Или Огромният ориенталски пазар Фатих (Чаршамба пазар)

Истанбул, както знаете, е единственият град в света, който е разположен на два континента. И тази му позиция на кръстопът между Европа и Азия го е орисала завинаги да бъде един много важен и прочут град в световната история.

Още от възникването му, някогашният Бизантион, впоследствие Константинопол и днес Истанбул,  преживява всякакви миграции на населението, посегателства и нашествия от кого ли не, бурно развитие на търговски и икономически връзки, и съответно нови идеи и по-различен начин на живот, отколкото в другите части на империята.
В Истанбул отдавна са се преплели културите на Източна Европа и Балканския полуостров с тези на Анадола, народите от Средиземноморското, Егейското и Черноморското крайбрежия, даже и с Месопотамия и Средна Азия. Търговията, естествено, е „виновникът“ за всичко това. И днес, въпреки модерните супермаркети, молове и бутици, алъш-веришът в най-натуралния му вид очевидно е оставил своя своеобразен отпечатък върху този невероятен град с неговите стари пазари и традиционно пазаруване.

Всеки квартал на Истанбул си има своя голям седмичен пазар, на който се продава всичко – от хранителни продукти, дрехи и обувки, аксесоари и  кожени изделия,  домашни потреби и дори и техника, до цветя и „гьозове“ против уроки  😉
Най-прочути са историческият покрит пазар Капалъ чаршъ и Мисир чаршъ, известен също като Египетският пазар или Пазарът на подправките. Но сега аз ще кажа/покажа малко от (почти) неизвестния за чуждестранните посетители, но не и на местните хора и, де факто, най-голям открит истанбулски пазар – огромният и типично ориенталски

Чаршамба пазар

Или с други думи, това е пазарът, който се провежда всяка сряда в най-консервативния истанбулски квартал Фатих.

За съпоставка – с червения контур е (ориентировъчно) Чаршамба пазар, а със синия контур са Капалъ-то и Египетският пазар. Двата заедно!

Забележка: Кликайте върху снимките, за да излязат отделно, и после още ведъж, за да ги гледате в нормален размер.

Пазарът е съществувал още от времето преди турците да завладеят Константинопол, когато за продажба на „вся и всё“, периодично и особено пред празници и специални събития, се е организирал около църквата Свети Апостоли, на чието място днес е  джамията Фатих.   А иначе, по онова византийско време в тази част на Константинопол се намирали предачниците, тъкачниците и шивачниците на града, и съвсем естествено било да се оформи пазар, ориентиран за продажба на тъкани и дрехи.

За разлика от Египетския пазар и Капалъ чаршъ, които работели ежедневно през вековете и, като се замисли човек, направо са били аналогът на днешните супермаркети и молове, Чаршамба пазар се появявал само в сряда. Оттук и името му –  „чаршамба“ на турски означава „сряда“.

Как се стига до там? Амии… просто трябва да отидете до джамията Фатих.
О’кей, ще „ударя едно рамо“ на търсачите на нестандартни усещания като опиша маршрута, по който съм минавала аз. Тръгваме ли?  😉
И така: Тъй като обикновено се настанявам в хотел в Сиркеджи или Султанахмет, се качвам на трамвая в посока Зейтинбурну. Слизам на сп. Аксарай и тръгвам надясно по бул. Ататюрк в посока към Златния рог (там му казват Халич).
След около 5-6 минути стигам ново голямо кръстовище, на четирите му ъгъла са разположени: 1>>голяма бяла сграда – Istanbul Buyuksehir Belediyesi (Голяма столична община), 2>>Сарачхане парк с джамията Шехзаде, между тях е улицата Шехзадебашъ Джадесе. От другата страна са 3>>Фатих Анит парк с Монумента Мехмет ll и 4>>Аркеолоджи парк с археологически разкопки на византийска базилика. Между тях минава ул. Маджар Кардешлер Джадесе. Двете улици се сливат в кръстовището и се пресичат от булеварда.
5>>Жокер: По едната страна на първите два парка успоредно минава древния Валенс Аквадукт, който на турски звучи като Боздоан Кемери, което означава „Аквадукта на сивия сокол“.

Минавайки през парка покрай  монумента Фатих (сн.3 горе), излизам точно пред Itfaiye (Ътфайе), т.е. Пожарната (сн.1-2-долу) или, по-вероятно, някоя от пожарните на Истанбул. И забележете колко красива сграда е, обаче! А буквално две крачки по-натам по уличката се намира още по-красивото здание на Община Фатих (сн.3-4-долу):

 

В някоя от тези сгради наоколо, според информацията, се намира Турският музей по строителство и изкуство, както и Фондация към Университета Фатих Мехмет II, само че сега имаме друга цел. Значи, можем да продължим по същата улица напред, а може и за едно по-различно усещане, да се спуснем към виадукта и, завивайки наляво, да повървим по тесноватата уличка край него, по която, оказва се, са се напаркирали возила на съвременната цивилизация…  Почти пуста улица, малко камионче зарежда с хляб миниатюрно квартално магазинче, котка пребягва и се мята през оградата на една къща, двама мъже рано-рано са се събрали на моабет, очаквайки чая си в чашки-лаленца пред също миниатюрно кафене-чайна…

