Докторантурата

Мъни, бихте ли казали кое е "незаконно" в работата на пълен работен ден и редовната докторантура? На кой член от Кодекса на труда противоречи това?

Ще попитам юристи и счетоводители.
На прима виста не намирам информацията, която си спомням, а само забрана за съответното в СУ, БАН, УНСС...

Именно. Това са вътрешни правила. Не противоречи нито на КТ, нито на подзаконовите нормативни актове в областта на трудовото право. Нищо "незаконно" няма и не е ОК да се твърди с такава категоричност нещо толкова сериозно когато не е проверено и сигурно.

Здравейте, мами
Има ли някоя от Вас , която да е завършила ВУСИ.Моля за мнения как протича обучението и колко струва?

А има ли някой опит с дистанционните доктурантури в чужбина?

Имам един глупав въпрос.
Върти ми се е главата идея за докторантура от много време. Все още не е узряла.
Обаче имам голям проблем - срамежлива съм и и не бих могла да преподавам, а и като цяло говренето пред хора и голяма аудитория много ме притеснява и винаги е било така. Едва защитих магистърската си теза.
От друга страна въобще не желая да преподавам и няма да записвам с такава идея. Нито идеята е кариера в университет.
Та, задължително ли има преподаване, присъствие при лекции и упражнения, изобщо преподавателска дейност.? Четох доста инфо, но не попаднах точно на това. Идеята е да проуча, моля поразкажете и дайте насоки и акъл.
Искам добре да го обмисля, защото си се познавам и ако няма да ми е по силите да преценя отсега преди да се хвана на хорото.
Ако се престраша да кандидатствам ще е само и единствено свободна форма.
Блсгодаря!

Питайте в катедрата или научния си ръководител. Аз не съм имала преподавателски часове, а и нямам интерс в тази посока. Но според мен студентите са много по-приятна аудитория пред състава на една катедра - не критикуват труда ти, не ти връщат материала, не правят забележки и препоръки без връзка с темата, за които трябва да благодариш, понеже те са по-високо в хранителната верига и пр.

Благодаря 😊
Аз не съм записала, съответно научен р-л не е на лице. Засега само проучвам и обмислям идеята.

А каква е идеята точно докторат да правите, ако нямате желание да участвате в някаква изследователска общност? Не знам как точно стоят нещата в момента в България, но доколкото си спомням и там има минимум участия в конференции и изнасяне на доклади по темата на доктората, като част от учебния план. Така че преподаването може би не е задължително, но говорене пред публика във всеки случай би трябвало да има под различни форми. Има упражнения, които можете да правите, за да придобиете увереност в говоренето пред хора и това ще ви помогне много по-нататък, каквото и поприще да изберете. Мога да потърся линкове, ако ви интересува.

Искам да участвам в изследователска дейност, разбира се.
Не искам да преподавам и да се изказвам пред много хора 😀знам, че за някои не е нищо особено, но има такива хора, на които им е огромен проблем, и аз съм от тях. Знам и, че изглежда несъвместимо с докторат. Но...така стоят нещата при мен.
И повярвайте никакви упражнения няма да ми помогнат.
Мисля, че има участие в конференции, публикациии задължително.
 Като си знам проблемите с публична изява, не знам дали изобщо ще успея да се справя и как ще защитя пред хората,защото магистърската теза ми беше провал.
И може би подсъзнателно искам пак да премина през процеса - писне, изследване на някаква тема, защита,за са си докажа нещо на мен си. Но ще е трудничко. И не съм сигурна дали е за мен. А от много време идеята си стои и не ме напуска, все го мисля,дали пък да не опитам. Затова ми се иска да науча нещо повече за процеса и какво точно правят докторантите, от хора вече минали по този път. Подчертавам ако ще ги бъде, ще е само самостоятелна подготовка.
Каква е идеята? Ами, просто го искам,  обичам историята, минала съм голяма част от темите, към които бих се насочила още в университета, имам интереси в определени теми, и ми се учи още.
 Нямам, подчертавам много дебело амбиции за голяма научна кариера. 😊

Ема, при мен е така.  Аз имах нещо на сърце,  което ако не беше докторантурата, нямаше да намеря  време да разгърна като проблем. Нямам амбиции  за титли и издигане в академичните среди,  имам и други такива колеги и от различни направления. А от друга страна би било хубаво ако все пак има някаква полза от тази моя страт. Дори и да се наложи да говориш пред хора, няма да са много. На защита ( вътрешна и външна) минимума хора  са комисията. А след като е била провал магистърската теза- завърши ли?! Щом отговорът е "да" , значи не е провал.

