Кои са най-вкусните бонбони, най-любимите ви, тези с които черпите себе си и любимите хора с повод и без повод? За мен това са без съмнение Ferrero Rocher. Обожавам ги – хрупкавия лешник в средата, мекия течен шоколад Нутела, обгърнат от хрупкава вафла и накрая покрити с млечен шоколад и натрошени лешници.

Отдавна се каня да направя бонбони подобни на тях в домашни условия, но винаги ме е спирало това, че няма как да направя хрупкавата вафлена обвивка. По празниците имах много възможности да ги опитвам, изучавам, опитавм отново и реших, че макар и не точно същите, ще направя бонбони с Нутела. Разбира се, за вдъхновение трябваше да си купя доста голямо количество Ferrero Rocher, за да ги изуча внимателно, а после да сравня вкусът на вече готовите. Естествено всичко това беше просто оправдание за поредната злоупотреба с тях. Готовите домашни бонбони са доста далеч от оригиналът си, но за сметка на това са адски вкусни и лесни за направа – трябват ви само Нутела и лешници и воля да не ги изядете, преди да ги направите на бонбони.

Тази рецепта е и първото нещо, което заснех с новия ми прекрасен и вече много любим Canon.

Отавна си мечая за по-хубав фотоапарат и ето че най-накрая смених моят верен и много употребяван Olympus, с който са снимани всички рецепти до момента и който е направил стотици снимки на храна, буболечки, цветя, тревички и на малкия ми Шуш.

Разбира се новият апарат е предизвикателство с възможностите, които открива и запали в мен огромно желание да науча повече за фотографията, така че това вероятно ще се превърне в едно от най-приятните ми занимания и хобита за тази година наред с блога. Имам много да чета и уча за снимането, понякога се чудя как мога да разтегля денонощието, за да има поне 48 часа, за да ми остава време за всичко което искам да прочета и за което съм любопитна. Така че с бавни крачки започвам моето пътешествие в света на фотографията, където винаги съм искала да надникна, но никога не съм събирала достатъчно смелост до сега.

Продукти за около 30-40 бонбона:

400 грама Нутела на стайна температура

250 грама сурови лешници

30-40 цели лешника

Приготовление:

Лешничите се изпичат до порозовяване, след това се оставят да изстинат и се претриват със суха кърпа, за да се обелят. Смислат се,  и се прибавят към нутелата, като се отделят 30-40 цели лешника. Сместта се разбърква добре и се оставя в хладилник за около час-два, докато шоколада стегне добре. От сместта се оформят топчета колкото малък орех, като в средата на всеки се поставя по един цял лешник. Охлаждат се добре и се подреждат в чашки за бонбони.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Кекс с Нутела

Торта с маскарпоне и Нутела

Преди 1 година:

Ореховки без брашно

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай

Наскоро, за карамеловия пай, правих дулсе де лече. В рецептата, инструкцията е да се изсипе кондензираното мляко в широка тава, да се покрие с фолио и на водна баня да се пече около 2 часа. В бързината и вълнението да направя изкушаващият ме от снимката сладкиш, бях прочела малко през ред рецептата. Това го правя често – чета съставките и после градусите на печене. Самият процес на приготовление, въпреки че знам колко е важен, се приплъзва покрай мислите ми за вкусът на храната. После почвайки да приготвям ястието се оказвам импровизираща около съставките в начина на смесването или печенето им, с единствената мисъл, че искам готовият продукт да изглежда по определен начин и да има еди-какъв си вкус. Понякога изпускам и точните мерки от главата си, така че импровизирам в крачка – малко от това, малко от другото и мнооого шоколад (рядко шоколада се съдържа в оригиналната рецепта). Това не винаги води до първоначално желания  резултат, но понякога се получават вкусни нещица. Та приготвяйки дулсе де лечето, сложих млякото в дълбок съд и забравих да покрия с фолио. Пекох 3 – 4 часа, като проверявах дали има достатъчно вода. Виждах, че върху млякото се е образувала коричка при печенето и просто разбърквах сместа, все още не осъзнавайки, че съм забравила фолиото. Към края на печенето имах една лепкава, доста гъста карамелова, много вкусна маса. Е, разбрах, че за пая няма да е това което ми трябва, но защо пък да не го употребя за бонбони заедно с малко лешници. Така направих тези бонбони, които са страхотни с кафето сутрин, или просто за сладък акцент през деня

Продукти за 20-25 бонбона:

400 гр подсладено кондензирано мляко – 1 консерва

200 гр сурови лешници

Приготовление:

Консервата мляко се изсипва в съд и се слага в тава, без да се покрива, да се пече на водна баня на 220 градуса за 3-4 часа. От време на време се проверява дали водата не е извряла и се добавя гореща. Млякото се разбърква. Когато сместта стане гъста и приятно карамелова, се изважда от фурната и се оставя да се охлади на стайна температура.

Лешниците се поставят в тава и се запичат за 2-3 минути на 250 градуса, като се разбъркват често, за да станат по-ароматни и да могат да се обелят лесно.

Когато се извадят от фурната се охлаждат леко и с помоща на кърпа се претъркват за да паднат люспите.

От лешниците се отделят и запазват 20-25 цели лешника, останалите се смилат в блендера

Около 1/3 от смлените лешници се отделят, за да се овалят бонбоните в тях, останалите се смесват с карамела. Ако карамела е станал прекалено твърд го затоплете леко на водна баня.

С намокрени ръце се гребва от карамелово-лешниковата смес и в средата се слага цял лешник.

Оформя се на топче колкото малък орех. Готовия бонбон се овалва в отделените смлени лешници.

Бонбоните се поставят в хладилника за около час, за да се стегнат

Добър апетит!

Други публикации:

Масапан

Смокинов сладолед

Галет със сини сливи