Съсипа брака на единственото си дете - любимия й син. Сега той си живее с нея - тя му прави закуска и го изпраща на работа, после го чака да се прибере, за да си вечерят заедно. Ако закъснее му звъни, за да провери какво става и защо закъснява. Когато отиде на почивка му звъни всеки ден, за да го пита как е минал деня и какво прави. И обикновено вдига кръвно, ако го няма повече от 5 дни.
От както станах родител осъзнах, че човек обича децата си много повече, отколкото родителите си. Въпреки, че любовта в двата случая е различна, все пак тази към децата е по-силна. И никога няма да му простя, че през целия си живот е обичал майка си повече от нас. Имаше период, в който правех всичко, за да му се докажа с надеждата, че ще заслужа да ме обича повече от майка си. В един моменто осъзнах, че каквото и да направя, това просто никога няма да се случи. И се отказах
Разказвам, защото съм се скрила и ги разказвам анонимно. Тези истории ги знаем само аз и брат ми, а той със сигурност не чете и не пише тук. Сестра ми е много по-малка от нас и не съм сигурна, че са й разказвани. Поне не сме ги коментирали с нея. А и на нея доста неща й бяха спестявани през годините. Но ние двамата сме големи и сме били свидетели на много неща.