Денят е сряда, нали? 😉
Само след около 100-150 метра започваме да навлизаме в една, хм, странна на фона на околните сгради, първоначално любопитна, после леко стряскаща, но все по-завладяваща ни атмосфера.  Постепенно „декорът“ става изключително живописен – сергии, на които са се покатерили продавачи по чорапи, и крещейки неистово, рекламират стоката си – чорапи или обувки… Забрадени жени, облечени в дълги до земята дрехи, скупчени като ята около някои сергии, върху които са изсипани купчини – я блузи, я шалове (примерно) – Някой пита: „Не кадар, а?“/колко струва/, някой отговаря: „Беш лира“ /пет лири =3,60лв./… Вдигам длан към жената до мен, показвам си петте пръста: Мадам, файв лира? Йес? – Клати отривисто глава: Беш лира, беш! 🙂 … Начесто се  виждат и жени, облечени още по-шокиращо за нас – в бурки и паранджи, та дори очите им трудно се виждат…. Народ, народ…

 

…А съвсем в близост до джамията е такава тъпканица, че трудно се снима. Прибирам фотоапарата, загръщам се в един голям шал – че как? – турски, естествено! – и стараейки се да заприличам поне малко на тях, се гмурвам отново в този изумителен EXPERIENCE.
Продавачи на гевреци с колички, препълнени с топли гевреци или просто наредени на огромен поднос, който човекът майсторски носи на главата си и крещи с цяло гърло „Симиид, симиииид…“  Какафония от звуци, какафония от миризми – на вкусно, на дим, на чай, хляб, на печени кестени… на парфюми, на купища нови дрехи… носи се ухание на нарязан лимон…  невероятно, какви ли не сушени плодове… и зеленчуци, месо, прясна риба… Продавачите на риба непрекъснато поливат със студена вода стоката си, за да се запази свежа… Локуми и халви, неизвестни ни турски сладости, сирена, суджуци, планини от яйца, знайни и незнайни подправки…
Сергийка с прясно наточени кори за баница – 4 броя за 1 лира. Продавачът, едва ли на повече от 20 години е, чаровно се усмихва и с много жестове ме кани: Буюрум, мадам, чок гюзел юфка! Чок гюзел бюрек (ще направиш?) 🙂  Еееми, изкушава ме: О’кей, дай ми на две места по 4 кори в пакет. – Младежът недоумява – ?? кач пакет? Кач юфка? – смея се на глас, мъчейки се да скалъпя нещо разбираемо за него: Показвам 4 пръста, после 2 пръста – Фоор ин пакет. Ту пакетс… Кокори се насреща ми, целият в слух. – Офф бее… ъъъ… как беше четири? А, да, – дьорт! Евет, дьорт. Значи, дьорт юфка, ики пакет… Тамам? – Ухилва се до ушите: Тамам, мадам, тамам! – Смеем се всички наоколо май, но ще ядем баница вкъщи, стана работата 😀
Изведъж над главите се разнася: Аллааааах…акбааааар /Бог е най-великият/ – гласът на мюезина от близката джамия Фатих се точи над пазара и се смесва с приканващите гласове от джамиите в целия квартал и в цял Истанбул. Обедната молитва. Гледай ти, кога стана 12 часа?

Мдаа… Такива ми ти работи на пазара Фатих. Съжалявам, но трудно се описва. Това наистина трябва да се види и усети…

Просто вървя бавно, широко отворила сетивата си, погълната от тълпата, замаяна от случващото се.  А усещането е уникално и странно – сякаш изневиделица си попаднал съвсем реално насред някоя приказка от 1001 нощ…  Или щрак! – и си скочил няколко века назад във времето.
Мисля си, обаче, че пазарът Фатих  не е място за хора със слаби нерви или страх от тълпи… А някои цени са направо потресаващо ниски: 5 лири за чудесна зимна блузка, 2 лири за напълно прилично боди… Още: прекрасни памучни, копринени или кашмирени шалове за 2-15 лири, кожени чанти и колани по 10-30 лири, разнообразни бебешки дрешки по 2-12 лири… страхотни роклички за малки „принцески“, всевъзможни детски играчки… 10 лири за пола, 10 лири за комплект чаршафи, 10 лири за 3 чифта дълги, меки и топли памучни гащи – ееми да, за дядо ти 😉  ама има вариант и за баба ти 😀  О, Боже, не може, невъзможно е да не купиш нещо! Как да не напълниш с полезни покупки и подаръци поне толкова торби, колкото можеш да носиш?!?  😀

Изпитвам сладка радост, задоволство и признание. Защото се докоснах до Ориента. Защото взаимно се приехме. Защото Истанбул си го пази.
„Ориент“ не е и не бива да е символ на западналост, мръсотия, неграмотност и невежество. И не може да се използва като обидна дума. Всъщност, „ориент“ означава „посоката, откъдето изгрява слънцето“, а също с „ориент“ се определят и страните, които са на изток, спрямо страните от Западна Европа. Но аз мисля и че „Ориент“-а, де факто, е просто част от човешката цивилизация.

И още малко „доказателства“ за това невероятно приключение 😉