Да продължим напред - доколко е възможно

И това ли е част от опита да зарази със щастие ?

Цитирам Сисли: "И с кои ум МАРИЕТА пишеш, че пръскам отрова. Да го правя, значи да тровя и собственото си дете.Да изразявам жлъч към вас, означава да го правя и към собственотоси дете, нима не разбирате? МАРИЕТА постовете ми са насочени към осинованите деца, в никакъв случай не визирам непоправими и необратими неща като загуба на дете, близък и т.н. И не ми слагай думи като "глупости" в устата, моля.  А с последното "свестни осиновители" явно не визираж мен. Позволяваш си квалификации, които излизат от рамките на добрия тон. Само не ми казвай каква майка съм, не и това!!! Аз не си позволявам да те определям каква дъщеря си, нали? "

 Е, добре, сигурно са тъжни, гузни, нещастни изоставилите биологични майки децата си. Защо обаче си представят само щастливо разиграл се сценарий на историята на детето? Че има семейство и дом? А ако няма? Ако е там където, когато прекрачиш  вратата,  всички дечица се вкопчват в теб и питат "Ти на кого си майка". Там има само САМОТА, няма розови картинки. Дори и това трябва да изстрадат нашите деца. Защото моят син мина и през такъв период, да страда от страх, че е могъл да остане в самотата. А дъщеря ми не разбира защо съм се бавила почти 5 години . Да, тези жени сигурно са тъжни и почернени. За мен остава да съм майка на децата си, каквото и да се случва и да продължаваме напред.

       Толкова много болка 

 Винаги съм си мислела, че можем да променим отношението към осиновяването като говорим за това без задръжки, мисля си дори ,че имаме напредък , или поне на мен така ми се струва Ако самото общество престане да гледа на нас като "извънземни" ,предполагам и ние ще се чувстваме по-добре.И болката няма да е такава .Напоследък се "тренирам" да мисля позитивно, защото каквото мислим, това привличаме, и да ви кажа има ефект, чувствам се много по-добре !!!Дано не си помислите ,че съм "мръднала"  , то такъв пост надрасках 

Дива-не ,много хубав пост ,на мен пък ми хареса
Не ,направо се смаях какъв фурор предизвика темата-не очаквах да се получи това.
И понеже доста от майките се втурнаха да се борят с вятърни мелници ,искам да ви кажа-недейте!Вие сте мъдри жени ,не се хабете за глупости.Ето това мнение е точно ,да.
Нас ,осиновените не са ни греели никога мотиви как ,защо ,поради еди каква си причина аз те оставих.
Вълнува ни ,че един 5 минутен секс би ни превърнало в най-самотните и онеправдани същества на планетата.А ако сме имали лошият късмет да имаме и някаква малформация или проблем-тогава?!?Поплакващи ,вземете го осъзнайте!Пишете безмислени думи и фрази ,просто защото ви звучат добре ..да заложиш на карта цял един човешки живот заради единия секс -това ли значи да гледам към другата врата.Ама ,че глупост!Ми черни ги виждам,да!В други разцветки не мога да ги видя ,затова съзнанието ми е спряло да ги рисува ,за да си спестя мрачните картини.Абе за Бога ,Минаваща ,аз съм била едно бебе ,което се е хранило през 3 часа с АМ и не е можело да държи и главата си изправена.За мен са се грижели акушерки ,които са ме завивали с влажни пелени и съм изписана болна-късмет ,че са ме взели направо от родилното.Докъто другата си е спасявала задника ,майка ми не е спяла нощем.Ако сега съм на улицата какво ми пука ,че тежа на нечия съвест?И сега като не съм с какво това променя нещата ,че съм извадила късмет ,като пред мен е стояла алтернативата да съм ничие дете-без майка ,без баща ,без закрила ,без любов ,без шанс ,без образование-какво да изброявам ,то има ли смисъл.За какво изобщо  спорим и какви трябва да ги виждаме онези ,другите?Това ,че аз имам невероятен късмет (абе колко още да я споменавам тази дума ,та да разберете ,че не всяко дете вади моят) нищо не променя.
Като ви е толкова лесно да ни кажете на нас ,жените със семейства ,дом и уреден живот ,влезте в някой дом и помолете някое от по-големите деца да погледнат от другата страна ,ама дупе да ви е яко тогава ,защото там няма как да влезете анонимни ,или "просто минаващи"!

   Днес ,освен че е Баба Марта , е и специалния ден за прошка! Дали мога да прощавам, не знам, но знам, че искам да простя и да продължа напред! Простете и на мен !

Дива-не,
Да поискам прошка и да простя с ума и сърцето си!
Моля се да съм достатъчно силна, за да продължа да мога да искам прошка и да прощавам
Простете.

Момичета и момчета,

Погледнете какво се разбира от думите и искреността ви - едно голямо НИЩО.

Не че няма и мислещи мами, има слава Богу, ама масата това схваща - НИИИИИЩО.
Чак "отричате права и реалности", и то
до степен
на милите "мислителки" да не им се взима отношение. А най-важното - от нас е видна само агресия, "толкова агресия".


Ще го кажа по-директно - неприятни сме и неприемливи сме.
Но не се казва открито и деректно, а като мома с миризлива уста с ръка пред устата, че хем да го каже, хем да не го свърже никой с нея.

И така съм набрала - я поне да се постарая да ме резне модератора. Не ми дреме за чувствата й. Да реве, та дас е спука ако иска. Да беше се появила в деня за прошка и сред ред сълзи, ред сополи да смънка едно анонимно ПРОСТИ!
То не бе реване, не бе чудо - едно оставила, та второ, та трето. Хайде холан! Хората са измислили презервативи не зная от кога.
Иди, ревящата, наблизо - да видиш как хората разсъждават "ела на мама осиновеното" - та да се привиква с мисълта за осиновяване.
Пореви си, малко ти е.
То не било злоба, то не било агресия! И злобна и агресивна да съм, ако ще и проста и ограничена, ама щот не можах да зачена не съм зарязвала дете.
Аз съм майка им и ако ще и на звездичка да стана пак ще съм им майка! Завинаги!

Аз пък се ядосвам, че ти си хабиш силите и емоциите за жена, която, поне според мен, не ги заслужава.

Тези жени оплакват своя пропилен живот, а нямат идеята какво са причинили на децата.

А най-вече ги мъчи следното: като са взимали решението да изоставят детето са си представяли, че като се освободят от бремето си, ще направят нещо много със свободата си, т.е. ще постигнат много, ще се реализират, ще иамт семейства и добър живот, кариера и пр., всеки различно според това, какво за него е успех.
Някаква реализация е на едната страна на везните и уравновесява изоставянето.
Но реалността след Н-броя години е друга и повечето са хем изоставили бебе, хем са до същото "продънено корито" като бабата от "Златната рибка".
Е как да не им е жал за самите тях. Разбирам ги.
Та нека мъката им не я тълкуваме само и единствено като мъка към детето.
За тъх няма детето, за тях има бебето и всеки изправил се пред тях възрастен и възпитан индивид (бебето след 20-50 години) им идва в повече. Не е мълчалив и безропотен като бебето.