Центърът на София е най-лош за живеене

Широкият център, кварталите "Хаджи Димитър", "Дружба" и част от "Гео Милев", както и районите около металургичния комбинат "Кремиковци" и сметището край Суходол са най-замърсените и неблагоприятни за живеене части на София. Това показва анализ на въздуха в столицата, направен при подготовката на измененията в общия устройствен план (ОУП) на града, които сега се обсъждат в общинския съвет.

Основните замърсители са транспортът, промишлените предприятия и централите на "Топлофикация", а строителството е причината за повишените нива на прах. Според експертите, изготвили промените в плана, определянето на замърсените територии ще понижи и цените на имотите там.

Анализът показва, че най-чисти и най-добри за живеене са кварталите в полите на Витоша - Симеоново, Витоша, Бояна, Драгалевци и Панчарево, както и "Младост", Студентски град, "Дървеница" и териториите на север от града в подножието на Стара планина. Останалата част от София с изключение на индустриалните зони попада в категорията "условно благоприятна зона".

Автомобилният транспорт, който е с ниско ниво на екологичност, е най-сериозният замърсител на въздуха в столицата, смятат експертите. Той е виновен за 70% от емисиите на въглероден диоксид. Плътно застроените зони между пл. "Възраждане", бул. "Хр. Ботев", бул. "Сливница", Сточна гара, паметника "Левски", Орлов мост, бул. "Евлоги Георгиев" и бул. "Патриарх Евтимий" са най-мръсните в града. Там във въздуха има висока концентрация на олово, прах и мед. Към това се прибавя и фактът, че централните булеварди са най-шумните места в града, като средните нива на шум на "К. Величков", "Цариградско шосе", "Ал. Стамболийски" и "Мария Луиза" достигат 75 децибела (85 децибела са вече опасни за здравето).

В категорията на силно замърсените райони попадат и части от кварталите, където има плътно застрояване и интензивен трафик, а наблизо се намира промишлен замърсител като ТЕЦ например. Такъв е кв. "Хаджи Димитър", който е една от най-ниските части на града и в същото време там трафикът е засилен, има отоплителна централа и депо на "Столичния автотранспорт". Подобни условия за замърсяване според експертите има в централните части на кв. "Гео Милев" и кварталите "Павлово" и "Красно село".

Като най-критично обаче е определено състоянието в местата около комбината "Кремиковци" - селата Яна, Ботунец и Горни Богров. Там отровени са и почвите. Анализите показват, че земята около предприятието съдържа олово 3.5 пъти над нормата. От общината се надяват, че положението в района ще се подобри след затварянето на "Кремиковци". Оттам вече имат и идеи в какво да се превърне той - бизнес център или технологичен парк, в който да е концентрирано високотехнологично производство. В устройствения план територията на комбината е определена като смесена многофункционална, което означава, че там е позволено всякакво строителство, като решението за това в какво да се превърне предприятието зависи от държавата и собствениците, обясни арх. Яни Вълканов, участвал в разработването на измененията в ОУП. Той допълни, че 10-те хил. декара, върху които се простира "Кремиковци", са резерв за развитието на града, тъй като са обезпечени с инфраструктура.

Решението

Паркове и дървета срещу мръсотията

Зелената система на София е в много голяма криза, смята ландшафтният архитект Веляна Найденова, разработила измененията на общия устройствен план, засягащи парковете и градините. Според Найденова подобряването на състоянието и разширението на парковете и засаждането на дървета по улиците е един от начините за борба срещу замърсяването на града. В плана е предвидено за всеки жилищен комплекс да има един-два големи парка, каза Найденова. В измененията на документа границите им са очертани прецизно, за да не може с подробните устройствени планове да се променя предназначението на земята и тя да се застроява. Според измененията 7.7% от територията на Столичната община трябва да е зелени площи при 7.4% в сега действащия план. Един от новите паркове е Североизточният до кварталите "Левски Г" и "Хаджи Димитър" (един от най-замърсените). Все още не е ясно кога новите градски градини и разширенията на съществуващите ще станат факт, тъй като предстои изработването на програми за реализирането на градоустройствените решения. Освен това ще са нужни много средства за отчуждаването на частните имоти, които попадат в рамките на парковете. По изчисления на общината за откупуването им ще трябват около 1 млрд. лв. В същото време над 32 дка от Западния парк са предвидени за жилищно строителство, променя се и предназначението на територията на бившия атракцион "Софияленд", върху който могат да се строят офиси. Според арх. Найденова в откъснатата земя от Западния парк няма дървета и тя на практика не е част от него. В обясненията към ОУП обаче е записано, че това ще ограничи развитието на градината.

Прогнози за развитие на жилищните територии към 2030 г.

Песимистична - развитие без намеса

- "Кремиковци" продължава да работи

- Южните територии още нямат канализация

- Не е започнало мащабното саниране на жилищните комплекси

- Инфраструктурата на центъра не е подменена

- Не е решен проблемът с паркирането на колите

- Ипотечните кредити не са достатъчно достъпни

- Общината не влага пари в санирането на старите сгради

- Сегашните незастроени терени продължават да пустеят

- Сегашните кризисни райони се влошават още повече

Реалистична - отстояване на сегашната позиция

- Негативното въздействие на "Кремиковци" е частично неутрализирано

- Канализацията в южните райони е частично изградена

- До 30% от панелните жилища са санирани

- Под 70% от инфраструктурата в центъра е подменена

- Проблемът с паркирането е решен

- Ипотечните инструменти са сравнително достъпни

- Общината влага пари в санирането на старите сгради

- Поддържането и управлението на етажната собственост е институционализирано

Оптимистична - София - европейски град

- "Кремиковци" не съществува

- Северните територии са по-чисти

- Южните квартали имат канализация

- Жилищните комплекси са санирани до 70%

- Инфраструктурата в центъра е подменена

- Комплексите със свободни терени се уплътняват

- Предлагат се достъпни жилищни кредити

- Активни жилищни пазари

- Платежоспособното търсене е до 40% от потенциалното

- Всички свободни сега терени са усвоени

- Появяват се нови престижни зони

От блокове към еднофамилни къщи

Развитието на крайградските територии на София е един от приоритетите на измененията в общия устройствен план на града. Предвиждаме ограничаване на компактното нарастване столицата за сметка на районите около нея и най-вече на север, в полите на Стара планина, каза един от авторите на градоустройствите решения арх. Яни Вълканов. Освен това вместо блокове и кооперации в следващите 20 години години трябва да се строят главно скъпи еднофамилни къщи.

Новото строителство сега е съсредоточено основно в рамките на града и според експертите столицата се нуждае от още жилищни територии в крайградските райони. Прогнозите на архитектите са, че до 2030 г. в София и околностите ще трябва да бъдат направени още 250 хил. жилища, като най-много от тях ще са на югозапад, югоизток и северозапад. Предвижда се строителството в крайградските части да е ниско. Така общината ще се опита да стимулира изграждането на еднофамилни къщи. Затова терените за къщи от висока категория в индивидуални парцели са единствените жилищни зони, които увеличават площта си за сметка на районите, в които могат да се строят високи и средновисоки блокове и кооперации.

С приоритетното строителство на къщи общината ще се опита да запази природата в околностите на София. Това важи най-вече за скъпите кварталите и вилните зони в полите на Витоша, където се предвижда ограничаване на застрояването, каза арх. Вълканов. Той добави, че потискането на инвестиционните итнереси в тези райони се налага заради близостта на парка "Витоша" и на зони от екомрежата "Натура 2000".

За да осъществи намеренията си да развие северните територии, общината трябва да вкара в регулация терени в и край софийските села, както и да направи инфраструктурата на новите квартали. Не е ясно колко средства ще са нужни и кога плановете на архитектите ще станат факт. В същото време повечето от селата около столицата, както и скъпите квартали в Подвитошката яка все още нямат канализация. Проблем пред развитието и усвояването на северните територии ще са кариерите за инертни материали, за които правителството дава концесии през последните години, пише в документите към плана.

С устройствения план общината ще се опита да се справи и с т.нар. враждебни зони. Това са кварталите, които са близо до градска магистрала, натоварено кръстовище, жп линия, шумни и мръсни производства или гета. Като мерки за превръщане на "враждебните територии" в по-привлекателни архитектите предлагат да се направят зелени пояси от дървета около шумните булеварди, кръстовища и предприятия, както и да се направят опити за "излекуване" на гетата. Как точно ще стане това обаче е предмет на бъдещи планове.