Какво предвижда проектът на Закон за предучилищното и училищното образование за децата със специални образователни потребности?
1. „Приобщаващо образование е неизменна част от правото на образование.“ – чл. 7, ал.1. Текст, с който за първи път в нормативната ни уредба на толкова високо ниво се гарантира правото на качествено образование за всяко дете, независимо от различните му образователни потребности, които могат да се дължат на увреждания, хронични заболявания, невладеене на български език, дарба, девиантно поведение и други. Проектозакоът не се ограничава само до декларативното признаване на приобщаващото образование като право, но разписва изключително широка гама от гъвкави механизми, чрез които се гарантира предоставянето на адекватна образователна подкрепа за всяко дете, така че правото на образование по Конституция да бъде гарантирано реално, без дискриминация, отхвърляне или отпадане на детето поради неприспособимост към системата.
2. Принципът „парите следват детето“ най-накрая се въвежда и за децата със специални потребности, относно средствата отпускани от държавния бюджет за специалната им подкрепа, което е единствената гаранция за упражняване правото на свободен избор на желаното училище.
3. Преустановява се порочния модел детето и родителя му да преследват специалната образователна подкрепа, поради зависимостта си от извънучилищни областни и регионални структури.
4. Специалните педагози (ресурсни) и всички останали специалисти най-накрая стават неразделна част от екипите на детските градини и училищата, а не чужди, приходящи и външни.
5. Часовете ресурсна подкрепа вече не са на калпак, само два часа седмично, а ще се предоставят според индивидуалните потребности на всяко дете, като броят часове могат да са от 1 до 25 часа седмично.
6. Броят ресурсни учители, вече ще зависи от броя деца, вида на подкрепата за всяко от тях и съобразно нея ще се определят броя часове ресурсно подпомагане, а не както досега един учител, два часа седмично, без никаква адекватност на потребността на детето.
7. Задължителният минимум от специалисти за всяка детска градина и училище, в което е записано дете със специални образователни потребности са ресурсен учител, психолог и логопед. Специалистите над минимума се осигуряват на базата на индивидуалната оценка на детето, без ограничения на броя, вида и квалификацията им.
8. Разтварят се широко възможностите за набирането на специални педагози и специалисти от всички центрове и подкрепящи структури, в това число и социални, както и от всички нива и сфери на общността. Фокусът е върху осигуряването на специална подкрепа за всяко едно дете, защото то е в центъра, а не структурата, осигуряваща си статут чрез монопол над специалните педагози и подкрепа.
9. Въвежда се помощник на учителя, крайно необходим кадър в помощ на масовия учител.
10. Предвижда се възможност за рехабилитация на опорно-двигателния апарат за децата с двигателни увреждания, полагаща им се по право вместо часа по физическо възпитание и спорт, от който по обективни причини няма как да се възползват. Двигателните увреждания при децата не намаляват потребността им от физически упражнения, напротив, увеличават я.
11. Изключително важен момент е създаването на мрежа от Центрове за подкрепа на личностното развитие, чиято задача е да осигурят допълнителен набор от интегрирани услуги и специалисти, образователни, здравни и социални, за всички нива на Общата и Допълнителна подкрепа, разписани в проектозакона. Така се осигурява достъпна и цялостна подкрепа за всяко дете и ученик. Услугите предоставяни от центровете са част от индивидуалната образователна програма на детето или ученика, изготвена в детската градина или училището им. Ползвайки услугите на центъра, детето и ученикът продължават да са си деца и ученици на съответните детска градина и училище, а работата с тях има за цел да им помогне да покрият изискванията, както и да развият индивидуалния си потенциал и способности.
12. Общата и допълнителна подкрепа за децата и учениците се осигурява там, където са детето и ученикът, в детската градина, училището и в центровете. Това ще осигури възможност за ранна оценка на потребностите и превенция на проблеми и затруднения при децата, като при много от тях ще спомогне за пълното им преодоляване, а при други за далеч по-успешното справяне и приобщаване.
13. Ключово важна е свободата на създаване на Центровете, основен двигател е общността и всеки нейн участник, община, училища и НПО могат да създадат Център за личностна подкрепа. Държавата не ограничава инициативността на общността, напротив, насърчва я, защото цел е детето и подкрепата за него, а не подкрепата за структури, било държавни или общински.
