Тъгуващият човек – ръководство за употреба

Днес прочетох тази статия на една тъгуваща майка и много искам да я споделя - http://ljato.wordpress.com/2012/04/23/trauer/
Тя е описала по най-точния начин болката и животът, отношението на близките и приятелите, всичко, което те заобикаля, докато тъгуваш и обитаваш друго измерение в пространството!

Моето малко ангелче!

От деня в който на екрана малка точица видях
ти беше вече моето дете.
Буря от емоции ме заля-
радост,щастие и малко страх!
Ден след ден аз чувствах
как растеш във мен!
В мислите си често аз рисувах
образа на твоето лице!
Ти щеще да бъдеш най-красивото,
желано и обичано дете!
Следях на ехографа как растеш
как мърдаш и махаш ми за поздрав
с твоите сладки мънички ръчички!
С вълнение следях как тупти
твоето малко сърце,о,мое тъй-обичано дете!..
До денят във който всичко спря!!!
Не можех да повярвам на очите си,
не исках да чуя това,което чуват ушите ми!
Ти, мое слънчице беше заспало!
Малкото ти сърчице беше спряло!
На този свят не успя да дойдеш,
мъката човешка да изпиташ...
Но, знай, че аз винаги ще те обичам
и безмерно много ще ми липсваш,
мое малко, свято ангелче....!

Моята борба...

Вела дойде при нас за малко и това не е без причина. Може би тя ми донесе мисията да разкажа за нея на всички бъдещи майки...

Тук става дума за Вас!

Аз не искам и не мога да мълча, защото проблемът е в бъдещето!

Ако лекарите не осъзнават грешките си и ако останат безнаказани, ЩЕ ГИ ПОВТАРЯТ. Следващите жертви са сигурни.

Ако АЗ не говоря и се потопя в мъката си подобно на близките на много други пострадали, сега ТИ или твой близък също може да отиде при същия лекар и моята история да се повтори, а повярвайте ми болката е непреодолима и единственото, което можеш да направиш, е да се научиш да живееш с нея.

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИМ НИЕ?
Ние може да променим системата. Всеки от нас може да направи нещо.Един лекар няма възможност да прави грешки, ако няма пациенти.

НЕ МЪЛЧЕТЕ!!!
Ако сте прокурор, депутат, съдия, тяхна близка или съпруга - говорете им, разкажете им. Няма да е лесно, но ще стане!

ТУК СТАВА ДУМА ЗА ВАС, ВАШАТА СЪПРУГА, СЕСТРА, МАЙКА ИЛИ ПРИЯТЕЛКА!

Да родиш АНГЕЛ...

На 20 април 2009 година - по ирония на съдбата беше
най-големия християнски празник -
Великден (оттам и името ВЕЛА), отидох във Великотърновското родилно отделение, за да родя моята малка дъщеричка и най-накрая вече да я гушна и да я целуна. Това така и не се случи...

Имах много лека бременност и никакви данни за секцио. Всъщност лекарката ми каза, че бебето е голямо, но ще го помъчи да се роди по нормален начин и ако не тръгне тогава ще прибягва към цезарово сечение.
И уж за щастие то тръгна да се ражда много бързо и лесно, но проблемът дойде в последния момент, когато вече бях в родилна зала... Час и половина продължи моето същинско раждане. Оказа се, че има някакъв проблем и бебето не може да излезе. Започнаха да ме натискат по корема. Настана и едно адско рязане (епизотомия), но бебето пак не можеше да излезе. Аз вече нямах сили за нищо. Но те казаха, че няма връщане назад и бебето трябва да излезе "по някакъв начин". Дори акушерката през цялото време правече едни пренебрежителни физиономии и казваше на лекарите да не ми помагат, защото "раждането все пак е естествен физиологичен процес". Накрая обаче двама лекари скочиха едновременно върху корема ми и малката изхвръкна точно като тапа.
Отнесоха я някъде и нищо не ми казаха. Чух я само че изплака много леко, но не в самото начало. Междувременно аз бях на седмото небе от щастие, че вече съм родила, но по-късно се оказа, че едва тогава са започвали най-черните дни в живота ми. В продължение на 6 часа никой не дойде да ми даде информация за детето. Попитах акушерката, която по едно време благоволи да ме посети, как е бебчето и защо не е при мен, а тя най-хладнокръвно ми отговори, че не е оторизирана да ми дава информация по този въпрос!
Накрая се появи една лекарка от неонатологияката и ми каза, че дъщеря ми е в много тежко състояние. Имала пневмония, сериозни неврологични отклонения и кефалхематоми по главичката. После ми заяви, че мога да отида чак на следващия ден да си видя детето, защото имали определено време за свиждания...
В крайна сметка се оказва, че Вела не може да си движи крайниците, липсват й гълтателен и сукателен рефлекс, също така диша повърхностно и много трудно, поради което през повечето време беше включена на кислород. Диагноза не получихме, но ни казаха че прогнозите за нейния живот не са добри. Вероятно има счупване на черепа, от което са нарушени и функциите на мозъка й.
Дъщеря ми се казваше ВЕЛА и раждах във ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА при д-р Паньова. Аз БЯХ майка само за 5 седмици - моята дъщеричка почина в следствие на родова травма...Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот...В нашия случай ни казаха, че се е случило най-доброто за детето и за нас...Къде видяха доброто в това да погребеш детето си?!