Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Благодаря на всички, които отговорихте в темата или ми писахте лично съобщение. Не очаквах, че ще провокирам толкова многобройни и съдържателни отговори.

Ако има значение да поясня, че близката ми е на 38 години. Детето е момче и е на около 9-10 години (не мога да кажа колко точно). Забелязала съм, че откакто баща му почина много ревнува майка си в присъствието на други мъже и е постоянно залепен за нея (говоря за случайни мъже, а не такива с интимни намерения към нея - тогава вероятно ще е още по-яростен). Аз съм педагог по образование и професия и предложих на приятелката ми да говоря с детето ако се чувства объркано, но тя ми каза да не се бъркам на този етап. Доколкото ми каза ако нещата на морето се получат от есента ще покани приятеля си да заживеят заедно с детето. То познава бегло въпросния господин и няма представа за намеренията които имат с майка му.

По думите на близката ми - цитирам "вече не издържам без секс и интимност". Притеснявам се, че е отчаяна и се впуска с главата напред без да мисли много, а е под влиянието на нагон или хормон или как да го кажа не знам. Притеснявам се да не страда от грешен и прибързан избор на партньор и покрай това и детето да е засегнато. Повечето пишещи тук ми вдъхвате много повече мъдрост и различна подредба на приоритетите, но хора всякакви.

По принцип вдовиците са доста уязвими на тема самота, интимност /в смисъл разговори, прекарване на времето заедно/ и така има опасност да не направят точната преценка и да си счупят главата. Има много мъже, които се възползват именно от вдовици, поради причина, че са уязвими и ги правят луди. Вдовицата пък винаги ще прави сравнения. За тези вдовици, които са имали лош брак предполагам е по-лесно да се впускат в интимни приключения, но за човек като мен, с невероятен брак и невероятен съпруг, с най-хубавите 24 години от живота ми, които не смятам, че ще се повторят, няма как заради самотата да рискувам спокойствието си. Та аз още го обичам. Той ми беше и засега е единствения мъж в живота ми във всяко едно отношение. За мен е незаменим. Не знам какво ме чака в бъдеще и никоя от нас не знае, но засега така сама съм ок. Не съм щастлива, самотна съм, нямам с кого така да  разговарям и да споделям, нямам я мъжката закрила, но по-добре сама отколкото зле придружена, както е казал народа.

Аз си позволих да срещна друг човек. Случи се около 4 години след смърта на съпруга ми. Стана случайно. Имайки предвид, че  с този човек се бяхме засичали година преди това ...може би съм си позволила, когато съм била готова. Т.е мисълта ми е, че ние трябва. Останах вдовица на 35 години. Големи хора сме и връзки от подобен род се развиват доста бързо и спонтанно. Моите близки   
честно казано се зарадваха. Тогава майка ми ми сподели, че баща ми я карал да говори с мен, не било редно да съм сама.
Децата .. големият ми син тогава на около 19, студент. Първоначално като му казах се разплака. Веднага се прибра. Запознах ги, държа се резервирано. Постепенно обаче хареса/одобри човека и в момента около 3 години по-късно са близки, обажа му се при нужда, търси съвет, споделя и т.н. Малката ми дъщеря от началото се е лепнала и не го оставя. Има нужда от мъж до нея, не го крие, гушкат се и т.н.
Свекърите .. със свекървата не поддържам отношения, сигурно вилнеее. Свекъра живее сам, разчита на мен, гледаме го. Знае, не коментира. Не му е приятно, предполагам, но не ме е нападал или нещо подобно. Срещнах неприятен отзив от братовчеди да мъжа ми, с които вярно бяхме много близки. Тяхна си работа ...
Аз лично имах притеснения относно семейството на новия човек в живота ми, т.като сме набори, а той не е бил семеен. Предполагам има коментари, но към момента до мен не са стигнали. И аз и децата ми сме приети добре.
 По повод коментара на Robbi изключително много се страхувам от евентуална нова загуба. Страх ме е от болката, от ужаса .. Полудявам понякога, но се стремя да гоня тези мисли..Когато не се страхувах, нима не ми се случи !? Искам да изживея хубавите моменти, дано са повече, от лошите не мога да избягам ако са писани ...
Не става дума за секс и подобни нагони. Не бих продължила ако децата ми не са ок с връзката, ако човект се държи зле с тях и подобни. Отношението на останалите не ме интересува. Споделям тук, защото не се срамувам от избора си.  Явно при нас за сега се получава, защото сме били готови...всички.