Провал е от моя гледна точка.
Иначе ми писаха 5 ца, но в очите ми казаха, че дипломната ми е лишена от всякаква теза, че нямам доказателства. Вичко беше ала-бала. Обучение ала-бала, въздух под налягане. Защити ала-бала, отбиване на номер.
Комисията пишеше само 6 ци и 5 ци и кимаха с глави, беше видно че искаха просто да мине всичко, видимо отегчени. Дотагава степен, че даже се радвах когато някой прояви инициатива и интерес изобщо да ни попита нещо.
Хванах тема, която не ми беше на сърце, казаха ужасни неща, рецензията ми беше подигравателна и иронично написана, намразих до живот рецензента(едно от най-големите имена в журналистиката, лека му пръст вече е покойник.)
Плаках много като я четох(4 ка ми беше писал той) , отрази ми се и едва защитих.
Исках само да ми се маха от главата и да я избутам. Не се постарах достатъчно. Знам го, но и научния ми р-л не ми обърна никакво внимание, не ми даваше насоки, не ми обясняваше къде греша, според него всичко си беше ок накрая преди да предам окончателно не ми каза да имам някакви пропуски.
На финала обаче изтеглих късата клечка с най-безкомпромисния и страшен рецензент.
Цялото обучение беше бутафория(ФЖМК на СУ), разтягане на локуми и ако ти пишат 5 на защитата значи не си се справил 😀представете си за какво иде реч, щом комисията само навеждаха глави надолу и закръгляха 6 те.
А и нямаше оценка под 5 дори и на трагично написани работи и мънкащи колеги.
Цялата работа беше - 2 минути защита - цял живот срам!
Пълна трагедия. Добре, че беше ММ(тогава гадже) да ме подкрепя, че иначе не знам как ще да се справя в тоя ден. Е, забравих го, мина, то беше отдавна. Сега рядко се сещам. Но си ми е "травма" от миналото.
Пълна загуба на време беше това обучение за мен.
Бързо разбрах, че не ми е там място.
Но в началото бях ентусиазирана.
Сега ме е яд, че още тогава не си продължих с магистратура в ИФ, не си написах една дипломна на тема, която истински ме вълнува. Ама това с времето се разбира.
Но... бях съблазнена от уж много по-престижната и помпозно звучащ специалност  PR. (предлагаща уау реализация, но само за хора, които стават за това, аз очеизвадно не съм от тях).
Още като ученичка класната ми, когато ме подготвя за изпитите ми каза(ти ще продължиш с историята, пожелавам ти го, не се отказвай). Не ми излизат от главата тези думи.
Има го и момента "натиск" от близки "не ти трябва, за какво ти е", нямаш файда ако няма финансово поктирие". Донякъде съм съгласна с тях. Но ми става кривоьпе все така невярващо и скептично подхождат.
Подкрепа не срещам.
С ръка на сърце признавам, че много искам едно д-р отпред пред името. Но го искам така от сърце.😊
И, че историята ми е страст.
Това е. Само това😊
Ако се хвана на хорото това ще ми даде шанс да се занимавам с нещо, което обичам. От друга страна темите, които ме вълнуват съвсем не са непроучени и не знам какво още би могло да се дълбае и добави към тях.
Та така, това са ми мислите по въпроса и терзанията. Писах тук да науча нещата "от кухнята" и ако има хора, които са каъо мен кка са се справили, да ми разкажат за какво иде реч.

Редовният докторант е задължен да има аудиторна заетост. С капризите отсега още - да ви пита един за какво ви е. От друга страна, това са качества, които се развиват именно с науко-приложна дейност. Подчертавам - приложна. Изследовател, скрит някъде си - всеки знае така.

Значи ако трябва да съм максимално честна така като те чета… в докторантурата не е ясно на какъв рецензент и на какъв ръководител ще се паднеш. Да, не е твърде трудно да се защити, но… не съм убедена, че си готова за целия процес. Общо взето ако за магистъра се очаква да се справя вече сам, то за докторанта - съвсем. А пък свободна докторантура  смятай, че никой няма да те погледне и после ще ги пишеш същите за докторантурата.

Неведнъж съм писала тук, че докторантурата е процес, който започва много по-рано от фактическото кандидатстване. Аз чаках години за да има място при човека, който ми е на сърце и знаех, че ще ме подкрепи. Трябва да си много сигурен в собствените си възможности и цели, за да започнеш и да завършиш с удовлетворение. Защото листа хартия, който ти дават с титлата не означава нищо, ако 3-4 години си се чувствал зле. Това е огромен ангажимент и просто не си заслужава човек да губи години, ако не е сигурен.

Така че няма какво някой да ти обяснява какво ще я правиш тая докторантура и за финансовото ѝ покритие, но трябва да си супер наясно със себе си и дали можеш да се справиш. Включително с преподаването - в ИФ обикновено докторантите водят упражнения. Отделно има по 2-3 конференции годишно. И съвсем отделно е въпросът е темата… вероятна с всяка тема биха те взели, но внимание привличат по-непроучените теми.

В такъв случай моят съвет е първо да пробваш с публикации. Ще разбереш дали можеш да пишеш, дали продължаваш да искаш да развиеш този проблем в по-голям труд и т.н.