Забременяване след мъртво раждане

При мен след няколко дни стават 6 месеца.. Болката не намалява, свикваш да живее с нея. 15 минути ми е максимумът време през който да не се сетя. Кажете ми при вас така ли е? На моменти още не мога да повярвам колко ужасно нещо ми се случи. Има дни в които си мисля, че може би ще имам друго дете и все някак ще се оправят нещата, има дни в които ме наляга мъката и от време на време дни в които тотално се сривам, плача неутешимо за бебето, за себе си и ограбеното си бъдеще. Правих си хистероскопия и се оказа че имам изтъняване на матката при разреза след второто секцио.. Мислих, скоро да започвам опити но май ще се отложат нещата, може би ще се наложи реконструкция на матката.. Не знам дали съм готова психически за подобно нещо..

При мен също е така....
Изживявам всички дни, през които съм била бременна, помня всеки преглед в най-малкия детайл, както и това как съм се чувствала... абсолютно цялото ежедневие. Миналата година, точно по това време чаках с нетърпение да мине юли, за да изляза официално в болничен. Днес пак е юли, а аз съм на работа с разликата, че вече не чакам с трепет да свърши и да се наслаждавам на бремеността си и да чакам раждането и най-милата среща.
Нормално е да се чувстваме ограбени ... животът си направи с нас най-лошата и болезнена шега.

Вече с живо и здраво дете, но въпреки това мисля за първородното ми детенце Всеки ден и час. Няма момент, в който да не се върна назад, няма ден, в който да не плача. Тя, болката, никога не си отива, дори да имаш друго дете. Никой не говори вече за нея. Мъжът ми също. Той и преди всичко си държеше в себе си. На тях не им личи, но вътре са бури от емоции и не го упреквам. Просто вече ми е тъжно, че само аз мисля за нея и я споменавам. Но така са хората - страх ги е да говорят, страх ги е от смъртта.

Здравейте! Може ли мамите от София, които след загуба са имали успешна бременност, да споделят при кого са я следили ? Мисля, че тази информация би била полезна  за нас, борещите се за нова бременност.. Аз още не съм започнала опити, но искам да се подготвя от рано. Благодаря предварително!

Здравейте,  загубихме първородното си момиченце в 28гс в края на 2019г заради лекарска некомпетентност.
След много ходене по доктори и още инвитро процедури (тя също беше инвитро бебе), през май се родиха моите две чудеса!
Тъй като нямах вече доверие на доктори, четох много за бременността и гледах сама да следя важните неща, като ползвах докторите за потвърждение на това което и аз виждах. В крайна сметка се следих при др Вецев и др Чучумишев,  защото бременността с близнаци изискваше да ходя на минимум две седмици на преглед. За ФМ ходих при др Сигридов и доц Димитрова. Така между четиримата, можех да сравня нещата и да знам че шансът нещо да е пропуснато е нисък. Те бяха на едно мнение през почти цялото време.
Отделно бях на терапия заради тромбофилията и освен с тях се консултирах и с проф Паскалева.
Задавах много въпроси и ги подсещах постоянно да следят това и онова. Сигурно съм била досаден пациент, но като си се опарил така жестоко....
Момичета, искам да ви кажа че лекарите много ме съдиха в началото че съм бременна с близнаци след загуба на едно дете, защото такава бременност е много сложна и без предишните проблеми. Те са еднояйчни,  така че е Божа работа че са се получили две душици,  но това не ми даде мира през цялото време. Лошото е и че може да развият вътреутробен синдром който да погуби и двете бебета, защото са вързани чрез плацента и съдове и тн. Но въпреки че ме наплашиха още в началото и това че бях на много стриктна диета за да им набавям всичко необходимо (забременях 51кг), спорт и тн, успях да износя двете бебенца и се родиха живи и здрави.
Възможно е, момичета! Ще се случи и на вас. Ще е трудно и ще е страшно, но ще стане.
Не минава и ден без да им благодарим че избраха нас. Заслужават си всичките мъки.
Само ми е мъчно че кака им не играе весело до тях, а ни гледа отгоре.

Много добър въпрос, защото предполагам тук всички планираме нова бременост и е важно за нас да изберем този път най-доброто за нашите бъдещи живи и здрави бебоци

Jessito много благодаря за включвнето Ви, за информацията, която споделяте с нас, както и за куража, който ни давате. Да са Ви живи и здрави близначетата, много да Ви радват Дано всички тук един ден да се похвалим, че сме занесли бебе вкъщи. Аз също съм с тромбофилия и въпреки терапията, бременността ми завърши фатално. Обвинявам се за избора на лекари, който направих. Следващия път, се надявам да направя по-добър. Чувала съм и за Др Чучумишев и за др Вецев хубави неща. А в коя болница родихте?

Заради неоантологията за мен имаше само 4 болници като избор - МД, Шейново,  Токуда и Надежда.
Родих в Шейново,  защото др Вецев изражда там.
Доволна съм. Сравнявам с МД, където беше първото раждане и разликата е огромна. Аз прекарах 40 дни в болницата за задържане и после докато ни изпишат и оставам с позитивни впечатления от Шейново.

Здравейте,
И аз загубих бебето си през м .юни,тази година.Приеха ме в болница в 38 г.с. заради лоши тонове ,на следващият ден ме натовариха с окситоцин за да видят дали ще мога да родя нормално,казаха ,че нещата са добре и ме оставят за следващият ден за същинската индукция,но тя завърши със спешно Цезарово  сечение и с бебе ,извадено с пулс 60...След час реанимация така и не можа да си поеме дъх😭😭😭...В 30 г.с.бях диагностицирана с коварната Холестаза на бременността, която за съжаление може да доведе до такъв кошмарен край...Ужасна трагедия...Това е най -голямата трагедия,която може да сполети една майка.Чакаш детенцето си 9 месеца,чувстваш го в себе си ,обичаш го и идва деня на раждането и вместо да стане най щастливият ден ,той се превръща в повратен ден в живота ти,в най -големият кошмар...😭😭😭   Кошмар,който остава за цял живот и който, може би ,ще бъде по -лек ,ако един ден имаме нашите бебета на дъгата❤❤❤ .Да имаме нашите ангели, но по друго време и в друго тяло🥺❤.От цялата си душа и сърце го желая на всички...
Мами ,кажете кога сте посъветвани за нова бременност след Цезарово сечение?На мен ми казаха 10 месеца след първото ,че може да почнат да се правят опити.

Здравейте, Цветелина! Много съжалявам за това, което Ви се е случило ;-(
Аз започнах 9 месеца след секциото с опити. Някъде година след тях забременях.

Много съжалявам Цветелина!
Съжалявам че и ти си сред нас в групата на майките с бебета ангелчета.
На мен ми казаха 6м след секциото че може да се пробва. Хубаво е да дадеш време на тялото ти да се възстанови и ще му трябва поне толкова време. Важно е за да могат другите бебчета които ще дойдат да са във възможно най-добрата среда.
Прегръдки и кураж и ако имаш нужда, пиши ни тук. Винаги има някое ангелско майче наоколо.

Благодаря за съчувствието! ❤
Благодаря и за отговорът!
А пихте ли нещо,фолиева киселина или други добавки?

Много съжалявам за това което ти се е случило, бъди силна, най-важното е да се възстановиш психически, когато имаш нужда пиши тук

Благодаря за съчувствието и отговорът❤Да,и от други майки знам ,че може след 6 месеца ,но като че ли на мен ми се вижда скоро...Вие започнахте ли с опитите след 6 месеца ?Пиете ли фолиева киселина или други добавки?

Много съжалявам за загубата! Като прочета за поредното бебче, отишло си заради лекари, и сърцето ни се срива отново и отново! И при мен денят, в който трябваше да е рожденият ден на моята първородна дъщеря, се превърна в най-черният и страшен ден. Не минава и миг да не си спомня преживяното. Октомври месец стават 3 години, а сякаш беше вчера. Първоначално се борех за физическото си въстановяване, за да съм пълноценна отново. После бяга дълги месеци и мислех само за детето. Започнах да си търся някакво хоби и започнах да плета бебешки одеала. Няма да забравя първото, което оплетох- плета и рева! Но ангажираността на съзнанието ми помогна да не превъртя. И споделянето с други майки тук ми помогна много. Честно да си кажа-Ако не бях намерила тази тема, не знам как бих преминала през всичко.
Първоначално си пуснах ПКК, желязо, инсулин, изследвах щитовидната жлеза. И започнах да си оправям дефицитите на витамини. Имах проблем с цикъла и пак с добавки и витамини го пооправих. Като за начало ще е добре да видиш тези изследвания и да направиш преценка как е организмът. Второто дете родих секцио. Лекарят каза след година може да се виждаме отново. Т.е. горе-долу след година и половина или две да е следващото раждане, ако има такова. Но пак зависи от индивидуалното въстановяване на матката.