Лютеница

      За лютеницата с любов    Царицата на зимнините, бурканче № 1 в менюто на фамилията.  Един уважаващ себе си блог   не би трябвало да остави категория "Зимнина"  без нея.        

      Лютеницата е основна  храна, с която съм израснала. Може би не от съвсем ранна детска възраст, но все пак преди първите 10 се е случило. В днешно време  пък е  основна храна за студент, особено в дните,  предхождащи финансовото вливане в дебитната  карта и девойка, която може да яде лютеница за закуска, обяд и вечеря.... о да! и следобедна закуска, откакто едно лято усърдно помогна в правенето и видя колко труд се хвърля. Като се вземе предвид, че и Стоев цяла зима в почивните дни мъкне в раницата  бурканчета из горите може да се каже, лютеницата е жизненоважна  за изхранването на нашето семейство. Особено като знам, че в хладилника има забутано парче салам, луканка или друг продукт, сушен в черво.  А на тема лютеница мога трактат да напиша. 

       Ние, както повечето българи  сме традиционалисти и верни поддръжници на собственото  производство – независимо дали е  мед, вино, ракия или лютеница. С всички тези се гордеем и съм убедена, че всеки опитал може да разбере 'що се гордеем.

       Като младо семейство правехме ту при едната мама, ту при другата мама. Но при едната нещо липсваше, при другата беше в повече. И както обикновено се случва при нас -  взехме се  в ръце и се опретнахме. Но пак сбъркахме ,защото бяхме млади и добри :)) упс, послушни. Едната мама казваше "слага се лук" и превръщахме лютеницата в манджа. Другата мама казваше "Слага се толкова кимион" ....... след което кебапче за вечерята ти не трябваше. Последва периода на "всичките чушки на лютеница", заради който лютеница добиваше  неидентифициран кафеникав цвят от зелените чушки. След това пък  малкият тогава и кльощав (буквално)  Н., за когото една приятелка казваше, че го храня с иглички, искаше да яде само купената лютеница,  та минахме 2-3 години и през варената лютеница (хич не е лоша, но няма оня  аромат на печена чушка и невероятно много прилича на купената). Следват още 4-5  лета на пасиране на цялата тава с домашна лютеница (погледнете размера на тавата и  веднага ще си кажете "Луд умора няма, само се поти", ако вече не сте си го помислили по-горе)

Следва и лютеницата от камби, която съвсем не е лоша, но последните десетина години държим на традицията  и качеството за лютеница с печени червени чушки и  патладжан, а доматеното пюре е с благи, месести домати от градините на мамите. 

 

     Приготвянето на домашна лютеница и дълъг и сложен ритуал, който отнема два дни. Поне :))
В единия ден се пекат чушките, патладжана, мелят доматите  за пюре и изваряват.  Следва белене, отцеждане....... На следващия -  мелене, изваряване, пълнене на  бурканчета, стерилизиране.  Това обяснява  добавената горе звучната българска дума "поне".  При нас нещата се случват или в два последователни дни, или както в последните две-три  години - изпечените и обелени зеленчуци - във фризера, доматеното пюре - също. На следващите почивни дни вадим всичко, размразява се през нощта и от сутринта започва втория етап. 

     Тук да вметна - много пъти съм чувала "имаш от къде - правиш". Мдаааа, да са ни здрави мамини, но дори когато в градината има чушки само за ядене през лятото (природа е, не винаги стават) ние купуваме чушки от пазара и пак правим. С което почти докарваме цената на  купешката (дори отгоре, имайки предвид тези символични в големи търговски вериги), но пък удоволствието да ядеш  домашна лютеница от истински зеленчуци, без консерванти, оцветители и  направена със собствените ти ръце  е голямо.  За уханието, което се носи около тавата, докато се изварява пък, да не говоря :))

      Това е приблизителната рецепта, по която я правим. Тук  мерките са съвсем ориентировъчни, а овкусяването със сол, захар, олио и подправки накрая - го докарваме на вкус.Опит, проба, опит, проба....  От голямо значение е вида на доматите. Обикновено  се подбират месести домати,  тъй като ако са много воднисти - водата ще изври и ще остане малко пюре. Но тъй като си  знам гъстотата и вкуса, които трябва да докарам,  ползвам хубавите домати от градината на мама и най-точните мерки - окомер и вкусовите ми рецептори. Задължителното опитване се прави от добре изстинала  в чинийка лютеница. Топлата подвежда за вкуса. 

