Арас Булут Ийнемли

Не правя така: да захвърля едно и да започна друго…
Запознал се с екрана на 19-годишна възраст. Беше запомнен с участието си в сериали с висок рейтинг. Далият живот на много дръзки герои, Арас Булут говори за узряване и спокойствието в собствения си живот. Срещнахме с Ийенимли, заради новият сериал „Ямата”…

Някъде от 19 годишна възраст сте на екран. С годините се превърнахте от невинно дете в буен, непокорен младеж.
-   Стой, Стой, пораснах нали така Хакан? Вече съм към Зо-те.

Е не чак толкова…
-   27-годишен.


Колко от теб има в изиграните от теб характери на хулигани в последно време?
-   Е разбира се, във всеки изигран от мене герои има някаква част и от мен, но не съм хулиган..Израснах с културата на махалата ни в Бешикташ.  Дипломирах се в Анадолския колеж в Бешикташ.  Имам брат, който е с 11 години по-голям от мен.  От него и от баща ми научих много. Не правя така: да захвърля едно и да започна друго, не обичам кавгата.

Добре, а девизът на Бешикташ и буйният нрав на запалянковците, няма ли го във вените ти?
-   Винаги го има…

Разкажи ни за него…
-   Ето това вече е трудно. За мен духът на Бешикташ е различен. Не може да се разкаже, той трябва да се изживее. Но аз гледам на спорта по друг начин от преди.

Като какво?
-   Сега си казвам, добре че ги има Фенербахче, Галатасарай и другите отбори. Защото правят така да се отличаваме един от друг.

 Тази толерантност минава ли, когато става въпрос за вашата професия. Например казваш ли си : Добре че ги има Къванч Татлъту, Чаатай Улусой…?
-   Влез…и в тази тема влез…./смее се/. Разбира се, че си казвам. Добре, че го има всеки един. И без това… такова е естественото протичане на живота.  Вече дори бих се развълнувал много, когато феновете на един тим аплодират друг тим.

С напредване на възрастта какво още ти се случи?
-   Съзрях, успокоих се. Например, последните три-четири години започнах да се приемам такъв какъвто съм отвътре. Уча се да приемам хората и ситуациите такива каквито са, а не от моята гледна точка и разбиране. Никой не е принуден да приема никого на сто процента – „ Той е онакъв, а аз съм такъв” си казвам и ми се отразява добре.  Когато прави грешка се уча от него и това е много ценно за мен.

Обикновено играеш персонажи, които водят борба с живота. А в твоя живот какви борби има?
-   Като в живота на всички ни. Но за мен има нещо много важно – надеждата. Винаги трябва да има надежда, защото тя е най-ценното нещо, което ни държи изправени и устойчиви.  Майка ми винаги казва „ Ако мечтаеш за нещо, иди и го вземи, винаги има надежда, но и препятствия винаги трябва да има.” Накратко „Никога не се отказвай.”

Брат ти е актьор, а сестра ти е тв водеща и певица. Таланта ви от гените ли идва?
-   И вуйчо ми е театрален актьор и чичото на майка ми е бил актьор. Считам, че батко и кака са родени таланти. При мен дойде малко по-късно.

Запознахме се с теб в рекламния филм, в който участвахте с Берен Саат. Срамежливото момче в рекламата мечтаеше ли за това, което е факт в днешни дни?
-   Всъщност още преди това бях заснел реклама на една телекомуникационна фирма. На тази реклама режисьор беше Зейнеп Гюнай Тан. Тя беше тази, която ме извика на кастинга на сериала „Времето лети”. След това дойде рекламата  с Берен Саат. Ако  се върна на темата: На кастинга съм казал на кака Зейнеп „Не знам дали ще мога да го направя, но искам да пробвам и да се покажа.” След това направихме пробите и тя ми каза „Да ти е честито.” Но дали съм предполагал, че ще стигна до тук? Не знам. От една страна , тогава учех за авиационен инженер. Докато в главата ми бяха доста различни неща, пътят ми тръгна в тази посока. И в истинската си работа използвам инженерните си знания и математиката.

Докато записваш името си във „Висшата лига” притесняваш ли се малко?
-   Никога не бих го дефинирал по този начин. Да го кажем така ако искаш: Работата, която вършим да бъде успешна и да се харесва на зрителите. Отговорността расте.  Има и хубави и лоши страни. Аз предпочитам да не се вживявам много в това. Бог е отворил път за мен и по този път аз се старая да върша задълженията си по най-добрия начин. 

Имаш ли период в живота „Всяка вечер в бара, душата ми разгулна”..
-   Неее, такова нещо не си спомням. Имаше време, в което излизахме навън, разбира се…Ех младини…
 Преди две години си казал „Стеснителен съм. Дори не мога да гледам дълго в очите човека насреща ми.” Сега относно връзките мъж-жена нещо започна ли да се променя?
-   Разбира се..още съм срамежлив, но с времето започнах да общувам по добре и да уча за връзките и отношенията с другия пол.

Да разкажеш за любовта…
-   Любовта е процес на само откриване. Във всяка наша връзка се налага се изправяме пред собственото си разбиране за саможертва, граници и слабости. Присъствието на любовта ни обгръща и лекува. Любовта е чувство, което ме кара да опозная самия себе си, да съзрея и ме развива.

В един репортаж си казал „ Според  мен сексуалността е напълно сварзана с либидото.”  Все още ли мислиш така?
-   Да. Сексуалността е свързана с либидото, аурата и енергията.  За мен това все едно да си вършиш добре работата. 

Докато още темата е актуална да питам, твоето либидо високо ли е?
-   Според теб? Работим по въпроса…/смее се/

Фрагманът на новият сериал, обстановката, екипът зад камерата, дори актьорските кадри, напомнят на сериала „Вътре”.
- Щом прочетох сценария, разбрах че има разлики и зрителите след като гледат от първи епизод нататък ще видят, че историята е друга.

В какво толкова са различни?
- „Ямата” разказва за обединяването на едно разпръснато семейство. Вътре има и много силна/доминираща любовна история. Какво е да си любим, да си син, баща, майка, по-малък брат, какво е да си по-голям брат? За да се почувствате свободен, сте изоставили всичко зад гърба си и в момента, в който сте считали, че се успяли, да се върнете обратно. Това е сценарий разкриващ всички тези конфликти със силни персонажи.  Едновременно с това е пълен с надежда. „Ямата” е името на квартала, в този квартал има добросъседство и взаимопомощ. Моят герой Ямач не е получил благосклонност от страна на баща си, за това той иска да покаже уникалността и да бъде забелязан.


Има ли история за твоето излизане от „Ямата”?
- Какво нещо е ямата? Но яма може да бъде и планински връх. Човек понякога се чувства като в собствено блато, но всъщност там да е неговия житейски връх. Там може да научи и намери нещо различно за себе си. Или пък понякога да мисли, че е на планинския си връх, а да е на съвсем друго място. Важното е това, което видите, когато влезете в себе си.

Във фрагмана отново има каскади и бойни сцени. Дубльор ли ще ползваш?
- Предпочитам да ги изпълнявам сам. Работим с хореограф и екшън режисьор.

Никога ли не си пострадал?
- Разбира се. Например миналата година, докато работехме върху бойна сцена, трябваше да направя салто във въздуха. Паднах на ръката си и тя изпука. Счупих си ръката и три седмици играх така.

Случва ли се да останеш под въздействието на играната роля и след снимките?
-   Взимам уроци за излизане от роля от учителите ми.

Но това лято като в предишната си роля се разхождаше със зимни боти на краката и кожено яке..
- Не издържам, когато гледам дрехите на някои от герои си, харесват ми и ги обличам

Освен това, свързано е с косата ти, четох коментари от сорта „Мазна ли е” Разстройваш ли се от тези неща?
- И такива коментари ли има? Във „Вътре” правехме така, че да си личи, че Мерт е момче идващо от улицата. Иначе всеки ден спортувам и взимам душ Хакан. Но моля те не го слагай като заглавие!
Сега работя за подобряване на английския си. От 15-16 годишен мечтая да взема участие в международен проект.
Все още уча в Истанбулския технически университет, специалност Самолетно инженерство и искам да завърша. В живота използвам знанията си по математика и физика. Харесваше ми самолетното инженерство. Но пътят ми бил такъв.
В „Ямата” играния от мен образ Ямач вечер е рок певец. Музиката за мен е много важна. И аз обичам да слушам рок музика. Докато готвех тази роля, започнах пак да слушам Guns N’ Roses, Led Zepplin, Aerosmith.

Превод:  _Мishel_