Не боли.

(Или поне не повече от обикновено кръвно изследване.)

До не отдавна възприемах кръводарителите като една особена порода хора. „Кръводарител” – някакво призвание може би? Всъщност не се замислях какви са точно. Знаех, че ги има там някъде, че това, което правят е наистина благородно, но къде са и кой всъщност им дава това призвание, просто не се замислях.
После, докато бях в майчинство попаднах на призива на някакво момиче от форума (в който израстна Дени), че всяка от нас може да дари кръв. С изненада установих, че много от майките са го направили вече. И... В първия момент се шокирах. В главата ми онзи митичен герой, кръводарителят, беше с образа на едър, червендалест мъж, поне 100 кила. Разбира се такива мъже има бол, така че се предполагаше, че кръводарителят притежава и някои други (също толкова митични), неизвестни за мен качества. А сега изведнъж се оказваше, че момичетата, с които заедно отглеждаме децата си (а някои от тях отдааааавна бяха постигнали така мечтаното от мен връщане на предродилните килограми) всъщност са кръводарители. И това не е изписано нито на челата им, нито където и да е. Освен това се оказа, че те са кръводарители, не защото имат близък със спешна нужда от кръв и не защото са от онзи контингент, които изнудват въпросните близки, а просто защото са кръвоДАРИТЕЛИ.
И тогава ми светна, че аз също мога да стана кръводарител. И в това няма нищо особено. Отивам и ДАРЯВАМ кръв. Някой сигурно има нужда от нея. Толкова.
Е да, ама се оказа, че не се препоръчва по време на кърмене. И макар да имаше някаъв спор дали това се отнася и за дългото кърмене, реших да не рискувам. Отложих го за после и... Срам ме е, но забравих.
Сетих се ТОЧНО 2 години по-късно. Ако щете вярвайте, но е точно две години. До деня. Последното кърмене на Дени беше на 11.04.2007г., а на 11.04.2009г претърпяхме лека катастрофа. Моля никой да не се шашка, пострада само колата, но вече и тя е добре. Мисълта обаче за това, което НЕ се случи ме накара да размисля за много неща. Следващата вечер, по телевизора видях, че в големите градове, около църквите (заради цветница) е имало разкрити центрове за кръводаряване и искрено ме доядя, че съм пропуснала. И за малко пак до там да остана, но няколко дни по-късно попаднах на ето тези

