Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Музиката развива личността, убеден съм в това” – интервю с проф. Танев, министър на образованието за новите идеи и предстоящите реформи

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В началото на седмицата министърът на образованието проф. Тодор Танев представи пред журналисти част от реформите, които той и екипът му подготвят. Сред тях е създаването на четиристепенна образователна система, която предвижда откриване на интегрални професионални колежи. Те ще осъществят връзка между средното и висшето образование чрез два етапа на обучение, всеки с продължителност две години. Първият осигурява майсторска степен, вторият – диплома за мениджър. Така учениците ще получат професионални знания и опит, необходими при бъдещата им реализация. Младежите, които биха искали да продължат образованието си във висше учебно заведение, ще могат да го направят след полагане на зрелостен изпит, задължителен и за завършващите гимназиално образование. Според проф. Танев работещите в сферата на образованието, науката и пазара на труда, трябва да обединят усилия. Това ще позволи приемането на определен брой ученици в отделните специалности и ще осигури работни места на дипломиралите се. Още в началото на своето управление министърът определи основните цели, които ще следва. Една от тях е да се повиши ролята на изкуствата в образованието и възпитанието на подрастващите. Нека припомним, че проф. Танев е син на известния и уважаван български композитор и дългогодишен преподавател в Националната музикална академия проф. Александър Танев. Ето защо подобно становище не е изненада. Какво още каза министърът в интервю за Радио България:

Няма съмнение, че изучаването на различните изкуства е не по-малко важно от останалите дисциплини. Това е една от петте задачи, които съм поставил пред себе си – да го еманципирам доколкото мога. Още като бях ученик усещах, че пеенето (както се наричаше предметът) има второстепенно значение в йерархията на специалистите от МОН, които „спускат критерии”. Това, разбира се, е неправилно. Всички учим доста подробно химия, физика, без непременно да избираме тези професии. Необходима ни е културата, която имат хората на Запад, например. Там в почти всеки дом има поне едно пиано, цигулка, или друг музикален инструмент. Хората свирят в семейна обстановка, независимо от професията си. Убеден съм, че музиката развива личността. Ако си представим един психологически експеримент – човек, на когото е предоставено всичко, дори интернет, но няма звук, няма музика. Мисля, че той няма да издържи дълго. Да погледнем само какво имаме ние – малка географска територия и невероятно интонационно многообразие, все едно сме континент… Шопската песен с характерната диатоника, до нея съвършено различната музика на Пиринския край, Родопската област, Добруджа и т.н. Цял космос от различни музикални мисления с едно общо нещо – българското. И то бе заместено от чалгата, която не е народна музика, но умишлено беше наречена фолк. Да, знам, че някои печелят пари от това, но милиони губят духовни ценности. Кое е по-важно? Като образователен министър няма да водя борба с чалгата, но искам да има повече познания за стойностната музика.

Приоритет в работата на МОН е борбата с насилието в училищата, което през последните години придоби плашещи измерения.

Насилието трябва да бъде намалено до граници, които са възможно най-ниски. Но сякаш забравяме, че то върви „ръка за ръка” с други, не по-малко важни проблеми. Спряхме да говорим за вредата от дрогата. А тя става все по-достъпна, по-евтина и все по-вредна. Затова през месец май организираме поредица от научнопрактически конференции, които ще провеждаме съвместно с различни министерства. Заедно ще обсъдим как да защитим не само територията на българското училище, но и пространството около него. Колкото до написването на нови учебници, това наистина е наложително. Създаването им по сега съществуващия закон няма смисъл, защото виждаме докъде води. Новият закон е на второ четене, нека изчакаме българските народни избраници да решат какво ще се случи с училищното и предучилищното образование. Тогава бих могъл да се ангажирам с по-конкретни данни. Не бива да забравяме електронното образование, защото то навлиза с огромна сила. Половината деца учат, по-точно самообразоват се с информация, намерена в някакви сайтове. Вместо да четат учебниците, те търсят нещо по-кратко в мрежата. Няма контрол откъде черпят информация и доколко тя е достоверна. В това отношение държавата е в дълг към училището. Час по-скоро трябва да се въведат интерактивните методи на обучение, общата информационна мрежа. Свидетели сме как съседна Турция въведе програмата „Таблет за всяко дете” и отбеляза световен рекорд в електронизацията на учебния процес. Не съм против книжните учебници. Те винаги ще имат своята роля и не са алтернатива на електронните, както телевизията не може да бъде алтернатива на театъра. Но трябва да усъвършенстваме и осъвременяваме методите. Много ме радва това, че българските училища в чужбина постоянно се множат. Правим всичко възможно да улесняваме работата им. Изпращаме учебници, назначаваме учители, отделяме средства. Там електронните източници ще намерят много голямо приложение и според мен ще решат проблемите, които поставя липсата на учебници за българчетата извън България.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 11 юни 2024 г.

В „България днес“ на 11 юни продължаваме с отзвука от проведените на 9 юни избори за българско народно събрание и за европейски парламент. Говорим за това с наши сънародници в чужбина, а анализ на вота зад граница прави Първан Симеонов – изпълнителен..

публикувано на 11.06.24 в 19:00
Снимка: Facebook / Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Езикът на европейското право е в основата на най-старата специализирана магистърска програма в България

В разгара на тазгодишната кандидат студентска кампания сякаш риторичен звучи въпросът - коя ще бъде най-желаната специалност в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За последните четири години безапелационен избор номер едно в желанията на..

публикувано на 11.06.24 в 10:40

Гражданите гласуваха против добива на злато край София

96,82% от гласувалите на проведения референдум в община Божурище се обявиха против извършването на проучвателни дейности и добиването на злато в местността "Златуша", съобщи Общинската избирателна комисия. Гласували са 4024 души от 6815 имащи..

публикувано на 11.06.24 в 09:57