МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 39/2010г

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 39/2010г. ПО ОПИСА НА ВОС.

От страна на ВОП по отношение на подсъдимия И.Е.С., ЕГН ********** са възведени обвинения

По чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 18.08.2006 г. в гр. Варна направил опит да се съвкупи с ненавършилата 14 години М.В.Т. с ЕГН **********, без нейно съгласие, като Т. е била лишена от възможност за самоотбрана и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини.

по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че за периода м. юли 2005 г. - 18.08.2006 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - М.В.Т. - ЕГН **********.

Пред съда подсъдимия С. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.

Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че подсъдимият следва да се възползва от привилегията на съкратеното следствие, като счита , че по отношение на подсъдимия следва да се определят наказания “лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум. Предлага по отношение на престъплението по чл.152 ат НК съдът да определи наказание лишаване от свобода за срок от седем години, а за престъплението по чл.149 от НК за срок от единадесет месеца и тридесет дни. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да определи общо наказание.

Защитника на подс.С. се спира на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че по отношение на престъплението по чл.152 от НК съдът следва да наложи наказание лишаване от свобода, по- ниско от пет години, а по отношение на деянието по чл.149 от НК- счита, че размера , поискан от прокурора е справедлив.

В последната си дума подс. С. заявява, че няма какво да каже. Предоставя на съда да реши.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт, а именно:

Св. М.В.Т. - родена на *** г. и подс. С. се познавали. Причина за познанството им бил факта, че свидетелката Т. била отглеждана от своя баща - свид. В. и от своята баба- свид. Калинка Г.. Баща й няма работа и дом и води скитнически живот. До седемгодишна възраст, свид. Т. живяла в дома на баба си в гр. Варна. След това била настанена в Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи в гр. Провадия, където живеела и учела. В гр. Варна се връщала по време на ваканциите и когато от дома я вземал неин чичо. Когато се връщала в гр. Варна свид. Т. живеела с баща си. Нощувала там, където той я отвеждал - на различни адреси при различни негови познати в града, един от които бил подс. С..

Към 2005 - 2006 г. подс. С. обитавал заедно с други лица изоставен недвижим имот - къща, находяща се в местността „Св. Никола" № 300 в гр. Варна. Докато била в гр. Варна свид. Т. многократно пребивавала в жилището му на този адрес в гр. Варна. Приемала го като приятел на баща й и като близък човек, който я познавал от най-ранна детска възраст.

През лятната ваканция на 2005 г., учебната 2005 г-2006 г. и през лятото на 2006 г. се случвало подс. С. да вземе за почивните дни от Дома в гр. Провадия свид. Т., като я отвеждал в жилището си. Случвало се и тя да отива при него, докато била в гр. Варна през този период. При тези посещения /общо около осем на брой/, подс. С. я карал да осъществява с него мануални полови актови с него - да гали с ръка половия му член докато получи полово удоволетворение. След това й давал сладки, а когато имал - и пари - най-често между пет и десет лева.

Около обяд на 18.08.2006 г. свид. М.В.Т. и баща й - свид. Валентин Томов В. отишли в жилището,обитавано от подс. С. - изоставена къща в имот № 300 в местността „Св. Никола" в гр. Варна. Подсъдимия живеел в стая на втория етаж на тази постройка. Подс. С. предложил на свид. В. алкохол - ракия и вино и двамата започнали да пият. Пили целия следобед и вечер - докато алкохолът свършил. През това време свид. Т. гледала телевизия, а след 22 часа легнала да спи на едно от леглата в стаята - това, което било в дясно от входната врата. След време на леглото, което било в ляво от вратата на стаята легнал баща й. Тогава подс. С. постлал на пода до леглото, на което била легнала свид. Т. шуби, изгасил осветлението в стаята и телевизора. Не легнал на пода, а отишъл и легнал в леглото, на което била легнала свид. Т.. На въпроса й какво правел, отговорил, че щял да спи на леглото при нея. След това той съблякъл фланелката и панталоните, с които бил облечен. Свалил и бельото, което носел. Легнал до свид. Т. и издърпал долнището на анцунга, което тя носела. Издърпал след това и бельото й. Междувременно я опипвал по тялото и гърдите и я целувал по лицето. Свид. Т. била уплашена от действията му и от страх не посмяла да му окаже съпротива. Тя лежала по гръб. Подс. С. й казал, че искал да прави секс, разкрачил й краката, седнал между тях и се опитал да вкара половия си член във влагалището й. За да избегне проникването, свид. Т. се дърпала и мърдала. Опитите му да проникне във влагалището й й причинявали болка и тя го блъснала с ръце. Тя се опитала да събуди баща си, като го извикала, но обвиняемият запушил с ръка устата й и й казал да не вдига шум. След като неколкократно се опитал да осъществи полов акт и не успял, подс. С. станал от леглото, обул слиповете си - до колената и панталона. През това време свид. Т. облякла бельото и анцунга си.Подс. С. отишъл до леглото й и й казал да го задоволи сексуално с ръка. Взел ръката й и я поставил на половия си орган. След като получил полово удовлетворение, я предупредил да не казва на никого за случилото се, облякъл се и легнал на приготвената постеля на пода. Сутринта се събудил и излязъл преди свид. Т. да се събуди. Тя останала с баща си в дома на обвиняемия до завръщането му вечерта. Тогава той , че в чекмеджето на шкафа в стаята имало пари за нея, след което бръкнал там и й дал 10 лева.