      Дозата е  средна  :)) но винаги може да се  намали наполовина, или увеличи по две. 

Продукти:

20 кг. червени чушки (ок, пипер да е)
15 кг. домати
5 кг. патладжани

4 кг. моркови
~0.8л. олио
~0.700 кг. захар
~200 гр. сол

30 гр. смлян кимион и 20 гр. черен пипер 

Приготвяне:
* Чушките се почистват   от дръжките и семето.
* Изпичат се и  всички опечени се прибират в голям съд или найлонов чувал, за да се задушат и обелят по-лесно. 

* Обелват се и мелят с машинка за месо с най-ситните дупчици на решетката.
* Патладжаните се изпичат, обелват, срязват на 2-3 парчета, посоляват и оставят да се отцедят за 3-4 часа; мелят се с машинката, пак със същата решетка. 

* Морковите се почистват,  сваряват до готовност и  също мелят с машинката.

* Доматите се мелят  с машинката за мелене на месо и зеленчуци, но с поставена онази приставка, за отделяне на люспите и семките - така излиза само сока.***

* Поставя се  всичко в голяма тава, слага се на огъня и започва дългото, непрекъснато  бъркане, за да не загори.  В началото сместа е по рядка и може да се бърка бавно, но колкото повече извира и се сгъстява, толкова по-бързо и внимателно се разбърква, преминивайки с бъркалката по цялото и дъно, за да не загори някъде. И внимание! Тук вече лютеницата започва да пръска. Много подходящи са както  дълги ръце и бъркалка с дълга дръжка, така и дълъг панталон и дълги ръкави на ризата. Това отнема най-много време - изваряването.***

* След като сместа остане наполовина на няколко пъти се прибавя олиото,  на тънка струйка при непрекъснато бъркане, солта и захарта.  Всички тези се прибавят  по малко, за да може след като се сложат половината подправки да се опитва и ако трябва - да се прибавя още.  Ако доматите са по-кисели, лютеницата ще поеме повече от 700 гр. захар на тази доза.

* Лютеницата е готова, когато прекараната бъркалката (онова голямо дървено гребло) през нея, оставя отчетлива следа по дъното на тавата,  а  тя  придобие  красив златист оттенък.

* Прибавят се черния пипер и кимиона, отмества се тавата от огъня и изчаква  маааалко да поизстине.
* Тук е момента да кажа за подправките - ние така я обичаме.  А това е моя блог за нашия вкус :)) Може да е повече, може изобщо да не се слага кимион. Правили сме и с прибавен накрая  ситно нарязан магданоз (да, да).

* Пълни се  в приготвените вече  бурканчета, запечатват се с капаците и стерилизират около 10-15 мин.
* Изваждат се и обръщат с дъното нагоре, докато изстинат. 

Внимание: Правите  ли си домаша лютеница, не забравяйте да отделите една купа за прясна консумация. Ей на това му казвам аз здравословна храна и няма нищо по-вкусно  филия хляб с дебело намазана  прясно изпечена лютеница  и парче сирене! 
Истинско блаженство!

***За изваряването на доматения сок: тук си имаме хитринка :) вместо да изваряваме доматения сок,  ние му "изсмукваме" водата с маркуч. По следния начин:  Доматения сок се поставя в дълбок съд. Загрява се (на огън или голям котлон... или както там е) и в момента, когато Т* на сока вътре достига 70-80*,  но не е заврял! доматената маса се вдига отгоре, а отдолу остава водата. Чиста и бистра, почти вряла.
Тук помощникът (мама или Мише) вземат един прозрачен маркуч, с отвор около 5ст., специално предназначен за тези цели. И тъй като сме на вън, маркуча е достатъчно дълъг - 2 - 2,5м. пълни се  с  вода,  затваря с палец от единия край за да не изтича водата,  огъва се леко на две - U- образно.  Така - ръката с маркуча, която е запушила отвора  си остава в същото положение, а с другата ръка се пъхва другия край на маркуча в долната част на  съда с  доматения сок - когато е на този етап преди завиране.  И едва тогава ръката, която държи запушен маркуча се отпуска надолу, за  да изтича  водата  - в кофа, леген... И тъй като маркуча е прозрачен се следи в оня му край, при доматения сок, за цвета на течността, която излиза. В момента, в който се види, че   течността е вече розово-червена, той се изправя към съда.  Тъй като при нас дозата е х 3, това е много удачен начин да се спести часовете изваряване на доматен сок. Предварителното изваряване на сока е не съвсем до пюре, а на гъст сок - приблизително количеството да остане  1/2 до 1/3 от първоначалния сок. Но пак казвам - зависи какви са доматите.

Пица. И Пица на охлювчета

Откакто мернах  долната такава пица в нета ( една дама питаше как се прави), не ми излиза от ума. Поне две три седмици се каня да я направя, но нали главния ни пицояд го нямаше, та все отлагах. Снощи обаче им обещах, че ще ядат пица .

Тестото за 1 голяма тава е половината доза от  това любимо мое тесто   за пици.

~ 350 мл вода ( или вода и прясно мляко - равни части) 

1/2 кубче жива мая - 20 гр. 

~ 50 мл. олио 

по една ч.л. сол и захар 

около 500-600 г брашно за меко, но еластично тесто и още малко за точенето 

Плънка:
плънката е по желание - тази тук е филе, маслини, царевица, домат. Намазана с равни части лютеница и кетчуп (и двете собствено производство), обилно наръсена с кашкавал и моцарела.

А за подправка на всички пици слагам риган, или риган и чубрица 

За "охлювите":

сварени яйца, топено сирене и кашкавал.

Приготвяне:

Замесва се тестото, оставя се да втаса.

Разделя се на две топки.

Първата топка се точи на кора, с диаметър около 4см. по-малък от чинията за сервиране на пицата***.

Готовата кора (блата) се поставя /пренася с точилката/ в тавата за печене - поръсена само с брашно, или с царевично нишесте.

Втората топка се точи /по възможност на дълга ивица/.

Трябват ни ивици с ширина около 4см.

Яйцата се нарязват на 6-ки или осминки.

В края на ивицата се поставя парче яйце, парче топено сирене или кашкавал /аз ги редувах/

Завива се веднъж, отрязва тестото и поставя върху блата така, че половината от рулцето да бъде върху него. Нареждат се не много плътно едно до друго.

Когато всички са наредени, блата се намазва с кетчуп или друга смес по желание (аз намазвам със сместа от кетчуп и лютеница), поръсва с чубрица и риган и всички останали продукти.

Най-отгоре се настъргват кашкавала и моцарелата.

Рулцата-охлювчета се намазват с четка с доматената паста /или с друго по желание/.

Поставя се готовата тава в студена фурна и включва на 250*.

Така пицата втасва, докато загрява фурната.

Пече се до зачервяване, около 20 мин.

и нормално изглеждащи пици с различни плънки

***Желателно е блатовете за пицата да не се точат с точилка, а да се раздърпат с ръка, или оформят, тъй като при точенето точилката изкарва всичкия въздух на тестото. Когато можете :)  лесно е - с длан върху длан, върху тестото, то се разстила. Не става идеално кръгло - или поне аз нямам тренировка, за да го направя, но е по-добре да е разстелено с ръце тестото. Има и моменти, когато бързам - да готвя ли, да снимам ли :) пък и ме чакат :) и тогава пак си ползвам точилката. 

Моят начин на печене на пицата, за пица с тънък и хрупкав блат, или дебел и пухкав. 
През годините правене на пица стигнах до извода, че не тестото е толкова важно, а самото печене на пицата.  Защото аз я правя с едно и също тесто, но пека по различен начин. 

Ако искам пицата да е тъничка и с хрупкава коричка, правя я като пека приготвената пица в предварително загрята фурна на 250-300*, за да се изпече максимално бързо. Сочна, с богата плънка и тънка, хрупкава коричка.  Ако искаме да е хрупкава коричката -поръсвам на хартията,на която ще поставя блата малко царевично брашно (или когато разточвам блата още, поръсвам плота).Ако ли трябва да е тънък и мекичък  и блата -само намазнено тестото, докато оформям блата. Важно е, плънката да е двойно по-дебела :) 

Ако от нея ще яде и Стоев-старши,  тогава трябва да е  по-пухкава (с по-дебел блат) и поставям приготвената пица в студена фурна,  включвам  и пека до зачервяване  на 220*. 

