ИНТЕРВЮ
Д-р Светлана Бояджиева е психиатър с 26-годишна практика. През 1999 година създава единствения у нас специализиран кабинет по психични нарушения на храненето. Повечето от пациентите й са манекенки, балерини и обикновени тийнейджърки, които въпреки измършавелия си вид, продължават да се подлагат на самоубийствени диети. От драстичното гладуване органите им са самоизядени, косата и зъбите им опадат. Живеят на чай, сок и солети в продължение на месеци докато заприличат на 25-килограмови скелети. Много от тях д-р Бояджиева е спасила от опасната мания за отслабване, близките на някои обаче ги водят за лечение прекалено късно. Навсякъде по стените в кабинета на д-р Бояджиева висят картини на анорексично болни, рисувани от нейни пациенти. Сред тях са и тези на 21-годишната наследничка на Яворов, Василия Стоилова, която преди четири години, след тежка форма на анорексия достига до фаталните 27 килограма, но успява да се пребори с коварната болест.

- Преди шест години момиче от Кърджали почина след неколкомесечно зверско гладуване при което достигна 19 килограма. От глад едва не умря и 13-годишното й братче, което пък се подлагало на лечебен глад от 9-годишно. Има ли и други такива фрапиращи случаи?
- Случаят с 24-годишната Сузана беше първият официален случай на анорексия у нас, който получи такава огромна гласност в медиите. Бях вещо лице по съдебното дело. Бащата на децата настояваше за родителските права над момчето заради изтощителното гладуване. Детето беше гладувало по религиозни причини, но после имаше и други подобни случаи, които завършиха със смърт.
- Вярно ли е, че около 500 000 българи боледуват от анорексия?
- Никой не може да каже колко е точният им брой. Тези изчисления са на база данните от Америка. На месец в кабинета ми идват по 20 нови случая, които започват лечение или идват само за консултация.
- Има ли напълно излекувани?
- Да, ако лечението започне навреме. Веднъж излекувал се човек подлежи на наблюдение и ако се лекува както трябва, вероятността да се разболее отново е много по-малка. 70 процента от болните успяват да се излекуват, а около 20 процента задържат на едно ниво. Останалите са смъртни случаи. Хранителните разстройства са на първо място като причина за смъртност във възрастта 15-40 години при жените, а най-уязвими са тийнейджърките. Лечението е много продължително, прави се психотерапия и лечение с медикаменти, но у нас все още няма специализирана клиника за тези случаи.
- Колко време тоталното гладуване може да остане скрито за близките им?
- Болните добре се прикриват и болестта им може да остане скрита за близките им с години. Обикновено разбират за това едва когато болният вече не може да се справя сам с всекидневните си задължения. Други не признават проблема си и търсят лечение едва когато анорексията е в напреднал стадий, а организмът е фатално увреден.
- Само увлеченията по чудодейни диети ли са причина за смъртоносното гладуване?
- Това може да отключи анорексията, ако човекът е предразположен. Когато започваме диета никой от нас не знае дали е предразположен или не. Но отключващ фактор за анорексията са диетите, възрастта и пола. Боледуват предимно хора, които са прекалено взискателни към себе си или гонят някакви идеали за красота. Хранителните разстройства са психични заболявания и в основата им винаги са някакви личностни проблеми. Анорексично болните нямат реална представа за себе си, броят калории и грамове, а след това минават на изтощителни упражнения за да изразходват енергия. Теглото им се превръща във фикс-идея. Предизвикват повръщане и злоупотребяват с хапчета и чайове за отслабване. Колкото и да отслабнат, не могат да повярват, че са достатъчно слаби. Изпитват панически страх да не напълнеят и до фанатизъм се стремят да намалят теглото си, дори и в крайните фази на болестта. Освен това се счита, че има и наследственост. Напоследък зачестяват случаите и при мъжете, най-чести са маниите за натрупване на мускулна маса.
- Какви са пораженията от манията за драстичното сваляне на килограми?
- Увреждат се всички органи и системи, мозък, стомашно-чревна система, сърдечно-съдова. Недохранването се отразява на всяка клетка.
- А след колко време гладуването става фатално?
- Зависи колко бързо върви спада на теглото. При някои хора спада много бързо и там нещата стават още по-опасни. Засягат се всички органи, но килограмите като цифра нищо не говорят, защото височината е много важна. Има случаи, които достигат до 25-27 килограма, но пък са по-ниски, например. А ако едно високо момиче достигне 35 килограма, тогава вече нещата са доста зле.
- Кои са най-драстичните случаи в практиката ви?
- Всеки един е доста драстичен. Имала съм пациенти, които са живели с анорексия десет и повече години и едва тогава тръгват да се лекуват. Това са много тежки за лечение случаи.

Ивайла ИВАНОВА