Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хиляди хора страдат от инсулинова резистентност без дори да подозират. Тя често е без лесно разпознаваеми симптоми и понякога не се открива дори при стандартни кръвни изследвания. Ако се диагностицира навреме, състоянието обаче може да се държи под контрол и пациентът никога да не стигне до по-сериозни здравословни проблеми.

Наричат инсулиновата резистентност "преддиабет". Тя наистина е един от най-ранните сигнали, че човек е предразположен към развитие на диабет тип 2, но всъщност при нея се отделя повече инсулин от необходимото. Причина за това е, че клетките стават нечувствителни на инсулина и е необходимо той да се секретира все повече и повече и така постепенно се уврежда панкреасът.

Основната трудност е в това, че понякога човек може да е с такъв проблем години наред и дори да не разбере. Състоянието не се установява със стандартна кръвна картина и в някои случаи дори при нормални стойности на кръвната захар може да сте с инсулинова резистентност. Симптомите са разнообразни и често са пренебрегвани, или не са свързвани с тази диагноза. Сигнал за инсулинова резистентност може да е наднормено тегло, натрупване на мазнини в областта на корема – обиколка над 80 см за жени и над 90 см за мъже се счита за рискова, вечно чувство за глад или пиково прегладняване с треперене на ръцете и изпотяване, хипогликемични кризи, трудно отслабване дори при спазване на режим, преумора, отпадналост особено веднага след нахранване. Понякога диагнозата върви заедно с проблеми на щитовидната жлеза, хормонални отклонения и депресивни състояния. При дамите инсулиновата резистентност се свърза и с поликистозни яйчници, проблемно забременяване и нередовен цикъл. В много случаи едва след години с такива проблеми пациентите попадат на добър ендокринолог и се установява правилната диагноза.

За точното й поставяне има обаче различни начини. Най-сигурното е кръвното изследване орален глюкозо-толерантен тест, наричан още обременяване с глюкоза. Прави се, като на пациента се взима кръв на гладно, след това му се дава да изпие разтвор на 75 г глюкоза в 300 мл вода. Взима се кръв отново след точно 60 минути и още веднъж след 120 минути. По принцип е добре изследването да се прави в болница, но поради големия интерес вече се предлага и в много лаборатории и може да се пусне без направление, единствено по лично желание. Важно е обаче да се спазват няколко условия, за да са резултатите точни. Първо пациентът е добре да не е консумирал нищо поне 12 часа по-рано и първата кръв да се вземе до 10 часа сутринта. Не бива да се приема нито кафе, нито храна, както преди изследването, така и през паузите до 120-ата минута, както и да се пуши. Много е важно да се спазва и условието пациентът да не се движи 2 часа – най-добре е да седи в лабораторията и да чете нещо. В някои центрове това не се обяснява на пациентите, а при движение резултатите се смятат за некоректни.

Изследванията е най-добре да се обсъдят с ендокринолог, тъй като референтните стойности в някои лаборатории се разминават и може човек погрешно да разчете състоянието си. От основно значение са стойностите на кръвната захар. На гладно те трябва да са под 6,1 mmol/l. Нива между 6 и 7 mmol/l се считат за нарушен въглехидратен толеранс, а над 7 mmol/l - за диабет. Резултатите на 60-ата минута: нормални - под 8,9 mmol/l, нарушен глюкозен толеранс - между 8,9 и 11 mmol/l, диабет - над 11 mmol/l. Резултати на 120-ата минута: нормални - под 7,8 mmol/l , нарушен глюкозен толеранс - между 7,8 и 11 mmol/l, диабет - над 11 mmol/l. Добре е изследването да включва и пресмятане на HOMA индекса. Това се прави по формула: стойността на глюкозата на гладно, умножена по стойността на инсулина на гладно и резултатът делен на 22,5. Нормални са резултатите под 2,5, рискови – между 2,5 и 5, за висока инсулинова резистентност се говори при резултат над 5.

Според някои специалисти показателни за инсулиновата резистентност са стойностите инсулин на гладно, които трябва да са между 2,6 и 25 mU/l Според по-новите теории от основно значение е нивото на инсулина на 60-ата и на 120-ата минута. Дори кръвната захар да е в норма на всички тези етапи от изследването, само прекалено завишеният инсулин е показател за начален стадий на инсулинова резистентност. За референтните стойности обаче отново съществуват различни теории. Някои специалисти са категорични, че на 60-ата минута са възможни пикови стойности, но е важно на 120-ата минута инсулинът да е отново под 25 mU/l В някои лаборатории обаче приемат за нормални стойности до 50 mU/l. Според друга теория състоянието се изчислява по формула – на 60-ата минута инсулинът да е три пъти от стойността на 0 минута, а на 120-ата – да е 2 пъти под стойността на 60-ата минута. Според други специалисти обаче, ако на 60-ата минута инсулинът е 5 пъти или повече над стойността на 0 минута, състоянието се счита за инсулинова резистентност.

В повечето случаи ендокринолозите предписват медикаментозно лечение, диета и режим за физическа активност. Много от лекарствата за инсулинова резистентност са с доста неприятни странични ефекти, особено стомашни неразположения, и има пациенти, които предпочитат да се справят с проблема единствено с диета и спорт. Според някои треньори това е възможно, но всичко зависи колко напреднало е състоянието. Ако инсулинът е висок дори на гладно и има отклонения и в кръвната захар след натоварването, е добре да се следват съветите на ендокринолог, тъй като рискът от развитие на диабет е висок. Все пак има пациенти, които са постигнали много добри резултати с хранителен режим и спорт, и след 6 месеца или година не просто са отслабнали, но и са подобрили кръвните си изследвания.

При инсулиновата резистентност повечето специалисти препоръчват нисковъглехидратен режим – особено в началото е добре да се изключи всякаква захар, тестени изделия, ориз, картофи, дори плодове (особено банани, цитруси и прекалено сладки като пъпеш, диня). Много важно е намаляването на теглото, особено на обиколката на корема. Свалянето на килограми веднага се отразява на инсулиновата чувствителност и подобрява състоянието. Но истината е, че при такава диагноза, е добре пациентът да следва някакъв режим завинаги. Не бива да прекалява, а по възможност и напълно да изключва сладкиши, торти, сладоледи, газирани напитки и всякакви храни с бързи захари. Трябва да има едно наум и с кетчуп, сосове за салати, дресинги, енергийни напитки, алкохол, защото и те са богати на захар.

Другата основна стъпка към по-добро здраве е ограничаване на бялото брашно под всякаква форма. Някои диетолози твърдят, че бялото брашно е като бялата захар. В по-ограничаващите режими се премахват дори пълнозърнестите продукти и плодовете, а някои не смеят да консумират редовно дори ориз и картофи. За компенсиране на калории и за да не се изпитва глад, се залага повече на мазнини – но полезни. Така много от хората с инсулинова резистентност следват нисковъглехидратен, но високомазнинен режим и той наистина дава резултати при много от тях – някои отслабват дори по 50-60 кг и напълно нормализират стойностите на инсулина.

При други обаче този режим дава странични ефекти – а именно висок холестерол, проблеми с черния дроб, подагра. Затова съществува и напълно противоположно течение, според което при инсулинова резистентност не ограничаването на въглехидратите, а правилното им комбиниране с протеини и мазнини държи инсулина под контрол. Голяма група от хора споделят, че са отслабнали и са постигнали желаните кръвни изследвания с диета, известна като "Зоната", чието основно правило се състои на всяко хранене да се комбинират 30% протеини, 40% въглехидрати и 30% мазнини. Режимът е сложен на пръв поглед, тъй като изисква доста изчисляване на хранителни "блокове" за всяко ядене, но резултатите от него са наистина впечатляващи. Най-важното е, че при него не просто се отслабва, а се подобрява здравословното състояние на човек, постига се хормонален баланс и се преодоляват много здравословни проблеми.

Други специалисти по здравословно хранене пък препоръчват при инсулинова резистентност да се следва режим според гликемичния индекс на храните, като се предпочитат такива с нисък или среден. От основно значение е и физическата активност. За хората с инсулинова резистентност се препоръчва всеки ден движение. По възможност поне 30 минути усилена физическа активност, ако здравословното състояние го позволява. Според едни най-подходящи са кардиоупражненията, но не бива да се пренебрегват и силовите тренировки, защото натрупването на мускулна маса подобрява чувствителността на клетките към инсулина.

Най-важното е дори при установяване на подобрени кръвни изследвания след шест месеца или една година, пациентът да не се връща към стария си начин на живот. Инсулиновата резистентност е състояние, което може да се държи под контрол, но бързо се връща с всичките си рискове, ако не се спазва правилен начин на живот.