© личен архив
Психолог Светлана Благоева
В поредицата "На училище" до 30 септември ще публикуваме полезна информация за най-важните неща, които не трябва да забравяте в дните преди и непосредствено след началото на учебната година. Тази седмица основната тема са първите учебни дни - празникът в началото и адаптацията след това, как върви животът в училище, как да се справим с проблема с насилието, полезен или вреден е интернет за ученето.
Как децата да се адаптират по-лесно към училищната среда? Как да учат по-лесно и ефективно? Как може да бъде избегнат страхът от новото, който съпровожда първите стъпки в ново училище - все въпроси, на които родителите се опитват да намерят отговори, опирайки се на вътрешното си усещане за мяра и разум.
Понякога децата ни може да се сблъскат и с насилие – физическо или емоционално. За това как трябва да реагираме в подобни неприятни ситуации, за да окажем адекватна помощ, разказва Светлана Благоева, която от осем години практикува психологично консултиране и психотерапевтична работа с възрастни, деца и юноши. Работи и с групи и продължава квалификацията си в програма по групова психоанализа към университета "Зигмунд Фройд", Виена. В последните две години тя провежда семинари, срещи и групи, насочени към взаимоотношенията между родители и деца.
Как реагира детето, когато се сблъска с насилие?
– Актът на насилие и насилнически поведения много често фрустрират детето. В редица случаи то приема, че именно това е начинът да се комуникира и само започва да отговаря и общува чрез насилие.
Ако насилието е модел на поведение, което малкият човек вижда или директно се сблъсква с него, той става съучастен в тази насилствена комуникация. Това дава много дълбоки отражения във вътрешния му свят.
Има ли разлика в реакцията на детето в зависимост от това дали насилието е в семейството или в друга, външна за него среда?
– Винаги е определящо откъде тръгва насилието – дали има такъв модел на поведение между родителите, или идва от родителите към детето, или пък е от външен човек и среда.
Има значение също така дали комуникацията включва емоционално или физическо насилие, дали то е под формата на неглижиране.
Всички тези фактори са определящи и детето ги приема и преработва по съвсем различен начин. То много по-лесно може да преодолее насилствена ситуация, която идва отвън, отколкото случаи на насилие у дома.
Има ли определени поведенчески сигнали, по които родителят може да разчете, че детето му е преживяло насилие, без то да споделя за това?
– Напрежението, което е вътре в детето, може да намери израз и да избие по много различни начини. От една страна, то може да откликне също с насилие именно заради това, че подражава или мисли, че това е правилният начин на общуване.
Има случаи, в които детето може да се затвори, да е потиснато, да развие депресивни симптоми, да е неуверено и уплашено.
Споделят ли децата, когато преживеят подобна ситуация?
– Много е възможно децата да не споделят, че са преживели насилие, и да потиснат чувствата си. Причината за премълчаването може да е унижение и срам, които то изпитва като следствие на ситуацията.
Много често то не говори за проблема, защото има много силен, дори парализиращ страх, че насилникът е толкова силен и отмъстителен, че веднага би разбрал, ако сподели, и да има сериозни последици. То е сковано от този страх.
Възможно е да се зароди и страх заради незнаниe кой може да го защити, кой е способен да окаже защита от агресия – не само физическа, но и емоционална.
Как може да помогнат родителите адекватно в подобни трудни ситуации?
– Споделянето, разбира се, тръгва първо от семейството – от нагласата ни към детето, от начина, по който комуникираме от съвсем малко с него. Важно е да се говори и споделя в дома – за това как е минал денят ни, кой как се чувства, да показваме, че различните чувства и емоции имат значение за нас и всички те са нормални. Друго важно послание, което трябва да подадем като родители, е, че понякога на човек му се случват неприятни неща, но не бива да се крият и премълчават. Всичко това говори на детето, че каквото и да се случи, близките му са на линия и могат да го подкрепят.
В училище също е съществено педагозите и персоналът там да отправят подобни апели към децата. Да се говори в часовете за това, че никой няма право да удря дете, да се акцентира много повече на ценността на детето като такова. Ако някой ученик е неспокоен и несигурен, да се потърси дискретен и подходящ начин той да сподели за проблема си.
С това говорене учениците постепенно осъзнават, че ако се дава гласност на неприятните и трудни ситуации в класа и в коридорите, ще има повече усилия да се намалят и избягват тези случаи.
Какви стъпки трябва да направим, когато сами разберем, че е имало насилствена ситуация с детето ни?
– Много зависи кога се е случил актът на насилие. Ако е непосредствено след инцидента, какъвто и да е той, децата не могат да говорят веднага за това. Има състояния на детския ум, в които то не е способно да сподели. Трябва му известно време и не бива да настояваме и да го притискаме да говори.
Това се случва много често и е много важно детето да знае, че ние сме на линия, готови сме да му помогнем – и родители, и педагози, и психолози. То трябва да е наясно, че ако реши да протегне ръката си, винаги ще има човек наблизо, когото може да докосне и заговори.
Можем да потърсим помощ и от професионалисти от системата за закрила на детето. Важно е обаче по-скоро да се обърнем за психологическа помощ. Обикновено родителите са склонни първо да търсят възмездие, а това невинаги е възможно, а и невинаги е добре за пострадалото дете и неговите чувства. Подобна стъпка може да подейства уронващо на неговия авторитет, би го унижила сериозно.
Става дума за пострадалото дете, но същото важи и за насилващото. Независимо дали говорим за начална училищна възраст или вече за юноши, агресията сигнализира за много сериозни вътрешни напрежения, с които то не съумява да се справи. Единственият начин за него е да ги комуникира и предаде на света чрез подчинението на останалите. И за това дете се налага много сериозна и компетентна помощ, а не осъждане.
Как трябва да се подхожда с деца, които са агресивни?
Много често те са осъждани и наказвани пред всички. Това ли е решението?
– Мисля, че системата, дори от психологическа гледна точка, реагира свръхсурово с тези деца.
Напоследък се препоръчва "провинилият се" да отиде на психолог. Самото посещение при училищния психолог се случва много демонстративно и показно. Привлича вниманието, което абсолютно лишава от смисъл анонимността, а тя е съществен елемент от ефективната психологическата помощ.
Психологът изхожда от това, че трябва да бъде запазена тайната на детето, всичко, което се случва с него, преживяванията и чувствата му. Споделянето с него трябва да бъде поверително.
Какви са причините едно дете да стане агресивно?
- Причините за агресията у едно дете могат да бъдат също много. Ако то упражнява натиск, насилник е в класа, тормози емоционално другите, зад това винаги има много сериозна и дълбока причина.
Как е добре да протича работата на психолога в училище, за да помогне наистина, според вас?
- Първо, трябва да не се нарушава анонимността и поверителността и на едното и на другото дете. Да не знае целият клас какво се случва.
Второ, трябва да има последователност в работата. Не само откъслечни консултации. Обикновено в случаите с пострадало дете става дума за работа от няколко консултации до няколко месеца, защото зависи от степента, в която детето е пострадало, и какви отражения е дало това на психиката му.
При дете, което е оказало натиск и насилие, обикновено се налага доста по-дългосрочна и системна работа. Над месец поне.
Ако се сблъска с насилие на улицата?
– Важно е за подобни случаи, където детето може да пострада, да бъде учено, че трябва веднага да потърси помощ. Добре е да предразполагаме детето си да не се затваря и да не се изолира.