На 26.08.2006 г. свид. Т. била в дома на баба си. Срещнала се със свид. Д.А.Н.и свид. К.Б.Т.. Последната съобщила, че обвиняемият я бил търсил. Това усъмнило -както нея, така и свид. Н. и двете се поинтересували защо той я търсел. Тогава на двете свид. Т. разказала за това, което той я бил карал да му прави и за което й давал пари.

На 26.08.2006 г. свид. М. В. Т. била освидетелствана от лекари в Катедра"Съдебна медицина" - МУ - Варна съдебномедицинска експертиза № III -139/06 г.. При него било

установено, че видимата й възраст е по-малка от действителната, със слабо проявени външни полови белези, адекватна, но без да разира изцяло въпросите за пола и половите проявления. При него било установено цепковидно разкъсване на лигавицата и отчасти повърхностния подлигавичен слой на границата на съединяването между малките срамни устни., с давност около 7-10 дена. Становището на вещите лица е, че разкъсването би могло да се получи при натиск и опит за проникване във влагалището - както с пръсти или др. предмет, така и с мъжки полов орган във възбудено състояние.

Извършената съдебно-психиатрична и психологична експертиза е установила, че към момента на извършването й - м. декември 2006 г. свид. Т. е била психично здрава, без интелектуално-паметов дефицит,а само сериозни пропуски в познанията поради социална и педагогическа занемареност. Експертизата е установила, че липсата на подходящ обект за идентификация поради сериозната депривация и фрустрация /практическа липса на родители, живее в постоянна несигурност, вътрешна тревожност и безпокойство/, я правят несигурна , тревожна и колеблива, непоследователна в мненията и решенията си - симптоми на една незряла психически личност с нестабилна идентификация и неефективни адаптивни механизми. Експертизата е установила, че тя е била и е в състояние да разбира свойството и значението на деянията и е можела да ръководи постъпките си, както и да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания за тях. Вещите лица не са установили посттравматично стресово разстройство. Извършеното по делото психологично изследване е установило, че свид. Т. е с неустойчива, объркана идентификация, колеблива и несигурна, до степен, че при първоначален контакт прави впечатление на умствено изостанала. Интелектуалният й коефициент е долно ниво в норма. А на стрес и фрустрация реагира непредсказуемо, даже парадоксално, поради липсата на стабилно формирана идентификация. Изследването е установило, че тя е контролирана от вътрешни страхове и несигурност и за нея е важно всичко, което й дава чувството за такава сигурност /вкл. и материалните средства, които подс. С. й давал/.

Подс. И.Е.С. е осъждан:

- с присъда по НОХД № 822/70 г. на PC - Варна, за престъпления по чл. 195 и 252отНК;

- с присъда по НОХД № 364/76 г. на PC - Варна, за престъпления по чл. 195 и 252 от НК;

- с присъда по НОХД № 756/76 г. на PC - Варна за престъпление по чл. 252 от НК;

- с присъда по НОХД № 265/79 г. за престъпления по чл. 263 и чл. 253 от НК;

- с присъда по НОХД № 298/82 г. на PC - Варна, за престъпления по чл. 253, 215 и 266 от НК;

- с присъда по НОХД № 473/84 г. на PC - Варна, за престъпление по чл. 256 от НК;

- с присъда по НОХД № 385/92 г. на PC - Варна, за престъпление по чл. 183 от НК;

- с присъда по НОХД № 768/92 г. на PC - Варна, в сила от 28.07.1993 г, за престъпления по чл. 124, ал. З и чл. 325, ал. 4 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от пет
години";

- с присъда по НОХД № 119/96 г. на PC - Варна, в сила от 10.05.1996 г. , за престъпления по чл. 196 и чл. 253 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от пет години.

Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, се установява от събрания по делото доказателствен материал: признанието на подсъдимия С.; показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели; заключението по съдебно-медицинските и психиатрична експертизи ; свидетелство за съдимост и др.

Горепосочените доказателства, съдът кредитира изцяло, т. к. същите, съпоставени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, пълни и водят към основния факт, а именно- опит за осъществяване на съвкупление и извършени блудствени действия по отношение на св. Т. от подс. С.. При анализа на доказателствения материал съдът се е съобразил , както със събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, така и със заключението на назначените на досъдебното производство експертизи. Съдът намери, че признанието на подс. С. на фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде кредитирано, независимо от факта, че в хода на досъдебното производство той не се е признал за виновен, тъй като от една страна непризнаването на вината му се е изразило единствено в отричане на извършените блудствени действия и опит за съвкупление, без той да изгражда защитна версия, скрепена с доказателствен материал. От друга страна преценката на показанията на всички разпитани свидетели поотделно и в тяхната съвкупност установява фактологията , изложена в обвинителния акт – това са показанията на пострадалата Т., показанията на св. Г., св. Н. и св. Т., както и тези на св. В.. В подкрепа на соченото от св. Т. са заключенията по съдебно- медицинската и съдебно- психиатричната експертизи.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 16 от НПК, съдът призна за виновен подсъдимия И.Е.С. по възведените му обвинения

по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 18.08.2006 г. в гр. Варна направил опит да се съвкупи с ненавършилата 14 години М.В.Т. с ЕГН **********, без нейно съгласие, като Т. е била лишена от възможност за самоотбрана и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини.

По отношение на престъплението по чл.152 от НК:

Обект на престъплението: обществените отношения, чрез които се осигурява половата неприкосновенност на личността и преди всичко на жената.

От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, които имат сексуален характер, по отношение на лице, лишено от възможност за самоотбрана.

Съдът прецени, че пострадалата Т. е била лишена от възможност за самоотбрана, преценявайки заключението по съдебно- психиатричната експертиза , съобразно което Т. към момента на освидетелстването й е с неустойчива, объркана идентификация, колеблива и несигурна, до степен, че при първоначален контакт прави впечатление на умствено изостанала. Интелектуалният й коефициент е долно ниво в норма. А на стрес и фрустрация реагира непредсказуемо, даже парадоксално, поради липсата на стабилно формирана идентификация. Изследването е установило, че тя е контролирана от вътрешни страхове и несигурност и за нея е важно всичко, което й дава чувството за такава сигурност /вкл. и материалните средства, които подс. С. й давал/.

Оказаната от пострадалата съпротива въпреки ниския си интензитет, оценена във връзка с възрастта и здравословното й състояние, е била достатъчна, за да демонстрира нежеланието й за полов акт. Подсъдимият обаче не се съобразил с волята на пострадалата, а е направил опит да осъществи съвкуплението.

Деянието е от категорията на резултатните престъпления, тъй като се нарушава половата неприкосновеност на личността. В конкретния казус е направен опит да бъде нарушена половата неприкосновеност на свидетелката Т. - подс. С. е направил опит да извърши съвкупление, като е опитал да проникне във влагалището на св. Т..

Субект на престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна: деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл - подсъдимия С. е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието: незачитане на половата неприкносновеност на личността, липса на морални и волеви задръжки.

Квалификацията на деянието по чл.152 ал.1 т.1 от НК се определя от показанията на пострадалата св. Т. , която сочи, че не е изразявала съгласие с действията на подс. С.. Напротив – св. Т. се дърпала и мърдала, блъскала с ръце подсъдимия, извикала, но подс. С. запушил с ръка устата й и й казал да не вдига шум. Подс. С. също сочи на твърдяната от св. Т. фактология, признавайки изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза видимата възраст на пострадалата е по-малка от действителната, със слабо проявени външни полови белези, адекватна, но без да разира изцяло въпросите за пола и половите проявления. Заключението на съдебно – психиатричната експертиза, което съдът подробно коментира по- горе, сочи, че пострадалата реагира на стрес и фрустрация парадоксално. Същата е неустойчива и несигурна до степен, че при първоначален контакт прави впечатление на умственно недоразвита. Пострадалата е контролирана от вътрешни страхове и несигурност, като по въпроса за отношенията й с подс. С. гледа като на принуда, като невъзможност за отказ, тъй като се страхува да не загуби баща си. Съдът намери, че при тези обстоятелства св.Т. не е била способна да окаже реална съпротива на подсъдимия С..

Квалификацията на деянието по чл.152 ал.4 т.1 от НК се определя от възрастта на пострадалата св. Т., която към момента на извършване на деянието не е навършила 14- годишна възраст.

Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът констатира, че по делото е установена и употребата на сила от подс. С. по отношение на св. Т., но предвид липсата на възведено обвинение от прокуратурата, съдът е поставен в невъзможност да се произнесе с осъдителен диспозитив в тази насока.

Предвид на факта, че деянието е останало недовършено поради независещи от волята на подс. С. причини, деянието се квафилицира като «опит» по смисъла на чл.18 ал.1 от НК.

По отношение на престъплението по чл.149 от НК:

деянията по чл. 149 са осъществени чрез действия, които по своето естество могат да възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление, а в конкретния случай подс. С. е осъществил дейстивия за да удовлетвори полово желание - същият карал св. Т. да гали с ръка половия му член, докато получи полово удовлетворение. Деянията са от категорията на формалните престъпления, т. е. на просто извършване, тъй като същите са довършени с извършване на самото действие с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като не е необходимо тази цел да бъде постигната.

Деянията са извършени по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст – през периода м. юли 2005г. До 18.08.2006г. св. Т. не е навършила 14- години.

Квалификацията на деянието по чл.26 ал.1 от НК -продължавано престъпление се определя от факта, че деянията, осъществяващи състави на едно и също престъпление, са извършени от подс. С. през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

За да наложи наказания на подс. С. съдът се съобрази на първо място със задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, при условията на предварителното изслушване.

За да наложи наказание на подс. С. за извършеното престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК съдът се съобрази със степента обществена опасност на деянието, която прецени към максималния размер за този вид престъпления. За да определи степента на обществена опасност на деянието съдът изходи от факта, че пострадалата е малко момиче, често предоставяно на грижите на подсъдимия, както и факта, че това деяние се явява ескалация на предходни блудствени действия на подс. С. по отношение на св. Т.. Деянието е извършено при наличието на няколко квалифициращи признака- по ал.4 т.1 и по ал.1 т.1 на чл.152 НК.

Съдът взе предвид и обществената опасност на дееца, като прецени :

Смекчаващи отговорността обстоятлества – съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

Като отегчаващо отговорността отговорността обстоятелство извън горепосоченото по отношение на посегателството върху личността на малко момиче, съдът прецени предходната съдимост на подс. С.. Въз основа на справката за съдимост на подс. С., съдът преви извод, че С. е лице с утвърдени престъпни навици, многократно осъждан за различни видове престъпления – против собствеността, против реда и общественото спокойствие и против брака, семейството и младежта.

С оглед на гореизложеното съдът намери, че на подс. С. следва да се наложи наказание при установена висока степен на обществена опасност на деянието и едно смекчаващо и едно отегчаващо отговорността обстоятелства - под предвидения в закона минимален размер, над възможния среден в рамките от три месеца до десет години, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ.

За да наложи наказание на подс. С. за извършеното престъпление по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК съдът се съобрази със степента обществена опасност на деянието, която прецени към максималния размер за този вид престъпления. За да определи степента на обществена опасност на деянието съдът изходи от факта, че пострадалата е малко момиче, често предоставяно на грижите на подсъдимия, както и от интензитета на престъпното посегателство. Деянията са извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК.

Съдът взе предвид и обществената опасност на дееца, като прецени :

Смекчаващи отговорността обстоятлества – съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

Като отегчаващо отговорността отговорността обстоятелство извън горепосоченото по отношение на посегателството върху личността на малко момиче, съдът прецени предходната съдимост на подс. С.. Въз основа на справката за съдимост на подс. С., съдът прави извод, че С. е лице с утвърдени престъпни навици, многократно осъждан за различни видове престъпления – против собствеността, против реда и общественото спокойствие и против брака, семейството и младежта.

С оглед на гореизложеното съдът намери, че на подс. С. следва да се наложи наказание при установена висока степен на обществена опасност на деянието и едно смекчаващо и едно отегчаващо отговорността обстоятелства - под предвидения в закона минимален размер, към възможния максимален в рамките от три месеца до една година, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подс. С. да изтърпи най- тежкото от така определените наказания, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ.

За да определи първоначалния режим на изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода в размер на шест години, съдът изходи от разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИН и определи изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим, в условията на затвор.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.

Съдът зачете времето на предварителното задържане на подс. С., считано от 29.04.2009г.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: