Чаатай Улусой
интервю за Elle 12/2014
.jpg)
интервю за Elle 12/2014
Исках да ви кажа "И той е като нас", но това щеше да е лъжа. Погледнете още веднъж снимката на корицата и останалите, моля. Заглавието "И Бог създаде мъжа" пасва идеално. Но да казваме за Чаатай Улусой само, че е много красив мъж ще бъде несправедливо. Той е и много работлив. И да е изморен, няма да го покаже. Откъде знаем ли? Снимките, които трябваше да приключат в 17:00 часа продължиха до късните часове на нощта. Това го кажете на някой, който прекарва по 6 дни на сета и понякога осъмва там и това е единствения му почивен ден. Тогава ще разберете какво искам да кажа.
Според вас корицата и декемврийския брой на списанието с швейцарския модел на "Виктория Сикрет" Джули Ордон и Чаатай Улусой не е ли подобаващо приключване?
Това е нашият подарък за всички, които години наред ни писаха и сладко и твърдо настояваха: "искаме Чаатай". И ние затова колкото тях търпеливо чакахме точното време и днешния ден..
Според вас корицата и декемврийския брой на списанието с швейцарския модел на "Виктория Сикрет" Джули Ордон и Чаатай Улусой не е ли подобаващо приключване?
Това е нашият подарък за всички, които години наред ни писаха и сладко и твърдо настояваха: "искаме Чаатай". И ние затова колкото тях търпеливо чакахме точното време и днешния ден..
.jpg)
Баща ми е български емигрант, майка ми е босненка. Едно голямо, сплотено семейство с близки роднински връзки. Положиха усилия да ме отгледат/възпитат като едно съвестно дете. Имам много връстници в семейството и най отличителното в детството ми бе моята хиперактивност... Както и да е, след известно време енергията си я отдадох на спорта. Дълго време тренирах баскетбол. Като не можех да изразходя излишната си енергия, правех бели и така и себе си наранявах. Като повечето деца и аз имам спомени, които ме карат да се усмихвам и такива, от които ми става неудобно. Много съм щастлив, че изживях едно пълноценно детство и израснах по улиците.
На кого приличате външно и по характер?
Имаше една приказка: Казал ха и паднал на баща си от носа. И аз съм така. По характер приличам на майка си.
Когато бяхте малък кой актьор харесвахте?
Много ясно си спомням. Когато бях на 10-11 години имаше един сериал "Deli Yurek". Беше първия сериал по който бях толкова надъхан. Кенан Имирзалъоглу е от специалните хора, които много харесвам и към които изпитвам уважение.
Май не е било само надъхването. Започнали сте да вземате уроци по актьорско майсторство?
Идеята за актьорството беше края на един бързоразвиващ се процес. След Best Model получих покана. Трябваше бързо да направя плановете си за кариерата. И аз се насочих към актьорството. За да се развивам започнах да ходя на уроци, защото само външния вид и снимките не са достатъчни. Всяка работа искам да я върша възможно най-добре. Затова и трябва да се трудя.
Имате ли планове за игрален филм?
През лятото на 2015 имаме проект за филм с Ay Yapim. Започнахме да работим отсега. Режисьор ще бъде Али Билгин с който работим сега в Medcezir. Започнах да взимам уроци за ролята.Вярвам, че ще имаме успех.
Какви мечти имате свързани с актьорството, какви цели си поставяте?
От момента в който започнах тази работа си поставих цели. За да ги постигна започнах постепенно. В първият етап опитах с нещо с което смятах, че мога да се справя. И още е така. Вярвам, че целите в актьорството трябва да се постигат стъпало по стъпало. Не съм мечтател, мисля реалистично. Работя за да се развивам. И вярвам, че ще направя още по-хубави работи.
Когато застанахте за първи път пред камерите какво стана? Спокоен ли бяхте, какво почувствахте?
Беше особено. Нямах контрол над камерата и техническата част и бях неспокоен. С времето като наблюдавах, положението започна да се променя. Постоянно говорех с екипа как мога по-бързо да се науча. С времето разбрах, че няма защо да съм напрегнат и процеса стана по-забавен. Но не мога да кажа, че съм свикнал с камерите извън сета.
.jpg)
Преди един месец започнах да взимам уроци за ролята си в новия игрален филм. Хубавите работи искат труд. Заради уважението към работата ми, заради хората, които ме гледат, обичат и подкрепят и разбира се за тези хора с които работя, вярвам че трябва непрекъснато да се развивам.
Кой е най-добрия Ви критик?
Всъщност най-добрият критик на човек е самият той, но понякога себе си можем да излъжем, ако сме направили нещо грешно, може да си повярваме, че е било правилно. Този риск винаги съществува. Затова, когато се критикувам за нещо (било в личния или в професионалния живот) за да затвърдя идеята си се обръщам към хора с повече житейски и професионален опит и искам да чуя тяхното мнение и смятам, че техните съвети ще ме изведат на правилния път. Всъщност най-добрия ми критик е баща ми.
Страхувате ли се от критика?
Напротив, вярвам, че има голяма полза от критиката. Съобразявам се с мнението и критиките на тези, които ме обичат и подкрепят.
Досега кой е най-големият комплимент, който се получавали?
Всъщност малко се притеснявам от комплиментите. Не обичам да говоря за това. Иначе разбира се, че е хубаво да те харесват. В края на краищата работим работа, която се надяваме да се хареса на хората.
Последните ви два сериала са много успешни. Това подлага ли Ви на някакъв натиск?
Зависи как гледаш на живота. Аз не гледам на това като на натиск. Напротив, гледам на това като мотивация да правя още по-добри неща. Ако сериалите ми бяха неуспешни, тогава щях да чувствам натиск.
Казват, че поемането на роли една след друга е много рисковано, лицето на актьора се изхабява. Вие какво мислите?
Това е много тънък момент. В този сектор, ако един сезон не участваш в проект казват "забравя му се лицето". Снимките на сериалите са много тежки и уморителни. Да работиш дълго време с това темпо изтощава и тялото и ума. След време може да се изчерпа и вдъхновението. Заради това, дори и за кратко трябва да си дадете почивка, да се подготвите за следващия проект, за да е той още по-успешен.
.jpg)
Да, понякога ми пречи. Но всъщност това, че не мога да ходя свободно по улиците, не е беда. В някои отношения тази работа изисква жертви. Например, нужно е повече внимание към това, което си направил, към стъпките, които си предприел. Хората могат да те приемат като модел за подражание. Хората, който създават тенденциите в обществото, неизбежно (искат или не искат) се натоварват от това. Но в най-общ смисъл интересът, загрижеността и любовта, която ми показват, когато ме видят, не ме притеснява.
Нека не забравяме това. Много сте популярен/харесван/, Много ви обичат. Какво се случва, когато интересът и обичта към някой са толкова големи - това разглезва ли или повишава самочувствието?
Благодаря ви, че мислите така. Според мен това важи за всеки човек, не само за познатите и известни лица. Интересът и обичта се харесват на всеки и понякога това ни разглезва. В края на краищата и аз съм човек, приятно ми е да ме ценят и да ме харесват. Мисля, че съм направил нещо хубаво и съм щастлив. В същото време това се отразява на самочувствието ви в позитивен смисъл. Но славата, тя идва и си отива. Най-важното е да заслужите след вас да казват "добър човек е/бе".
Ако не бяхте станали актьор, каква професия щяхте да изберете?
Пак щях да избера професия, свързана с този сектор. Може би щях да съм зад камерата.
Оптимист ли сте? Как постъпвате в неприятна, трудна ситуация?
Аз съм един песимист. Гледам на събитията първо от лошата страна. Искам или не искам, мислейки за най-лошото вземам решения. Като гледам откъм лошата страна на всяка ситуация се чувствам по-силен. Разбрал съм, че това може би ме мотивира още повече. В трудна ситуация мога да бъда спокоен и хладнокръвен. Ще направя усилие, за да намеря изход от сложно/трудно положение, като се захвана направо с него.