14. Настоящите областни ресурсни центрове се децентрализират, за да се осигури възможност за разширяването на мрежата им и съответно предоставяната от тях специална подкрепа, така че да стигне до всяка община и населено място. Разширяват се и възможностите им, като част от Центровете за личностна подкрепа и интегрираните услуги предоставяни от тях, да развиват много по-широк кръг от дейности и комплексна подкрепа за децата със специални образователни потребности. По този начин в условията на конкурентна среда, ресурсни центрове ще могат да бъдат създавани не само във всяка община, но и към всяко училище, където има потребност от тези услуги.
15. При непокриване изискванията по даден учебен предмет, ученикът със специални образователни потребности не повтаря класа, а му се разработва индивидуална учебна програма по предмета, с цел целенасочена работа за преодоляване на затрудненията. При постигане на изискванията ученикът се явява на поправителен изпит. Това ще даде възможност на децата със специални образователни потребности да завършват с количествени оценки етапите в училищното образование и съответно да продължат в следващ етап на образователната система.
16. Предвижда се срок от пет години за реформиране на помощните училища, след внимателна оценка на потребностите на всяко дете, както и на квалификацията на педагозите и специалистите в тези училища. Нещо, което трябваше да се случи още през 2009 год., след безпрецедентната осъдителна присъда на България от Европейския комитет по социални права, постановила че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието. Няма разумен аргумент, защо все още издържаме с публични средства институции, сегрегиращи деца. Бихме добавили, че сегрегацията е само част от престъпленията, случващи се с деца в тези институции.
17. Създаването на Обществен съвет към всяко училище и детска градина, в който участва представител на местната власт, най-малко трима родители, както и ученици, и в който се обсъждат и гласуват училищните политики и бюджет, осигурява пряка възможност на родителите като пълноправни членове на съвета да отстояват училищни политики и подкрепящи услуги, потребни конкретно на децата от тяхното училище. Връзката между училищната общност и местната власт ще е пряка и ще даде възможност за много по-ефективен контрол от страна на родителите. Всичко това, в съчетание с въвежданата училищна автономия дава големи възможности за инициативните местни родителски организации да влияят върху училищните и общински политики и разкриването на подходящи подкрепящи услуги за децата им.
Виж целия пост
1. „Приобщаващо образование е неизменна част от правото на образование.“ – чл. 7, ал.1. Текст, с който за първи път в нормативната ни уредба на толкова високо ниво се гарантира правото на качествено образование за всяко дете, независимо от различните му образователни потребности, които могат да се дължат на увреждания, хронични заболявания, невладеене на български език, дарба, девиантно поведение и други. Проектозакоът не се ограничава само до декларативното признаване на приобщаващото образование като право, но разписва изключително широка гама от гъвкави механизми, чрез които се гарантира предоставянето на адекватна образователна подкрепа за всяко дете, така че правото на образование по Конституция да бъде гарантирано реално, без дискриминация, отхвърляне или отпадане на детето поради неприспособимост към системата.
2. Принципът „парите следват детето“ най-накрая се въвежда и за децата със специални потребности, относно средствата отпускани от държавния бюджет за специалната им подкрепа, което е единствената гаранция за упражняване правото на свободен избор на желаното училище.
3. Преустановява се порочния модел детето и родителя му да преследват специалната образователна подкрепа, поради зависимостта си от извънучилищни областни и регионални структури.
4. Специалните педагози (ресурсни) и всички останали специалисти най-накрая стават неразделна част от екипите на детските градини и училищата, а не чужди, приходящи и външни.
5. Часовете ресурсна подкрепа вече не са на калпак, само два часа седмично, а ще се предоставят според индивидуалните потребности на всяко дете, като броят часове могат да са от 1 до 25 часа седмично.
6. Броят ресурсни учители, вече ще зависи от броя деца, вида на подкрепата за всяко от тях и съобразно нея ще се определят броя часове ресурсно подпомагане, а не както досега един учител, два часа седмично, без никаква адекватност на потребността на детето.
7. Задължителният минимум от специалисти за всяка детска градина и училище, в което е записано дете със специални образователни потребности са ресурсен учител, психолог и логопед. Специалистите над минимума се осигуряват на базата на индивидуалната оценка на детето, без ограничения на броя, вида и квалификацията им.
8. Разтварят се широко възможностите за набирането на специални педагози и специалисти от всички центрове и подкрепящи структури, в това число и социални, както и от всички нива и сфери на общността. Фокусът е върху осигуряването на специална подкрепа за всяко едно дете, защото то е в центъра, а не структурата, осигуряваща си статут чрез монопол над специалните педагози и подкрепа.
