Д-р Чачева оперира бебето в утробата
След 10 години работа в Германия и ръководни постове българката стана шеф на отделение в болница „Надежда”ВЕСЕЛИНА МОНЧЕВА 30.08.2014
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВД-р Чачева преглежда бременна на съвременната апаратура. Операция на бебето в утробата, когато то е изключително малко – на прага между 6-ия и 7-ия месец. Дълго е едва 26 см. Костите му постепенно се втвърдяват, пръстчетата имат възглавнички, очичките вече са с мигли, а пропорциите – близки до реалните. Миниатюрното човече е с тегло 300 г – една осма от това, с което трябва да се роди. И точно тогава се налага да бъде оперирано, за да оцелее. Операция, която само допреди десетина години изглеждаше като научнофантастичен филм, днес е реалност. Прави се от малко специалисти в света и предстои да бъде въведена у нас от д-р Кристина Чачева от болница „Надежда”.
Младата лекарка завършва в Германия, взема специалност и 10 години работи там с
пионера на вътре-утробната хирургия
професор Томас Кол. Години наред е в първия и засега единствен хирургичен екип в света, който възстановява гръбнака на бебето в утробата, като затваря спина бифида.
„Проф. Кол засега е единствен в света, който прави тази операция. Бях още студентка, когато го срещнах. През 2002 г. той въвеждаше феталната хирургия в Германия и ме покани да разгледам клиниката, която ръководеше. Цял ден ме разхожда и ми обяснява какво правят. Тогава реших, че ще направя докторската си работа при него и в бъдеще ще работя точно това. Така направих своя избор, а моята втора тясна специалност е рядка, няма я в България”, разказва тя. –
Докато специализира, се готви и за едни от най-сложните интервенции в утробата на майката – „поправя” дефекти в бебето, които застрашават живота му или правят износването на бременността невъзможна.
„Началото беше през 2002 г. Проф. Кол за първи път в Германия беше направил фетоскопия. С други думи беше влязъл в плодния мехур с малка камера, за да оперира бебето. От предварителния преглед с ултразвук знаехме, че то не се развива правилно. Имаше малформация – затворени гласни връзки и така течността, която образува белия дроб, не може да излиза. Белият дроб се раздува прекомерно, притиска сърцето и то не се развива. Това налага операция. Няма време да се чака, защото животът на бебето е в опасност, разказва д-р Чачева.
Хирургът влиза в околоплодния мехур с 5 мм тръбичка с вградена камера
След това прониква в устата на бебето, стига до гласните връзки и до мембраната, която ги затваря. И я разрязва.
„Ако подобна операция не се направи в точния момент, бебето в утробата ще умре от сърдечна недостатъчност. А то беше спасено. Роди се живо и здраво, а аз се запалих по феталната хирургия”, връща лентата на спомените д-р Чачева.
След това младата лекарка заедно с проф. Кол започва упорито да оперира… овце. През ръцете й минават дузини чифтокопитни.
„Овцете са добър модел при такива заболявания. Хирургът упражнява сръчността и „изпробва” плана на операция – кое първо, кое да е второ. Така добива представа за най-малките детайли – кои инструменти са нужни, това ли е наборът, ще стигне ли… Още повече, че при овцете няма риск от спонтанен аборт, както при човек, и няма място за притеснения”, смее се лекарката, защото е наясно колко опасности има при подобна интервенция. Всички манипулации вътре в утробата са свързани с висок риск мехурът да се спука, течността да изтече, да се предизвикат контракции, да възникнат инфекции – затова решение за интервенция се взема само
ако животът на бебето е застрашен
По време на специализацията доктор Чачева прави и първите операции. Участва в първото ендоскопско затваряне на прешлен на гръбначния стълб – спина бифида на бебе в утробата. Работи заедно с проф. Кол, който се е обучавал в Калифорния при бащата на феталната хирургия – Майкъл Харисън. Годината е 2005-а и това са първите операции не само в Германия, но и в света.
„Засега няма друг лекар освен проф. Кол в света, който се справя със сложната операция. Американците все още работят по отворен метод. С други думи – режат корема на майката, режат матката, вадят бебето донякъде, затварят дефекта на гръбначния стълб. След това го връщат обратно, затварят матката и корема и бременността продължава. Това обаче крие голям риск”, обяснява лекарката и бърза да поясни, че самостоятелно никога не е правила сложната операция. Аргументира се желязно. „Това е работа за мъже. Много е тежка. Стоиш 10 часа прав, с напрегнати ръце, в една такава поза (и застава като прилеп над бюрото, за да покаже как точно оперира). След това ужасно те боли гърбът. Позата е много натоварваща. Така че аз само асистирах”, смее се тя. Много практика натрупва обаче в други две животоспасяващи интервенции –
лазерно разделяне на плацентата при еднояйчни близнаци
при така наречения фетофетален трансфузионен синдром и поставяне на балон в трахеята.
„Когато плацентата е една, тя се разделя с лазер, защото двата близнака имат помежду си и свързани съдове. Получава се така, че единият помпа кръв в другия. От това се разболяват и двете бебета, защото едното има прекалено много кръв, а другото – недостатъчно. Освен това такава бременност често не може да се износи, защото близнакът, който има прекалено много кръв, се мъчи да изпикае целия този обем и има много вода. Това предизвиква контракции и спукване на мехура”, разказва д-р Чачева.
След като усвоява техниката на „висш пилотаж” във вътреутробната хирургия в Германия, тя се надява да я приложи в МБАЛ за женско здраве „Надежда”, където сега работи.
А лазерното разделяне на плацентата вероятно ще е първата операция, която специалистите ще направят още тази есен. Досега при подобен проблем бременните търсеха помощ в чужбина, за да се направи разделянето на бебета в утробата.
Поредното предизвикателство на наша почва ще е поставянето на балон в трахеята – операция, която д-р Чачева вече многократно е правила в Германия.
„В трахеята на бебета с тежка диафрагмална херния се слага балонче. То по принцип се използва за разтягане на коронарни съдове, а когато се сложи в трахеята, подобрява работата на съдовете и помага за растежа на белия дроб. Балонът остава за 2-3 седмици и после се вади. Той обаче увеличава шанса на бебето да оцелее”, влиза в подробности младата лекарка.
Реших да се върна в България
Д-р Чачева говори с д-р Георги Стаменов. Реших да се върна в България, за да направим заедно с колегите от МБАЛ „Надежда” това, което още не се прави у нас – инвазивни пренатални терапии. Срещата ми с д-р Георги Стаменов се оказа решаваща – харесах го”, признава тя.
Харесва и колежката си д-р Михова и така в средата на годината напуска клиниката в Бон, където е главен лекар, и се връща в България, за да оглави отделението по пренатална диагностика в болница „Надежда”.
„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”, чертае бъдещото тя.
Уверена е в успеха, защото зад гърба й са над 100 пъти е взела кръв от пъпната връв. Направените кордоцинтези са стабилен атестат. „Взех специалност в Германия, работих в най-добрия център за пренатална диагностика в Бон и там научих много неща. Имам по-тясна специалност, която в България не съществува- специално акушерство и пренатална медицина – с други думи пренатална диагностика, инвазивно лечение за изследване на околоплодната течност с амниоцинтеза, амниодренажи, вземане на кръв за изследване от пъпната връв – така наречената кордоцинтеза”, обобщава опита си тя. Процедури, които не всеки лекар може да направи.
Факти
Завършва медицина в Германия. Взема тясна специалност – специално акушерство и перинатална медицина, при лекарската камара на Северен Рейн Вестфалия, Дюселдорф.
От 2005 до 2013 г. работи като пренатален диагностик в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон.
Става главен лекар в отделението по пренатална медицина в болница Marienkrankenhaus, Хамбург, в клиника с над 3000 раждания на година.
От 2014 г. работи в МБАЛ за женско здраве „Надежда” като специалист по пренатална диагностика.
Специалистът по пренатална диагностика: Гушкайте го – до 6-ия месец новороденото и майката са едно
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Докато майката е в родилния дом и няма домакински задължения, трябва да използва цялото си време, за да свикне с бебето – да се научи как да кърми, да го гушка и да му говори. Първият контакт с бебето е изключително важен. Мястото на бебето не е в детската стая, където само плаче, а в ръцете на мама. Защото децата се ръководят от инстинкти. В тази възраст те не разсъждават, не могат да разбират, че майка им иска да си почива. Те усещат – „аз съм гладен, зле ми е, мама я няма”. Това е инстинкт. Той диктува „Майка ми е тук – ще живея. Майка ми я няма – ще умра”. И изпадат в стрес.
Във всички неонатологични клиники по света, колкото и да е малко бебето, дори да се роди недоносено в 26-ата седмица, с всички тръбички и кабели по него, го дават на майката да си го гушка. Тук не е така.
В клиниката в Германия, в която работих, нямаше детска стая. Аз съм категорична – мястото на новороденото е при майката и не бива да я напуска. Защото бебето живее в настоящия момент. За него няма след малко и утре. То няма как да разбере, че ще го хранят и ще го прегърнат след малко. За него бъдеще време няма. И когато е гладно, много бързо изпитва панически страх от смърт. Затова започва да плаче и се успокоява, само след като майка му го вземе. Това е така нареченото привързано родителство – тема, по която в България малко се говори. Няма как да го разглезим, ако е на ръце, когато е на 2 месеца. А когато е близо до майка си, знае, че ще оцелее – това е инстинкт. До 6 месеца децата не знаят, че са отделен индивид от майка си. Затова трябва да се носи на ръце, да се гушка и се целува, за да е спокойно и да израсне като индивид, който обича сам себе си, има сигурна връзка с родителите. Така по-късно лесно ще повярва, че и светът го обича. ВЕСЕЛИНА МОНЧЕВА
30.08.2014
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ
Д-р Чачева преглежда бременна на съвременната апаратура.
Операция на бебето в утробата, когато то е изключително малко – на прага между 6-ия и 7-ия месец. Дълго е едва 26 см. Костите му постепенно се втвърдяват, пръстчетата имат възглавнички, очичките вече са с мигли, а пропорциите – близки до реалните. Миниатюрното човече е с тегло 300 г – една осма от това, с което трябва да се роди. И точно тогава се налага да бъде оперирано, за да оцелее. Операция, която само допреди десетина години изглеждаше като научнофантастичен филм, днес е реалност. Прави се от малко специалисти в света и предстои да бъде въведена у нас от д-р Кристина Чачева от болница „Надежда”.Младата лекарка завършва в Германия, взема специалност и 10 години работи там с пионера на вътре-утробната хирургия професор Томас Кол. Години наред е в първия и засега единствен хирургичен екип в света, който възстановява гръбнака на бебето в утробата, като затваря спина бифида.„Проф. Кол засега е единствен в света, който прави тази операция. Бях още студентка, когато го срещнах. През 2002 г. той въвеждаше феталната хирургия в Германия и ме покани да разгледам клиниката, която ръководеше. Цял ден ме разхожда и ми обяснява какво правят. Тогава реших, че ще направя докторската си работа при него и в бъдеще ще работя точно това. Така направих своя избор, а моята втора тясна специалност е рядка, няма я в България”, разказва тя. -Докато специализира, се готви и за едни от най-сложните интервенции в утробата на майката – „поправя” дефекти в бебето, които застрашават живота му или правят износването на бременността невъзможна.„Началото беше през 2002 г. Проф. Кол за първи път в Германия беше направил фетоскопия. С други думи беше влязъл в плодния мехур с малка камера, за да оперира бебето. От предварителния преглед с ултразвук знаехме, че то не се развива правилно. Имаше малформация – затворени гласни връзки и така течността, която образува белия дроб, не може да излиза. Белият дроб се раздува прекомерно, притиска сърцето и то не се развива. Това налага операция. Няма време да се чака, защото животът на бебето е в опасност, разказва д-р Чачева. Хирургът влиза в околоплодния мехур с 5 мм тръбичка с вградена камераСлед това прониква в устата на бебето, стига до гласните връзки и до мембраната, която ги затваря. И я разрязва.„Ако подобна операция не се направи в точния момент, бебето в утробата ще умре от сърдечна недостатъчност. А то беше спасено. Роди се живо и здраво, а аз се запалих по феталната хирургия”, връща лентата на спомените д-р Чачева.След това младата лекарка заедно с проф. Кол започва упорито да оперира… овце. През ръцете й минават дузини чифтокопитни.„Овцете са добър модел при такива заболявания. Хирургът упражнява сръчността и „изпробва” плана на операция – кое първо, кое да е второ. Така добива представа за най-малките детайли – кои инструменти са нужни, това ли е наборът, ще стигне ли… Още повече, че при овцете няма риск от спонтанен аборт, както при човек, и няма място за притеснения”, смее се лекарката, защото е наясно колко опасности има при подобна интервенция. Всички манипулации вътре в утробата са свързани с висок риск мехурът да се спука, течността да изтече, да се предизвикат контракции, да възникнат инфекции – затова решение за интервенция се взема самоако животът на бебето е застрашенПо време на специализацията доктор Чачева прави и първите операции. Участва в първото ендоскопско затваряне на прешлен на гръбначния стълб – спина бифида на бебе в утробата. Работи заедно с проф. Кол, който се е обучавал в Калифорния при бащата на феталната хирургия – Майкъл Харисън. Годината е 2005-а и това са първите операции не само в Германия, но и в света.„Засега няма друг лекар освен проф. Кол в света, който се справя със сложната операция. Американците все още работят по отворен метод. С други думи – режат корема на майката, режат матката, вадят бебето донякъде, затварят дефекта на гръбначния стълб. След това го връщат обратно, затварят матката и корема и бременността продължава. Това обаче крие голям риск”, обяснява лекарката и бърза да поясни, че самостоятелно никога не е правила сложната операция. Аргументира се желязно. „Това е работа за мъже. Много е тежка. Стоиш 10 часа прав, с напрегнати ръце, в една такава поза (и застава като прилеп над бюрото, за да покаже как точно оперира). След това ужасно те боли гърбът. Позата е много натоварваща. Така че аз само асистирах”, смее се тя. Много практика натрупва обаче в други две животоспасяващи интервенции –лазерно разделяне на плацентата при еднояйчни близнаципри така наречения фетофетален трансфузионен синдром и поставяне на балон в трахеята.„Когато плацентата е една, тя се разделя с лазер, защото двата близнака имат помежду си и свързани съдове. Получава се така, че единият помпа кръв в другия. От това се разболяват и двете бебета, защото едното има прекалено много кръв, а другото – недостатъчно. Освен това такава бременност често не може да се износи, защото близнакът, който има прекалено много кръв, се мъчи да изпикае целия този обем и има много вода. Това предизвиква контракции и спукване на мехура”, разказва д-р Чачева.След като усвоява техниката на „висш пилотаж” във вътреутробната хирургия в Германия, тя се надява да я приложи в МБАЛ за женско здраве „Надежда”, където сега работи.А лазерното разделяне на плацентата вероятно ще е първата операция, която специалистите ще направят още тази есен. Досега при подобен проблем бременните търсеха помощ в чужбина, за да се направи разделянето на бебета в утробата. Поредното предизвикателство на наша почва ще е поставянето на балон в трахеята – операция, която д-р Чачева вече многократно е правила в Германия.„В трахеята на бебета с тежка диафрагмална херния се слага балонче. То по принцип се използва за разтягане на коронарни съдове, а когато се сложи в трахеята, подобрява работата на съдовете и помага за растежа на белия дроб. Балонът остава за 2-3 седмици и после се вади. Той обаче увеличава шанса на бебето да оцелее”, влиза в подробности младата лекарка.
Aila's Blog 