Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Екстрасенсите. Произход и същност. Православният възглед – част 3

 

В България и далеч зад нейните предели са известни феноменалните способности на баба Ванга – 80-годишната сляпа прорицателка. При нея се стича нескончаем поток от хора с различна възраст и образование, за да узнае своето бъдеще и съдба. И неизменно повечето се връщат дълбоко поразени от предсказанията на врачката. Ала с какви сили извършва тя своите предсказания? Къде се крие източникът на нейното ясновидство?

Нека чуем първо какво казва самата тя за своята „дарба”. На въпроса на нейната племенница, филолога Красимира Стоянова[1]: „Имаш ли чувството, че твоята дарба е програмирана от висши сили”, Ванга отговаря: „Да.”„Как ги възприемаш?” – „Преди всичко чувам гласове.”„Ти виждала ли си ги?”„Да. Прозрачни фигури, подобни на човешки отражения във водата.”„По чие желание, тяхно или твое, се осъществява контактът?”„Обикновено по тяхно желание, макар че и аз мога да ги извикам.”

По-долу ще приведем интересното свидетелство на племенницата на Ванга относно източниците на дарбите на нейната „прозорлива леля”: „Бях на 16 години, когато веднъж в дома ни в Петрич, Ванга заговори с мен, само че това не беше нейният глас. Останах с впечатление, че не тя, а някакъв друг човек говори чрез нейните уста. Думите, които аз чух, нямаха нищо общо с това, за което си говорехме до този момент. Сякаш някакво неизвестно лице се намеси в нашата беседа. Аз чух: „Ето, ние те виждаме...” – след което последва пълен отчет за това, което бях вършила в този ден до момента. Аз просто окаменях от ужас. В къщи бяхме само двете. След кратка пауза, Ванга въздъхна и каза: „Ох, оставиха ме силите...” – и отново се върна към предишния ни разговор. Попитах я, защо изведнъж започна да описва моя ден, но тя отговори, че нищо не е описвала, а повтаряла това, което чувала. След това въздъхна: „О, това са силите, малките сили, които винаги са около мене. Но има и големи, които ги командват. Когато те решат да заговорят чрез моята уста, става ми зле и след това през целия ден не мога да дойда на себе си”.

А ето какво пише един родственик на баба Ванга за местността, където живее предсказвачката[2]:„Ванга не е напускала това място с години. Не мога да разбера какво я задържа тук. Но тя познава и обича тези места! Лично на мен тук всичко ми действа угнетяващо”. Същото споделят и други хора. Но Ванга твърди, че „само тук чува гласовете”, които й откриват много неща. Тя казва, че именно на това място, където е разположена нейната къщичка, се намира център, свързващ древните светилища, разположени в областта. Димитър, синът на сестра й Любов, разказва за едно местно поверие: „Старите хора говорят, че тук е закопана статуя на конник в естествен ръст, те предполагат, че това е статуята на свети Константин. Заровили я в земята, когато дошли турците. Но на мен ми се струва, че това би могла да бъде статуята на тракийския бог Хорс, тъй като именно в този район са намерени мраморни плочи с неговото изображение ... Най-първите видения на моята леля са свързани с конник, с когото тя разговаряла при кладенеца. След това отново й се явил този конник и й съобщил, че започва война. Той й казал, че тя ще бъде ясновидка и ще започне да предсказва за „живи и мъртви”.

Проф. Г. Лозанов[3], който се занимава с феномена Ванга, пише: „През 1964 г., колектив под мое ръководство разпита десет хиляди нейни посетители. Поставихме си за цел да установим с помощта на статистиката в каква степен се изпълняват нейните предсказания след пет, десет, петнадесет години”. Според данните на проф. Лозанов от тях се сбъдват някъде около 70 процента.

И така, от горепосоченото става ясно, че всички „пророчески” знания се откриват на Ванга чрез някакви „сили”, които или сами я намират, или идват по нейно повикване. От думите й се разбира, че съществуват някакви „малки сили”, чието присъствие тя постоянно усеща. Периодически я посещават и „големи” сили, но след това тя се чувства зле. Ванга вижда тези „сили” като призраци, като мъгляви привидения. Най-добре чува гласовете в дома си, на мястото, където по нейните думи, се намира „център, свързващ древните светилища, разположени в областта”. Според племенника на врачката, тук е било капището на езическия бог Хорс, чиято статуя е закопана наблизо. На всички други хора, пребиваването в тази местност „действа угнетяващо”.

От православна гледна точка феноменът Ванга може да бъде обяснен по следния начин. По времето, когато още виждала, няколко пъти й се явявал демон в образа на конник и осъществявал контакт с нея. Момичето охотно осъществявало тази връзка, потапяйки се жадно в новото, непознато за нея явление. След това, попадайки в загадъчния ураган, тя ослепяла и в нея се появила способността за ясновидство. Сляпата врачка постоянно е обкръжавана от бесове, концентрирани на мястото на древно капище, където са им се принасяли жертвоприношения. Те използват гадателката като инструмент за погубване на човешки души, влизайки чрез Ванга в контакт с тях. Периодически тук се появяват бесовските князе или, както ги нарича предсказвачката, „началници на малките сили”, които влизат в нея и започват да предсказват. След това й става зле. Изключителното концентриране на зли сили в тази местност действа потискащо на идващите тук хора, за което свидетелстват самите те. Това се обяснява с естествения трепет на душата при съприкосновението със силите на злото.

Вярната ни оценка за феномена Ванга се потвърждава и от факта, че по данни на учените, само 70 процента от нейните предсказания се сбъдват. Това ясно говори за техния демоничен характер, защото Божието пророчество не може да не се изпълни, а бесовете, както по-горе вече бе посочено, могат само да пресмятат и предугаждат. Оттук е и характерно немалкото количество грешки.

Връщайки се на въпроса за силите, чрез които се извършват изцеленията, нека разгледаме последния вид лечителство – чрез Божията дарба, която, както и прозорливостта, се дава на човек с очистено сърце, напълно предан на Христа, в повечето случаи аскет и подвижник. Такива са свети великомъченик и целител Пантелеймон, безсребърниците Козма и Дамян, свещеномъченик Киприян, свети праведни Иоан Кронщадски и много други. Вижте житията им. Те са лекували преди всичко душата, а после и тялото. Защото душата е вечна и далеч по-ценна, отколкото временното, преходно тяло. И самият живот на хората, изцелени от тях се променял, укрепвала вярата, душата се очиствала от страстите. Така че, ако разгледаме изцеленията, извършвани чрез Божията сила, ще видим, че светиите действали не чрез биополе, не чрез изпомпване на енергия, а чрез Светия Дух. При това отстранявали най-вече нравствените причини за болестта, ако имало такива.

В Евангелието от Матея (9:5) в случая с изцелението на разслабления Господ наш Иисус Христос първо му казва: „Прощават ти се греховете” и чак след това „стани и ходи”. Също така от Евангелието научаваме, че много хора, които с вяра и покаяние се допирали до дрехата на Христа, се изцелявали (Лука 8:44). За Христовите ученици в Деяния Апостолски четем: „А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови, тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях” (Деян. 19:11-12). Тоест Господ, прославяйки Своите угодници, дори и чрез одеждите им извършвал чудеса.

Тук също могат да се приведат множество случаи на изцеления на болни, станали при мощите и дори от дрехите на светци. Ще разкажа само един случай от моята практика. На парализираната ръка на болната В., след извършен от мен молебен, сложихме ръкавица, принадлежала на св. Иоан Кронщадски. Веднага след това болната започна да движи пръстите на парализираната ръка и скоро се оправи. Лекуващите я доктори бяха поразени от това бързо оздравяване.

Светиите извършвали повечето изцеления непосредствено, с молитва, тоест, когато Господ по молитвата на светията, чрез Дух Свети извършва изцелението. Така в Киевопечерския патерик четем за преподобни Агапит, който лекувал всички болни с молитва и никога не вземал нищо за изцелението, защото по неговите думи, изцелявал не със своята сила, а с Христовата[4]. Връщайки се в наше време, ще споменем името на св. прав. Иоан Кронщадски. Има много книги[5], където са описани хиляди случаи на изцеления, понякога даже на големи значителни разстояния, станали по молитвите на този велик светец.

Сега нека видим, защо се допускат болести и скърби и какво трябва да бъде отношението на християнина към болестите. Като начало ще дадем думата на светите отци. Ето какво казва свети Иоан Златоуст в словото си „За лекуващите се от болести чрез магьосничество”[6]: „Когато изпаднеш в лют недъг, то мнозина ще те уговарят да отидеш при магьосници или при баячи, но ти, уповавайки се на Бога, търпи, като знаеш, че тези мъки ще ти принесат венец и ще те избавят от бъдещите мъки, ако понасяш болестта, благодарейки Богу. Ако ние сме християни, то ще се покорим на Христа и няма да отидем при враговете Божии – баячите, магьосниците (и при екстрасенсите - бел. а.), защото те са врагове Божии. По-добре е за нас да умрем, отколкото да отидем при враговете на Бога. Каква е ползата да лекуваме тялото, а да погубим душата, каква е ползата тук да приемем малко утешение, а там да бъдем пратени с бесовете в мъката и във вечния огън. Ето какво е казано в Библията: Заболял цар Охозия и като оставил Божията помощ проводил пратеници при влъхвите. А Бог го наказвал с болестта, за да си спомни за своите грехове. Но той, забравяйки Бога, изпратил слугите си при идола на Ваал и жреците му, за да узнаят дали ще оживее. О нечувано зло, о неразумно беззаконие! Бога оставил, а при влъхви изпратил за живота му да питат. Срещнал пророк Илия слугите на Охозия и им казал: Идете и кажете на вашия цар: за това, че е оставил Бога и Неговия закон и пратил да разпитват за живота му при бесовете, тъй казва Господ: ще трябва да умре преди да е дошло времето му заради това, че е оставил Бога и пита за живота си бесовските слуги. Така, братя, смъртта спохожда преди време тези, които ходят при влъхвите (т.е. екстрасенсите - бел. а.) (срв. 4 Цар.1:2-6).

Светите апостоли проклели магьосничеството, светите отци също го отхвърлили на съборите и отлъчвали за дълго тези, които отивали при влъхвите, като им налагали тежки епитимии, за да се очистят от греха. Бягайте, любими мои братя, от проклетото магьосничество, за да не би без време да умрете и да отидете във вечна мъка!

Но ти казваш, че много те мъчи тежка болест. Но ти още не си претърпял такива страдания като блажения Иов; той изгубил стада и волове, и от цялото си имущество се лишил, но дори и след загубата на всичките си деца не похулил Бога, а казал търпеливо:
„Господ даде, Господ и взе”. И в жестоката болест лежал седем години, без да се опитва да се лекува чрез магьосничество, а казвал: „За мене е по-добре да умра, отколкото да похуля Бога”. Също и разслабленият 38 години в люти недъзи лежал, но не повикал лекари и при магьосници не отишъл, а очаквал помощ от Бога. Също и Лазар, гладен и болен, през всичките години на болестта си лежал пред вратата на богаташа, пренебрегван и поругаван, така и умрял, но лекари не подирил.

Те претърпели такива страшни болести, а ние малко да заболеем и веднага ще доведем в дома си и лекари, и предсказвачи. О, братя, както златото чрез огън се пречиства, тъй и човек чрез болест от греховете се очиства! Да си припомним, братя, апостолите, и пророците, и мъчениците, които понесли страшни мъки. Ако някой търпи беди и тежки болести през този век, то велика награда ще получи в Царството Небесно.

Човече, помисли, че магьосниците няма да те избавят от болестта, а само ще сториш голям и тежък грях. Ако оставяйки Бога, отидеш при бесовете, то каква милост ще получиш от Него и как ще Го призоваваш в молитвите си? Защо погубваш своята душа и какво ще отговориш на Бога, ако заради някоя неголяма болест, оставяйки Него, отидеш при баячите? Как ще стоиш в църква и ще приемаш причастие, как ще слушаш поучения? О, човече, ако с благодарност претърпиш болест или други някакви беди, то в Съдния ден с мъчениците ще бъдеш увенчан. Те, защото са претърпели мъчения, а ти, защото си претърпял болести и беди с благодарение.”

И така, от всичко казано по-горе, могат да се направят следните изводи. Господ допуска болести и скърби:

1) заради греховете, заради тяхното изкупление, за промяна на порочния начин на живот, за осъзнаване на тази порочност и за да разберем, че земният живот е кратък миг, зад който стои вечността, а каква ще бъде тя за теб, зависи от твоя живот;

2) често заради греховете на родителите боледуват децата (та страданието да съкруши неразумния им живот, да ги застави да се замислят и поправят). В тези случаи, колкото и жестоко да се струва това на съвременния, светски (безразличен към религията) човек, възпитан в духа на хуманизма (духът, обожествяващ тялото и поставящ неговите потребности и желания над всичко), са справедливи думите, че болестта на тези хора е необходима за спасението на душите им! Защото Господ преди всичко се грижи за вечното спасение на безсмъртната човешка душа. Затова човек е длъжен да стане нова твар, такъв, какъвто е бил сътворен от Бога, заради което ще трябва да се промени, като се очисти от страстите и пороците. В живота на християнина Бог и Христовите заповеди трябва да бъдат над всичко, а не временните и преходни здраве, благополучие, изобилието на храна и дрехи. Всичко това е онзи златен телец, с който древните иудеи така често заменяли своя Предвечен Бог, и за същия златен телец Го продават и днес съвременните християни;

3) често за да се смирим и да бъдем предпазени от зли и гибелни постъпки. Има една такава притча. Веднъж Господ вървял с учениците Си по пътя, когато видели човек хром по рождение, седящ и просещ милостиня. Тогава учениците Му Го попитали: „защо е без нозе”, на което Христос отговорил: „Защото, ако имаше, с огън и меч щеше да мине през цялата земя”.

4) често пъти чрез малката неприятност ни избавя от по-голямата. (Защото, ако в дадена ситуация останем здрави и действаме както обикновено, с нас би се случило някое по-голямо нещастие, а като ни вади чрез болестта от обичайния ход на живота, Господ ни предпазва от него).

И така, християнското отношение към болестите се заключава: 1) в смиреното приемане на Божията воля; 2) в осъзнаване на своята греховност и греховете, заради които е допусната болестта; 3) в покаяние и промяна на начина ни на живот. Молитвата, постът, милостинята и другите добродетели умилостивяват Господа и Той ни праща изцеление от болестта. Но дори и да отидем при лекарите, то за лечението пак просим Божието благословение и им поверяваме да лекуват тялото, а не душата. Душата, освен на Бога, не поверяваме на никого другиго.

Ето какво пише за това св. Игнатий Брянчанинов[7]: „Плътското мъдруване гледа на недъзите като на бедствие, а тяхното изцеление, особено, когато то става по чудесен начин, за най-велико благополучие, без да се грижи много дали заедно с такова изцеление има полза за душата или вреда ... След като получат по чудесен начин изцеление на недъга си, мнозина не обръщат внимание на Божието благодеяние и произтичащото от това задължение, че трябва Му бъдат благодарни за него, а започват да водят греховен живот. Божият дар обръщат в своя вреда и като се отдалечават от Бога, загубват своето спасение. Затова чудесни изцеления на телесните недъзи стават твърде рядко, макар плътското мъдруване много да ги цени и да ги желае. „Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия” (Иак. 4:3). Духовният разум ни учи, че недъзите и другите скърби, които Бог изпраща на хората, са особено Божие милосърдие; както горчивите лекарства те спомагат за нашето спасение, за нашето вечно благополучие много по-успешно, отколкото чудесните изцеления.”

Освен това, много болести, както писахме и по-рано, възникват като резултат от действието на нечистите духове. При това тези демонични нападения биват много сходни с естествена болест. Така от Евангелския разказ е известно, че прегърбената жена имала немощен дух (Лука. 13:11-16). Тя не била бесновата, но нейната болест се дължала на действието на нечисти духове. В такива случаи всяко лекарско изкуство се оказва безсилно. Поради което и свети Василий Велики[8] казва: „Както не трябва съвсем да отбягваме лекарското изкуство, така е несъобразно и само на него да възлагаме цялата си надежда”. Защото такива болести се лекуват само с Божията сила, чрез изгонване на духовете на злобата.

Отговаряйки на въпроса, може ли християнинът да се лекува при екстрасенси, природата на чиито сили определихме като демонична, ще приведем извадка от Номоканона: „Ако някой ходи при магьосници и прави магии или се занимава с астрология, които ходят при циганки да им врачуват, и които водят баячи в домовете си за изцеление на болния, или друго такова нещо, пет години да не се причастяват според 24 правило на Анкирския събор. А 61 правило на Трулския събор лишава от Причастие такива за шест години, а свещениците низвергва от сан.”[9] Също за шест години се лишават от причастие и онези, „които вярват на такива, които имат дух да предричат, които са научени от бесовете да предсказват бъдещето, които при главоболие и други заболявания викат баячки, призоваващи  бесове-„добротворци” за помощ и здраве.”

Казано е пределно ясно. Остава само да се добави, че християнин, който се лекува при екстрасенс или се опитва да узнае от него бъдещето си, предава Христа. Защото заради обещаното здраве, чрез някакво съмнително изцеление и нездраво любопитство относно своето бъдеще, той влиза в контакт с нечистите сили.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако у човек страстен, маловерен, духовно неопитен или дори некръстен се появи някаква, каквато и да е, свръхестествена дарба, то тя е гибелна за него. Защото това може да усили неговата гордост, тщеславие, самомнение, което е духовна смърт.

По мнението на свети Игнатий Брянчанинов[10]„истинските праведници не само не желаят да бъдат чудотворци, но дори когато им се даде дар на чудотворство, те се отказват от него. Те не желаят това не само за пред хората, но и в себе си, в дълбините на сърцето. Някой си от светите отци, поради своята чистота, получил по Божия благодат дар да узнава идващите при него, но той молел Бога, като просил и от своите приятели да се молят за същото, този дар да му бъде отнет. Ако някои от светиите приемали дарованията, то било поради силата на нуждата или заради своята простота, а други ги приемали по указание на Божествения Дух, действащ в тях, но в никакъв случай не случайно, без нужда”.

Затова, не бързайте да се радвате, ако у вас се е появила една или друга екстрасензитивна способност. Не се хвърляйте през глава да изцелявате и предсказвате, не се увличайте от тези способности, бъдете бдителни, като помните, че „вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра” (1 Пет. 5:8-9). Всяко свръхестествено енергийно въздействие няма да остане незабелязано в духовния свят, а ще привлече към своя автор особеното внимание на нечистите духове, които от този момент нататък всячески ще се опитват да го подчинят на своето влияние. И за незапознатия с духовния свят, страстния и незащитения чрез вярата, поста и молитвата човек, това ще бъде гибелно. Затова по-добре да вървим по изпитания царски път на светите отци, пътя на смирението, търпението, любовта, поста, молитвата. Защото само този може да получи благодатта на богоносните дарби и с тях да служи на ближните, който се отрече от себе си заради Христа, от себелюбието си, от бесовските дарби, разпалващи това себелюбие, и който ще търси Христа по църковния път на покаянието и молитвата.

Съзнавам, че тази статия едва ли ще накара екстрасенсите да изоставят своето занимание и да не вървят по този фатален път, който води към сигурна гибел. Изкушението е твърде голямо. „Ти си избран, ти не си като всички, на теб е възложена мисията да помагаш и спасяваш страдащото човечество. Върви, труди се, това е твоята висша задача”, - нашепва лукавият бяс, ласкаейки нашето самолюбие. И забравяме, че „тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота” (Мат. 7:14), че този път е път на смирение и на кръстна борба със страстите. Път, където не чакат дарбите и не ги искат, а търсят единствено Бога и Неговата воля.

<< предишна

Люди и демоны, Образ исскушения современного человека падшими духами.

Превод: Светла Георгиева

Бележки:

[1] ”Незрячая Ванга видит прошлое и будущее”. Сб. „Тайны ХХ века”. М., СП „Вся Москва”, 1990, с.81–85.

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Киево-Печерский патерик, с. 196.

[5] Вж. И. К. Сурский. Отец Иоан Кронштадский. Свято-Ильинское издание, 1980. I - II т.

[6] Св.Иоанн Златоуст. О лечащихся от болезней волхованием. Проповедь на вторник 2-й недели поста. В кн. Иоанн Златоуст. Слово 19, лист 42-44 на слав. яз. (превод на руски от автора на статията).

[7] Св. Игнатий Брянчанинов. О чудесах и знамениях. СПб.,1990. с. 25.

[8] Цит. по брош. „Троицкий Благовестник”, „Християнское учение о злых духах”. Изд. Свято-Троице-Сергиевой Лавры, 1990, с. 13.

[9] Требник. М., 1904, с. 195 (превод на руски от автора на статията).

[10] Св. Игнатий Брянчанинов. О чудесах и знамениях. СПб.,1990. с. 22.

Други статии от същия раздел:

module-template15.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти