Какво означава "ИНТЕРВЮ" за преподавател в Джани РоДари
/До всички, които се интересуват от детската градина и училището - впечатления от м.Август-2014г./
В сайта на софийския инспекторат по образованието попаднах на обява за учител по музика. Реагирах спонтанно, защото без да страдам от липса на работа, въпросното заведение се намира в удобен за мен квартал. Към това прибавих хипотетичното нелошо заплащане, което се очаква от частно учебно заведение.Нищо не пречеше да кандидатствам за позицията. Имам както магистърска степен по музикална педагогика, така и достатъчен професионален опит.
В телефонен разговор ме поканиха на интервю и представяне на документите. Приех и се явих в уречения час.
Бях впечатлена от двора и зеленината, по-късно и от спретнатия интериор. Чакането във фоайето беше озадачаващо. В компанията на възрастни мъже, притеснени и безмълвни, не знаех към кого да се обърна за някаква информация. Появи се жена, която попита кой е за шофьор и кой за английски. Очертаваше се дълго, безволево "висене", така че използвах случая да се осведомя дали ме очакват - за музика.
Учудващо бързо дойде и моят ред. Веднага разбрах защо. Ами, директорката я нямало, никаква информация нямало - дали цял, дали половин щат, за заплата и условия - и дума не можеше да става. Попитаха ме небрежно дали бих имала нещо против да проведа открит урок в присъствието на директорката и ... приех. Полюбопитствах за възрастовата група, и представете си, не се знаело. " Може би между 5 и 7годишни, или втори-трети клас", можело да има обаче и по-големи. Но и по-малки. Ох, добре, че е лятно училище и става дума за пеене на песни, а не за чужд език, нали! Така се самоутеших.
В деня на насрочения открит урок - интервю, ме посрещнаха куп деца, изпуснати от всякакъв контрол и скучаещи по коридорите. Струпаха се около мен и ме попитаха какво ще имаме. Много се зарадваха на новината. Значи те ме чакаха поне. Е, не точно мен, но бях някаква плячка. Следваха ме като водач на глутницата. Така намерихме една госпожа, която нямаше представа защо и как съм попаднала там. Заведе ме в кабинета по музика, съобщавайки ми, че тя щяла да присъства на открития урок, заедно със заместник-директорката. След петнайсет минути се появиха и двете и седнаха най-отзад, за да са близо до вратата и да могат да напуснат незабелязано. Въпреки, че възрастната госпожа-директорка беше симпатична и кротка, някак излъчваше незаинтересованост, или липса на квалификация за оценяване на професионален музикант. Другата бързо изчезна и не можах да се насладя на безхаберното и излъчване, само го регистрирах.
Стана ми обидно и смешно. Вече не бях на интервю. Аз не ги одобрих. Престанах да гледам към "директорката" и се позабавлявахме с децата. Бяха умряли от скука, пяхме и танцувахме - аз -за да оправдая загубеното си време; те - за да оправдаят парите на родителите си. В края на последния припев, потърсих с поглед нашата квесторка, но я нямаше – беше се скатала в съседната стая, където влетях. Попита ме дали нося автобиография и диплома./?!/
Толкова мъчно ми стана за тази женица, попаднала кой знае как там, и вероятно понасяща произвола на ръководството. Излъчваше безсилие.
Словестното ми нападение беше излишно, но не можaх да се спра бързо при набраното ускорение. На въпросите ми: цял или половин щат? Защо, хем не знаете, хем минималната заплата? Нали било с разширено изучаване на изкуства, добре, не знаете, колко часа общо? Ама нали казвате, че сте директор? Къде ви е директорката? Как така не знаете? Кога ще бъде тук? И какво като сте след отпуска? Дължите ми отговори, нали? Как си позволявате да ми губите времето? Забавлявате си децата безплатно, с професионалисти, това ли ви е схемата? Само през лятото или целогодишно?
Оставих я да си поеме въздух, но горката (мисля,че г-жа Дочева се казваше) женица разбра, че трябва да каже нещо на издишване. И каза: "В четвъртък - между 11ч. и 13ч. Дария Йосифова ще бъде тук."
Само някакво шесто чувство ми подсказа, че това е поредната тенекия. Толкова убедително ми беше прозвучало.
Не отидох. Обадих се по телефона и опасенията ми се потвърдиха. Ще разкажа на всички около мен, в съответните институции и в пресата. Имам и свидетели.
Написах редовете тук, в опит да предпазя следващите, домогващи се от едната или от другата страна до това частно училище. МОШЕНИЦИ СА. ИЗПОЛЗВАЧИ. И не си правят труда да се прикриват.
