157 Американски духчета обикалят за Хелоуински бонбони

Фея Кръстница, благодаря ти! Аз мисля, че пощаджийката даже не знае за какво става въпрос. Миналата седмица пусках мартеници за страна в Европейския съюз и не можа да ми обясни каква е разликата при препоръчана и нормална поща. Добре, че имаше един човек на опашката да ми разясни за колетите, препоръчаните пратки, срокове за получаване и въобще  Тя сестра ми почива и през седмицата /на график е/ и предполагам, че няма да е грандиозен проблем, но друг път ще знам 

Питай я след като си получи пакетчето - може все пак да предпочита препоръчана поща. И жилищният район е от значение.

Здравейте мили момичета, искам да попитам има ли от вас такива, които вече са си закупили собствен дом в САЩ? Ако има, много бих се радвала да кажат, тъй като искам да ги попитам някои важни за мен неща. Благодаря ви предварително!

Дали сме го платили кеш или дали изплащаме?

Изплаках от смях, Соу
Ако го изплащате значи е на банката ))) Аз колко неща на банката съм купила, ехеееее!

Барабанче, по-добре си задай въпросите тук и публично, пък ние ще се опитам да развеем съмненията ти. Едва ли някой ще тръгне на лични да си дискутира с непознат личните финанси (съдя само по себе си, може и да има такива мераклии)

О, не, не... съвсем не искам подобни лични финансови откровения Просто напоследък доста неща ме стреснаха из форумите, които прочетох, а именно фактът, че обикновен емигрант е почти невъзможно да си закупи собствен апартамент, освен ако не е някоя ,,дупка из гето квартал с хлебарки'', тъй като цените дори на обикновените къщи/ апартаменти били страшно високи, а пък кредитите трудно биха могли да бъдат изплащани от повечето емигрантски нископлатени и несигурни работи. Наистина ли е толкова зле положението и така ли седят нещата в действителност?

Не познавам никой който живее в дупка или в гето.  Плащат кредитите хората, но са ги преценили по джоба си. Америка е голяма, квартали, градове, секла всялкакви за всеки вкус и джоб. Разбира се не познавам никой, който се е заселил в Бевърли хил или в апртмента на Кари Брадшоу след сватбата и с Тузаря.

Аз не разбрах, живееш в щатите, местиш се скоро или просто си питаш как е хавата и до къде сме стигнали?

От емигрант до емигрант има огромна разлика, не е редно и правилно да подвеждаме под общ знаменател - има хора с добро образование, език и ориентирали се към места, където професиите им имат приложение, които си "стъпват на краката" много бързо. Има и такива, които записват и следват 2-ро образование тук и/или им се налага да си приравнят дипломите и/или да се сертифицират и/или да се преквалифицират. Има и такива, които нямат желание да го правят... има семейства с малки деца, на които често им е много трудно в началото, защото за разлика от БГ, САЩ е силно несоциална държава и нито майчински се взимат, нито детските грижи са евтини и достъпни. Но всеки случай е уникален и разбира се, не можем да сравняваме някой, който е от година в нова държава с друг, който 10-15+ год е работил, учил, етц. за да постигне някакъв стандарт на живот. Ако трябва да ползваме генерализации все пак може да се каже, че всеки от нас е правил някакви компромиси в името на "новия живот" и като правило (което има и изключения, разбира се) релокирането в нова държава "снижава" първоначално стандарта ти на живот в сравнение с този в БГ.

И понеже всички сме расли в силно хомогенна среда най-често ни е трудно да осъзнаем колко нехомогенна и разнообразна във всяко едно отношение е Америка - и като икономическо развитие, и като лайфстайл и като цени. От щат до щат има драматични разлики - аз често давам сравнението с различните европейски страни. Както е трудно да сравниш една Португалия с да речем Норвегия, така и тук има колосални различия. Лично аз бях най-шокирана колко са автономни и различни в образователен план щатите. Дори е рамките на един щат или град можеш да откриеш сериозни различия (гето през 2 улици от луксозен квартал; доход, който в Луизиана да речем те прави средна класа не ти стига и за ядене в НЙ)

Ако се върнем към недвижимите имоти за българския емигрант е характерно желанието по-бързо да си "купи" къщата/апартамента. Тази културологична особеност е подкрепена и от относителния баланс, който съществува на местните пазари (за разлика от БГ) - тук високите наеми и относително ниските и фиксирани лихви (15 и 30 годишни) водят до това, че купуването на имот и месечните разноски по мортгиджа често са съпоставими с наема, който би плащал, ако не притежаваш имота. Разбира се, за да вземеш кредит за жилище се предполага, че вече си поизградил някаква кредитна история и рейтинг; също така предполага, че си спастрил и някакви пари (5-20%) за даунпеймънт за този имот (колкото повече, толкова по-добре и толкова по-лесно ще вземеш кредит, защото даунпеймънта офсетва риска на банката). И пак - има емигранти които пристигат с кеш за кола + даунпеймънт за жилище, има и такива, които нямат такива средства  и им се налага "първоначално натрупване на капитала". Има хора, които с години живеят под наем в много скъпи квартали, защото тук децата ти ходят в публичното (държавното) училище по местоживеене (скъп квартал = хубаво училище), а родителите им не могат да си позволят даунпеймънт за имот в този квартал. Всички тези фактори водят до доста комплицирана картинка и е абсолютно нормално да минат няколко години преди човек/семейство да се ориентират в ситуацията, да натрупат кеш резерв и да решат в дългосрочен план къде и как биха искали да живеят. Едно е хубаво - изборът тук е шокиращо голям, макар и често доста различен от силно клишираната представа на нормалния българин "що е то живот в хАмериката"

Питай, чети, но с едно наум винаги - от човек до човек и от кейс до кейс разликата е огромна, но да - повечето от нас са си "купили къщи" и са се "понаредили", кой повече, кой по-малко...

Agent Provocateur, изключително признателна съм ти за подробния отговор! Явно наистина е доста различно и реално за обикновения българин е малко сконфузно да осъзнае този факт. ))

Тъй като спомена за признаване на дипломи и приравняване, бих искала именно относно този въпрос да те попитам нещо, тъй като в  България ако питаш, всеки университет ти дава световнопризната диплома, но всички добре знаем, че не е така. Вуйчо ми е хирург и негов познат в Щатите му е казал, че ако иска да работи като лекар, ще трябва наново да започне и може само като санитар да работи, тъй като не се признават медицински дипломи от България. Познавам и доста други случаи, които също са ударили на камък с български дипломи. Реално в САЩ признават ли се наистина някои дипломи, без да ти е нужно още 4 години да учиш за същото?

Аз например следвам Бизнес администрация. Това например би ли ми се признало, бих ли могла да работя по тази специалност нещо или ще ми се наложи да уча всичко наново?  

Също много ме вълнува въпросът относно учителските професии в САЩ. Една моя така да се каже братовчедка е бакалавър по детска педагогика и тя също много се интересува дали ще може да работи като детски учител в САЩ? Тъй като все пак те би трябвало да предпочитат американски учители, макар и за малки деца, но знае ли човек?

  защо изровихте тази стара тема?

за да знаете дали със сигурност ще ви признаят диплимите, пращате ги на организациите за приравняване и чакате да разберете, като за това си заплащате.

)) Ха, наистина сме в много стара тема, дори не съм забелязала!

Барабанче, копирай си въпроса и в новта тема, аз далеч не съм сведуща по всички въпроси, а и повече глави мислят по-добре винаги!

НОВА ТЕМА