Българи в Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българи в Германия
Общ бройБългарски граждани:
410 885
(данни на Федералната статистическа служба към 31 декември 2021 г.)
Говорими езицинемски, български, турски, цигански (сред българските граждани)

Българите в Германия (на немски: Bulgaren in Deutschland) са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. Според данни на Федералната статистическа служба, българските граждани в страната към 31 декември 2021 г. са 410 885 души,[1] като съставляват 0,49% от населението на Германия.[2] Те са една от най-многобройните български общности в Западна Европа.

В периода от 2000 до 2021 г. 27 309 български граждани придобиват германско гражданство, като 18 353 от тях го придобиват в последните 10 години.[3]

Към 31 декември 2019 г. броят на българските граждани в Германия е 360 170 души,[4] в същото време броят на българските студенти в страната през летния семестър на 2019 г. е 6 250 души (от общо 379 549 чуждестранни студенти).[5] Отчита се постоянен спад през годините на тази бройка. За сравнение, през зимния семестър 2005/2006 г. броя на българските студенти е 12 794 души (от общо 248 357 чуждестранни студенти).[6]

Броят на безработните български граждани към 31 януари 2020 г. е 30 108 души (или 8,3%), като почти всички от тях нямат завършено образование (26 506 души). 20 645 от безработните получават социални помощи за безработица.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Тя се е формирала през три основни периода на миграция – след Втората световна война, след 1989 г. и след присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г.[8]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Дял на българските граждани в Германия по окръзи през 2014 г.

Брой на българските граждани в Германия през годините, според данни на Федералната статистическа служба (към 31 декември):[4][9]

Български цигани[редактиране | редактиране на кода]

Според оценки през 2019 г. броят на българските цигани в градовете Дортмунд и Дуйсбург в Рурска област, провинция Северен Рейн-Вестфалия се оценява на близо 80 хил. души.[10]

През 2019 г. броят на българските цигани от пловдивския квартал Столипиново в Германия се оценява на около 12 хил. души. Те са мнозинство сред българските цигани в град Дуйсбург. Циганите от България в града говорят на турски език и са с произход от Пловдивско и Шуменско.[11]

Български турци[редактиране | редактиране на кода]

Българските турци започват масово да се заселват в Германия в началото на 1990-те години, когато стари мигранти масово канят свои близки и роднини от България, които не са успели да се изселят по време на Възродителния процес. Те пристигат в Германия като бежанци, а по-късно стават предимно трудови мигранти.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Етнически българи родени в Германия са:

Личности със смесен български и друг произход, родени в Германия са:

Български емигранти в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Български евреи[редактиране | редактиране на кода]

Български евреи емигрирали от България в Германия са:

Федерални провинции[редактиране | редактиране на кода]

Бавария[редактиране | редактиране на кода]

Мюнхен[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 декември 2012 г. българските граждани в Мюнхен са 8 828 души.[12] В предходните години са били: 1651 (2000), 2411 (2001), 2822 (2002), 3119 (2003), 3045 (2004), 2858 (2005), 2956 (2006), 3812 (2007), 4509 (2008), 5147 (2009), 5982 (2010).

Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 декември 2019 г. българските граждани в Берлин наброяват 31 525 души,[4] повече от три пъти спрямо 2010 г., когато те са били 9 988 души.[13]

Северен Рейн-Вестфалия[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 декември 2021 г. българските граждани в провинция Северен Рейн-Вестфалия наброяват 96 715 души. В началото на септември 2022 г. в град Дюселдорф е разкрито Генералното консулство на България.[14]

Двойно гражданство[редактиране | редактиране на кода]

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по права линия от родителите.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Българският параклис „Св. св. Кирил и Методий“ в Елванген
Паметник на Петър Берон във Хайделберг

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

Български дружества са:

  • Българска Общност – Берлин (от 2006)
  • Български културен кръг – Хановер
  • Български културен форум „Мартеница“ – Щутгарт (от 2003)
  • Германо-български клуб – Бон
  • Германо-български форум – Берлин (от 1996)
  • Германо-Българско социокултурно дружество в Дортмунд и околността „Васил Левский“ – гр. Дортмунд и гр. Люнен Архив на оригинала от 2020-03-23 в Wayback Machine.
  • Германо-българско дружество „Помощ за децата“ – Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
  • Германо-българско дружество в Бавария – Мюнхен (от 1993)
  • Германо-българско културно дружество "Златен Век" – Нюрнберг / Ерланген
  • Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
  • Германо-българско социокултурно сдружение – Магдебург (от 2013)
  • Германо-българско дружество „Дунав“ – Дюселдорф (от 2010)
  • Германо-българско дружество – Вайнщат
  • Германо-българско дружество – Дрезден
  • Германо-българско дружество – Лайпциг (от 1992)
  • Германо-българско дружество – Мьосинген (от 1995)
  • Германо-българско дружество – Тюрингия (от 1998)
  • Германо-българско дружество – Хамбург (от 1995)
  • Германо-българско културно дружество „Иван Вазов“ – Есен (от 1975)
  • Германо-българско културно дружество „Кирил и Методий“ – Франкфурт (от 1982)
  • Германо-българско културно дружество – Дармщат (от 1978)
  • Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
  • Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
  • Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
  • Дружество „Приятели на България“ – Пютлинген
  • Дружество Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“, Мюнстер
  • Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
  • Приятелски кръг „София“ – Билефелд
  • „Помощ за България“ – Франкфурт.
  • Немско-българско културно сдружение „Аз Буки Веди“ – Кьолн
  • Немско-българско сдружение ДУНАВ – Бремен (от 2015)[15]

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

Български електронни медии са:

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Българските неделни училища в Германия подкрепени от Министерството на образованието и науката на България за учебната 2021/2022 година са 22 на брой. Това са:[16]

Църковни общини[редактиране | редактиране на кода]

Български църковни общини са:

  • Българска православна църква „Рождество Богородично“ – Бон-Кьолн (от 2005)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Хамбург (от 2007)
  • Българска православна църковна община „Св. Ана“ – Пасау
  • Българска православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ – Дюселдорф
  • Българска православна църковна община „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Регенсбург
  • Българска православна църковна община „Св. Седмочисленици“ – Лайпциг (от 1996)
  • Българска православна църковна община и Българска православна църква „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин (от 1994)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Щутгарт
  • Българска православна църковна община „Св. Петка Търновска“ – Манхайм (от 2009).

Младежки организации[редактиране | редактиране на кода]

Български младежки организации са:

  • Академичен съюз „Кирил и Методий“ – Карлсруе (от 2002)
  • Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
  • Българо-германски студентски съюз „Хъшове“ – Берлин (от 2000)
  • Българо-германско студентско дружество „Плиска“ – Хамбург (от 2004)
  • Българо–баварско академично дружество „Шипка“ – Мюнхен (от 2000)
  • Български академичен клуб „Паисий“ – Мюнстер (от 2005)
  • Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Бай Ганьо“ – Манхайм (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Съединение“ – Дармщат (от 2006)
  • Българско студентско дружество „Златен век“ – Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Св. Климент Охридски“ – Бремен (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Проф. Иван Шишманов“ – Фрайбург (Брайзгау) (от 2016)
  • Клуб на българските студенти „Будители“ – Бон/Кьолн (от 1996)
  • Фен клуб България – Кобленц (от 2003)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Президентът иска правителството да работи прозрачно“ // bnr.bg, 16 май 2022. Посетен на 18 октомври 2022. (на български)
  2. The population of the states and counties of Germany according to census results and latest official estimates. // citypopulation.de. Посетен на 19 октомври 2022. (на английски)
  3. „Колко българи са взели германско гражданство?“ // dnes.bg, 14 юни 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  4. а б в Statistisches Bundesamt. Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters (pdf) // Ausländische Bevölkerung – Fachserie 1 Reihe 2 – 2019. 15.04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  5. Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf) // Fachserie 11 Reihe 4.1. 27.01.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  6. Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf) // Fachserie 11 / Reihe 4.1. 25.09.2006. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  7. Statistik der Bundesagentur für Arbeit. Migrationsmonitor // Migrationsmonitor. 04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  8. „Възможно ли е? Истината за българите в Германия“ // standartnews.com, 15 октомври 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  9. Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters // Statistisches Bundesamt. Посетен на 22 юли 2017. (на немски)
  10. а б „Българите в Германия работят по строежи, кръчми и складове“ // 24chasa.bg, 21 февруари 2019. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  11. „От „Столипиново“ до Дуйсбург: 12 000 български роми са преселени в Германия“ // btvnovinite.bg, 10 март 2019. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  12. Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf) // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013. (на немски)
  13. www.in-berlin-brandenburg.com
  14. „Вече ще има консулства в Лион, Единбург и Дюселдорф“ // dnes.bg, 31 август 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  15. www.dbg-dunav.de
  16. Списъци на българските неделни училища в чужбина // web.mon.bg. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Архивирани закрити уебсайтове