9. Въвежда се помощник на учителя, крайно необходим кадър в помощ на масовия учител.
10. Предвижда се възможност за рехабилитация на опорно-двигателния апарат за децата с двигателни увреждания, полагаща им се по право вместо часа по физическо възпитание и спорт, от който по обективни причини няма как да се възползват. Двигателните увреждания при децата не намаляват потребността им от физически упражнения, напротив, увеличават я.
11. Изключително важен момент е създаването на мрежа от Центрове за подкрепа на личностното развитие, чиято задача е да осигурят допълнителен набор от интегрирани услуги и специалисти, образователни, здравни и социални, за всички нива на Общата и Допълнителна подкрепа, разписани в проектозакона. Така се осигурява достъпна и цялостна подкрепа за всяко дете и ученик. Услугите предоставяни от центровете са част от индивидуалната образователна програма на детето или ученика, изготвена в детската градина или училището им. Ползвайки услугите на центъра, детето и ученикът продължават да са си деца и ученици на съответните детска градина и училище, а работата с тях има за цел да им помогне да покрият изискванията, както и да развият индивидуалния си потенциал и способности.
12. Общата и допълнителна подкрепа за децата и учениците се осигурява там, където са детето и ученикът, в детската градина, училището и в центровете. Това ще осигури възможност за ранна оценка на потребностите и превенция на проблеми и затруднения при децата, като при много от тях ще спомогне за пълното им преодоляване, а при други за далеч по-успешното справяне и приобщаване.
13. Ключово важна е свободата на създаване на Центровете, основен двигател е общността и всеки нейн участник, община, училища и НПО могат да създадат Център за личностна подкрепа. Държавата не ограничава инициативността на общността, напротив, насърчва я, защото цел е детето и подкрепата за него, а не подкрепата за структури, било държавни или общински.
14. Настоящите областни ресурсни центрове се децентрализират, за да се осигури възможност за разширяването на мрежата им и съответно предоставяната от тях специална подкрепа, така че да стигне до всяка община и населено място. Разширяват се и възможностите им, като част от Центровете за личностна подкрепа и интегрираните услуги предоставяни от тях, да развиват много по-широк кръг от дейности и комплексна подкрепа за децата със специални образователни потребности. По този начин в условията на конкурентна среда, ресурсни центрове ще могат да бъдат създавани не само във всяка община, но и към всяко училище, където има потребност от тези услуги.
15. При непокриване изискванията по даден учебен предмет, ученикът със специални образователни потребности не повтаря класа, а му се разработва индивидуална учебна програма по предмета, с цел целенасочена работа за преодоляване на затрудненията. При постигане на изискванията ученикът се явява на поправителен изпит. Това ще даде възможност на децата със специални образователни потребности да завършват с количествени оценки етапите в училищното образование и съответно да продължат в следващ етап на образователната система.
16. Предвижда се срок от пет години за реформиране на помощните училища, след внимателна оценка на потребностите на всяко дете, както и на квалификацията на педагозите и специалистите в тези училища. Нещо, което трябваше да се случи още през 2009 год., след безпрецедентната осъдителна присъда на България от Европейския комитет по социални права, постановила че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието. Няма разумен аргумент, защо все още издържаме с публични средства институции, сегрегиращи деца. Бихме добавили, че сегрегацията е само част от престъпленията, случващи се с деца в тези институции.
17. Създаването на Обществен съвет към всяко училище и детска градина, в който участва представител на местната власт, най-малко трима родители, както и ученици, и в който се обсъждат и гласуват училищните политики и бюджет, осигурява пряка възможност на родителите като пълноправни членове на съвета да отстояват училищни политики и подкрепящи услуги, потребни конкретно на децата от тяхното училище. Връзката между училищната общност и местната власт ще е пряка и ще даде възможност за много по-ефективен контрол от страна на родителите. Всичко това, в съчетание с въвежданата училищна автономия дава големи възможности за инициативните местни родителски организации да влияят върху училищните и общински политики и разкриването на подходящи подкрепящи услуги за децата им.
Когато се установи, че учениците по ал. 7 са постигнали изискванията на учебната програма по учебен предмет от училищния учебен план, се поставя оценка с количествен показател и по този учебен предмет и обучението по индивидуална учебна програма се преустановява. 