Автор: Емилия Славова
Когато една българска майка обяви, че кърми детето си повече от 4 или 6 месеца, често може да чуе коментари от рода Ти си майка героиня.
Геройство ли е обаче кърменето?
От физиологична гледна точка, кърменето е естествен процес, в който няма нищо героично не повече от това да износиш една бременност например. Има по-леки и по-тежки бременности, тялото претърпява хормонални промени, може да се появят проблеми и известен дискомфорт на моменти но в повечето случаи няма място за категории като героизъм. По същия начин, някои майки (и бебета) се справят с кърменето почти безпроблемно, докато други минават през какви ли не трудности разранени зърна на майката, нежелание на бебето да суче (особено ако е захранено с биберон и е загубило сукателния си рефлекс), загуба на тегло, кърмачески стачки (когато бебето бойкотира гърдата и отказва да суче в продължение на няколко дни), запушени канали, инфекции и какво ли още не.
Наистина, много майки героично понасят тези проблеми и продължават да кърмят, стискайки зъби; други просто се отказват; трети имат късмета да получат добър съвет навреме; четвърти сами стигат до нужната информация и успяват да се справят с проблемите. И именно в това да се справят сами с проблемите, да имат смелостта да послушат инстинкта си, да пренебрегнат добронамерените, но погрешни съвети за много български майки се изразява героизмът. Оказва се, че по-голямото препятствие за успешното кърмене в България не е от физиологично, а от социално естество. Българските майки нямат нито нужната обществена подкрепа, нито получават адекватна информация от масата здравни работници. А с какво българските майки се различават от всички останали в това отношение?
В редица примитивни общества кърменето е част от ежедневието на жените майките носят бебетата със себе си в цедилка, кърмят открито, където и да са, и се учат една от друга. За тях кърменето е естествено и лесно и те не познават много от проблемите, с които се сблъсква западната жена при появата на дете. Подобен пример имаме и у нас сред малцинствата, където по принцип се кърми доста по-продължително и съобразно с природните закони (макар че достиженията на цивилизацията вече са достигнали и много от тях наскоро например медиите съобщиха за бебе на 3 месеца, захранено с чорба от боб и карантия).
В последно време в цивилизования свят също има сериозни кампании за популяризиране на кърменето: кърмещи майки могат да се видят в електронните медии, в реклами, в брошури; нещо повече, кърмещи майки могат да се видят по улиците, в кафенетата и ресторантите, в парковете и търговските центрове. Много от тях носят бебетата си в слингове съвременни цедилки, а общественото мнение в общи линии е преодоляло предразсъдъците си и възприема това за нормално. В помощ идват и медицинските лица подготвителните курсове за бременни, акушерките, здравните посетители, детските лекари и особено консултантите по кърмене образуват една мрежа от информация и подкрепа за всяка майка, която наистина има желание да кърми. Грижата за кърменето е грижа за здравето на новото поколение и това се осъзнава на най-високо институционално ниво, като се разработват програми от здравни и социални министерства и се полагат огромни усилия за подпомагане на кърменето.
В България това все още не е така. Все още е рядкост да се види спокойно кърмеща майка навън. И макар че сме свикнали от сергиите и от екрана да ни се предлагат женски гърди във всякакви форми и размери, изведнъж когато те леко се разкрият, за да изпълнят естествената си, първична функция, обществото свенливо отмества поглед или сумти възмутено. Кърменето у нас е обвито в предразсъдъци.
Нещо повече, голяма част от предразсъдъците се насаждат именно от компетентните лица представителите на лекарската професия, на които много от майките безрезервно вярват. Ето само малка част от абсурдните твърдения, изречени от педиатри по повод кърменето, според разказите на кърмещи майки 2 :
Много ти е рядка кърмата, трябва да дохранваш!;
Кърменето не е за нашия климат;
С тези малки гърди, дано поне месец - два да успеете да кърмите 3;
Ако кърмиш на поискване, бебето ще затлъстее и няма да може да проходи;
Кърмата не е стерилна и може да е опасна;
Можеш да кърмиш по циганската система, ако искаш, но аз не те съветвам, защото е много вредно за стомаха;
Какво кърмене - то зъби има вече;
Недостигът ти на кърма може да е генетичен, щом ти не си кърмена;
С тези хлътнали зърна е абсурд да кърмиш!;
Кърменето след 10 месеца е сексуално извращение.
[/i]
След такива изказвания, не е чудно, че огромната маса майки в България бързо се отказват от кърменето, или пък поради липсата на информираност и полагане на адекватни грижи кърмата им намалява и спира още в първите месеци след раждането.
Добрата новина е, че и у нас нещата бавно, но устойчиво, се променят в последните години. На първо място, много майки сами намират пътя и кърмят успешно, въпреки лекарските препоръки; други се информират от книги, приятелки в чужбина, или Интернет. Едно от най-популярните места в Интернет пространството, където може да се получи адекватна информация за кърменето на български език, е сайтът за родители Bg-Mamma, и по-конкретно форумът Кърмене и захранване на бебетата, където освен че има множество статии за кърменето с безценна информация и съвети, всяка майка може да постави лично въпрос и да получи желания отговор или подкрепа в рамките на броени часове.
За кърменето се застъпват и неправителствени организации, като международната УНИЦЕФ и българската "Заедно за децата", като организират събития, семинари и групи за взаимопомощ. Появяват се и първите у нас Болници - приятели на бебето (според програмата на УНИЦЕФ това са болници, където се насърчава ранният контакт между майката и бебето и поставяне на гърдата веднага след раждането) пример за това е АГ болницата във Враца. Създават се нови специалности като Консултант по кърмене, здравословно и диетично хранене (в Медицинския колеж във Враца). Организират се курсове и специализации, подготвящи медицинския персонал за новите световни тенденции в кърменето и грижата за него. Все повече здравни работници са наясно с новите препоръки и понякога открито, друг път плахо, съветват майките да кърмят изключително през първите 4-6 месеца (без добавки като вода, сокчета, адаптирано мляко или пюрета). Медиите също започват да се включват с репортажи в подкрепа на кърменето.
Накрая, но не и по важност, идват програми на правителствено ниво, като Националния план за действие Храни и хранене 2005 2010 г. на Министерството на здравеопазването, в който се отделя специално внимание на кърменето и храненето на новородените. Скоро, надяваме се, написаното в него ще стигне до педиатричните кабинети и ще започне да се прилага на практика и от българските майки. Тогава кърменето у нас отново ще бъде нещо естествено и нормално, в което няма и капка героизъм.
1. Заглавието е заимствано от тема, обсъждане във форум Кърмене и захранване на бебетата на сайта www.bg-mamma.com . Част от изложените факти, наблюдения и тези също са резултат от дискусиите и публикациите във форума.
2. Коментарите са споделени от майки, включили се в темата Номинация за най-абсурдна реплика по повод кърменето във форум Кърмене и захранване на бебетата в bg-mamma.com.
3. Този коментар беше отправен към мен от акушерка в родилния дом Шейново. За щастие нито той, нито малките ми гърди попречиха на бебето ми да е изцяло на кърма през първите 6 месеца (през което време наддаваше чудесно), и да продължава да суче вече две години каквито са и последните препоръки на Световната здравна организация, впрочем.
Виж целия пост
Когато една българска майка обяви, че кърми детето си повече от 4 или 6 месеца, често може да чуе коментари от рода Ти си майка героиня.
Геройство ли е обаче кърменето?
От физиологична гледна точка, кърменето е естествен процес, в който няма нищо героично не повече от това да износиш една бременност например. Има по-леки и по-тежки бременности, тялото претърпява хормонални промени, може да се появят проблеми и известен дискомфорт на моменти но в повечето случаи няма място за категории като героизъм. По същия начин, някои майки (и бебета) се справят с кърменето почти безпроблемно, докато други минават през какви ли не трудности разранени зърна на майката, нежелание на бебето да суче (особено ако е захранено с биберон и е загубило сукателния си рефлекс), загуба на тегло, кърмачески стачки (когато бебето бойкотира гърдата и отказва да суче в продължение на няколко дни), запушени канали, инфекции и какво ли още не.
Наистина, много майки героично понасят тези проблеми и продължават да кърмят, стискайки зъби; други просто се отказват; трети имат късмета да получат добър съвет навреме; четвърти сами стигат до нужната информация и успяват да се справят с проблемите. И именно в това да се справят сами с проблемите, да имат смелостта да послушат инстинкта си, да пренебрегнат добронамерените, но погрешни съвети за много български майки се изразява героизмът. Оказва се, че по-голямото препятствие за успешното кърмене в България не е от физиологично, а от социално естество. Българските майки нямат нито нужната обществена подкрепа, нито получават адекватна информация от масата здравни работници. А с какво българските майки се различават от всички останали в това отношение?
В редица примитивни общества кърменето е част от ежедневието на жените майките носят бебетата със себе си в цедилка, кърмят открито, където и да са, и се учат една от друга. За тях кърменето е естествено и лесно и те не познават много от проблемите, с които се сблъсква западната жена при появата на дете. Подобен пример имаме и у нас сред малцинствата, където по принцип се кърми доста по-продължително и съобразно с природните закони (макар че достиженията на цивилизацията вече са достигнали и много от тях наскоро например медиите съобщиха за бебе на 3 месеца, захранено с чорба от боб и карантия).
В последно време в цивилизования свят също има сериозни кампании за популяризиране на кърменето: кърмещи майки могат да се видят в електронните медии, в реклами, в брошури; нещо повече, кърмещи майки могат да се видят по улиците, в кафенетата и ресторантите, в парковете и търговските центрове. Много от тях носят бебетата си в слингове съвременни цедилки, а общественото мнение в общи линии е преодоляло предразсъдъците си и възприема това за нормално. В помощ идват и медицинските лица подготвителните курсове за бременни, акушерките, здравните посетители, детските лекари и особено консултантите по кърмене образуват една мрежа от информация и подкрепа за всяка майка, която наистина има желание да кърми. Грижата за кърменето е грижа за здравето на новото поколение и това се осъзнава на най-високо институционално ниво, като се разработват програми от здравни и социални министерства и се полагат огромни усилия за подпомагане на кърменето.
В България това все още не е така. Все още е рядкост да се види спокойно кърмеща майка навън. И макар че сме свикнали от сергиите и от екрана да ни се предлагат женски гърди във всякакви форми и размери, изведнъж когато те леко се разкрият, за да изпълнят естествената си, първична функция, обществото свенливо отмества поглед или сумти възмутено. Кърменето у нас е обвито в предразсъдъци.
Нещо повече, голяма част от предразсъдъците се насаждат именно от компетентните лица представителите на лекарската професия, на които много от майките безрезервно вярват. Ето само малка част от абсурдните твърдения, изречени от педиатри по повод кърменето, според разказите на кърмещи майки 2 :
Много ти е рядка кърмата, трябва да дохранваш!;
Кърменето не е за нашия климат;
С тези малки гърди, дано поне месец - два да успеете да кърмите 3;
Ако кърмиш на поискване, бебето ще затлъстее и няма да може да проходи;
Кърмата не е стерилна и може да е опасна;
Можеш да кърмиш по циганската система, ако искаш, но аз не те съветвам, защото е много вредно за стомаха;
Какво кърмене - то зъби има вече;
Недостигът ти на кърма може да е генетичен, щом ти не си кърмена;
С тези хлътнали зърна е абсурд да кърмиш!;
Кърменето след 10 месеца е сексуално извращение.
[/i]
След такива изказвания, не е чудно, че огромната маса майки в България бързо се отказват от кърменето, или пък поради липсата на информираност и полагане на адекватни грижи кърмата им намалява и спира още в първите месеци след раждането.
Добрата новина е, че и у нас нещата бавно, но устойчиво, се променят в последните години. На първо място, много майки сами намират пътя и кърмят успешно, въпреки лекарските препоръки; други се информират от книги, приятелки в чужбина, или Интернет. Едно от най-популярните места в Интернет пространството, където може да се получи адекватна информация за кърменето на български език, е сайтът за родители Bg-Mamma, и по-конкретно форумът Кърмене и захранване на бебетата, където освен че има множество статии за кърменето с безценна информация и съвети, всяка майка може да постави лично въпрос и да получи желания отговор или подкрепа в рамките на броени часове.
За кърменето се застъпват и неправителствени организации, като международната УНИЦЕФ и българската "Заедно за децата", като организират събития, семинари и групи за взаимопомощ. Появяват се и първите у нас Болници - приятели на бебето (според програмата на УНИЦЕФ това са болници, където се насърчава ранният контакт между майката и бебето и поставяне на гърдата веднага след раждането) пример за това е АГ болницата във Враца. Създават се нови специалности като Консултант по кърмене, здравословно и диетично хранене (в Медицинския колеж във Враца). Организират се курсове и специализации, подготвящи медицинския персонал за новите световни тенденции в кърменето и грижата за него. Все повече здравни работници са наясно с новите препоръки и понякога открито, друг път плахо, съветват майките да кърмят изключително през първите 4-6 месеца (без добавки като вода, сокчета, адаптирано мляко или пюрета). Медиите също започват да се включват с репортажи в подкрепа на кърменето.
Накрая, но не и по важност, идват програми на правителствено ниво, като Националния план за действие Храни и хранене 2005 2010 г. на Министерството на здравеопазването, в който се отделя специално внимание на кърменето и храненето на новородените. Скоро, надяваме се, написаното в него ще стигне до педиатричните кабинети и ще започне да се прилага на практика и от българските майки. Тогава кърменето у нас отново ще бъде нещо естествено и нормално, в което няма и капка героизъм.
1. Заглавието е заимствано от тема, обсъждане във форум Кърмене и захранване на бебетата на сайта www.bg-mamma.com . Част от изложените факти, наблюдения и тези също са резултат от дискусиите и публикациите във форума.
2. Коментарите са споделени от майки, включили се в темата Номинация за най-абсурдна реплика по повод кърменето във форум Кърмене и захранване на бебетата в bg-mamma.com.
3. Този коментар беше отправен към мен от акушерка в родилния дом Шейново. За щастие нито той, нито малките ми гърди попречиха на бебето ми да е изцяло на кърма през първите 6 месеца (през което време наддаваше чудесно), и да продължава да суче вече две години каквито са и последните препоръки на Световната здравна организация, впрочем.