"Глобал Вижън Съркъл" е едно от лицата в предстоящата на 16 и 17 май в Парадайз център "Академия за родители". За Форума са подготвили специална работилница "Музикален кръг", в която родители и деца ще открият нови измерения на общуването не с думи, а с музика.
"Глобал Вижън Съркъл" е отворена общност от приятели – сътворци, които са отдадени на това да създават нови форми на спонтанно колективно изкуство. Сигурно някои от Вас вече са минавали през предизвикателството на Театъра на сетивния лабиринт, а други са участвали в практиката Life Trans Circle, свирейки на инструменти от цял свят.
За да разберете как артистите от "Глобал Вижън Съркъл" отварят пространство за децата в музикалните и театралните си проекти, както и за много други интересни инициативи, разказва Златина Толева.




Златина, разкажи за себе си.
Самоопределям се като мултидисциплинарен артист, защото танцувам, пея, рисувам, правя театър, измислям истории, играя, изявявам се като диджей. Завършила съм културна антропология и от 2004 година съм част от сдружението с нестопанска цел "Глобал Вижън Съркъл", чиято мисия е да развива безграничния творчески потенциал на всяко човешко същество и да осъществява интеркултурен диалог. Мотото на организацията ни е: "Изкуството като общуване и общуването като изкуство."
Затова всички творчески събития на сдружението имат за цел не толкова чистото изкуство, колкото да действат като форми за общуване и свързване с другите и себе си.

Какво ще се случи по време на Музикалния кръг в рамките на "Академия за родители"?
Нашата работилница ще бъде на 17 май от 16 ч. Искаме родителите и децата да свирят заедно и да опитат да общуват по различен начин – чрез музиката. Има едно единствено правило: да не се говори с думи. Съвместното свирене учи да слушаш и да се настройваш към другите около теб. Целта е да започнем да вибрираме заедно. Хармонията се получава, когато чуваш другите, откликваш и съответно те чуват теб.
Музикалният кръг по време на Академия за родители е вдъхновен от музикалната практика Life Trans Circle, която организираме от 12 години. И сега искаме да я покажем на родителите. Това е практика за музикална медитация и импровизация, в която може да се включи всеки, който желае. Не се изисква умение да свириш, нито музикален опит. Просто се събираме и свирим на над 40 познати и непознати инструмента от цял свят.

Каква е целта на Life Trans Circle?
Целта е да общуваме чрез музиката и да отворим хората към творчество. Много често в детството ти казват: „Ти пееш фалшиво“. Ние смятаме, че всеки човек е ритмичен. Нямаме стремеж да правим съвършени музикални продукти, а по-скоро да създадем пространство за изява на неоткритите музикални заложби на хората и да се премахнат менталните блокажи, които ни пречат да се изразяваме свободно и творчески. Веднъж седмично се събираме и в продължение на 2 – 3 часа свирим на всички инструменти, като се спазва основното правило – да не се общува с думи, а само чрез музиката. Атмосферата е много релаксираща, светлината е приглушена, подът е покрит с килими и възглавници, ухае на хубаво.
Тази практика е част от един по-дългосрочен проект Институт за изследване на тишината, който използва различни средства и методи за невербално общуване и най-вече изследване на тишината, буквално. Дори в сесията на Life Trans Circle започваме и завършваме с 5 минути тишина. А хората, които останат до края, ги наричаме "тишинавти". И наистина, има разлика между първата и последната тишина. Не може да се опише, трябва да се преживее, но съзнанието ти се успокоява, потъваш в друг аспект от реалността, в който се разтваряш много повече и изчезват ограниченията на социо-културната ти идентичност.

Получава ли се общуването чрез музика?
Всеки път се получава много различно. Ние най-общо задаваме мотив, но хората свободно импровизират и променят. Понякога отнема време хората да се синхронизират и хармонизират, случва се да има опити за силно или бумтящо свирене. Зависи от хората. Ние модерираме дотолкова, доколкото да насочим хората да се слушат и ако не могат да чуят свирещия до тях, да осъзнаят, че свирят много силно. В даден момент всички се настройват един към друг. А това всъщност е общуването. Преживяването е много отпускащо и откриващо.

От година правите Театър на сетивния лабиринт и за деца. Какво ти донесе работата с тях?
Да, "Лабиринтът за деца" е новото ни откритие. Направихме едно представление "Пътуване във Всичколената". Пилотното издание беше миналата година през юни, а тази година през март го развихме и обогатихме. Усещаме работата с деца като мисия, която надгражда творчеството и изкуството.

Ще разкажеш ли повече за Театъра на сетивния лабиринт?
"Лабиринтът" е представление, което се случва изключително само за теб. Създаваме пространство, през което хората преминават самостоятелно и се срещат лично с актьорите, които се превъплъщават в различни роли. Това, какво ще се случи, много зависи от реакциите на преминаващия и от това, какво ще подаде на актьора. Това е една съкровена среща, чрез която имаш възможност да се потопиш в свят, който си забравил, да се свържеш отново със спомените си, да преоткриеш свои мечти и усещания. Просто време за себе си. Обикновено на едно представление от 4 часа максимумът брой души, които могат да минат през лабиринта, е 28, а актьорите, които играят за теб, са около 25.

Какво включва "Пътуването във Всичколената"?
Детският лабиринт е вълшебно, приказно пространство, в което децата преживяват чудеса и се изявяват творчески. И това всъщност е най-ценното, не просто книжката да е пътят към приказното, а да го преживееш на живо с тялото си и сетивата си.
Проектът е с космическо измерение и основното послание на пътуването е, че ти си любимо дете на Всичколената. В това пространство всяко нещо е живо и ти е приятел: гората и водата, растенията и животните, дори звездите и галактиките. С всяко нещо можеш да общуваш, защото разбираш езика на всички същества и ако им се довериш, те ще те преведат през най-различни приключения. Децата сами избират по кой път да поемат. Строят планети, вдъхват живот, карат сърцето на Всичколената да запее. Искаме да им вдъхнем идеята, че Вселената е уютно място, а не студено и мрачно. Космосът е пространство, в което ходиш по чорапи, в което играеш, общуваш, то е пълно със светлина.

За каква възраст е предназначено "Пътуването във Всичколената"?
За деца от 6 до 106 години. Долната граница е важна, не защото е страшно преминаването през лабиринта, а защото децата са сами около 1 час, срещайки се с актьори, които са непознати за тях. Затова приемаме, че се изисква определена емоционална зрялост. Макар че на последния "Лабиринт" минаха и деца на 5 години, и дори едно детенце на 3 години и половина.



Какви бяха реакциите на децата? Какво научихте от тях?
Децата през цялото време те провокират, защото задават най-различни въпроси. Смая ни чистотата и невинността, с която влизат. Те, за разлика от възрастните, се отпускат още от самото начало, отварят широко очи и напълно ти се доверят. Това катализира случването на един прекрасен, магичен свят. Някои деца минават по няколко пъти, за да видят какво ще се случи по другия възможен път и така преживяват срещите с приказните герои по нов и различен начин. Едно дете мина цели четири пъти и обяснението на баща му беше, че то просто иска да си общува с героите. Така разбрахме, че за децата е важно да има друг свят, който не е разомагьосан и където всичко е много красиво. В обратните връзки децата простичко казваха, че във Всичколената всичко е много красиво, че всички са много добри и всичко е много вълшебно.

Кога ще е следващият "Лабиринт за деца"?
Все още нямаме конкретна информация, но може да следите на страницата ни във Фейсбук. Там обявяваме всички наши събития. Освен това скоро ще тръгне и новият ни сайт sensorytheatresofia.com

Кога "Лабиринтът" стъпва в България?
Театърът на сетивния лабиринт влиза в България през 2006 година с уелския режисьор и изследовател Юън Бриок. Той е нашият пряк учител. Самият метод на Театъра на сетивата идва от колумбийския антрополог Енрике Варгас, който го открива сред местните индианци като практика на инициация. Когато юношите трябва да встъпят в статус на мъжество, по-големите им организират няколкодневни предизвикателства, през които те трябва да минат. Но тази практика на лабиринта като инициация или портал към нов статус я има във всички култури. Енрике Варгас я развива като театрална форма в Барселона в своя театър, наречен "Театър на сетивата", където работи с постоянна професионална трупа. Юън Бриок пък използва Театъра на лабиринта като метод за работа с общността, дори с терапевтичен ефект, и работи с непрофесионалисти. Насочен е към деца от институции, младежи в рискови ситуации и в райони с конфликти като Украйна.

А какъв е Вашият екип?
Мога да го нарека интердисциплинарен – има психолози, социални работници, актьори, музиканти, сценографи, фотографи, визуални артисти, танцьори. Събираме се веднъж годишно и обикновено правим по едно представление през ноември-декември. Самата му направа отнема много време и ресурс, но пък е работа на сърцето и имаме нужда да го правим, а освен това срещата с хората е много зареждаща.

Как се прави Театър на сетивния лабиринт?
Това е театър, който няма режисьор и сценарий. Прави се един специфичен изследователски процес, за да се свържем с историята на мястото, а и със собствените си емоции. Много зависи от конкретното място, защото то вдъхновява темата и историята, която ще разказва "Лабиринтът". Работи се с местните приказки, легенди, правим проучване сред местните хора. Включваме много архетипи и търсим проявлението им през времето. Чак след това създаваме конкретните предивикателства.

Какви други събития организира "Глобал вижън съркъл"?
Един от стълбовете, по които работим, са продуцентски и музикални проекти, в които сформираме спонтанни музикални групи с хора от различни музикални стилове, възрасти и етнос.
Такава е например групата Balkan Scientist, която комбинира българска народна музика на музиканти като Гергана Димитрова от "Мистерията на българските гласове", Костадин Генчев от "Булгара" и Атешкан Юсеинов, китаристът на Иво Папазов-Ибряма с диджеи, които пускат ямайска музика. Така познатите народни песни придобиват ново, съвременно звучене. Комбинирали сме на една сцена и Венци Такев, който е ромски виртуозен цигулар, със Скилъра –20-годишен бийтбоксър, Николай Иванов, който е езотеричен музикант – мултиинструменталист, и Митко Узунов, който свири на туба и е от Операта. Целта е да съберем хора с различен музикален опит и възраст, които да импровизират на балканска тематика. Търсим връзка с корените през съвременното музикално звучене. Получават се страхотни денс партита, на които освен всичко друго се стремим да представим и различни традиционни занаяти, а хората реално могат да творят.
Всяка година правим Световен ден на Африка, на който африканците, които живеят в България, могат да представят своите танци, промотираме ги като диджеи и т.н. Целта е да правим много неща заедно, защото общностите са много сегрегирани, а така търсим мост, по който да се опознаем и свържем. Тази година предвиждаме да го проведем на 25 май.
Веднъж-два пъти в годината организираме т. нар. Chill station. Това е парти от нов тип. Целодневно е и може да присъстват и деца. В рамките на това събитие се представят най-различни духовни практики – йога, масажи, техники за лечение, медитация, алтернативни образователни практики, много творчески сесии и сетивни пътешествия. Това е събитие за нова култура: по-деликатна, по-зелена, по-творческа.



А сега съвсем скоро, на 7 май, предстои Gypsy jazz, на който диджеи ще пускат ямайски подложки и инструментали, които обикновено са с плътна бас линия, а върху нея ще свирят двамата братя Памукови, единият е кларнетист, а другият саксофонист – уникални ромски музиканти. Те преминават през циганска музика, народна музика, джаз, ориенталски неща с невероятни импровизации. Ще бъде в клуб Maze, София. За събитието скоро ще има информация тук.

Една от целите Ви е да се постигне мир чрез творчество. Умиротворяват ли се наистина хората чрез творчеството, стават ли по-позитивни, по-отворени? Събужда ли се желание у тях да допринасят?
Творчеството е метод да се свържеш със себе си, а това води до вътрешно помирение. Правим събития с музика и култура от цял свят – африканска, индийска, арабска, бразилска, карибска. Целта е да се срещнат хора от различни култури и чрез изкуството да научат една за друга. По този начин се чупят стереотипите и рамките, в които мислим за другите.
Специално в "Лабиринта" това, на което се учат хората, е доверие. Попадаш в ситуации, в които не знаеш какво да очакваш и не можеш да контролираш, трябва да се оставиш да те водят. А тези, които те водят, са добронамерени и ти помагат да се отпуснеш и да се довериш. Няма опасности, няма заплахи. Човек се изправя само пред психическите си бариери. Хората попадат в пространство на много любов и целият свят ти е приятел и се грижи за теб. А тази цялостна атмосфера отваря желанието да го споделиш. Един приятел ни каза, че след "Лабиринта" е имал желание дни наред да е добър и да дава.


Източник: detetoigrae.com
Виж целия пост