Един месец след Курбан байрам е Ашура – празникът се пада на 10-тия ден от месец Мухаррам, който е първият от мюсюлманския лунен календар. По негово име в традицията на българските мюсюлмани целият месец се нарича Ашурски или Аширски.

   На Ашура се почита избавлението на света от Потопа и неговия край. Тогава според преданието Нух пейгамбер (пророкът Ной) слязъл от кораба и в знак на благодарност към Аллах наредил на семейството си да приготвят ястие от всичко онова, което било останало от припасите им на кораба. Така била приготвена първата ашура. В памет на това събитие  мюсюлманите приготвят обредно вариво, наричано ашура, ашуре, ашъ, аширска чорба или аширска трахана. То се среща и сред арменците и някои други християнски народи.

    Ашурата се вари от много и разнообразни зърнени храни – основните от които са булгур (счукана пшеница) или царевица, а също боб, леща, ,нахут,грах, ориз. Добавя се сол и зрънца черен пипер. Българите мюсюлмани я приготвят, като към нея прибавят запазеното от Курбан-байрам месо около опашната част. Турците приготвят ашурата като сладка, гъста чорба. Затова в нея се слага захар и карамфил. Повсеместно е вярването, че нещата, от които се приготвя ашурата, трябва да са най-малкото седем на брой, включително и водата, за да има здраве и берекет.

    От ашурата винаги се раздава, пак с вярването, че така ще има здраве в дома и плодородие на нивата. В някои мюсюлмански села се среща вярването, че човек, който държал орудж (пост), задължително трябва да свари и да раздаде ашура, „за да си изчисти греховете“ . Раздава се на нечетен брой къщи – от мома или най-младата жена в семейството. Преди да се раздаде от ашурата се хвърля малко върху покрива на дома и в градината, за да си взимат и птичките и „да го разнесат за здраве и берекет“. Пак по същата причина се смята, че в деня, в който е приготвена ашурата, тя трябва да се раздаде изцяло, иначе ако се изхвърли „ще се изхвърли берекета“. Ако все пак не може да се раздаде и да се изяде всичката ашура, остатъкът се излива в корените на плодно дърво. Среща се обичаят, ашура да се раздава не само на самия ден, но и през целия месец, като всяка стопанка сама избира кога да стори това.