Планирате ли живота си? Казвате ли си след 1, 5, 10 години - трябваше да направя това и това?
От 4 години съм в тази сфера. Ако ме бяхте попитали преди четири години: "Какво мислите, че ще правите в бъдеще?" нямаше да ми дойде на ум това, което правя в момента. Ето защо не мога да предвидя какво ще се случи след 5 или 10 години. Бих казал само: планирал съм някои задължителни неща. Според мен, кариерните планове са много важни в дългосрочна перспектива.
.jpg)
Това не е учудващо. Това, че съм пред очите на всички кара хората да се интересуват от мен, искат да знаят повече. В цял свят е така. Истината е, че у нас ми с струва този интерес е малко в повече. Но човек след време, иска или не иска свиква.
Какво по-специaлно Ви привлича в една жена? Има ли нещо, което не харесвате?
Струва ми се, че дойдохме на въпросите-капани (смее се). Първо искам да кажа, че за която и жена да говоря, не обичам да използвам думата "не харесвам". Не само във връзките жена-мъж, и в приятелските връзки също ценя откровеността. Мога да бъда приятел с човек, който е открит спрямо мен.
Ревнувате ли човека, когото обичате?
Всъщност отговора на този въпрос е скрит в самия него. Не знам какво значи да не ревнуваш човека, когото обичаш. Разбира се, че има моменти когато ревнувам хората, които обичам.
За човек, който е пред очите на всички, трудно ли Ви е да опазите личния си живот от външни погледи?
Основното е това: Когато ние се опитваме да запазим нещо и да го скрием, то да се изкарва наяве. Само че това трябва да се прави в някакви морални рамки и да има уважение. Дори и да сме известни и ние имаме социален живот и понякога искаме да отидем някъде и да се видим с приятели. И се опитваме да правим това далеч от хорските погледи, доколкото е възможно.
До този момент любовта на какво ви научи?
Струва ми се, че не е дошло времето за отговор на този въпрос.
В бъдеще имате ли виждане/описание "ето такова ще е семейството ми"?
Според мен е още много рано да мисля за това. В момента съм фокусиран върху работата и кариерата си, но семейството, в което израснах, е много добър пример.
Да, обръщам внимание и се грижа за облеклото си. И това не е свързано само с външността, но също и с това да се чувстваш добре. Първият ми избор са винаги ежедневното облекло и изтъркани/износени T-Shirts.
Кой цвят ви отива най-много? Консултирате ли се с някой, когато си купувате дрехи?
Обличам се много в черно. Харесвам и цвят каки. Относно облеклото ползвам професионални съвети. Пазарувам със стилиста Илкнур Айканат.
Обичате ли аксесоари?
Нося часовник и гривна. Според мен, ползването на малки аксесоари би допълнило дрехите, които носите, без да ги претрупват.
Какво бихте облекли за официална покана?
Това зависи от поканата. За церемонии по раздаване на награди предпочитам смокинг. За други специални случаи обличам официален костюм. Според насоките на моя стилист решавам какъв ще е стилът на костюма. За парти или не много официални празненства, избирам дрехи в спортен стил.
Как прекарвате свободното си време?
Обичам да спортувам. Темпото ми на работа е доста изморително, но отделям време да бъда заедно със семейството си. Не знам колко успешно, но рисувам картини с маслени бои. Пиша едни неща и това ми действа като терапия. Работя за филма, който ще снимам през лятото на 2015. Уча се да свиря на още няколко инструмента, които харесвам.
Ако имахте право на едно желание за 2015 година, какво бихте поискали?
Ще запазя желанието си, знам, че за да се сбъдне, не трябва да казвам на никого (смее се). Но преди всичко си пожелавам в страната ни да няма работници, които умират, докато режат дървета, да няма насилие и конфликти. Страната, в която живеем, е най-красивата на света и родината ни е нашето най-голямо богатство. Надявам се, че 2015 ще бъде година, в която ще можем да опознаем много повече стойността и.
Превод: Рени и Ани