Как да пишем правилно?

Съдържание

https://secret-world.forumotion.net/forum-f52/topic-t402.htm#2327

https://secret-world.forumotion.net/forum-f52/topic-t402.htm#2332

https://secret-world.forumotion.net/forum-f52/topic-t402.htm#2335

Членуване на съществителни имена от мъжки род

I. Пълен член „–ът”, „-ят”

1. С пълен член „-ът”, „-ят” се членуват съществителни имена от м.р. или техните определения, когато при проверка се заместват с местоимението „той”.

Човекът ми се видя уплашен. // Той ми се видя уплашен.
Добрият човек ми се видя уплашен. // Той ми се видя уплашен.
Боли ме кракът.

2. С пълен член „-ът”, „-ят” се членуват съшествителните имена от м.р., които стоят след форми на глагола „съм”(съм, си, е, сме, сте, са, бях, беше, ще бъде).

Той е най-умният от нас.

*Същото важи за глаголи, които са синоними на глагола „съм”.

Той се оказа човекът, когото търсехме.

II. Кратък член „-а”, „-я”

1. С кратък член „-а”, „-я” се членуват съществителни имена от м.р. , които при проверка се заместват с „него”, „го”.

Човека го няма вкъщи. // Него го няма вкъщи.

2. С кратък член „-а”, „-я” се членуват съществителни имена от м.р. след предлози.

с приятеля
от града
без смисъла
на учителя ( на добрия учител)

III. При изброяване, когато думите са отделени със запетая или са свързани със съчинителния съюз „и”, те се членуват по един и същи начин.

Получих писмо от приятеля, учителя, директора.
(от приятеля
от учителя
от директора)
Българският и френският език са трудни.
(българският език е труден.
Френският език е труден.)

IV. При обособяване, обособените съществителни имена от м.р. се членуват по същия начин, по който трубва да бъде членувано името, към което се отнасят.

Студентът, моят приятел, си взе изпита.
Видях студента, най-добрия ми приятел.
Те, попът и даскалът, са във вечен конфликт.

Употреба на падежи

кой – кого – никого – някого – всекиго
кому – никому – някому

I. Падежни форми, завършващи на „–го”, се употребяват, когато:
1 местоимението замества съществително име на човек.
2 местоимението стои след предлог.

С кого отиваш на кино? С никого.

II. Падежни форми, завършващи на „–му”, се употребяват много рядко. Винаги се употребяват самостоятелно – пред тях не може да има предлог.

Той помага всекиму.

Бройна форма

I. Неодушевените съществителни имена от м.р., освен формите за ед. число (стол) и за мн. число (столове), имат и бройна форма с окончяния "–а", "-я". Бройната форма се употребява след числителни имена (1, 2, 3 и т.н.) и думите колко, толкова, няколко.

2, 3, 25 / града, стола, романа

II. При съществителни имена за лица от м.р. след числителни имена (1, 2, 3 и т.н.) и думите колко, толкова, няколко, съществителните се употребяват в множествено число.

неодушевени:
2, 3, 25
колкото >>>романа, града
толкова
няколко

одушевени:
двама
трима >>>приятели
25 >>>ученици
колко >>>студенти
толкова >>>преподаватели
няколко

* Числителните от 2 до 10, когато стоят преди съществителни имена за лица, завършват на „–ма” или „-на”.

!!! Изключение при съществителните за лица са думите „син”, „човек”, които се употребяват с окончание „–а”

двама сина
трима човека

III. Съществителни, които завършват на „–зъм” при образуване на бройна форма, запазват „ъ”.

2 катаклизъма

• „ъ” се запазва и в „метър”, „километър” при образуване на бройна форма, когато тези думи са втора основа в сложна дума.

три тонметъра
пет тонкилометъра

Правопис на буква „Я”

1. „я" се пише в края на съществителни имена от женски род след „-н-” от типа:

спалня
сушилня
конюшня
чакалня

!!! спалня(съществително) -> спален (прилагателно)
спална възглавница

• В прилагателни имена се пише с „а”

розоварна
леярна
каменоломна >>>> фабрика
тухларна
пекарна

2. С „-я” или „-ят” се членуват десет същ. имена от м.р.:

лакътя(т)
деня(т)
нокътя(т)
зетя(т)
огъня(т)
коня(т)
царя(т)
краля(т)
съня(т)
пътя(т)

3. С „-я” или „-ят” се членуват същ. за лица от м.р., които завършват на „-ар”, „-яр”, „-тел” („-й”)
овчар – овчарят
леяр – леярят
писател – писателят
лентяй - лентяят

4. С „-я” и „-ят” се членуват неодушевени същ. от м.р., които завършват на „-тел”.

уплътнителят
нагревателят

[!!!]

Чужди думи:
-в края се пише винаги „-ея”, „-ия” – Италия, линия
-в средата се пише винаги „-еа”, „-иа” – италианец, линеал

Славянски думи:
-и в края и в средата винаги пишем: „-я”, „-ея”, „-ия”, „-яя”.
сияя – сияние
помия – помияр
одеяло- одеяние [!]
софиянец
християнин
кочияш
плеяда

Правопис на буква „Й”

1. „й” се пише преди „е” в началото на чужди думи.
йероглиф
йерархия
йезуит (езуит)
йерей
Йерусалим (Ерусалим)

2. „й” се пише преди „е” в средата на чужди думи

райе [!]
фойерверк
доайен
фоайе
конвейер[!]
пайети

[изключение: феерия]

Правила за „й”, „ьо”

* „й” се пише след гласна – Стойо, Марийо
* „ьо” се пише след съгласна – Петьо

След „ж”, „ч”, „ш” не се пише „ь” – ухажор, гренажор

Правила за „-ов”, „-ев”, „-ин”

1. Ботеви песни
Вазовото творчество

2. Иван-Вазовата
Бай-Ганьов
Елин-Пелиновите
Крали-Марков

3. Кирило-Методиеви
Кант-Лапласови

[!!!]
двойствен
тройствен

микродвойственост
макродвойственост
микро- и макродвойственост

Редуване на „–ър”/”-ръ” и „–ъл”/”-лъ”

1. Когато думите връх, гръб, гръд са втора основа на прилагателно име в м.р., те не се променят.

м.р. -------- ж.р
островръх – островърха, -о, -и
двугръб – двугърба, -о, -и
тесногръд – тестогръда, -о, -и

2. При глаголи, които имат наставка „-ва” и представка в техния корен, съчетанието е „-ър”.
развързвам
превързвам

[!!!] Изключения:
прехвръквам
посръбвам

[!!!]
грък – гъркът
гъркоман, гъркофил
гръмовержец
поддръжник
коневръз
сноповръзвачка