Здрасти и честита нова година! На мен също не ми се влиза в спорове, още повече, че веднъж вече сме го водили този спор (почнахме го в една тема и го продължихме на бележки, ако си спомняш). Винаги съм твърдяла, че докторите, като всички нас, не са безгрешни и е важна статистиката. Тъй че нека приемем, че за д-р Динчо Георгиев статистиката е 10:1 в полза на доволните.
Аз също съм чувала, че е много добър в неговата си област (която НЕ е водене на раждане), радвам се, че ти е помогнал. Дано помогне и на много други.
В продължение на година и половина от раждането ми при него, в общи линии не съм си позволявала да го обвинявам на глас – не съм човек, който лесно обвинява. За това време обаче си "написах домашното". И за да се чуе и моя един глас, смея да те уверя, че с мен този човек се отнесе НЕпрофесионално. Не визирам медицинската грешка, макар че и нея я има, а поведението му преди и след допускането и.
За да не бъда голословна и в отговор на SilverElf, си позволявам да изброя някои факти, които говорят сами за себе си:
1. В деня на раждането ми се обадих на д-р Георгиев сутринта към 9, бях с болки на 2 (две!) минути, започнали предната вечер. Той се връщаше от нощно дежурство и ми каза да отида в 16:00 в частния му кабинет????? Добре, че мъжът ми настоя да идем до болницата да проверим дали тези болки не са контракции (аз като първескиня не бях сигурна). Естествено бяха, имах 4 см разкритие.
2. Д-рът се появи. Преглеждайки ме в предродилна обяви, че имал съмнение за "едно нещо" (цитирам). Тази недомлъвка буквално ме скова от страх, още повече, че той отказа да ми обясни по-подробно.
3. "Нещото" се оказа задно тилно предлежание на плода. Което прави раждането доста по-трудно, понякога и невъзможно. Особено при дребнички жени (като мен) с нормално големи бебета (като Ники - 3540/50, въпреки че д-р Георгиев мислеше, че е под 3 кг).
4. Оказа се също (това разбрах на по-късен етап), че бебето може да застане в такова предлежание предварително или по време на раждането. И в двата случая обаче има някои индикации, които би следвало още повече да засилят съмнението на Д-ра, че има „нещо”: предно разположена плацента, хлътване в областта на пъпа, болезнено раждане с чести контракции без съответстващото им разкритие, бебето седи високо и др. Е, аз имах всички тях. Ама да съм знаела тогава...
5. Предвид 3 и 4 д-р Георгиев още в този момент е трябвало да докара един видеозон (или аз да отида в съответния кабинет – и без друго само това исках – да ме оставят да се движа), да потвърди съмнението си и да вземе решение за секцио. Вместо това той предприема куп стъпки, които още повече усложняват нещата: излиза и казва на мъжа ми, че за 2 часа съм „готова” (как не, човекът в 16:00 има часове в частния си кабинет); връзва ме на леглото; спуква ми водите; ускорява разкритието с окситоцин (без да ми каже); насилва ме да се напъвам при 8 см разкритие, когато бебето все още е високо, без да имам никакви напъни и въпреки протестите на една симпатична акушерка, които съвсем ясно си спомням (жената го убеждаваше да не ме качва на магарето, а да ме остави да се разхождам и да напъвам в каквато поза и когато ми е удобно – съвсем правилно за това предлежание!). Но Динчо Георгиев бърза...
6. На магарето грешките продължават - присъстващите доктори се надпреварваха да ми скачат по корема (без да ме предупредят, разбира се), за да слезе бебето надолу, а пък аз за малко изгубих съзнание от стреса. През цялото време ме караха да се напъвам. След цялото това не малко старание благополучно успяха да заклещят бебето, така че то получи оток на главата. Упоиха ме и са го извадили по най-варварския начин – с форцепс. След което на бърза ръка са ме зашили на две на три...
7. Дотук (с изключение на 1) мога да приема, че е грешка. Че всеки греши и че аз съм била от 1%, дето имат лош късмет. Но за съжаление по-нататък поведението на доктора съвсем не става по-професионално. Първо, дори не беше благоволил да ме изчака да се събудя от упойката и да ми обясни какво се е случило и какви са последствията. На мъжа ми казал, че всичко е ОК с бебето (както се оказа в последствие, синът ми е бил с АПГАР 5, с гърчове и с кръвоизлив, сложен на системи фенобарбитал и други хубости), но все пак било хубаво да го заведем на ехография на главата след изписването. Мене 3 месеца ме размотава да ходя по превръзки и ме убеждава, че ми зараствали раните. Накрая се оказа, че нищо не е зарастнало като хората. Всъщност, изобщо не е зашито като хората, та да зарастне. Не ми се влиза в подробности, защото хич не са лицеприятни, но мога да ти кажа, че ми е доста зле цялата тази област и ще трябва да се подложа на сериозна операция, за да се поправят последствията от „кадърното” шиене (ако въобще са поправими). Но ако си мислиш, че всичко това ми го обясни той, много се лъжеш... Вярно е, че и аз не съм го разпитвала много, но по това време толкова ме болеше, че отдавах всичко на големите разкъсвания (а той поддържаше това мое вярване). И все чаках да мине, докато други ми казаха, че няма да мине и че не може д-р Георгиев да не е видял, и че е трябвало още тогава да се коригира и прочее... А със сина ми повече от година ходихме по доктори и по физиотерапии, за да се оправят нещата (слава Богу, че поне той е добре, макар че ще трябва да се следи до училищна възраст).
8. Като капак на всичко това, докторът си прибра договорената сума от 500 лв и ми каза, че тежкото раждане се дължи на дефектен таз и следващия път задължително трябва да е секцио, защото от там бебе не може да мине. 8 месеца след това забременях и, колебаейки се дали да не отида отново при д-р Георгиев, започнах да чета всичко, което ми попаднеше за бремеността и раждането. Тогава се уверих, че той не само е сгрешил, но ме е и лъгал. Реших да родя в друга болница, без уговорка. Дъщеря ми се роди преносена и доста по-едра от сина ми (3890/53). Роди се нормално, с 2-3 напъна. Единствената разлика беше, че никой не ме насилваше да родя за 2 часа и ме оставиха да се движа през почти цялото време. Когато излезе бебето, докторът се изсмя с глас и ме попита наистина ли са ми казали, че през таза ми бебе не може да мине..................
То си стана направо като разказ за раждане, за което се извинявам. Опитах се да кажа следното:
Не мразя д-р Динчо Георгиев, въпреки че ме осакати: синът ми е едно прекрасно момченце, за което което съм наистина благодарна на Бог и се моля всичко лошо да е зад гърба му и винаги да бъде здраво и щастливо. Можах да забременея, износя и родя втори път. Пък и ако не беше това гадно изживяване, нямаше да се реша толкова бързо на второ детенце и нямаше да си имам една малка сладка принцеса.
Искам обаче да предупредя, че макар и в повечето случаи да се представя добре, при по-особени и/или тежки раждания, може би Динчо Георгиев няма да вземе правилното решение. И няма да се държи напълно професионално. За статистиката.