ddani, много се радвам за теб и от все сърце ти желая всичко да е наред дълги години.
Няма от какво да се срамуваш, това е съвсем нормален развой на живота ти/ви.
На мен още от самото начало приятелите започнаха да ми говорят как не трябва да оставам сама, ако се появи друг човек да не го отблъсквам...Свекърите до сега не са отваряли дума, но предполагам им е ясно, че може би ще дойде такъв момент. Децата също не са отваряли тази тема, но ни минаха пред очите няколко филма с такъв сценарий и предполагам им е ясно и на тях, че може да се появи друг човек след време.
И да, мисля че на повече от нас в тази тема не им липсва толкова физическата интимност, колкото другарчето - човек на когото да споделим добри и лоши преживявания от деня на работа, вечер да има с кого да си пийнем ракията, да има с кого да отидем на разходка в парка или в планината през почивните дни, и т.н

verche, много точно си обобщила, това от което се нуждае всеки човек, въпросът е да си позволи. Не казвам, че това е правилния път, няма правилен и неправилен. Всеки сам решава, но от както си позволих да погледна напред отново се заобичах. Често споменаваме съпруга ми, с децата говорим, струваме, грижим се за свекъра ..... това е част от нашия живот. Баба ми също е била вдовица, останала е сама на приблизително същите години, за добро или лошо тя така си отиде ... сама. Уважавам всеки избор, държа а уважават и моя това е! В началото комшиите се сръчкваха... и това мина. Не съм се съобразявала с ничие мнение, защото сама си влизам в къщи и си решавам проблемите, никой не е казал дай аз да помогна .. за това и не бих позволила да ми се меси. Лесно се сочи с пръст!

По едно време се замислих дали темата за зажаднялата за секс и интимност вдовица, не е провокация, но чак пък всички да се връзваме? Явно не е! Е, добре, препоръчвам на всички, които не са, да се запознаят с любимата опера на Хитлер - "Веселата вдовица".

Здравейте, престраших се отново да вляза в темата ,за съжаление виждам нови "попълнения"
Съболезнования ,кураж и  силна прегръдка !
Уж с времето ставало по-нормално ,но на мен ми става все по нереално .Но се справям ,някакси приех начина за справяне на детето - да гледам да не мисля за това ,да насочвам мислите си в друга посока .Та вече избирам университет нищо че има още 4 години .
Чистя ама много чистя ,но има дни  ,в които като се прибера от работа само лежа и нямам желание за абсолютно нищо .Гледам 1-2 пъти седмично да изляза или да се съберем с приятелки .Записах се на йога ,преди да се разболеем от ковид си спортувахме и двамата в къщи ,но прецених че в група ще ми е по-добре в момента .Но почти винаги се поразплаквам в края на практиката ,сещам се как се моташе около мен в очакване да приключа с йогата и да започна салатата ...... Вече няма за кого да правя салати
За друг партньор ако имам желание , няма да се съобразявам с хорското мнение .Сравняването със сигурност ще  проблем наистина и то голям  ,за съжителство нещо  не мога да си го представя ....

Margarita1976  за случката ,която разказваш ,постъпката на свекървата е изключително тъпа и егоистична . Надявам се твоята приятелка да се е вързала и да страда заради това ,че се чувства добре .

Ако нещо ви прави щастливи моля ВИ правете го ,не страдайте от предразсъдъци и не робувайте на хорското мнение !
Трябва да направя снимка на гръбнака на детето ,бях ви писала че е с по-сериозно изкривяване и ходи с корсет ,обаче той категорично отказва ,каза че в момента не можем да преживеем още едно разочарование и тревога.Та за кратко ще заровя и аз главата в пясъка ,но след морето ще трябва да се изправим лице в лице с проблема .
Ето го моето любовче .Баща и който въобще не искаше куче я обожаваше ,сега тя ми е едно малко спасение

