Може ли да си спомниш най-страшните си детски страхове? Да си сама вкъщи, загубена в тъмното, Торбалан или пък да не виждаш мама...?

Дори за възрастните някои ситуации, звуци или предмети са обект на ирационален страх. Нищо чудно, че малкото дете е впечатлено и понякога уплашено от всички нови неща, с които се сблъсква всеки ден – паяци, недоволни продавачки, странни плюшени животни.

Не е изненада, че страховете са напълно нормална част от детството. Обикновено те идват и си отиват. Но ако се появят в живота на детето ти (не им позволявай да направят нещо или да причинят стрес), тогава е важно да се работи върху тях.

Всъщност, да учиш мъника да се изправя активно лице в лице със страховете си е по-добре, отколкото да използваш пасивни техники като обсъждането на начини за справяне с тях.

В началото прави малки стъпки. Започни да излагаш детето на това, от което се страхува, в много малки дози.

Ако детето ти се страхува от кучета:

• Започни, като му показваш снимки на кучета.

• След като детето свикне, нека погледа как ти или негов брат или сестра гали куче.

• Следващата стъпка е детето да погали гърба на кучето, когато ти си наблизо.

• В крайна сметка ще се чувства по-спокойно, когато наоколо има кучета.

• Имай предвид, че детето копира поведението ти. Така че ако ти се страхуваш от кучета, то вероятно също ще се чувства некомфортно.

Изправянето пред страховете може да е трудно, така че подкрепяй детето и му давай материални награди, като например му позволиш да си избере нова играчка.

Децата често се ядосват, когато са уплашени. Вместо да ги дисциплинираш, запази търпение, докато емоцията премине. Можеш да обясниш, че смелостта е още по-добър начин да получат вниманието ти.
Виж целия пост