Плънката всеки път е уникална сама по се бе си :) И никога една и съща. Всеки път има нещо в повече; нещо различно...... но колкото  е по-богата плънката, толкова е по-вкусна :)  Колбас/филе, шунка, луканка, пилешко сварено месо, гъби,  парченца маслини, варени яйца, каперси, домати (пресни или конфи) , лук, царевица и всякакви видове сирена..... а за мен може и с парченце миризливо сирене отгоре.  Е, не всичко наведнъж. Каквото хладилник покаже :)

Тестото - в повечето случаи го намазвам с олио и тогава разточвам. Или раздърпвам с намаслени ръце. Поставям го на хартия за печене, дооформям, според тавата. Намазвам със смесени равни части лютеница и кетчуп,  или готов доматен сос, поръсвам с риган и чубрица и тогава гарнирам. 

Хот дог, американски хот дог и корн-дог.

преведено на български "Горещо, американско и царевично куче. "
Но не от улична количка. 

Дали не трябваше и тук да сложа Забранено до 16 Но двете публикации имат мнооого общо. Само дето първата води през тази с обиколка от една година време. 

Накратко обяснявам - преди 25-27 години в Стара Загора имаше един павилион - пред сегашната община за хот-дог. С винаги извита опашка.  Търпеливото ми чакане на първата среща беше увенчана с "бели ядове" - тъй като не ги продаваха опаковани, както сега,  а само в бяла хартия, някъде по средата на удоволствието да го ям (кренвиршите не бяха това, което са сега) видях червено петънце на бялата си риза. Не помня, но май не се почисти и с препарати.

Година след това Мише, който е добре известен с това, че на опашка с повече от двама човека не стои, заяви, че няма да чака на такава опашка, а ще ми направи скарата с шиш (за франзелата), само да му намеря еди-каква си стомана. И тъй като в тези години работех в завод, в който имаше такава стомана, две парчета и необходимите реотани отлежават ......е, няма четвърт век. Като се има предвид, че за един сандвич чаках 25 години, силно се надявам  догодина до това време да си имаме уред за хот-дог. От мен тенджерата за кренвиршите

Но тъй като човека е много грижовен за домакинството, за един 8 март ми подари масáт.  Да си точа ножовете :)))  Първо се чудех, кога ще го използвам, точно пък аз, но много скоро му намерих  второ приложение. За пробиване отвора на всеки хот дог........... Тук М.С. не е много съгласен с нагряването на масáта  , но го прие.

Така получаваме хот дог в домашни условия, без да чакаме някой да сглоби лелеяната  машинария. 

* Нарязват се франзелите с дължина, колкото наличните кренвирши, или отрязват капачетата на дългите питки от единия край. .
* Обелените кренвирши се поставят във вряща подсолена вода  в тенджера и кипват за 2-3 мин. 

* През това време на съседния котлон - включен на макс. е поставена металната част на масáта се приготвят кренвиршите:  той е достатъчно загрят за това време. 

* С върха му се пробожда франзелата или питката от срязаната част  - през цялата дължина - към крайчето. И едно-две завъртания вътре, за да "изпече" средата.  

* Тъй като тези питки са почти кухи, горещината на метала  изпича меката част на хляба и прави достатъчно широк отвор, за да влезе кренвирша вътре.  Набързо се повтаря операцията с останалите питки; ако трябва - загрява се още веднъж. Ако тенджерата е голяма и дълбока, остарата  част на масата може да се постави вътре във врящата  вода - пак се нагрява достатъчно.

* Сипват се задължителните 2-3 лъжички лютеница, горчица по желание, пъха се 1 сварен кренвирш и, завива се долната част на питката с достатъчно плътна салфетка и ............ от там нататък май не трябва да пиша указания за употреба. Ако питката е изостанала и поизсъхнала, може да мине за 20-30 сек. през микровълновата. 

Продължавам със следващия:  Американски хот дог.

Поне така се продава тук. Надявам се да не е оригинален, колкото "руска"-та салата.  Но както и да е, вкусен е, малко по-различен от предния хот-дог и много по-лесен за "изпълнение". 

Кренвирш, изпечен на скарата или грил тиган се поставя в срязана по дължината питка върху подложени 1-2 лъжици лютеница. Поставят се в загрята скара с капак  ( тип тостер-сандвич), затваря се капака и, но не се притиска, за да не смачка питката, а само да я покрие и леко запече. 

Достатъчни са 2 мин-. и  е готов. 

Следва поръсване с кетчуп (правете си домашен :))) майонеза, или горчица и отново хващане с две ръце и наслаждаване на топлия сандвич.

Третото предложение е за Корн-дог
Когато го видях това предложение преди 6 години в "Гответе с мен" реших, че ще ми стане любима закуска. Така си е, само дето  фритюрника си го ползвам за пържени картофи, а тези, намушени на шишчета кренвирши ги пържа в касерола , достатъчно широка да събере 3 такива "шишчета" - на всяко шишче е мушнат половин кренвирш. Според ширината на съда се определя големината на "кученцата", а то може да бъде от кренвирш или от наденичка

Продукти за пастата ( за 6-7 кренвирша): 

2 яйца
100 мл  прясно  мляко
1/2 ч. л. сол

1 равна ч.л. сода за хляб
1 с. л. захар

2 с.л. царевично нишесте

2 с.л. царевично  брашно 

и обикновено брашно (типово или  бяло) за да стане сместа на гъста каша.

още 3-4 с.л. царевично брашно 

олио за маслена баня

 

Приготвянето е бързо: 

* Яйцата се разбиват, прибавя се прясното мляко, сол, захар и на 2-3 пъти брашното със содата и нишестето.

* Разбърква се много добре, за да няма бучици, а  гъстота да бъде като кексово  тесто.

* Оставя се да почине за 10 мин., през които кренвиршите  се приготвят (намушкват) на шишчета за печене, или на дървени клечки за сладолед.  Всички се овалват в онези отделени 3-4 с.л. царевично брашно, за да може да залепва пастата по тях.
* Приготвя се широка чиния, покрита с кухненска хартия, на която да се отцеждат. Тук може да се приготвят и сосовете - Беарнез, Кетчуп, майонеза, горчица..... и горните съвсем не са за закуска - студена чаша за бира.

* От пастата за паниране се сипва в дълбока чаша - подбира се такава, която да събере цялата дължина на парчето кренвирш потопено. 

* Отцежда се и се потапя внимателно във вряща мазнина (котлона да е загрят на 2/3 от мощността му).  Следва другото шишче.... другото... и наблюдаване на тези, които се пържат, защото не им трябва повече от  минута и половина, през което време се обръщат. 

* Изваждат се на хартията, за да се отцедят. 

* Следва бързо потапяне в любимия сос и ............ да ни е сладко :))

Пълнени палачинки

Солено предястие, еднакво вкусно както студено, така и топло. А дали е предястие, или пищна късна закуска   е въпрос на избор. Както и дали ще ги подредим  в чиния, като намазваме и гарнираме всеки ред отделно и направим торта от палачинки; вържем на вързопче с пълнежа, или навием на рулца и срежем  на пънчета.  Тези тук са на пънчета  от палачинки :) и бяха  студено предястие.

Правим си палачинките по стандартния начин - както ги харесваме. Аз ги харесвам с кисело мляко, но правя  и с прясно, и с кокосово... както дойде. Както и количествата на яйцата е различно всеки път. Но това е за палачинките. Или приготвяме повече за закуска, за да ни останат за предястие, или специално за   предястието си правим палачинки. Естествено,  приготвянето им едновременно в два тигана спестява времето наполовина. 
А пълнежа зависи от това, с какво обичаме да похапваме солените палачинки - със сирена, гъби, зеленчуци, кашкавал, месо......
В този случай е с от всичко по малко, но основно гъби, в голямата си част кладница, която е много нежна и вкусна гъба и която аз открих късно  като вкус; преди година. 

Продуктите са: 
готови палачинки 
лютеница 
крема сирене (с чесън и копър по желание) 
зелената част на пресен лук
гъби - кладница и печурка 
2 с.л. масло, сол и черен пипер за задушаването им
кашкавал 
шунка 
риган / чубрица

А приготвянето е така: 
* Гъбите се почистват, нарязват/накъсват и задушават в маслото до омекване. 
* Поръсват се с черния пипер, солта и ситно нарязаните пера на зеления лук. 
* Разбърква се и се отстранява от котлона, а съда се затваря, за да останат топли. 
* Шунката се нарязва  на съвсем ситни кубчета. 

* Една палачинка се намазва тънко с лютеница. Поръсва се с риган, или чубрица. 
* Върху нея се поставя втора палачинка, която се намазва с крема сиренето. 
* Поръсва  се с шунката, разпределят се 2 лъжици от гъбите по цялата повърхност и настъргва с кашкавал. От топлината на гъбите кашкавала се разтопява веднага, но ако не се разтопи се затопля за минута в микровълнова фурна или се поставят с чинията  във фурната под  горен реотан, докато се разтопи кашкавала (не да се изпичат отново палачинките. 

* Завиват се на стегнато руло и оставят така, докато изстине кашкавала и стегне целия пълнеж в палачинковите рула. 

Така се приготвят и останалите двойки палачинки. С една рулото става прекалено тънко, а с три - дебело. Затова избирам да ги правя с две палачинки :) 

Салата Урнебес

      Някой знае ли каква е разликата между Урнебес и Буябес?  Огромна.  Единственото общо между тях е, че са храна. Но милото явно има увреждане от прихващането на кулинарните канали у нас, защото след неколкократни командировки до Сърбия упорито повтаряше каква салата Буябес (или нещо такова звучащо) имали. Която сервирали винаги със скарата. Колкото и да търсих, все на френската супа Буябес попадах и не можех да го убедя, че това е супа.   Миналата седмица в един от епизодите на Черешката.... нашият съгражданин - побългарения  хърватин Ваня Джаферович ми разкри тайната на сръбско-хърватската пикантна гарнитура/салата за месо.  Айвар с много сирене и подправки.  Веднага го спретнах, тъкмо случихме на ден за скара у нас :) и най-доволен от новата салата остана младия мъж у дома.  Следващият път - супата :) специално за Мише. Като гледам, че е морска супа, ще бъде невероятно щастлив  да помърмори.  

     

Продукти: 
1 буркан /200г лютеница 
500г твърдо бяло саламурено сирене 
1 с.л. червен пипер (лют е по желание) 
2 скилидки чесън
2 люти чушки
70-80мл зехтин 
щипка черен пипер 

Салата е приготвена с домашната ми лютеница, тъй като тя и айвара са съвсем близки. На следващата командировка обаче ще си поръчам айвар (не, че тук няма, но като ще е гарга да е рошава :) и ще приготвя и с него, да видим има или не разлика. 

   

Приготвяне: 

* Сиренето се намачква много добре в голяма купа.
* Прибавя се зехтина, лютеницата, червения и черен пипер и лютеницата. 

* Разбърква се много добре. 

* Оставя се в хладилник да престои поне час. 

* Лютите чушки и чесъна се нарязват на ситно и прибавят в салатата непосредствено преди поднасянето и. 

Есенно :) и върхарки. Втори сезон - пържено пиле с чушки и чесън

Старата серия е тук.   Най-вкусни ми са зеленчуците  в началото на юли и края на септември -  през юли са първите от градината, които на фона на гумените или хрупащи от пазара са  наслада за небцето - не само на салата, но и в манджа :))  а септемврийските - сладки, наситени с  последните  слънчеви лъчи.  И преди да е дошъл октомври и да са заложени бурканите и бидончета с трушия,   време е да си сготвим последните дребни чушлета, неуспели да пораснат за печене или пълнене, но пък достатъчно вкусни и сладки, за да разнообразнят  приготвянето на някое месо.  Пилешко, в случая.  А добавена и домашна лютеница към него прави вкусът му невероятен :)))  Иначе пиле и чушки си е класика, която може да се приготви по всяко време - като  това Пиле на лютика на Ели , което е  в дъното на това

Пържено пиле с чушки и чесън

  

Продукти (за само 2 порции) 

500 гр. бяло пилешко месо (1 голямо филе "пеперуда")

350-400 гр. червени чушки и 1-2 печени червени

1 неголям домат (около 100-150гр)

2 с.л. лютеница 

60-70 мл олио 

1 глава чесън (10-на скилидки, не от огромните-китайски) 

сол на вкус, 1 ч.л. захар

Приготвяне: 

* Филето се нарязва на хапки, посолява и изпържва до готовност в олиото. 

* Изважда се с решетъчна лъжица в чиния, добре отцеждайки от мазнината. 

