Ето ме
Днешният ми дзен е стихотворение. А какъв друг, по-добър, инструмент от поезията да сложи в думи парадоксалната контраинтуитивност на големия взрив и началото на времето:
https://youtube.com/shorts/lTBmv73QACc
Let’s take a breath and marvel
At when math becomes an art
Ето и думите:
А на билборда е лицето на националния лидер и единствена дума “Стабилност”
This is fine
Заведеш децата на зоологическа градина, за да им покажеш всички странни, страшни, смешни и сладки животни, които съществуват по света, а те се забият в пясъка и ти показват: “Виж, виж какви яки мравки!”
На 24ти Февруари, 2022 нищо не свърших. “Война” беше единствената ми мисъл. Слушах новините за руското настъпление, гледах панелките в украинските градове и по нищо не можех да ги различа от нашите. Все едно на мен се случваше. Ужас.
Вкаменен, може би, най-добре описва състоянието ми. Също ужасен, гневен и с кипяща ненавист. Пълната гама от от чувства, защото отдалеч можех да си позволя чувства. Сигурен съм, че и мнозина други са се чувствали точно така.
Мисълта ми, обаче, беше, че нищо не свърших. А беше работен ден и аз и други очакваме нещо да съм работен. Денят си мина и защото нищо нямаше да свърша се обадих на оперативната ни директорка. Нищо смислено нямах да й кажа, но и тя не очакваше.
“Извинявайте, че не успяхме да го предотвратим”, ми каза тя.
Ама как, защо ти трябва да се извиняваш за действията на друг народ? “Нашето поколение”, ми каза тя. “Нашето поколение не успя да го спре и сега цената ще се плаща от вас и децата и внуците ни”. Тя имаше нужда да ми се извини. Усещаше вина, носеше отговорност.
Отговорност, е чувството, която толкова ми липсва. Всички казват, че Путин бил виновен и нищо не зависело от тях. “Ами, за какво сте ми, след като нищо не зависи от вас? Каква полза от вас, ако нищо не може да промените?”
Само този, който сам определя съдбата си, може да се чувства отговорен и виновен. Вината в следствие на отговорността е проявление на достойнството, че човек е… човек. Не е зависим скот или роб, който го люшкат събитията и нищо не зависи от него. Отговорен, значи можещ, значи потентен, значи има какво да направи да наклони дори везните на историята.
Нямам добро заключение, което да натърти извода. Само искам да споделя примерът, който ми дадоха и да си пожелая аз да съм повече така.
Doux présent du présent
Утопия
Неделен следобед на Женевското езеро
Такива моменти образуват спомени
“Because we don’t know when we will die, we get to think of life as an inexhaustible well
Yet everything happens only a certain number of times. And a very small number, really.
How many more times will you remember a certain afternoon of your childhood.
Some afternoon that is so deeply a part of your being that you can’t even conceive your life without it?
Perhaps four or five times more.Perhaps not even that.
How many more times will you watch the full moon rise? Perhaps twenty, and yet it all seems limitless.”
- Ryuichi Sakamoto “FULLMOON” async -
Дистопия
Спомените са там, където мога да се чувствам добре отново и отново. Да се върна обратно към локалният максимум щастие, за да изпитам макар и частица от него.
Технологията може да помогне. Дали ще прожектира слой щастие върху реалността, дали ще тренира AI модел да генерира думи, като на някой, когото сме загубили или по някакъв друг начин ще ни додаде, за да компенсира липса или загуба.
Двете снимки са направени с няколко минути разлика. Лесно ми беше да си фантазирам как пичът с очилата е този от първата снимка, който изживява отново и отново момента от първата.
В една от сталинските петдесетарски кооперации по Раковска живял бил изрод. В кооперацията един убил човек, рязал го толкова, че да се опита да напъха тялото в тоалетната, но я задръстил и така го хванали.
Та, в съседният апартамент до този убиец, живял един, който 12 години имал семейство и деца, а в съседния вход - още едно семейство и деца. Паралелно, независимо, две семейства едно до друго, 12 години.
Изрод, изрод живеел в една от сталинските петдесетарски кооперации по Раковска.
NPC
Прочетох некролога си. В новините е - Пейо бил убит от Габриела, при спор за второто им дете. Всичко съвпада - Пейо, Габриела, две деца, сходна възраст, даже и възрастта на първото им дете е колкото моето. Може пък и аз да съм?
Сетих се за тъпия виц за черния кон, който само препускал и препускал по цял ден. Вечерта, преди да припадне, черният кон казал да го събудят, защото и утре трябвало да препуска.
На сутринта, черният кон бил труден за будене и затова му хвърли кофа вода да се разсъни. Кофата с вода се оказала пълна с бяла боя, ама черния кон без да разбере скочил да препуска.
Вечерта, преди да заспи, коня минал пред някакво огледало и в отражението какво да види - бял кон! Гледал коня с неразбиране, мигал и най-накрая си казал:
“Тия идиоти са събудили някой друг кон тази сутрин!”
Non-player character
Subject: Колмогоров
To: https://lafeve.shop/pages/contact
“Life is like a box of chocolates, you never know what you’re going to get.” –Forrest Gump
Здравей, Павел!
Снощи бях пил вече две, когато Жечев дойде и донесе кофа пълна с шоколадови дражета и каза: “Това са новите на Павел от La Feve - (бъркайте и) пробвайте!”
И аз как няма да пробвам. Бъркам и попадам на всякакви вкусове. Естествено, се сещам за житейската аналогия на Форест Гъмп, но след това осъзнавам, че:
Форест Гъмп може и да не знае, но Колмогоров знае!
Кой е Колмогоров? Колмогоров е математически гений, който е допринесъл много за развитието на теорията на вероятностите. Един от христоматийните му мисловни експерименти е с торба с бели и черни топки, в която бъркаме и вадим топка след топка. С тази фантазна торба и топки в ръка, той обяснява комбинации, условни вероятности и други много фундаментални неща.
В този момент, в съзнанието ми изникна пакетче с черни и бели бонбони. И не просто изникна, но и ясно го видях как е черно на цвят, и с точно с какъв шрифт в горния ляв квадрант пише Kolmogorov.
С едно такова пикче мога не само да обясня какво е условна вероятност на сина ми, но дори и какво работя на всичките му колеги от детската. (А в детската дойде един баща, който е диджей с пулт и колони, и такова парти им направи, че летвата е до небето). Обратно на темата за бонбоните.
Представям си ги такива на вкус, че на тези, които харесват бели, черните да не им са любими. Целта е не просто да има значение какъв цвят са, ами и какво усещат на вкус (разбира се).
В крайна сметка пиша с въпрос - може ли да го направим?
Представям си го като да ви поръчваме някакво количество черни и бели дражета, ние правим дизайн на опаковка, пакетираме (тук ми става мътно, защото нямам опит), а най-накрая се забавляваме, и малко обясняваме вероятности. На мен Колмогоров ми е дал много, това може да е своеобразен знак на почит (tribute, искам да кажа)
Със сигурност, има много неща, които не знам и не съобразявам, но ако си чел до тук, моля, да бъдеш снизходителен.
Благодаря за бонбоните и търпението
Пейо