Импулсна терапия

 

Щитовидната жлеза и важността й за човешкия живот

Теми:

Начало 

Обща информация

Списък на лекуваните заболявания

Резултати  и статистика  

Често задавани въпроси 

За контакти 

Екип

 

       Лечение чрез алтернативен безоперативен метод 

Натисни за увеличение  Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези паталогични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има  периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Това често прикрива промените настъпили в този орган поради което въвежда в заблуждение специалиста. Освен това трябва да се вземе предвид и неточността на хормоналните изследвания стигащи до 70%. Това допълнително усложнява диагностицирането. Още повече, че се пренебрегват много  характерни симптоми  настъпващи при нарушението на функцията й. Състоянията в които може да изпадне щитовидната жлеза са хиперфункция, но много по-често хипофункция т.е. увеличена продукция на щитовидни хормони или намалена. Има някои общи, но и много различни симптоми.
    При хиперфунция най-често се наблюдава учестена сърдечна дейност, ускорен пулс, обилни изпотявания, рязко отслабване на тегло с повече от 4-5 кг., очни промени, чупливост на ноктите и косопад, повишена нервност, раздразнителност, нарушен сън, избиване на плач, тремор на ръцете, честа дефекация,  непрекъснато чувство на топлина, прилив на енергия след което следва бърза умора.  
    При хипофункция най-честите симптоми са:  лесна уморяемост, наддаване на тегло с повече от 5 кг., световъртеж, замайване, главоболие, залитане, трудно преглъщане, шум  в ушите, стягане, задушаване в областта на жлезата, забавена сърдечна дейност, учестен или забавен пулс, болки по ставите и мускулите, изтръпване и мравучкане по крайниците, отслабване на паметта, нервност, раздразнителност, сутрешна подпухналост, нарушен сън. Достатъчен е да имате един или два от описаните симптоми, за да се разбере, че житовидната жлеза не функционира нормално. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има клиниката (симптомите)и ехографското изследване. Останалите изследвания като хормоналния тест, сцинтиграфското изследване, биопсията са неточни като последните увреждат допълнително жлезата. 
Заболяванията в тази жлеза са: Дифузна струма (увеличена щитовидна жлеза), нодозна струма (възли и кисти на жлезата), хиперфункция и Базедова болест, автоимунния тиреоидит на Хашимото и острия тиреоидит. Причините да се увреди щитовидната жлеза са различни, но най-често срещания е стресът - в 65% от случаите, както и различни химични, токсични и радиоактивни вещества, а също и електромагнитни лъчения с висока честота. Промените при хипофункция са постепенни в продължение на години, докато тези с хиперфункция са кратки в разстояние на една година. Приетото лечение от Ендокринологията  както у нас така и в цял свят е неудачно и в голям брой от случаите дори опасно, защото вкарват жлезата трайно в хипофункция. Автоимунния тиреоидит на Хашимото освен от стреса може да се провокира и от лечение с тиреостатици (медикаменти за хиперфункция на щитовидната жлеза) или кортикостероиди. При това заболяване щитовидната жлеза се явява чуждо тяло и мозъкът включва всички защитни механизми за унищожаването й. Това става чрез лимфоцитите и собствените антитела, които стават автоантитела. При Хашимото щитовидната жлеза е трайно в хипофункция, която непрекъснато се задълбочава.
Друга причина за  автоимунния тиреоидит  може да бъде прилаганото оперативно лечение поради това, че се променя капацитивността на щитовидната жлеза, респективно опознавателния сигнал който се формира и изпраща към мозъка. Оперативното лечение  превръща пациента в инвалид поддържащ живота си със синтетични хормони. Тези хормони имат много странични действия като наддаване на тегло до 20 и повече кг. Може да доведат до развитие на хипертония, остеопороза, инфаркт и трудно се понасят. Лечението с  радиоактивен йод има временен ефект след което жлезата изпада трайно в хипофункция. Лечението с кортикостероиди при остър тиреоидит и лечението с тиреостатици при Базед и хиперфункция може да се прилага ограничено време и много внимателно не повече от 6 месеца. Това лечение може да предизвика появата на възли и кисти в нея, а дълготраен прием на кортикостероиди може да предизвика диабет. Разкривайки механизма по който се развива патология в жлезата екипа ни успя да изпита и приложи метод наречен "Импулсна терапия", които нормализира функцията на жлезата. Изчиства възлите и кистите в нея, както и нормализира размерите на жлезата, които в повечето случаи са увеличени. При Хашимото се спира процеса на унищожение на жлезата от лимфоцити и тиреоидни антитела и постепенно възстановява нормалните й функции. С терапията се активират важни центрове в мозъчната кора и хипоталамуса, свързани с управлението на щитовидната жлеза т.е. възстановяване на нормалните биосигнали с които мозъка управлява този орган. Преходният период за възстановяване нормалната функция на жлезата е 6 месеца, а между 6 и 18 месеца е необходимо, за да започне отстраняването на патологията резултат от нарушената й функция.  Размерите се нормализират, а образуванията започват постепенно да намаляват и изчезват. Колкото по-късно са се образували нодулите толкава по-бързо се резорбират.
Метода доказва изключителната роля на мозъка - той е създал патологията и той я отстранява. За това е достатъчно да получава достоверна информация под формата на биоелектрически сигнали, с нужната синхронизация. Истинската причина за изброените в този сайт заболявания се доказва от отличните резултати при прилагането на Импулсната терапия, но поради непознаване на механизма за възникване заболяванията на щитовидната жлеза, традиционно приетото лечение в медицината е неудачно и в повечето случай с опасни последици.

I. Рискове от операции на щитовидната жлеза

1. Оперирането на щитовидна жлеза води до понижаване на функцията й (хипофункция).
2. Понижената функция на щитовидната жлеза засяга всички органи и системи - сърдечносъдова, нервна, имунна, ендокринна, костна.
3. След операцията на щитовидната жлеза се приемат заместителни хормони до края на живота.
4. След операция се появяват нови възли (рецидив).
5. Има опасност от срязване на единия гласов нерв, който минава през средата на жлезата, при което гласа става нисък и дрезгав.
6. Опасност от отстраняване на паращитовидните жлези, които са в непосредствена близост до щитовидната жлеза с фатални последици (от по-неопитен хирург).
7. Операциите създават условия за образуване на плаки в коронарни и мозъчни съдове, т.е. инфаркти и инсулти тъй като намалява синтеза на собствени хормони, които имат съдоразширяващ и протективен ефект (предпазват съдовете от образуване на плаки).

II. Страничните действия на заместителните хормони, които се приемат след операции на щитовидната жлеза (L-thyroxin, L-thyrox).

1. Синтетичните заместителни хормони увреждат черния дроб и бъбреците.
2. Увеличение на теглото на пациента с 20-30 кг.( в 80% от случаите).
3. Може да предизвикат силно стягане в гърдите и непоносимост.
4. Могат да засегнат костната система т.е. да предизвикат остеопороза или да засилят процесите на остеопороза особенно при предозиране.
5. Могат да нарушат сърдечната дейност при предозиране.
6. В по-голямата част от случаите симптомите свързани с повишена или намалена функция остават.
7. Синтетичните хормони нямат протективен и съдоразширяващ ефект какъвто имат собствените хормони.
8. Отслабват действието на имунната система на организма.

Защо изследванията на хормоните на щитовидната жлеза са неточни?

1. Хормоните имат денонощен цикъл като сутрин са най-много и през деня непрекъснато намаляват, а в полунощ са най-малко.
2. Влияят се от времето, когато е студено се покачва синтеза на хормони, а когато е топло - намалява.
3. Влияят се от храни богати на йодни съединения приемани около датата на изследването.
4. Влияние оказват и лекарствени медикаменти.
5. Влияят се от някои заболявания.
6. От физически, психически, емоционални състояния.

Едно проучване във Великобритания през 1995г. за точността на хормоналните тестове на щитовидната жлеза върху 100 000 пациенти показало неточност в 70% от изследваните болни. Всичко това означава, че не може да се разчита на хормоналния тест. Сравнително по-точен хормонален тест това е на д-р Брода Барнес – при него се измерва сутрешната температура преди ставане 3 дни подред и се отчита най-ниската стойност. При жените това изследване се прави извън цикъл и не по време на бременност. Най-подходящо е времето между 3-7 ден от началото на цикъла. Нормалната температура е от 36.4 до 36.9 Ако температурата е под 36.4 това говори че щитовидната жлеза е с понижена функция. Ако е над 36.9 това значи, че е хиперактивна – с повишена функция. Това се прави извън температурни състояния – вирусни и бактериални инфекции. Най-важно при изследванията на щитовидната жлеза е ехографското изследване направено на качествен апарат и добър ехографист. Не се препоръчва биопсия, а сцинтиграфско изследване само при съмнения за токсичен аденом. Определящо значение имат симптомите свързани с повишена или понижена функция на щитовидната жлеза (топична диагностика).

   

Copyright © 2004 thyroid-bg.com
All Rights Reserved.