Глазирани бейби моркови

 

       Глазирани бейби моркови с масло и портокал. Невероятно добра комбинация се получи и следва една много лесна рецепта. Трябват ви само бейби моркови, или млади такива, портокал, масло, мед и копър. 

       Днес   с Жул решихме да идем рано-рано на Фермерския ни пазар, който за щастие се разработи много добре за времето, откакто го има. Стоките са много разнообразни - имаме няколко вида сирена, сушени сливи и продукти от сливи, чипс от райска ябълка, колбаси и меса, зеленчуци, сокове и вино, тахани, мед, трахана, микрозелении, кафе и  доста нехранителни продукти. Тук има малко снимки от днес, но някой ден трябва да снимам всички и споделя и тук.  Малко забравям да снимам напоследък :) не става инфлуенсър от мен. 

      И се прибрахме днес много доволни :-) . Този път предвидливо отидохме с колата им, че на предния пазар накичихме на бебе Ники количката, естествено и в ръцете ни едва се прибрахме. Ама то е защото си казвахме, че нямаме да пазарим кой знае какво. Сега съжалявам, че не си поръчах повече от дребните морковчета, но ще търся и при нас на пазара - тези глазирани моркови ще се получат с всякакви млади, след 2 дни ще кажа, че пак имам заявка  

 

Продукти:
~600г бейби, или млади моркови
сок на 1 портокал
2 сл. масло
няколко стръка копър
1 издута  с.л. мед
1-2 щипки сол

Приготвяне:
* Морковите се измиват добре и почистват с абразивната част на кухненска гъба от власинките. Няма нужда да се белят, защото нямат кора, а абразивната част на гъбата събаря мустачките, които си имат. И друг път съм писала - много е удобно да си имате гъба за зеленчуци, може да си миете  картофи, моркови, и плодовете.
*Поставят се в тенджера заедно с 600-700 мл вода и сол и варят 5-6 мин от момента на завирането. Не трябва да се варят дълго, защото са нежни и ще се разпаднат.
* Отцеждат се от водата и прехвърлят в тиган. Прибавя се сока от портокала и меда.
* Готвят се около 4-5 мин, докато течността се изпари и започнат да лепнат.
* Прибавя се маслото, поръсва се ситно нарязания копър, завъртат се още 1-2 пъти в тигана и отстраняват от котлона.

Естествено, бяха чудесна гарнитура за едни пържени кюфтета (моите са малко по-различни, но пухкави и сочни). 

Мароканска супа Харира

 

       Много често казвам, че обичаме всякакви  супи и чорби . Преди почти две седмици опитвах тази супа навсякъде, където се хранехме из Мароко, Естествено, навсякъде беше различна, но този вариант, без месо ми хареса най-много и вчера  се хванах да си я направя :) Може и сама да си я ям (ще се чуе довечера), но съм доволна от резултата. Харира е национална мароканска супа, разпространена и в други държави от северна Африка. Гъста, кремообразна супа от нахут, леща, ориз, паста, домати и много подправки, някъде с месо (агнешко, или телешко), другаде постна. Лещата може да бъде каквато имате - ядох и с черна, и с червена, и с кафява.

 Между другото, на повечето места, където сядахме да се храним, като комплимент от заведението, докато си чакаме поръчката носеха хляб (страхотни питки имат) и купичка с яхния от леща, или маслини. И още една вметка да направя, за хората, които се канят да посетят Мароко - храната не е скъпа. Най-скъпият ни обяд в лъскав :) и много красив ресторант беше 15 евро за двамата, като включваше пуешки шишове с няколко гарнитури, безалкохолни напитки и голяма бутилка вода. Разликата с по-малки  и обикновени заведения беше малка, а основното много добро -  тажин с пиле, или риба. Най-скъпа беше бирата - от 5 до 8 евро (малка, голяма няма), която не навсякъде  предлагаха, а на места беше само безалкохолна. За сравнение миналата пролет в Йордания цената на обяд за 1 човек беше 15 евро, без включени напитка и комплимент. 

Супата се вари  дълго, до разпадане :-) на варивата, или  грубо пасира накрая. Основните подправки са кориандър, магданоз, канела, джинджифил, куркума и кимион, но тъй като навсякъде беше различна на вкус, в моята има канела, магданоз, джинджифил, куркума и лъжичка рас-ал-ханут, който си донесох от там, но и тук съм срещала в он-лайн сайтове за подправки и на сергиите на Женския пазар в София. Ако се готви с месо, ситно нарязано, то се задушава в началото на приготвянето на супата. Това е супата ми от Мароко, в Казабланка, която най-много харесах.  

Продукти за 5-6 порции:  

400 г сварен нахут от буркан (или си накиснете и сварете)
400 г консерва гъсти домати
по 50 г кафява и червена леща
2 с.л. ориз
3 с.л. фиде (или малка топка)
1 средна глава червен лук
3-4 скилидки чесън
1 равна ч.л. куркума
резенче джинджифил -колкото монета от 50 ст, дебело 4-5 мм.
парче от пръчка канела
1 малък морков
1 равна ч.л. подправка ра’с ал-ханут
5-6 стръка магданоз, ситно нарязани

1 ч.л куркума
3-4 с.л. олио
1 с.л. масло
сол на вкус
500 мл бульон (имам си пилешки собствено производство  )
лимон

Приготвяне:

* Измитата кафява леща се слага да се вари за 10 мин - това го правя защото задължително изхвърлям първата вода от варенето на лещата.
* Отцежда се и се слага в тенджера с 500 мл вода, заедно с отцедения и обелен от люспите нахут, моркова, нарязаната глава лук, консервата домати и всички подправки без куркумата и магданоза.
* Оставя се да къкри около 40 мин - през това време лукът и моркова са добре омекнали, нахутът разпадащ се :-) а лещата - сварена.
* Прибавя се бульонът, скилидките чесън, червената леща, оризът и олиото, а изважда кората канела и парчето джинджифил.
* Посолява се на вкус и оставя да къкри отново 20 мин.
* Прибавя се фидето, лъжичката куркума и нарязания магданоз, отново къкри 7-8 мин.
* Тук трябва да проверите как е гъстотата на супата - всичкото това варене го правя на ниска степен на котлона -колкото супата да къкри, а не да ври с ключ и течността не извира, но ако трябва - прибавяйте по малко гореща вода. Трябва да бъде гъста, но не и на пюре. 
* Когато е готова се пасира - както писах грубо, да се усещат парченцата варива и прибавя бучката масло.
* Сокът на половин лимон може да се изстиска в супата (някои бяха доста кисели от него), а може и да си изстискате направо в чинията/купата. Щипка лют пипер само ще подсили апетита Ви за тази прекрасна ... доматена супа с нахут  . 

       Тук съм споделила още снимки от храната ни  в Мароко. А тук са всички, които успях да споделя от там. Имам да качвам още.. 

       Най-вкусно беше в лагера в пустинята и градовете по пътя към нея - Уарзазат, Аит Бен Хаду - Пътят на Хилядата Казби. Опитахме фурми от столицата на фурмите - Ерфауд, донесохме естествено и тук; сдобих се с подправки :-) почти нелегално от Мише. По-прясно и вкусно масло не съм яла, откакто мама правеше домашно масло. Истинско месо, отядохме си на пилешко, агнешко, пуешко и телешко, а в Казабланка и риба и калмари. Невероятно сладки  и сочни ягоди, каквито тази година заради дъждовете няма и в градините на мамите ни. Зеленчуци с вкус на домат и краставици, не на пластмаса. Най-сладките пъпеши, каквито бяха на бостаните в село преди години.  Сбъднах мечтата си да видя синия Шефшауен и старата кожарска фабрика във Фес, заедно с медината - най-голямата пешеходна зона с над 9000 улички, някои от които широки колкото да мине странично човек. 

 

 

Преживяхме пустинна буря и ни валя дъжд пак там :-) Видях  прочутия площад Джамаа Ел Фна в Маракеш с неговите ексцентрични всевъзможни търговци, неговата медина :)   където шоуто никога не спира – разказвачи на приказки, дресьори на маймуни, змиеукротители и всякакъв вид артисти. А-ха да приближа  себеподобните кобри :-) и Мише ме задърпа далеч от тях, защото и техните укротители мятаха змии по вратовете на всеки, осмелил се да ги приближи. Както Жул се шегува " Можеше да снимаш кобрата и от самолет" :-) 

 

 Пътувахме из високия Атлас и пустинята по първостепенни пътища, каквито тук и на най-новите ни магистрали няма. Видяхме планини, които се залесяват. Е, онази трева не я видяхме :-) . Видяхме различните лица на Мароко. Защото те не са само две. Видяхме децата им да играят навън. И въпреки, че първият ден беше много труден за мен и започнах да правя сравнения с Йордания от миналата година, на следващия ден се взех в ръце :-) живнах и приех Мароко такова, каквото го видяхме. На камила пак не се качих :-) но се снимахме, имам напредък. Сбъдвайте мечти и пътувайте, образувайте спомени.  Вещите са само предмети, които ни заобикалят. 

Това е якето ми в стаята в лагера :) през покрива явно пропускаше фин пясък. Два дни след това още хрупахме пясък, но беше .... изключително преживяване! 

Бурята вече затихнала, но след нас. Онова отзад, дето прилича  мъгла 

Печено пуешко месо с картофи

 

      Печеното пуешко месо с картофи е точно както печено пиле с картофи, но с  малко по-дълго време на печенето. Пуешкото месо е питателно и малко по-червено и стегнато от това на пилето. Особено на купеното. В последните години често зареждам пасищно пиле и пуешко месо през Хранкоп групата във ФБ и съм много доволна. Понякога ползвам само месото на бутчетата, а кокалите оставям за бульон и супа, но когато са по-малки (както тези), срязвам на две и пека с костта - получава се прилична порция за един човек. Другата разлика с печеното пиле с картофи е, че тук слагам под фолиото мокър лист хартия за печене, който допълнително задушава по-стегнатото пуешко месо и го прави крехко. 

Продуктите няма да уточнявам като количество, колкото хора ще го хапват :-) толкова порции предвиждайте. 

пуешко месо - нарязано на порции
картофи - обикновени и сладък картоф
малка глава лук
1 глава чесън, почистена, с обелени скилидки
подправки - често ползвам микс за брускети за печени картофи , но в общи линии е по щипка от: риган, мащерка, розмарин, сушени домати, босилек и по 1 ч.л. сладък и пушен червен пипер
сол
бяло вино (100мл)
вода (400мл)
масло и олио равни части (по 60 г/мл на тази голяма тава )

Чери доматите са опция, понякога слагам между картофите по няколко.

Приготвяне:
* Картофите се почистват и нарязват на едри пръчици и разстилат в тавата за печене.
* Поставят се нарязаните парчета пуешко месо.
* Лукът се почиства и нарязва съвсем ситно.
* Обърква се заедно с всички подправки и поръсва върху картофите и месото.
* Поставят се и скилидките чесън, маслото и налива олиото, виното и водата.
* Голям лист хартия за печене се намачква и намокря.
* Тавата се покрива с него, а отгоре плътно с лист алуминиево фолио.
* Пече се в загрята фурна - първо на 200* за ок 20 мин, след това час и половина на 160*.
* Моето пуешко е младо и за това време е готово, но ако печете по-стара птица  увеличете времето на 2,5ч.
* Тавата се изважда, развиват се фолиото и хартията и връща във фурната да се запече до зачервяване на 10-на мин .

Хлебчета от червена леща

          Тези хлебчета от червена леща са меки,  много вкусни и много добър заместител на хляба. Подходящи и за запичане за сандвичи, и за бургери, и за яхния да си затопиш с тях :-) Най-хубавото е, че се приготвят много бързо - единствената по-дълга част от "рецептата" е накисването на лещата - за 12ч. Моите са с хуск (фибри), защото имам, но първия път правих без тях и не сложих количеството вода. Резултатът пак беше добър. 

Продукти: 

200 г червена леща
20 г хуск
1/4 ч.л. сол
1 ч.л. бакпулвер (5г)
около 50 мл вода
3 ч.л. олио
1 малко яйце

семена за поръсване - тук черен и бял сусам

Приготвяне:
* Лещата се накисва в 1л. студена вода за 12 часа.
* Фурната се загрява на 180*.
* Отцежда сеи измива на течаща вода (в гевгир, или цедка).
* Блендира се и смесва с останалите продукти.

* Оформят се 8 леко сплескани приблизително еднакви питки, нареждат на хартия за печене в тавата и поръсват със семената.
* Пекат се в загрятата фурна до готовност  следващия път ще си засега времето, но пробата с дървено шишче за печене е най-сигурна, около 20 мин.

 

 

 

Салата Снежанка с кисели краставички

 

       Млечната салата на моето детство :-) Тогава краставици имаше през лятото. Сега толкова сме свикнали целогодишно да има, че и през зимата ги ядем, макар често да нямат вкус. Млечната салата с пресни краставици, или салата Снежанка съм споделила ей тук, отдавна (лелеее, сега се зачетох в тази публикация, какво хубаво лято беше) Моята много рядко е само с цедено кисело мляко в млечната смес - обикновено слагам или заквасена сметана, или крема сирене. Така правя и тази, с киселите краставички. Т.е онези мариновани корнишони в буркани. Понякога слагам орехи, но в тази с киселите краставички - много рядко. При другата салата Снежанка съм писала, че след като нарежа краставицата я посолявам и оставям малко да се отцеди водата - така не се разводнява млечната смес. Тези стерилизирани краставички ги срязвам на две по дължината и поставям на кухненска хартия, също да се отцедят за 10-15 мин. 

Продуктите са: 

ок 500 г млечна смес - цедено кисело мляко 2/3 части и 1/3част заквасена сметана, или 400 г цедено мляко със 100г крема сирене. Тези пропорции са ориентировъчни.
250-300г стерилизирани краставички/корнишони
2-3 скилидки чесън
2 с.л. нарязан пресен копър, или 1/2 с.л. сух
3-4 с.л. олио
1-2 щипки сол

по желание за украсата - орехи, още копър и зехтин

Приготвяне:
* Краставичките се срязват на две по дължината и оставят на 2-3 пласта кухненска хартия да се отцедят.
* Млечните смеси се разбъркват добре с олиото, нарязания копър, фино счуканите скилидки чесън и сол на вкус.
* Краставичките се нарязват съвсем ситно и разбъркват в овкусената млечна смес.
* Сервира се охладена  с 1-2 лъжици зехтин, ситно нарязан копър, или запечени смлени орехови ядки.