Гана при кучето

Инкубационният период при естествени условия се движи между 3 и 10 дни, но тъй като продромалният период в много от случаите е с различна продължителност и трудно разграничим, на практика може да се наблюдават и случаи на удължен инкубационен период до 3 седмици. При изкуствено заразяване той е от 2 до 5 дни.

Болестта протича предимно остро, но се наблюдават както случаи на свръхостро, така и на подостро и хронично протичане.

След проникване през входната врата вирусът бързо нахлува чрез кръвта в почти всички вътрешни органи, като още след втория ден от заразяването се доказва в тонзилите, лимфните възли на шията, мезентериалните и медиастиналните лимфни възли, далака, черния дроб, бъбреците, костния мозък и ЦНС.

Първите клинични признаци са твърде неспецифични за ориентиране към диагнозата и се отнасят до влошено общо състояние, отпадналост, повишаване на температурата до 40-41°С (като след няколко дни може да се нормализира и отново да се повиши, а преди смъртта да падне под нормата), изчезване на апетита и моментни потрепвания на цялото тяло. След два дни от изявата на първите признаци симптоматиката се отразява в две фази: виремична и усложнена.

През виремичната фаза на фона на обща депресия, сълзотечение, повръщане, диария и кожни изриви се отразяват в динамика следните специфични признаци: конюнктивит и ринит с катарални изтечения в началото, преминаващи постепенно в пенести гнойни.

Конюнктивитът може да се усложни с кератит, язви на роговицата и да доведе до трайни промени в очите, включително и до ослепяване. Очните изтечения може да предизвикат опадане на космите в подочната област и крустозно възпаление на клепачните ръбове до пълното им притваряне.

Тази форма на болестта може да завърши със смърт или след няколко дни да премине във фазата на усложненията, която може да продължи до 40-ия ден (в три клинични форми) с преобладаване на чревните, белодробните или на енцефалитните симптоми.

При най - голям брой от болните животни се наблюдават признаците на чревния тип, който се характеризира с остър или подостър гастроентерит с воднисти светли изпражнения, примесени често с кръв.

Пневмоничният тип се характеризира с белодробни симптоми, между които суха кашлица, причинена сякаш от заседнала кост в глътката. След края на първата седмица в тези случаи може да се установят признаци на бронхопневмония.

Енцефалитният тип се характеризира с конвулсивни и паралитични симптоми. Този тип на протичане на болестта се описва от различните автори като нервна форма на Ганата.

При нея се наблюдават епилептични гърчове, спазми на дъвкателната мускулатура, некоординирани движения, нарушаване на съзнанието или неволни дефекации.

Пристъпите продължават по няколко минути, може да се повторят през различни интервали и времетраенето им може да има различна продължителност. Накрая обикновено такива животни завършват с пълна атаксия и смърт, но в някои случаи може да оздравеят от болестта, оставайки с неизлечими дефекти.

Причините за преобладаващото проявление на чревната, белодробната или енцефалитната симптоматика в отделните епизоотии и при отделни животни не са напълно изяснени.

Допуска се, че определени токсични субстанции (отделени в организма при развитието на болестта), намесата на вторични инфекции от резидентната микрофлора или различията в патогенните свойства на отделни щамове на вируса може да бъдат причина за преобладаването на една или друга симптоматика.

При Ганата при кучетата са описвани и други клинични форми, които са наблюдавани при някои епизоотии, но тяхната непосредствена връзка с това заболяване не е задължителна.

Една от тези клинични форми, известни под името Hard pad disease, се характеризира с втвърдяване на лапите (А) и на муцуната (В) на болните кучета.

При прегледа на животни с такава клиника се установява, че плантарните възглавнички на крайниците са твърди като дърво и гладки, особено по периферията. Ноздрите също са твърди с наличие на крусти по тях.

Често втвърдяването започва от ноздрите и по - късно се явява и по лапичките на краката. То се установява лесно при латерална палпация. Едновременно с тези изменения може да се установят и инкрустации по корема.

Друга хронична клинична форма е описана като "Инфекциозна кератоза". Тя се характеризира главно с едем на тонзилите, аденит на шийните лимфни възли, с не много висока температура (при която има перзистираща кашлица), изтечения от очите с често проявена фотофобия и развой на миокардит.

Тези и другите описани от различни изследователи клинични форми, както и случаите на доказани асоциирани инфекции от причинителите на Ганата, от една страна, и на Вирусния хепатит и Токсоплазмозата, от друга, или случаите на усложнения, дължащи се на пастьорели, микоплазми и други резидентни микроорганизми, усложняват клиничната картина и затрудняват още повече диагностирането.