Невъзможните хора в живота ни

  • 367 467
  • 7 088
# 3 825
Успешни ли бяха съветите и намесите на бабата? Предполагам, че е разбила личния живот на децата си. За някои родители децата са основно антураж.

Съсипа брака на единственото си дете - любимия й син. Сега той си живее с нея - тя му прави закуска и го изпраща на работа, после го чака да се прибере, за да си вечерят заедно. Ако закъснее му звъни, за да провери какво става и защо закъснява. Когато отиде на почивка му звъни всеки ден, за да го пита как е минал деня и какво прави. И обикновено вдига кръвно, ако го няма повече от 5 дни.
От както станах родител осъзнах, че човек обича децата си много повече, отколкото родителите си. Въпреки, че любовта в двата случая е различна, все пак тази към децата е по-силна. И никога няма да му простя, че през целия си живот е обичал майка си повече от нас. Имаше период, в който правех всичко, за да му се докажа с надеждата, че ще заслужа да ме обича повече от майка си. В един моменто осъзнах, че каквото и да направя, това просто никога няма да се случи. И се отказах

С каква охота разказваш само историите....

Разказвам, защото съм се скрила и ги разказвам анонимно. Тези истории ги знаем само аз и брат ми, а той със сигурност не чете и не пише тук. Сестра ми е много по-малка от нас и не съм сигурна, че са й разказвани. Поне не сме ги коментирали с нея. А и на нея доста неща й бяха спестявани през годините. Но ние двамата сме големи и сме били свидетели на много неща.
Виж целия пост
# 3 826
Хм, тези истории за бабата са ми много познати. Само че при мен се оказаха силно преиначени. Когато бях малка майка ми разказваше подобни за лошата свекърва, която карала баща ми да я пребива, докато била бременна, как го карала да се разведе с нея и т.н. После порастнах и разбрах, че всичко това е лъжа. Даже точно обратното, тормозът е вървял в обратна посока.
Например, моят баща често се хранеше при майка си, просто защото майка ми не му готвеше, не го переше, не го поглеждаше. Баща ми отдавна намери читав човек до себе си и е много обичан, най-накрая, той го заслужава. Бракът му с майка ми беше кошмар за всички ни.
Виж целия пост
# 3 827
Защо пък му се сърдиш за това? И моят бивш е до полата на майка си, и до днес, но това отдавна не ме вълнува. Където им е добре, там да са хората. Ти си гледай ти къде си, ти как да си добре. Всичко друго е вятър и мъгла.
Виж целия пост
# 3 828
Аммм, ако има пребиване, няма как да е измислица. Всеки има право на мнение, но фактите са си факти.

Анонимна, а баща ти стигна ли до пиянство и ходене за риба или не. Защото може да се хвали, че всичко е много готино така, но съм сигурна, че му е до гуша от маминка, но стои заради прислужването.
Виж целия пост
# 3 829
Аммм, ако има пребиване, няма как да е измислица. Всеки има право на мнение, но фактите са си факти.

Сериозно мислиш, че не може да се измисля такова нещо? Не си видяла какви измислици е имало в нашия род от към страната на майка ми.... Любовници, извънбрачни деца, цели сапунени сериали, имотни врътки и измами (за повечето съм се убедил лично, че са измислици), на тебе един бой ти се струва невероятен....
Виж целия пост
# 3 830
Не казвам, че не може, а че за някои неща фактически може да се провери истината.
Виж целия пост
# 3 831
Убедена съм, че не ме е лъгала, защото с брат ми сме ставали свидетели на скандалите между родителите ни, които са завършвали с побой над майка ми толкова много пъти, че честно казано изобщо не им знаем бройката. Да не говорим колко пъти съм тичала долу да викам баба ми и дядо ми за помощ. А веднъж дори излязох на терасата, за да викам за помощ, защото баба и дядо ги нямаше вкъщи, а баща ми я пребиваше в спалнята. Това беше последния побой, защото, докато аз бях на терасата, брат ми, за да защити майка, го беше ударил много сериозно по лицето. От тогава е имало още един два случая, но са били по 1 - 2 шамара, което в сравнение с преди си е направо, като леко спречкване.
И другото - майка ми през живота ми никога не ме е лъгала. Дори на моменти е била болезнено откровена. Като добавим към това и факта, че в момента цялата рода не си говорим заради всичките интриги, лъжи и сплетни, които натвори баба ми през последните години и това, че самата аз ставам свидетел на "живучкането" на двамката, изобщо не се съмнявам, че това, което майка ми ми е разказвала е вярно.

Елфичка - баща ми пие малко - вечер по 1 ракия със салатка, заедно с мама. Понякога излиза с приятели, пият по 3 - 4 ракии или вино, но със сигурност не е минал към пиянска фаза. Честно казано не знам дали му се стои там или иска да бяга. Но със сигурност това ще се види, когато нея вече я няма. Аз лично съм убедена, че направо ще се поболее от мъка, но в крайна сметка това си е негов проблем
Виж целия пост
# 3 832
Анонимен, просто спри да мислиш и премисляш истории, които са се случили преди 15, 10, 2 години... Просто спри, иначе само се натоварваш излишно. Приеми, че баба ти и баща ти са такива и това е. Моментите с побоищата няма как да ги забравиш, това е ясно. Гледай си семейството, майка си, брат си и не се натоварвай с останалите роднини. Виж, ако майка ти живее все още с баща ти, както е при мен, ще е много трудно, тъй като колкото и да игнорираш двамата токсични, ще те е жал за тормоза, който майка ти търпи. След като токсичния види, че не го отразяваш, започва да те работи чрез близките, за които знае, че те е грижа. И това е един много гаден опорочен кръг, от който не знам какъв е начина да се измъкне човек!
Виж целия пост
# 3 833
Историите не трябва да се “забравят”, а да се преработят.
Такива неща не се забравят, човек може да ги натика някъде, където уж са забравени, но те продължават да тежат и тровят.

При някои хора помага разказването, за да бъдат приети и да могат да се преработят.
Други мълчаливи наум превъртат филма, трети се обръщат към психолог.

Скрит текст:
Аз напр. при болка или екстремни ситуации изключвам и съм фокусирана над едно нещо.
След първото раждане имах нужда да говоря за случилото се. Съзнателно не го бях възприела като травматично, защото просто бях изключила и бях концентрирана над болката от контракциите. Обаче подсъзнателно ме човъркаше и имах нужда да отработя ситуацията. И не си внушавам, защото детето се роди екстремно и не си пое дъх, а при второто трябваше да предупредя екипа, да не се повтори, че имало опасност за здравето ми.
Знам, че в Бг има много подобни травматични ситуации при раждане, жалко е, че никой не помага на жените!
Виж целия пост
# 3 834
Phantomas, не знам в кой град си, но ако случайно си във Варна може да ми пишеш, дори и за среща/подкрепа, каквото и да е. Извинявам се за спама.
Виж целия пост
# 3 835
Relight, много благодаря! Във Варна сте прекрасни хора. Имам братовчеди там, но от години не сме се виждали, за съжаление. Те са от рода на тате и са много готини хора. Вече съм по-добре. Прегръщам те виртуално.


Asyalein, напълно съм съгласна.
Виж целия пост
# 3 836
Имам нужда от съвет. Съвсем скоро брат ми ми показа за пореден път, че аз играя екипна игра, а той си играе индивидуална и не му пука дали няма да ми съсипе живота с хаотичните си действия. Това не е нещо ново и не е от вчера. Просто този път се стреснах от нещата, които направи зад гърба ми и като каза, че ще се радва да прецака другите, а покрай тях и мен. Мъж със семейство и деца, а още връща какво е било като е бил малък и как някой сега трябва да му даде на него, ама повече от мен, защото той така заслужавал.

Новото в случая е, че открих, че брат ми няма собствено мнение. Много е странно. Мнението му е каквото другите му кажат как да го играе. И постоянно все някой го бил изоставил, все някой трябвало да се интересува от него, а не го правел, все някой искал да го прецака нещо. Адвокатите му разясняват като на малко дете какви са законите и какво е написано, но не той ще си търси свой адвокат да му го разясни, защото чуждите адвокати щели да го излъжат. Друго, което ме изненада много е, че брат ми като за толкова години, още не може да види причинно-следствената връзка между неговото поведение на целенасочено ходене по нервите и липсата на желание на другите за работа с него.          

Случвало ли ви се е да разберете един ден, че собственият ви брат ви приема за чужд човек. Още по-лошо, приема ви като средство за използване и в момента в който се постигне целта те хвърля пред колите да те сгазят. Как се справихте?
Виж целия пост
# 3 837
Ох, в момента големият ми син и баща ми играят комбина срещу мене зад гърба ми с цел големият ми син да стане притежател на колкото се може повече имоти, за да не останат за мене и брат му. Казала съм им, че в съда ще си искам полагаемото ми.
Всичко това е съпроводено с психическа манипулация спрямо мене с цел да ме притиснат и смажат психически. Не е приятно, но е факт. Засега следя движението по имотите от сайта на агенцията по вписванията. Има такава електронна услуга, за да не ходя всеки път при адвокат и да му плащам достатъчно големи суми. Срещу 6 лева за 1 година получавам sms-и, а срещу 1 лев мога да видя какъв точно е актът, който е подписан. Следя по ЕГН -та.
Виж целия пост
# 3 838
Така или иначе ако и ти си собственик на даден имот, няма как да ги продадат без теб? Не ги слушай и не се занимавай. Вземи си адвокат и толкова. Ако трябва, разделяйте всичко. Натиск за имоти е нещо, което не си и представям как може да стане. Нали затова са адвокатите.
Виж целия пост
# 3 839
Авторката няма дял от имотите доколкото разбрах, а евентуално ще наследи от баща си. Ако има какво да наследява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия