Автор: Лилия Казакова
Често майките казват: ще кърмя няколко месеца, после млякото ми така и така ще спре.
Или: ще кърмя до половин годинка, после ще започна да давам твърда храна и ще може да пие от чашка.
Или така: ще кърмя до една година, в краен случай, след това млякото не съдържа вече нищо полезно.
Кое от тези мнения можем да считаме за правилно?
Млякото ми така и така бързо ще спре.
Действително, в днешно време до 3-ия месец кърма получават само 10-14% от децата, останалите вече са на адаптирано мляко. Причината за толкова ранно прекратяване на кърменето не е в това, че майките не искат да кърмят или трябва рано да тръгнат на работа, или им пречи лошата екологична обстановка. Причината е удивително проста и лесна за разбиране: жените просто не умеят да правят това да кърмят. За съжаление в съвременното общество практически няма от кого да се научим. А и болшинството жени даже и не мислят, че е нужно да се учат да кърмят. Междувпрочем кърменето е женско изкуство, така както например бродирането, шиенето, везането, вкусното готвене.
По някаква причина на никого не му идва на ум да очаква от жена, за първи път хванала в ръка куки и прежда, да оплете разкошен пуловер. Но всички считат, че жена, която за първи път взима в ръце новородено, знае как да го слага на гърдата. Тя би могла да знае как да го прави, ако през целия си живот, още от ранно детство, е наблюдавала как други жени кърмят и се грижат за децата си; тогава навиците на кърмене и грижите за бебето биха й били известни и понятни. Но даже и в такава ситуация жена, която ражда за първи път, се нуждае от практическата помощ на по-опитна майка. Едно е да гледаш как други кърмят, съвсем друго да кърмиш сама.
В съвременното цивилизовано общество е изгубено женското изкуство да се кърми, изгубена е културата на майчинството. Младата майка, даже и да е готова да се учи как да е майка, може да не намери в своето обкръжение жени, които имат опит с естественото захранване с кърма и грижи за бебето. Тя ще има много съветници, които всъщност нямат представа от природните нужди на детето, но пък са уверени, че са прави. Бих искала да посъветвам майката преди да се вслуша в съветите, да се поинтересува колко дълго е кърмила самата съветница и дали е получила от това положителни емоции? За съжаление за болшинството майки сега основни източници на авторитетни сведения за кърменето са участъковите педиатри, които в по-голямата си част нямат личен успешен опит с кърменето, нито необходимите теоретични знания, но пък имат огромен опит от наблюдения с изкуственото хранене. И до сега се ползват с популярност съветите от постоянно преиздаващите се книги на един мъж педиатър, който не е кърмил никого и който даже няма собствени деца (става дума за Б.Спок)
Ами книгите? За съжаление, в много съвременни книги съветите, които се дават за кърменето и грижите за кърмачето, могат да се озаглавят Какво да направим, за да имаме повече проблеми или Как по-бързо да си загубим млякото. Даже майката да има най-хубавите книги за кърменето, където всичко е правилно и подробно описано, кърменето на собственото й дете може да не й се отдаде. Пробвайте да вземете игла и конец за първи път и да избродирате нещо по книга. Едва ли нещо ще се получи веднага, но ако дълго се стараете, правите грешки и ги поправяте, все някога наистина ще се научите да бродирате. Но майката и новороденото нямат време и възможност да се учат по метода на проба и грешка. Ако допуска грешки, майката има или недостиг на мляко, или разранени зърна, или бебето отказва гърдата, или всичко това заедно. Ако в такъв момент до нея няма човек, който е способен да й покаже грешките и да й покаже как да ги поправи, тя няма да може да кърми детето. И така се получава, че сега в нашата страна успешно и дълго кърмят децата си примерно 5% жени. Това са тези майки, на които им е провървяло: бебето веднага правилно е поело гърдата, а майката се е вслушала в своите инстинкти и в нуждите на детето и не обръща внимание на съветите на опитните приятелки и роднини. Често такава майка се съмнява в правилността на действията си, защото детето й се държи съвсем различно от бебетата, хранени изкуствено. И ако тя има вътрешни сили да се противопоставя на настойчивите външни съвети, кърменето и за нея, и за бебето е съвсем успешно. За съжаление много често съмняващата се жена, при която всъщност всичко е било наред, започва да се вслушва в некомпетентните съвети и повтаря чужди грешки.
Необходимият начин за практическото обучение е предаването на личен, успешен опит от една майка на друга това са основата и залогът за успешното кърмене. Майка, която е получила необходимите теоретически знания и е обучена на практически навици и начини, не изпитва проблем с кърменето. Тя кърми толкова дълго, колкото действително е необходимо на детето й от гледна точка на физиологията и психологията. В цивилизования свят се учреждават все повече организации, които се занимават с разпространение и поддръжка на знанията за кърмене в обществото. Това не са медицински организации. Това са съобщества от майки, които имат успешен опит като кърмачки и са готови да го споделят с всеки, който има нужда. Опитът на кърменето се предава от майка на майка. Не може да се предаде по никакъв друг начин.
Мога да кърмя до половин годинка, после ще започна да давам твърда храна и защо му е да суче, когато може да пие от чашка.
Така смятат хората, които се отнасят към кърменето само като към източник на храна за детето. Тези хора сега са болшинство. Ако действаме по книгата Хранене на детето и се отнасяме към кърмата само като към ядене, и заместваме кърменето с твърди храни, към девет месеца ще остане само едно кърмене рано сутрин, а и то може да се замени с айрянА всъщност детето суче от гърдата не само за да се наяде. То се нуждае от общуването с майката по време на кърменето. Като отговаря на безпокойството и плача със слагане на гърдата без да се замисля, дали детето се нуждае да яде, пие или спи, майката формира у мъничето увереност в нея, в това, че тя винаги ще дойде на помощ, в това, че обкръжаващият свят е доброжелателен към него и го обича. Всичко това е необходимо на малкия човек, за да формира увереност в себе си и устойчива психика, за благополучна социална адаптация и още много други неща. Ако майката действа, като изхожда от физиологическите и психологическите потребности на детето, като постепенно го приучава към храната на възрастните, то замяна на кърменето с твърда храна няма. Преходът на детето към общата маса и сученето от гърдата - това са паралелни процеси, а не взаимозаменяеми действия. Те даже се пресичат понякога, например, когато изпробва нова храна, детето се обръща към гърдата и пийва мляко с яденето. Да се замества кърменето с твърда храна при дете, което е с правилно организирано кърмене е невъзможно и заради това, че при детето основните слагания на гърдата са свързани със съня: детето суче на заспиване и след ставане от сън. А закуските, обедите и вечерите, по време на които то се запознава с нова храна, произтичат по време на бодърстването му.
След годинката в млякото няма нищо полезно.
Организмът на мама не знае, че днес детето има рожден ден и не започва да изработва течност второ качество. Млякото и през втората и през третата година на лактацията съдържа всички необходими на детето белтъчини, мазнини, въглеводороди, витамини, микроелементи, хормони, защитни фактори и много други. По време на края на лактацията, когато кърменето приключва по естествен начин, кърмата се приближава по състав до коластрата. Това е необходимо, за да се защити максимално майчината гръд и здравето на детето в сложния период на отделяне от гърдата. Мъникът, сучейки няколко месеца мляко по време на приключването, след отбиването не боледува поне половин година. И майка му, отбивайки го постепенно, никога няма да се сблъска с проблеми от типа на мастита, за разлика от жени, прекратили стабилна лактация ненавреме и неграмотно. Така че, млякото след годинка е полезно за детето така, както и слагането на гърдата. След една година детето търси гърдата когато заспива и по време на нощния сън, сутрин, когато се буди, търси я денем, за да заспи, иска я, когато иска да пие или да пийне с друга храна, когато е разстроено, обидено, има нужда от утеха, тича при мама да суче, когато му домъчнее за нея. С възрастта потребността от слагане на гърдата намалява, тъй като се намалява потребността от абсолютна майчина защита. Всички деца са много различни. Има деца, които на 1.5 2 години съвършено спокойно минават без гърдата, но има и деца, на които майчината гръд им е нужна до 3-4 години. Твърдението, че да се суче повече от година е вредно, не се вписва и в биологическите рамки, ако се разгледа човека като млекопитаещо от раздела на приматите. Големите примати кърмят децата си примерно шест периода, равни на продължителността на бременността. При човека в този случай се получава да кърми 54 месеца, или 4.5 години. Може би на някого няма да му се понрави сравнението с маймуните, но все пак трябва да се има предвид биологията. През първите години от живота на детето се полагат основите на физическото му здраве, извършва се усъвършенстване на системите на организма му, основният растеж на мозъка се извършва през първите три години. Кърмата съдържа огромен брой компоненти, необходими за развитието на детето. Тези компоненти ги няма нито в най-съвременните смеси адаптирано мляко, нито в храната на възрастните и никога няма да ги има. Както стана дума по-горе, това са фактори на имунната защита, фактори за растежа на тъканите, хормони и биологически активни вещества, витамини под такава форма и такова съотношение на микроелементите, че да са оптимални за усвояване. Детето има нужда да получава всичко това не само през първата година от живота си.
Оптимално дълго кърмене няма, тъй като няма еднакви деца и еднакви майки. При правилна организация на кърменето краят на този процес е някъде между 1.5 и 4 години и зависи не от мнението на лекаря или близки роднини и приятелки, а от готовността на детето да се отдели от гърдата, от настъпването на края на лактацията на майка му, от готовността на самата майка да отдели детето от гърдата. И от нищо друго.
Лилия Казакова за сп. Лиза. Моето дете
преведе от руски boo от www.yamama.ru
Виж целия пост
Често майките казват: ще кърмя няколко месеца, после млякото ми така и така ще спре.
Или: ще кърмя до половин годинка, после ще започна да давам твърда храна и ще може да пие от чашка.
Или така: ще кърмя до една година, в краен случай, след това млякото не съдържа вече нищо полезно.
Кое от тези мнения можем да считаме за правилно?
Млякото ми така и така бързо ще спре.
Действително, в днешно време до 3-ия месец кърма получават само 10-14% от децата, останалите вече са на адаптирано мляко. Причината за толкова ранно прекратяване на кърменето не е в това, че майките не искат да кърмят или трябва рано да тръгнат на работа, или им пречи лошата екологична обстановка. Причината е удивително проста и лесна за разбиране: жените просто не умеят да правят това да кърмят. За съжаление в съвременното общество практически няма от кого да се научим. А и болшинството жени даже и не мислят, че е нужно да се учат да кърмят. Междувпрочем кърменето е женско изкуство, така както например бродирането, шиенето, везането, вкусното готвене.
По някаква причина на никого не му идва на ум да очаква от жена, за първи път хванала в ръка куки и прежда, да оплете разкошен пуловер. Но всички считат, че жена, която за първи път взима в ръце новородено, знае как да го слага на гърдата. Тя би могла да знае как да го прави, ако през целия си живот, още от ранно детство, е наблюдавала как други жени кърмят и се грижат за децата си; тогава навиците на кърмене и грижите за бебето биха й били известни и понятни. Но даже и в такава ситуация жена, която ражда за първи път, се нуждае от практическата помощ на по-опитна майка. Едно е да гледаш как други кърмят, съвсем друго да кърмиш сама.
В съвременното цивилизовано общество е изгубено женското изкуство да се кърми, изгубена е културата на майчинството. Младата майка, даже и да е готова да се учи как да е майка, може да не намери в своето обкръжение жени, които имат опит с естественото захранване с кърма и грижи за бебето. Тя ще има много съветници, които всъщност нямат представа от природните нужди на детето, но пък са уверени, че са прави. Бих искала да посъветвам майката преди да се вслуша в съветите, да се поинтересува колко дълго е кърмила самата съветница и дали е получила от това положителни емоции? За съжаление за болшинството майки сега основни източници на авторитетни сведения за кърменето са участъковите педиатри, които в по-голямата си част нямат личен успешен опит с кърменето, нито необходимите теоретични знания, но пък имат огромен опит от наблюдения с изкуственото хранене. И до сега се ползват с популярност съветите от постоянно преиздаващите се книги на един мъж педиатър, който не е кърмил никого и който даже няма собствени деца (става дума за Б.Спок)
Ами книгите? За съжаление, в много съвременни книги съветите, които се дават за кърменето и грижите за кърмачето, могат да се озаглавят Какво да направим, за да имаме повече проблеми или Как по-бързо да си загубим млякото. Даже майката да има най-хубавите книги за кърменето, където всичко е правилно и подробно описано, кърменето на собственото й дете може да не й се отдаде. Пробвайте да вземете игла и конец за първи път и да избродирате нещо по книга. Едва ли нещо ще се получи веднага, но ако дълго се стараете, правите грешки и ги поправяте, все някога наистина ще се научите да бродирате. Но майката и новороденото нямат време и възможност да се учат по метода на проба и грешка. Ако допуска грешки, майката има или недостиг на мляко, или разранени зърна, или бебето отказва гърдата, или всичко това заедно. Ако в такъв момент до нея няма човек, който е способен да й покаже грешките и да й покаже как да ги поправи, тя няма да може да кърми детето. И така се получава, че сега в нашата страна успешно и дълго кърмят децата си примерно 5% жени. Това са тези майки, на които им е провървяло: бебето веднага правилно е поело гърдата, а майката се е вслушала в своите инстинкти и в нуждите на детето и не обръща внимание на съветите на опитните приятелки и роднини. Често такава майка се съмнява в правилността на действията си, защото детето й се държи съвсем различно от бебетата, хранени изкуствено. И ако тя има вътрешни сили да се противопоставя на настойчивите външни съвети, кърменето и за нея, и за бебето е съвсем успешно. За съжаление много често съмняващата се жена, при която всъщност всичко е било наред, започва да се вслушва в некомпетентните съвети и повтаря чужди грешки.
Необходимият начин за практическото обучение е предаването на личен, успешен опит от една майка на друга това са основата и залогът за успешното кърмене. Майка, която е получила необходимите теоретически знания и е обучена на практически навици и начини, не изпитва проблем с кърменето. Тя кърми толкова дълго, колкото действително е необходимо на детето й от гледна точка на физиологията и психологията. В цивилизования свят се учреждават все повече организации, които се занимават с разпространение и поддръжка на знанията за кърмене в обществото. Това не са медицински организации. Това са съобщества от майки, които имат успешен опит като кърмачки и са готови да го споделят с всеки, който има нужда. Опитът на кърменето се предава от майка на майка. Не може да се предаде по никакъв друг начин.
Мога да кърмя до половин годинка, после ще започна да давам твърда храна и защо му е да суче, когато може да пие от чашка.
Така смятат хората, които се отнасят към кърменето само като към източник на храна за детето. Тези хора сега са болшинство. Ако действаме по книгата Хранене на детето и се отнасяме към кърмата само като към ядене, и заместваме кърменето с твърди храни, към девет месеца ще остане само едно кърмене рано сутрин, а и то може да се замени с айрянА всъщност детето суче от гърдата не само за да се наяде. То се нуждае от общуването с майката по време на кърменето. Като отговаря на безпокойството и плача със слагане на гърдата без да се замисля, дали детето се нуждае да яде, пие или спи, майката формира у мъничето увереност в нея, в това, че тя винаги ще дойде на помощ, в това, че обкръжаващият свят е доброжелателен към него и го обича. Всичко това е необходимо на малкия човек, за да формира увереност в себе си и устойчива психика, за благополучна социална адаптация и още много други неща. Ако майката действа, като изхожда от физиологическите и психологическите потребности на детето, като постепенно го приучава към храната на възрастните, то замяна на кърменето с твърда храна няма. Преходът на детето към общата маса и сученето от гърдата - това са паралелни процеси, а не взаимозаменяеми действия. Те даже се пресичат понякога, например, когато изпробва нова храна, детето се обръща към гърдата и пийва мляко с яденето. Да се замества кърменето с твърда храна при дете, което е с правилно организирано кърмене е невъзможно и заради това, че при детето основните слагания на гърдата са свързани със съня: детето суче на заспиване и след ставане от сън. А закуските, обедите и вечерите, по време на които то се запознава с нова храна, произтичат по време на бодърстването му.
След годинката в млякото няма нищо полезно.
Организмът на мама не знае, че днес детето има рожден ден и не започва да изработва течност второ качество. Млякото и през втората и през третата година на лактацията съдържа всички необходими на детето белтъчини, мазнини, въглеводороди, витамини, микроелементи, хормони, защитни фактори и много други. По време на края на лактацията, когато кърменето приключва по естествен начин, кърмата се приближава по състав до коластрата. Това е необходимо, за да се защити максимално майчината гръд и здравето на детето в сложния период на отделяне от гърдата. Мъникът, сучейки няколко месеца мляко по време на приключването, след отбиването не боледува поне половин година. И майка му, отбивайки го постепенно, никога няма да се сблъска с проблеми от типа на мастита, за разлика от жени, прекратили стабилна лактация ненавреме и неграмотно. Така че, млякото след годинка е полезно за детето така, както и слагането на гърдата. След една година детето търси гърдата когато заспива и по време на нощния сън, сутрин, когато се буди, търси я денем, за да заспи, иска я, когато иска да пие или да пийне с друга храна, когато е разстроено, обидено, има нужда от утеха, тича при мама да суче, когато му домъчнее за нея. С възрастта потребността от слагане на гърдата намалява, тъй като се намалява потребността от абсолютна майчина защита. Всички деца са много различни. Има деца, които на 1.5 2 години съвършено спокойно минават без гърдата, но има и деца, на които майчината гръд им е нужна до 3-4 години. Твърдението, че да се суче повече от година е вредно, не се вписва и в биологическите рамки, ако се разгледа човека като млекопитаещо от раздела на приматите. Големите примати кърмят децата си примерно шест периода, равни на продължителността на бременността. При човека в този случай се получава да кърми 54 месеца, или 4.5 години. Може би на някого няма да му се понрави сравнението с маймуните, но все пак трябва да се има предвид биологията. През първите години от живота на детето се полагат основите на физическото му здраве, извършва се усъвършенстване на системите на организма му, основният растеж на мозъка се извършва през първите три години. Кърмата съдържа огромен брой компоненти, необходими за развитието на детето. Тези компоненти ги няма нито в най-съвременните смеси адаптирано мляко, нито в храната на възрастните и никога няма да ги има. Както стана дума по-горе, това са фактори на имунната защита, фактори за растежа на тъканите, хормони и биологически активни вещества, витамини под такава форма и такова съотношение на микроелементите, че да са оптимални за усвояване. Детето има нужда да получава всичко това не само през първата година от живота си.
Оптимално дълго кърмене няма, тъй като няма еднакви деца и еднакви майки. При правилна организация на кърменето краят на този процес е някъде между 1.5 и 4 години и зависи не от мнението на лекаря или близки роднини и приятелки, а от готовността на детето да се отдели от гърдата, от настъпването на края на лактацията на майка му, от готовността на самата майка да отдели детето от гърдата. И от нищо друго.
Лилия Казакова за сп. Лиза. Моето дете
преведе от руски boo от www.yamama.ru