50 Факта за кръвта и кръводаряването
1. Някой се нужда от кръв на всеки две секунди
2. Около 1 на 7 души влязли в болница се нуждаят от кръв.
3. Около 470 мл кръв могат да спасят до три живота
4. Здрав възрастен човек, който е над 18 години и поне 50 кг. може да дари около 470 мл. кръв – най-честото количество за даряване – всеки 56 дни, или на всеки два месеца. 53% от хемотрансфузиите са на жени, а мъжете получават 43%.
5. Има четири основни типа червени кръвни клетки (еритроцити): А, В, АВ и О. Всеки тип може да бъде положителен или отрицателен за Rh фактор.АВ е универсалният рециоиент; О отрицателна е универсалният донор на червени кръвни клетки
6. Д-р Карл Ландщайнер пръв индентифицира основните човешки кръвни групи – А, В, АВ и О – през 1901 г.
7. Една единица кръв може да бъде разделена на няколко компонента: Червени кръвни клетки, плазма, тромбоцити и криопреципитат.
8. Червените кръвни клетки пренасят кислород до телесните органи и тъкани.
9. Червените кръвни клетки живеят около 120 дни в кръвоносната система.
10. Тромбоцитите подпомагат съсирването на кръвта и дават шанс на хората болни от левкимия и други видове рак да живеят.
11. Плазмата е бледожълта смес от вода, протеини и соли.
12. Плазмата, която е съставена от 90% вода, съставлява до 55% от обема на кръвта.
13. Здравият костен мозък прави непрекъснати доставки на червени кръвни клетки, плазма и тромбоцити.
14. Кръв или плазма, която идва от хора на които е платено за това не би трябвало да се използва за преливане на хора.
15. Гранулоцитите, тип бели кръвни клетки, се движат по стените на кръвоносните съдове в търсене на бактерии за да ги погълнат и унищожът.
16. Белите клетки са основната защита на тялото срещу инфекции.
17. Афарезата е специален вид кръводаряване което позволява на донор да даде специфичен кръвен компонент, каквито са например тромбоцитите.
18. 42 дни: толкова най - дълго могат да се съхраняват дарените червени кръвни клетки.
19. Пет дни: толкова най-дълго могат да се съхраняват дарените тромбоцити.
20. Една година: толкова дълго може да се съхранява замразената плазма.
21. Голяма част от съвремените медицински грижи зависят от стабилните доставки на кръв от здрави донори.
22. 1,27л: средното количество прелята цялостна кръв и червени кръвни клетки на нуждаещ се човек.
23. Деца лекуващи се от рак, недоносените бебета и деца с кардиологични операции се нуждаят от кръв и тромбоцити на донори от всички кръвни групи, особено от тип О.
24. Пациенти с анемии се нуждаят от кръвопреливане за да увеличи нивото на червените кръвни клетки в организма им.
25. Раково болни, трансплантирани пациенти, пациенти с травми и такива с престоящи отворени - кардиологични операции може да се нуждаят от преливане на тромбоцити за да оцелеят.
26. Таласемия майор е тежко наследствено заболяване, което засяга над 250 души в България.
27. Пациентите с Таласемия майор правят кръвопреливане на всеки 2 до 5 седмици.
28. Пациент може да бъде принуден да пропусне животоспасяващ орган, ако няма налична съвместима кръв за да се обезпечи трансплантацията.
29. Тринадесет теста (11 за инфекциозни заболявания) се правят на всяка единица дарена кръв.
30. 17% от недаряващите хора изтъкват „никога не съм мислил за това” като основна причина да не даряват, докато 15% казват, че са твърде заети.
31. Причина №1, която казват кръводарителите е, че даряват защото те „искат да помогнат на другите”
32. Недостиг на кръв от всички кръвни групи има винаги през лятото и около зимните празници.
33. Кръвните центрове често имат недостиг на червени кръвни клетки тип О и В.
34. Най- рядка кръвна група е тази която не е налична когато има нуждаещ се пациент.
35. Няма заместител на човешката кръв.
36. Ако всички кръводарители даряват три пъти в годината, липсата на кръв ще бъде рядко явление. (Същото би станало средно при две дарявания)
37. 175,12л: количеството кръв, което можете да дарите ако започнете от 18г. Възраст и дарявате на всеки 56 дни докато навършите 79 г.
38. Четири лесни стъпки за да дарите кръв: попълване на декларация за медицинска история, бърз преглед, кръводаряване и подкрепителна закуска.
39. Фактическото кръводаряване отнема обикновено около 10 минути. Целият процес – от времето в което подпишете до времето в което си тръгвате – около час.
40. След като дарите кръв, вашето тяло замества количеството течност за няколко часа, а червените кръвни клетки за период до четири седмици. Отнема осем седмици за да възстановите загубеното след даряване желязо.
41. Не можете да се заразите със СПИН или която и да е друга инфекция докато дарявате кръв.
42. 4,7л: средното количеството на кръвта в тялото на възрастен човек.
43. Една единица дарена цялостна кръв е приблизително равна на около 0,47л.
44. Кръвта представлява около 7% от тежестта на вашето тяло.
45. Новородено бебе има около една чаша кръв в тялото си.
46. Даряването на кръв няма да намали силата ви.
47. Всяка компания, общинска организация, църква или индивид могат да се свържат с техния локален кръвен център за да покани подвижен екип за кръводаряване.
48. Подвижните екипи осигуряват около 19% от цялата дарена кръв в България.
49. Хората които даряват кръв са доброволци и не получават заплащане за тяхното дарение.
50. Кръводаряване. То е около час от вашето време. То е около един живот.





Интересни са. Прочетете ги. И ако сте ги прочели, забелязахте ли, че на няколко места се споменава, че кръводаряването отнема около час? А забелязахте ли колко разнородни групи са нуждащите се? При това на мен кръвният център ми е на 2 минути път от работа. Е как да не отида! Вярно, че първо се разтърсих още и проверих дали няма някаква опасност за мен, но никъде не открих такава. За сметка на това попаднах на шокиращи (за мен поне) данни за количеството кръв нужно при различни операции. Сега не помня къде съм го гледала, но за коремните операции трябваха над 15 литра кръв!!!


И ето, че след днешния знаменателен ден и аз съм доброволен кръводарител. Както започнах в началото болката е като при обикновено кръвно изследване, т.е. по-скоро няма такава, но пък удовлетворението е несравнимо! Днес се чувствам искрено щастлива! И наистина недоумявам, защо ЧАК СЕГА дорастнах да го направя.

Рекапитулация:
1. Миниатюрна точица на ръката, с която се похвалих пред Деничка.
2. Една камара нови знания и изживявания.
3. Един слънчев, усмихнат и много успешен ден.
4. Два дни отпуск по чл. ннамсикой за кръводаряване.
5. Два шоколада, натурален сок, русенско варено, пастет и пакетче нес-кафе.
6. Един слънчев, усмихнат и много успешен ден. (Малко се повтарям, но наистина определям деня си като много стойностен.)


И ако някой е изтраял до тук, но все още се чуди защо го изписах всичко това, ще разясня. Не е заради фукането. Пиша го, защото подозирам, че повечето ми приятели биха дарили кръв, но не знаят как, не им се е налагало или като мен на времето, си мислят, че кръводарителите са някакви отбрани и особени хора.
Много е лесно и повечето го можем.