Специална зала за занимания с роботи беше открита в Софийската математическа гимназия

 

Съдържание от SAP

Първата по рода си специална зала за занимания с роботи беше открита в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ). Залата е направена и оборудвана с подкрепата на SAP. Това е поредната инициатива на софтуерния гигант, която цели да стимулира интереса на учениците към науката и технологиите чрез занимания с роботика и LEGO роботика.


"Радвам се, че в гимназията вече имаме специално обособено пространство за занимания с роботи, което ще засили интереса на учениците в областта на роботиката още повече. Стремим се да стимулираме учениците да прекарват колкото се може повече време в училище, да им е приятно тук и да развиват все повече своите умения.


Благодаря за SAP за подкрепата, която ни оказа в това начинание, и вярвам, че успешното ни сътрудничество ще продължи и за в бъдеще.", сподели на откриването Антони Стоянов, директор на СМГ. "Подобни инициативи ни помагат да поддържаме високото ниво на обучение в гимназията ни и да запазим мястото си на едно от най-добрите и желани училища в страната", допълни той.


На откриването присъстваха учениците, които членуват в Клубовете по роботика в СМГ, както и заинтересованите ученици, учители и родители. Ментори на отбори по роботика, които работят в SAP, дадоха ценни съвети на младежите как да започнат своите първи занимания и да развият уменията си. По-напреднали в роботиката ученици от гимназията демонстрираха и LEGO робот, по техни думи, сглобен за един час специално за откриването. Роботът може да засича приближаващи се до него обекти и да ги отблъсква.


Радослав Николов, изпълнителен директор на развойния център на SAP в България, приветства ентусиазма на учениците на откриването на залата. Той обърна внимание на дългосрочния ангажимент на компанията в подкрепа развитието на роботиката в страната. "Заниманията с Lego роботи дават възможност на децата от ранна възраст, още от четвърти клас, да навлязат в необятната сфера на технологиите.


Те развиват както различни умения в учениците като програмиране, проектиране на роботи и представяне на проекти, така и работата в екип", сподели той. От миналата година SAP провежда и програмата "Роботика за България", благодарение на която почти 20 училища в страната получиха LEGO комплекти и сформираха отбори по LEGO роботика.


В последните години SAP подкрепя с различни инициативи образованието, като например курсове в университети, школи за ученици и летни практики за студенти. Компанията работи и в посока изграждане на подходяща и приятна учебна среда. С подкрепата на SAP освен залата за роботика в СМГ са изградени компютърни кабинети в Технически университет, гр. София, учебна стая в Националната природо-математическа гимназия и компютърна зала във Факултета по математика и информатика при СУ "Св. Климент Охридски".


За SAP
Като пазарен лидер в сектора за бизнес софтуер, SAP (NYSE: SAP) помага на компании от всички размери и индустрии да оперират по-успешно. От административния офис до заседателната зала, от склада до магазина, от настолния компютър до мобилното устройство - SAP вдъхновява хора и организации да работят заедно по-ефикасно и да използват бизнес процесите по-ефективно, вървейки една крачка пред конкуренцията. SAP приложенията и услугите дават възможност на повече от 253,500 клиента да оперират доходно, да се адаптират правилно, и да растат постоянно.


В развойния център на софтуерния гигант в София, SAP Labs България, работят повече от 630 професионалиста, които създават водещи Cloud и In-Memory технологични решения, допълнени от качествени услуги по поддръжка и технологично консултиране. SAP Labs България е отличена за абсолютен лидер в класацията на AON Hewitt за Най-добрите работодатели в България за 2014 г. в категорията за средни и големи компании.


Компанията е носител на престижното отличие за четвърти път, като е била сред отличените работодатели през 2006, 2008 и 2012 г. SAP Labs България има над 15-годишна история и е един от пионерите и лидерите в прилагането на Lean философия и гъвкави (agile) методологии при създаването на софтуер в България.

Ключови думи към статията: