Повечето съвременни системи за класиране работят по следната схема:
- кандидатите държат в ръка листче, но което е написано първото им желание и балът за това желание
- един по един кандидатите се разпределят в съответните паралелки според първо желание
- настъпва момент, когато в някаква паралелка вече са попълнени местата с кандидати по първо желание, а са останали още кандидати с първо желание за нея и с по-висок бал от някои от вече класираните. Тогава последният класиран до момента в тази паралелка се изважда от списъка й, листчето му с първото желание "се анулира", връчва му се листче с второто му желание (и бал за него, който бал може да е различен от бала за първото желание, защото отделните паралелки често формират бала си по различни схеми) и кандидатът се нарежда отново в опашката за разпределяне, а на негово място в паралелката идва кандидатър с по-висок бал по първо желание.
- ако кандидат с първо желание не може да попадне в желаната паралелка защото няма свободни места и балът му е недостатъчен "да избие" последния класиран в паралелката конкурент, на такъв кандидат също му "се анулира" листчето с първото желание, връчва му се листчето с второто му желание (и съответния бал) и - марш в края на опашката от чакащи
- като се изчерпят по този начин кандидатите по първо желание, в опашката са останали само чакащи кандидати с второ желание - Повтаря се упражнението Smile , след него в опашката остават чакащите с третото си желание и т.н.
- накрая в паралелките са класираните кандидати, а остава и една група некласирани кандидати, чиито желания със съответните им балове не са успели да преборят конкурентите
Цялата тази въртележка се изпълнява на съвременна машина и за брой кандидати около 100000 за около 1,5 сек. (Разбира се ако е ефективно програмирана, при използване на по-слаби алгоритми времето може да нарастне чувствително - до няколко часа)

Календар за учебната 2015/2016