Хедон от френския институт по Ендометриоза беше на един семинар в България в края на 2012г. Прегледа ме, погледна ме и каза. Забременявай, това не може да се оперира. Тогава започнах да проучвам и да чета за моя тип ендометриоза - Ректовагиналис. Т.е. образуванието беше засегнало не само шийката на матката, но беше се враснало към ректума. Най-кръвоснабденото място в женския организъм и най-недостъпното за операции. Такива операции имаше тогава 2 направени в Европа, с недостатъчно добър резултат и една в Русия. В България никой не беше правил такава операция, а и никой не искаше да направи.
Тогава в началото на май 2013 година отидох в новата болница Надежда и си записах веднага час за доктор Стаменов. Заради това, че съм ходила в клиниката преди години те ми пазеха досието и се водех пациент на болницата и затова запазих час за след около месец. На прегледа, който продължи около час доктора ме гледа няколко пъти, извика доктор Еленчев да ме види и той и каза че това нещо, ако не се оперира ще ме превърне в инвалид. Че шанса да забременея е крайно минимален заради токсичната среда, която създава ендометриозата и няма да водя нормален живот. /Не искам да се разпростирам в подробните му обяснения, а и не е нужно, но си беше доста страшна прогнозата му за бъдещето/ Каза ми, че иска да проучи по-подробно случая и да се чуе с негови колеги в чужбина и да го обсъдят. Ще ми звънне за час. Последното ми се видя невероятно - да ми звънне за час, но си замълчах. Бях решила като мине лятото съма да си запиша час пак и да искам да направим въпреки това една проба инвитро.
Да , но след 20 дни ми се обадиха от болницата и казаха, че доктор Стаменов ме вика на преглед. Записах си час и на прегледа подробно ми обясни какво е проучил, какви са рисковете, как той ще процедира и така натътк. Казах, че искам да го обмисля известно време и ще си запиша час за да кажа какво съм решила.
Страха тогава ми беше при операцията да не се наложи отстраняване на матката и яйчниците. Това ми беше най-големия страх. Затова септември като отидох му казах, че въпреки всичко искам един опит инвитро. Той се съгласи, но каза, че преди това трябва пак да проверим тръбите с цветна снимка. Той ми я направи и каза, че вижда запушване и преди инвитрото трябва лапароскопия за да я отстрани, ако има хидросалпингс. Ноември 2012г. направихме лапароскопия, оказа се леко изкривяване, което се е коригирало с лапароскопията. Декември направихме инвитро, което завърши януари 2013г. с извънматочна бременност и отстраняване на дясната тръба. Имах 2 замразени ембриончета и настоях септември 2013г. да направя още един опит - неуспешен. За емоциите няма да говоря - но се изправих пред ситуацията и реших, че ще се оперирам. Доктора събра екип от трима главни оператора - той, доктор Еленчев и доктор Григоров /блестящи лекари, просто невероятни/ и на 10 декември направиха първата такава операция в България, която продължи от 9 часа сутринта до 3 часа следобяд. Освен това образувание са открили и едно голямо колкото юмрук ендометриозно огнище, което било обхванало сигмата на дебелото черво - отстранили 10 см. от червото и отстранили успешно основното еднометриозно огнище. Много трудна и много тежка операция, работили са при непрекъсната загуба на кръв - имам преляти почти 2 литра кръв..., а моята кръвна група е много рядка /0-/. Били са готови с тази кръв, предварително. Може би за тогава това беше и първата такава успешна операция в Европа.
Седях 5 дни в реанимация, после 5 дни в отделението в болницата. Започнах лечение със Золадекс и влязох в принудителна менопауза, която при мен продължи една година.
Три месеца след възстановяването на цикъла направих много лека стимулация с 3 инжекции Менопур малка доза и забременях. Имах прекрасна и лека бременност, много леко раждане /секцио, понеже нямаше как да е естествено заради операцията/, а сега една хала за дъщеря с прекрасното име Магдалина.
В резюме, ако сте стигнали до тук, искам да кажа, че никога, дори и в най-тежките си моменти не загубих увереност, че ще имам дете. Когато направих третото инвитро, имах усещане че съм бременна толкова силно, че като казвах на ММ, той ме гледаше странно - явно му съм се виждала луда.
В деня, когато направих кръвния тест си признавам, че си позволих малко несигурност, но като видях ЧХГ над 900 се захилих наистина като луда. Сега се шегувам с мъжа ми, че ме е наблюдавал при всякакъв хормонален небосклон - в менопауза, в бременност и в кърмене, и ме е видял при всички възможни ситуации.
Пожелавам на всеки искащ да получи благодат. Защото детето е това - благодат, благословия...
Желая много здраве на теб и на щялото семейство , бъдете благословени !! 🙏
И все пак въпрос, как се справяте с чакането и най-вече с мислите ?
