Мечтите са много интересно нещо, особено когато се отнасят за професионално развитие и реализация. Замислете се за момент и си спомнете какъв искахте да станете, като бяхте дете? Филмова звезда, музикант, супергерой, пилот на самолет и, разбира се, професионален спортист. Но защо атлетите така силно пленяват детското въображение? Отговорът е прост - всеки младеж гледа на спортистите като на модел за подражание. Те са хората, които работят усилено, за да постигнат целите си и да станат успешни, покоряват върхове, на които се възхищават хиляди. Когато децата виждат спортистите да дават всичко от себе си на терена, това ги вдъхновява. Разбира се, малко са тези, които реализират мечтата си и стъпват в залата като професионалисти. Валерия Алексиева, която в момента играе в литовския баскетболен "Шяуляй", е един от тези късметлии, които успяват, а динамичната игра я увлича още в ранна детска възраст. Избира този професионален път, разкъсана между фотографията и дизайна, но и днес твърди, че никога не би променила това свое решение въпреки предизвикателствата и трудностите, пред които се изправя всеки атлет. Сигурна е, че спортът не е просто професия, а по-скоро призвание. "Правилата на баскетбола са съвсем лесни, че да може всеки един човек да се докосне до магията на този спорт. Ако играчите индивидуално са добре подготвени, физически и баскетболно, то всеки от тях помага на отбора за доброто представяне и подобрение на играта", обяснява Алексиева. Освен различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане баскетболните отбори разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. И въпреки че голяма част от хората смятат, че индивидуалността в баскетбола е всичко, Валерия бърза да опровергае твърдението, сравнявайки играта с работата в екип в един офис: "Това е един от най-интелигентните спортове, защото се изисква отборна игра, съвместна работа, координация и екипна принадлежност", затвърждава спортистката. Между тренировките и ученето Валерия се среща за първи път с баскетбола във втори клас, като го избира пред футбола и таекуондото, които също тренира, но за кратко. "С всеки ден научавах нови и нови неща, динамичността и трудността в тренировките ме караха да се старая повече, да имам дисциплина и воля да ставам по-добра. Първите ми години, разбира се, бяха в родния ми град Перник", спомня си спортистката. Радва се, че е попаднала на треньори, които са ѝ обръщали много внимание и са дали всичко от себе си, за да предадат целия си опит. Още в осми клас тя е забелязана от отбора на "Асеновец" от Асеновград, откъдето искат да играе при тях, а Валерия не се колебае. Ходи на училище в Перник, а през уикенда пътува, за да се състезава за тима. След един сезон я викат и в националния отбор на България до 16 години. Тя е сигурна, че всеки спортист трябва да се изявява на колкото се може повече места. Затова взема решението да продължи да играе за "Асеновец" в по-голямата възраст, а в същото време да се състезава за "Миньор" в нейната възрастова група. Точно тези години на своето развитие отбелязва като ключови за решението да продължи да се занимава професионално с баскетбол. ***Статията е част от специалното издание "Моята Кариера", февруари 2024 г. Дигиталния брой изтеглете оттук >> Трофеите са най-добрата оценка за спортиста "Завършвайки 11 клас, през лятото отново отидох на европейско с националния отбор на България до 18 години. След него подписах първия си професионален договор с "Берое" - Стара Загора. Те направиха втори отбор, "Локомотив" - Стара Загора, а там бяхме предимно млади момичета", разказва още Алексиева. След повече от добър сезон стигат до третото място в българското първенство - отчита го като голям успех. Тогава печели и една от най-ценните си индивидуални награди за най-много асистенции. През лятото на 2019 г. Валерия е извикана в националния отбор за 20-годишни за Европейското първенство в Косово. "За наше огромно щастие стигнахме до полуфинал, където срещнахме отбора на Ирландия. Мачът беше от голямо значение, защото при победа взимаме промоция за "А дивизия" и, разбира се, играем финал. Полуфиналът беше на рождения ми ден и победата беше най-уникалният подарък, който получих", разказва спортистката. На следващия ден играят на финал и печелят златото. "Това е най-големият успех в кариерата ми до момента", сигурна е тя. Като всеки професионален спортист Алексиева се е срещала с най-неприятното - контузиите. Именно те я вадят няколко месеца от игра, а пандемията влошава цялата ситуация. През 2020-2021 г. играе за тима на "Славия", а по-късно подписва с немския АЛБА - Берлин. Това е и първият ѝ договор в чужбина. Казва, че там е играла за първи път на толкова високо професионално ниво. Описва лигата с няколко думи: оспорвани мачове, страхотно отношение, професионализъм, уважение. След година се връща в България и заиграва с екипа на "Монтана", с който стига до Final Four в Адриатическа лига и играят на финал на държавното първенство в България. Към момента 23-годишната Валерия Алексиева се състезава за баскетболния отбор от първа лига на Литва "Шяуляй". Описва го като голямо предизвикателство, тъй като държавата е с традиции в този спорт. Всеки ден се старае да дава най-доброто от себе си. Тренировки, тренировки и пак тренировки Но какво прави един професионален спортист по цял ден? Валерия благодари за въпроса и споделя, че много хора подценяват усилията им. Подчертава, че е чувала всякакви интерпретации, но истината е, че усилията, мотивацията и трудът са на първо място. "Главното нещо за професионален спортист е да тренира колкото се може повече. Колкото и да тренираш, винаги е малко! Важно е много да се грижиш за тялото си, да знаеш как да се възстановяваш след всички тежки тренировки, които си правил през деня, седмицата, месеца. Трябва да търсиш и намираш информация как и какво да правиш, за да ставаш по-добър всеки ден, да се адаптираш максимално бързо в динамична среда. Всичко това е до желание да се научи", обяснява разпалено тя. И отбелязва нещо важно: "В баскетбола е добре да си висок, но не е най-важното. Спортът се играе с глава - колко бързо мислиш, как реагираш и т.н." Определя като важни уменията да стреляш, да дриблираш, да подаваш, да си координиран и с голямо желание за защита. Всичко става с много тренировки, желание, упоритост и търпение. Спортът не е просто работа Предизвикателствата в професионалния спорт са десетки. Валерия е сигурна в едно - че ако един атлет не предизвиква сам себе си, то той няма да израства в нито едно отношение. "Тренировките винаги са предизвикателство, няма значение дали са отборни или индивидуални", казва тя. И докато голяма част от хората трудно възприемат спорта като подходящо професионално развитие, Алексиева е на противоположното мнение. Обяснява, че се наслаждава на своята професия. "Това е уникална игра, която ти дава емоция и заряд, където никъде другаде няма да намериш. Динамичността, предизвикателствата, цялата магия на баскетбола е нещо велико. Смятам, че всеки човек трябва да избере професията, която обича, и да бъде щастлив с това, което има. Да прави всичко на 100%, да дава всичко от себе си и така не само той ще бъде щастлив, но и хората около него." Спортист къща не храни? За съжаление нивото на спорт в България през последните десетилетия не е много високо. Затова и перспективите за развитие са повече от ограничени, а стотици са тези, които имат уменията да поемат по професионалния път, но се отказват. Темата е особено чувствителна и за професионалните спортисти у нас. Потвърждава го и Алексиева, която смята за жалко, че всички започват кариера, вперили поглед и надежда да заиграят в чужбина, а не у нас. "Много зависи на какво ниво иска да играе играчът и докъде иска да стигне. Повечето талантливи състезатели излизат в чужбина, защото там нивото е по-високо и може да се развият повече. За мое щастие обаче виждам, че има много състезатели и треньори, които се опитват да променят нещата в България, и се надявам в близко бъдеще това да се случи", подчертава тя. Мнението ѝ е, че клубовете трябва да полагат повече усилия да задържат добрите си играчи в родината. Баскетболистката споделя, че заплащането зависи изключително от това къде играеш и на какво ниво, както и от опита. В България заплатата на професионален баскетболист варира между 700 лв. за млади играчи и стига до 5000 лв. за по-опитните. В първите лиги в държави като Франция, Испания, Турция и Италия средното възнаграждение варира около 5000 евро, а неопитните баскетболисти стартират с около 500 - 600 евро. Когато става дума за международните лиги като "Евролига" и "Еврокъп", заплащането клони към 10 000 евро и нагоре. "Знам, че спортът е до време и в една определена възраст трябва да прекратиш кариерата си и да започнеш да се занимаваш с нещо друго, но дотогава смятам, че е напълно възможно да се изхранваш с тази професия. Иначе нямаше да има толкова много хора, които да се занимават професионално със спорт", сигурна е Алексиева. Как един спортист си намира отбор? "Има два варианта, отговаря уверено тя. Или работиш с агент, който те представлява, или без агент, но в повечето случаи е много трудно." Спортният агент помага на атлета да намери подходящия за себе си отбор. Алексиева съветва младите спортисти да направят видео с най-добрите си отигравания, за да поощрят отбори, треньори и агенти да се свързват с тях. От една мечта до реалност Да се изкачиш от аматьорското ниво до професионалния спорт е трудна задача. Затова всеки спортист трябва да има резервен вариант за реализация. Към момента Валерия Алексиева е и студент в НСА "Васил Левски", където учи за треньор и се подготвя за деня, в който ще се оттегли като професионален състезател. И не пропуска да благодари на всички треньори и клубове през годините, които са помогнали в развитието ѝ. Посланието на баскетболистката е едно: "Не се отказвайте от това, което обичате! Дори да има много трудни моменти, продължавайте да се борите, защото няма невъзнаграден труд." Търсени умения за професионален баскетболист Мисъл Желание Умения за игра с топка Координация Работа в екип Адаптивност Издръжливост Очаквано възнаграждение В България от 700 лв. за млади играчи до 5000 лв. за играчи с опит. От 500 до 5000 евро в чужбина и над 10 хил. евро на месец в международните лиги.