* Чушките се почистват от семената, нарязват се на едри парчета и поставят в същия тиган (с капак), заедно с настъргания домат. Задушават се, докато останат на мазнина.

* Посолява се, прибавят се  захарта, нарязаната на едро печена чушка, нарязаните скилидки чесън  и изпърженото пилешко месо. 

* Запържва се  още 6-7 мин. и прибавя и лютеницата. Обърква се много добре, изключва се котлона и затваря с капак да "почине" 10 мин.

Снимките, които виждате долу.... не са от прерията. От село са :) моето. Бизони насред полето, на фона на единия от трите  ТЕЦ  "Марица-изток". Нечия....една идея..... за ловен туризъм; производство и износ на  много ценно месо бизонско месо - екзотично, но бедно на холестерол,  търсено в Европа....До момента  на етап - осигурила на десетина  човека от селото  работа.

Пълнени франзели

Тези пълнени франзели са много удобни за обяд на работата. И малко по-добро предложение от сандвич, тостер или хотдог от близкия павилион. Дори от някаква закуска от баничарница, през чийто отвор не виждаш най-прекрасната гледка за деня Преди години правихме тези студени пълнени сандвичи, но отдавна ги бяхме забравили с девойчето. Тези също не са много трудоемки и имат две предимства - първо може да се приготви от вечерта, а сутринта само да се изпече, второ - фолиото ги държи меки (и почти топли, ако са повече завити); аз поне не обичам да ям студени сандвичи нито за закуска, най-малко пък за обяд. Видимо от продуктите са и доста засищащи , което пък ги прави любими в графата "преносим обяд" на работещия младеж. Да взема да напиша как ги правя, преди да е мръкнало


Необходими са ни (за 4 порции-франзели):
франзели - 4 малки или 2 големи, без значение, но ние предпочитаме пълнозърнестите, с разни семена
ок. 500 гр. кайма -овкусена с любими подправки за кюфтета - аз слагам черен пипер, кимион, щипка мащерка или майорана, съвсем ситно нарязан лук, 1 малко яйце.
2-3 домата
3-4 скилидки чесън
малко чили сос (защото обичаме леееекичко да люти)
ок. 150-200 гр. кашкавал
3-4 лъж. зехтин + още 3-4 лъж.
сол на вкус и щипка захар за убиване на киселината на доматите

Приготвяне:
* Доматите се настъргват (или белят и пасират) и заедно със зехтина, солта ( тук да се има предвид, че ще изври по-голямото количество от сока) и захарта се слагат да се изваряват.
* Крайчетата на франзелите се режат, ако са от дългите - режат се на по-малки, след което срязват надлъжно, но не до края. Средата се издълбава с ръка - е, не се оставя само кората.
* Каймата се омесва с подправките, лука, яйцето и хлебните трохи - ако са много, не се прибавя цялото количество.
* Оформят се като кебапчета и внимателно поставят в доматения сос да се задушат, като се обръщат два-три пъти.
* Достатъчни са им 15 мин, след което изваждат (ако доматения сос не се е сгъстил, изварява се до сгъстяване........ като за лютеница. Прибавят се счуканите скилидки чесън, разбърква още 3-4 мин. и отстранява от котлона.
* Алуминиево фолио се нарязва на правоъгълници, долу горе 4 пъти по-големи от парчетата франзела.
* Франзелите се разтварят върху тях, поръсват се с другата част зехтин (пестеливо), поставя се по цялата дължина от настъргания кашкавал, следват няколко лъжици доматен сос и отгоре едно "кебапче".
* Отново се залива с 2-3 лъжици сос, малко кашкавал и затваря франзелата, като се притиска добре с ръце, да стегне.
*Завиват се с фолиото стегнато и поставят в загрята фурна на 200-220* за 10 мин.
* След като се извадят се изчаква малко да се охладят и тогава нарязват на хапки. А може и да не се режат предварително .


***Ако са завити в два-три пласта фолио, изпечени сутринта са топли до обяд.
***Не мога да преценя каймата и това е. Винаги остава. Не, е проблем, оформя на кюфтета и заедно с франзелите поставям на парче фолио - открити да се изпекат заедно с тях.
***Не е обикновен сандвич с кебапче. Сочен заради доматения сос и ароматен, заради подправките. С две думи - вкусен е