Ddani много добре е описала нещата - вечер се прибираш вкъщи, затваряш вратата на дома си и оставаш сам с проблемите си, никой за нищо не ми е казал "дай да ти помогна", никой не пита "имаш ли нужда от помощ". Сама си решавам проблемите и задачите, съответно не мисля, че някой има каквото и да било право да се бърка в живота ми с непоискано мнение. Лошото е, че аз имам склонността да се влияя от чуждо мнение и дори то да не промени решенията ми, просто ще ми е неприятно някой да ме оплюва зад гърба ми.
Със свекъри и негови роднини връзки не поддържам, така избраха те с тяхното поведение. За 5 години веднъж не са ми се обадили да попитат как е детето. Все на него звъняха. На погребението ми бе намекнато, че аз не съм от семейството, съответно бях гост там! На погребението на собствения си съпруг! И най-гнусното от всичкото, за което още съм бясна и все още немога да го проумея - седмица преди да почине той, сестра му беше итеглила огромна сума пари от банковата му сметка! Беше го направила с пълномощно, което й дадохме за в краен случай, когато заминахме извън БГ. Така че много внимавайте, на кого и с какви права упълномощавате когото и да било, било то и близък роднина! Както и да е, проблема е решен вече, но за мен това си беше чиста злоуботреба, да не ползвам друга дума!
Но на въпроса все пак...да, аз бих започнала нова връзка, някога в бъдеще, ако се удаде подобна възможност, но не на всяка цена. И да, сравненията винаги ще ги има за съжаление. И изискванията така да се каже към новия човек ще бъдат още по-завишени, предвид и обстоятелството, че имам и дете. Но в никакъв случай секса и нагона не биха били водещи, както при "приятелката" по-горе. Честно казано такива жени не ги разбирам, имали нужда от секс...сериозно ли? Може би аз съм сбърканата в случая...Не бих си оставила и детето при който и да било, че да ходя с някого на море...но моето дете е малко все пак. Смятам, както някой също беше писал, че децата имат нужда от двама родители, дори и единият да не е рождения родител, не виждам проблем ако връзката между него и детето е хармонична и силна. Така виждам нещата в момент, в който е изминало съвсем малко време от смъртта на моята половинка и несмятам, че това означава, че не го обичам, че съм го прежалила или че съм го забравила вече. Каквото и да стане, той винаги ще има онова специално място в моето сърце и това на дъщеря ни.

@ barabenka - доста отдавна вече ползвам каква ли не професионална помощ, повече от година ходих при различни психолози, без някакъв видим ефект. Два месеца преди смъртта посетих и психиатър, защото усещах на къде вървят нещата и не можех да го понеса. Започнах да вземам антидепресанти, с които честно казано оцелях и минах що-годе леко през всичко, но незнам кой дявол ме бутна да взема да отида при друга една лекарка преди месец и тя тотално смени всички лекарства и дози и замина на море жената.... и....ако започна да разказвам дълго ще е...та така де, ходих по спешност преди няколко дни в болницата на 4-ти КМ и положението е малко по-добре вече оттогава.

Антидепресанти и лекари - всичко е до време. Идва един момент в който трябва да се изправиш срещу страховете си и да ги преодолееш. Лесно е да се каже разбира се, трудно да се направи. Шеста година е това при мен и все още не съм успял да го преодолея. Ангажирах детето с разнообразни дейности без да го натоварвам, само каквото иска. Така и за мен стана по-лесно, да не мисля, да минава времето и дните. Продължаваме напред. Само да сме здрави. Загубата на любим човек който е бил до теб е тежка, не се забравя. Остава някъде дълбоко в сърцето и от време на време се появява колкото да ти напомни, че си жив, че съществуваш и че имаш какво все още да дадеш от себе си.

Нямам какво да добавя към написаното, но понеже ме гони логореята...Определено всеки има право на щастие, това е човещина. Но първо щастието на децата, после нашето. Ако двете могат да вървят заедно -  чудесно. Но не бива, както казват възрастните хора, заради "два пръста напикано месо" да се правят компромиси с безопасността, психиката и здравето на децата. Често такива "партньори" и от двата пола се оказват педофили, използвачи, зестрогонци или психопати. Или всичко това наведнъж.

Благодаря, ще пробваме 🙂

Здравейте, проблема с продажбата на фирмена кола същия ли е? Имаме обща фирма с мъжа ми ООД, след като той почина децата отново ли се явяват наследници, ще имам ли същите проблеми след като колата се води на фирмата?

За фирмена кола няма проблем, поне в моя случай нямаше. И неговата, и моята кола бяха на фирмата. Съдружникът ни придвижи всичко, като първо продаде неговата, след няколко месеца и моята кола. Не са ми искали никакви документи.

i]Здравейте,мили дами и господа!Днес стават два месеца от както почина мъжът ми от рак.На Великден навърши 45 години.Две седмици след погребението и мен ме оперираха и моето се оказа злокачествено.Имаме момченце на 9 години,което се роди в седмия месец и заради преждевременното раждане има проблеми с развитието.Страх ме е дали ще мога да се справя без моето момче.Много ми липсва.Пожелавам на всички да сте много здрави!

Дръж се, момиче! Напук на късата клечка и съдбата! Докато дишаме има надежда. Тук ще намериш подкрепа и  разбиране - не си сама.