още една лапароскопия в Шейново / Взаимопомощ / Здравна / Проблемно забременяване

Здравейте мили момичета!

Пиша Ви от болничната си стая в Шейново. Мина и моята оперативна лапароскопия. Оперира ме Др. Попов. Вчера по това време все още бях упоена и на операционната маса, а днес вече сам пред лаптопа. Пиша това заради всички момчета, които все още се страхуват да преминат към този вид лечение. Както много пъти тук е писано операцията не е тежка. Ето един много пресен разказ за това какво се случва :

1. Приемат те предишният ден и започваш да пиеш онези гадни на вкус прахчета, които трябва да заместят клизмата. Е за 3 часа трябва да изпиеш 3 литра вода ( гадост ), но някак си се справих. След което започва едно безсмислено мотаене, седиш и тъпееш. По някое време идва една сестра питате как си, казва ти да си спокойна и после си тръгва. Идва вечерта и трябва да спиш. Е как се спи, когато на другият ден ти предстои операция? Все някак си. Това е, заспиваш, будиш се и пак заспиваш.
2. Е дойде най-сетне заветното утро. Е да ама не, първо минава визитация, после минават няколко сестри, поглеждат те и казват, да теб днес ще те оперираме и толкоз. Най сетне към 10.00 дойде един симпатичен господин, който ми каза че ще бъде моят анестезиолог, поговорихме си малко, попита ме дали се притеснявам от нещо, дали съм имала и други упойки, какви проблеми съм имала през това време… Аз му казах, че съм имала една коремна операция от извънматочна бременност и че при излизането от упойката имах най-кошмарното изживяване. Усетих цялата операция от рязането до зашиването. Около 45 мин. Крещях като обезумяла. Беше същински АД. Е минало, но не се забравя ( съжалявам, че трябва да го кажа, но този лош опит имам от чатната клиника Свети Лазар ).
3. Биха ми някаква инжекция и ме свалиха в операционната. Е там малко ме побиха тръпки, въпреки, че всички бяха много мили, като те сложат на тоя ми ти стол, добре разголена и разчекната, освен срам изпитваш и страх, слушам ги какво говорят, а между временно ти завързват главата и краката в зелени стерилни кърпи, слагат ти абокат, започват някакво вливане и измерване на кръвното през определен интервал от време. Направиха ми още няколко инжекции и ето го моят любим анестезиолог. Попита ме дали искам да заспивам и ми пожела лека нощ. И точно в този момент аз заспах! След това са ми поставили катетъра и съответно са ме интубирали. Операцията ми трая около 3.30 часа. Но аз бях с доста проблеми. Махнаха ми едната тръба и единият яйчник. Дори Др. Попов ми е направил и една добрина и ми е махнал и апандисита. Днес вечерта ми предстои по-подробен разговор с него.
4. Излизането от упойка не беше никак лошо, малко замайване, после главоболие, после малко повръщане, но за всеки е индивидуално. Но нямаше нищо общо с кошмарът ми от миналото.
5. В реанимация бях около 2 часа, дори сестрата ми донесе телефона да се обадя на съпруга си и на майка. След около час дойде и ми каза, че имам посетител, моето съкровище. Толкова съм му благодарна. Много е хубаво когато отвориш очи да видиш лицето на любимият човек. Т.к. бях в отделна стая, той можа да остане през цялата нощ. Присъствието му много ми помогна. Е не бах хич, красива гледка, но се радвам, че в този момент той не ме остави. Когато за пореден път повърнах, той най мило ме изчисти и преоблече ( е на това аз му викам мила родна картинка ).
6. Към 22ч вече бях напълно в съзнание. Почти нищо не ме болеше, само главоболие и корем ме мъчеше. Главоболието от упойката а корема от неядене и повръщане. Биха ми няколко пъти деган и нещата нещата се пооправиха. След това дойде сестрата и ми би нещо от което почти мигновено заспах. Ноща мина без инциденти.
7. Сутринта любимият си тръгна и аз се заех с опитите за ставане. Пъро дойде сестрата, махна ми катетъра, хич не е неприятно, после ми помогна да стана и тогава усетих онази болка за която всички говорят в гръдния кош. Доста е неприятна, мога смело да твърдя, че тя и до сега ме боли повече от операцията. Е позакашлях се, доста е неприятно, защото се опитваш хем да се изкашляш, хем да не се напънеш и то става едно нищо, ама и това се преживява. После се посресах малко, измих си зъбите и очите и ето ме на нов човек. Обиколих стаята и силите ми ме напуснаха. Е полегнах си малко и след визитацията яхнах метлата и започнах да обикалям отделението. То не ме свърта на едно място. Само дето дренажът доста ми пречи и като се движа понаболява, ама аз се правя, че не му обръщам внимание. След това дойде време за обяд, тук не готвят лошо, ама то и не ти се яде кой знае какво. Сега е вече 16ч и с нетърпение очаквам посещението на приятелите си и на съпругът си. А и се надявам по-скоро да се видя с др. Попов, та да ми разкаже по-подробно какво е направил и какви са ми шансовете за забременяване.

Това е накратко моята одисея тук в Шейново. Доволна съм от персонала и отношението като цяло и горещо препоръчвам това място на тези, които се колебаят и на тези които все още не са събрали смелост. Аз самата бях безумно уплашена, но вече знам че не е болка за умиране, та нали всяка от нас прави това с една едничка цел, а тя е бъдещите ни деца.

Пожелавам на всички много хубав късмет и до скоро .