Всъщност ми е много трудно да не му кажа и съм на кантар. Много сте права за това, че имам чувството, че седи нещо голямо между нас. Мисля, че не знае, защото непрекъснато ми повтаря какви черти от характера е наследил от баща си, също така при един от разговорите с лекаря, които ни прави инвитро сподели за всички наследствени заболявания от родителите (осиновителите) си. А и самата реакция на майка му и как ми каза да: "Да не си посмяла да му кажеш и това, че не я интересува нищо освен да не си развали отношенията с него", ми го потвърди. Малко ми е странно как самия той не се е замислил, че няма снимки от изписване най-малкото. Аз усетих още в началото на връзката ни, че има нещо, което не е наред, защото не видях никаква прилика между него и родителите му. Но все си мислих, че си втълпявам. Единствено, което потвърди съмненията ми след като изчетох всичко за осиновяването беше един номер, който е вписан до датата на издаване на самия акт и това, че е издаден след много време от рождената му дата.
Наистина съм много объркана и не зная как да постъпя. Ако не му кажа обричам себе си цял живот да живея в лъжа и да седи нещо между нас, ако му кажа - това е равносилно да пусна бомба и после пак е възможно да ми тежи на съвестта.