Виж целия пост
/До всички, които се интересуват от детската градина и училището - впечатления от м.Август-2014г./
В сайта на софийския инспекторат по образованието попаднах на обява за учител по музика. Реагирах спонтанно, защото без да страдам от липса на работа, въпросното заведение се намира в удобен за мен квартал. Към това прибавих хипотетичното нелошо заплащане, което се очаква от частно учебно заведение.Нищо не пречеше да кандидатствам за позицията. Имам както магистърска степен по музикална педагогика, така и достатъчен професионален опит.
В телефонен разговор ме поканиха на интервю и представяне на документите. Приех и се явих в уречения час.
Бях впечатлена от двора и зеленината, по-късно и от спретнатия интериор. Чакането във фоайето беше озадачаващо. В компанията на възрастни мъже, притеснени и безмълвни, не знаех към кого да се обърна за някаква информация. Появи се жена, която попита кой е за шофьор и кой за английски. Очертаваше се дълго, безволево "висене", така че използвах случая да се осведомя дали ме очакват - за музика.
Учудващо бързо дойде и моят ред. Веднага разбрах защо. Ами, директорката я нямало, никаква информация нямало - дали цял, дали половин щат, за заплата и условия - и дума не можеше да става. Попитаха ме небрежно дали бих имала нещо против да проведа открит урок в присъствието на директорката и ... приех. Полюбопитствах за възрастовата група, и представете си, не се знаело. " Може би между 5 и 7годишни, или втори-трети клас", можело да има обаче и по-големи. Но и по-малки. Ох, добре, че е лятно училище и става дума за пеене на песни, а не за чужд език, нали! Така се самоутеших.
В деня на насрочения открит урок - интервю, ме посрещнаха куп деца, изпуснати от всякакъв контрол и скучаещи по коридорите. Струпаха се около мен и ме попитаха какво ще имаме. Много се зарадваха на новината. Значи те ме чакаха поне. Е, не точно мен, но бях някаква плячка. Следваха ме като водач на глутницата. Така намерихме една госпожа, която нямаше представа защо и как съм попаднала там. Заведе ме в кабинета по музика, съобщавайки ми, че тя щяла да присъства на открития урок, заедно със заместник-директорката. След петнайсет минути се появиха и двете и седнаха най-отзад, за да са близо до вратата и да могат да напуснат незабелязано. Въпреки, че възрастната госпожа-директорка беше симпатична и кротка, някак излъчваше незаинтересованост, или липса на квалификация за оценяване на професионален музикант. Другата бързо изчезна и не можах да се насладя на безхаберното и излъчване, само го регистрирах.
Стана ми обидно и смешно. Вече не бях на интервю. Аз не ги одобрих. Престанах да гледам към "директорката" и се позабавлявахме с децата. Бяха умряли от скука, пяхме и танцувахме - аз -за да оправдая загубеното си време; те - за да оправдаят парите на родителите си. В края на последния припев, потърсих с поглед нашата квесторка, но я нямаше – беше се скатала в съседната стая, където влетях. Попита ме дали нося автобиография и диплома./?!/
Толкова мъчно ми стана за тази женица, попаднала кой знае как там, и вероятно понасяща произвола на ръководството. Излъчваше безсилие.
Словестното ми нападение беше излишно, но не можaх да се спра бързо при набраното ускорение. На въпросите ми: цял или половин щат? Защо, хем не знаете, хем минималната заплата? Нали било с разширено изучаване на изкуства, добре, не знаете, колко часа общо? Ама нали казвате, че сте директор? Къде ви е директорката? Как така не знаете? Кога ще бъде тук? И какво като сте след отпуска? Дължите ми отговори, нали? Как си позволявате да ми губите времето? Забавлявате си децата безплатно, с професионалисти, това ли ви е схемата? Само през лятото или целогодишно?
Оставих я да си поеме въздух, но горката (мисля,че г-жа Дочева се казваше) женица разбра, че трябва да каже нещо на издишване. И каза: "В четвъртък - между 11ч. и 13ч. Дария Йосифова ще бъде тук."
Само някакво шесто чувство ми подсказа, че това е поредната тенекия. Толкова убедително ми беше прозвучало.
Не отидох. Обадих се по телефона и опасенията ми се потвърдиха. Ще разкажа на всички около мен, в съответните институции и в пресата. Имам и свидетели.
Написах редовете тук, в опит да предпазя следващите, домогващи се от едната или от другата страна до това частно училище. МОШЕНИЦИ СА. ИЗПОЛЗВАЧИ. И не си правят труда да се прикриват.
