На 10 юли преди 15 години почина майка ми. Много ми липсва.Тя, със своята духовна и нравствена сила поддържаше равновесието в семейството. Баща ми и големият ми син след нейната кончина започнаха да участват в негативни сценарии, насочени срещу мене - интриги, клевети, психически тормоз, с цел машинации с имуществото. Това никак не им прави чест. Майко, помагай ми, за да възтържествува правдата!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.
# 1 500
10 юли 2021, 10:16 ч.
# 1 501
25 юли 2021, 15:51 ч.
Днес синът ми има рожден ден. Става на 15. Първият му рожден ден без баба му.
Нито на мен, нито на него ни се празнува.
Също така ми писна да чувам - животът продължава.
Да, знам, че продължава.
Но липсата й е толкова голяма и за двама ни, че просто нищо не е същото. От сутринта сълзите ми се смес от радост и мъка.
Виж целия пост
Нито на мен, нито на него ни се празнува.
Също така ми писна да чувам - животът продължава.
Да, знам, че продължава.
Но липсата й е толкова голяма и за двама ни, че просто нищо не е същото. От сутринта сълзите ми се смес от радост и мъка.
# 1 502
26 юли 2021, 18:13 ч.
Да, ама живота наистина продължава.
Не може да страдаме вечно... Не трябва. Не е хубаво. Те не искат ние да си чувстваме тъжни и сами...
Мама почина преди няколко години - бях на 25.. Отказах да нося черно, отказах да нося и жалейка.. Мама не би искала това за мен, със сигурност!! Мразя тези гадни български "обичаи". Мразя и некролозите.
Често й говоря, споделям.. Не знам, дали ме чува , но така си го усещам...
Много ми липсва. Особено сега, когато чакам първото си детенце... Като гледам другите майки, как помагат на дъщерите си и ми застава буца в гърлото всеки път... Ама стискам зъби и продължавам напред...
Виж целия пост
Не може да страдаме вечно... Не трябва. Не е хубаво. Те не искат ние да си чувстваме тъжни и сами...
Мама почина преди няколко години - бях на 25.. Отказах да нося черно, отказах да нося и жалейка.. Мама не би искала това за мен, със сигурност!! Мразя тези гадни български "обичаи". Мразя и некролозите.
Често й говоря, споделям.. Не знам, дали ме чува , но така си го усещам...
Много ми липсва. Особено сега, когато чакам първото си детенце... Като гледам другите майки, как помагат на дъщерите си и ми застава буца в гърлото всеки път... Ама стискам зъби и продължавам напред...
# 1 503
26 юли 2021, 19:09 ч.
Да, ама хората сме различни. И няма как вашето виждане за нещата да е меродавно за мен. А "трябва" няма общо с чувствата и емоциите, които споделяме тук.
Виж целия пост
Да, ама живота наистина продължава.
Не може да страдаме вечно... Не трябва. Не е хубаво. Те не искат ние да си чувстваме тъжни и сами...
Мама почина преди няколко години - бях на 25.. Отказах да нося черно, отказах да нося и жалейка.. Мама не би искала това за мен, със сигурност!! Мразя тези гадни български "обичаи". Мразя и некролозите.
Не може да страдаме вечно... Не трябва. Не е хубаво. Те не искат ние да си чувстваме тъжни и сами...
Мама почина преди няколко години - бях на 25.. Отказах да нося черно, отказах да нося и жалейка.. Мама не би искала това за мен, със сигурност!! Мразя тези гадни български "обичаи". Мразя и некролозите.
Да, ама хората сме различни. И няма как вашето виждане за нещата да е меродавно за мен. А "трябва" няма общо с чувствата и емоциите, които споделяме тук.
# 1 504
26 юли 2021, 19:51 ч.
Нана, много е прясна раната ти. Спомням си как се учех да живея без нея - първата Коледа без нея, първата Нова година, първия ми рожден ден, нейният рожден ден, първото ми дете...
Виж целия пост
# 1 505
26 юли 2021, 19:53 ч.
Да, много. И аз се уча. Просто още не са минали пет месеца, а вчера, когато бе 15-ят рожден ден на моето дете, си спомних как излизайки от упойката не търсех него, а мама.
Виж целия пост
Нана, много е прясна раната ти. Спомням си как се учех да живея без нея - първата Коледа без нея, първата Нова година, първия ми рожден ден, нейният рожден ден, първото ми дете...
Да, много. И аз се уча. Просто още не са минали пет месеца, а вчера, когато бе 15-ят рожден ден на моето дете, си спомних как излизайки от упойката не търсех него, а мама.
# 1 506
26 юли 2021, 20:13 ч.
Днес децата ми претърпяха инцидент, изкарах 5 часа в Пирогов и през цялото време се чувствах ужасно сама, исках да се обадя на мама. Имах нужда да чуя онзи нежен, топъл и загрижен глас. Но сега аз съм майка и аз трябва да галя и успокоявам, стискам зъби, но в такива моменти най-много ми липсва.
Виж целия пост
# 1 507
26 юли 2021, 22:05 ч.
Аз понякога се хващам, че взимам телефона да ѝ звънна ... отключвам го, държа си го и се сещам, че всъщност няма как. Много тъжно, да искаш да споделиш радостта си за нещо или да поискаш съвет и да няма на кой.
Виж целия пост
# 1 508
26 юли 2021, 22:34 ч.
Още не мога да изтрия номера й от моя телефон. Хем ние с ММ го закрихме и знам, че няма как да се обади никога повече.
Виж целия пост
Аз понякога се хващам, че взимам телефона да ѝ звънна ... отключвам го, държа си го и се сещам, че всъщност няма как. Много тъжно, да искаш да споделиш радостта си за нещо или да поискаш съвет и да няма на кой.
Още не мога да изтрия номера й от моя телефон. Хем ние с ММ го закрихме и знам, че няма как да се обади никога повече.
# 1 509
26 юли 2021, 23:00 ч.
Първата година след смъртта и имах нужда всеки ден да “общувам” с нея, да “споделям”, да я правя “съпричастна”…и го правех по моя си начин.
Роди се детето ми, след 10 години опити. Оказа се с проблеми. Егоистично ми липсва, че не е до мен И в тази борба.
После се утешавам, че така се е предпазила (след смъртта на брат ми, не знам дали би могла да се справи и с проблемите на моето дете).
Нана, много ти е прясно и болезнено всичко. 🤗
Виж целия пост
Роди се детето ми, след 10 години опити. Оказа се с проблеми. Егоистично ми липсва, че не е до мен И в тази борба.
После се утешавам, че така се е предпазила (след смъртта на брат ми, не знам дали би могла да се справи и с проблемите на моето дете).
Нана, много ти е прясно и болезнено всичко. 🤗
# 1 510
26 юли 2021, 23:34 ч.
И аз не мога да и изтрия номера.. Нищо, че са минали 5 години. А колко е ужасно гадно, когато от нищото изскочи съобщение от Вайбър, сещате се, като някой твой контакт се включи, че Мама вече има вайбър, say hi... Те просто дават номера на друг човек, но...
Виж целия пост
# 1 512
27 юли 2021, 07:45 ч.
Аз дори не мисля, че ще изтрия някога номера й, стяга ме гърлото всеки път, като видя Майка в контактите.
Виж целия пост
# 1 513
27 юли 2021, 08:48 ч.
Аз дадох номера на едното ми детенце, което носи нейното име 😥😥😥. Минаха шест години от както я няма и това, което казват, с времето болката намалява не е вярно.
Виж целия пост
# 1 514
27 юли 2021, 09:12 ч.
Болката не намалява, но с времето вече не мислиш толкова често и не се сещаш във всеки миг
Виж целия пост
Препоръчани теми