Ако слушаме Световната банка, ще отрежем главата на образованието
Права е за базата и автономията на училищата, но промените трябва да се съобразят с нашите дадености
- 12:45, 19.11.2014
- 15:42, 19.11.2014
- 5632
- 10
Световната банка обяви доклад за състоянието на образователната система у нас. Съгласен съм, че промените са належащи. Но дали трябва да се съобразяваме сто процента със статистиките точно на такива организации като PISA и Световната банка?
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните. Тестът, който се дава на децата обаче, измерва и нещо, в което те не се обучават, а трябва да го получат от семейната среда. Но в забележките към нас не се говори за ролята на семейството. Организацията отчита, че най-голямо влияние върху нивото на образование има равнището на развитие на обществото, а този въпрос също се избягва.
Констатациите се базират на резултатите на това частно изследване PISA, което проверява не дали децата умеят да четат и да решават задачи, а дали разбират текстове и съдържание. За мен е необяснимо как, от една страна, сме сред първите на олимпиадите по математика, а от друга страна, децата ни не могат да ги решават. Изследването цели да разбере как те се вписват в икономиката, но не отчита на коя икономика.
Повече от ясно е, че трябва да се съобразим с констатациите, но е нужно и да се направи наше изследване, отговарящо на тукашните дадености и потребности. Защото на фона на такива остри критики нашите ученици са предпочитани за студенти в цяла Европа и мнението на преподавателите е, че са много мотивирани и подготвени. Ще подминем ли факта, че САЩ, Япония и Великобритания заимстват елементи от нашата система? Не се отчита и мнението на ЕК по образование.
Ще цитирам заръките на Световната банка дословно:
"Във всички училища да има лабораторно оборудване, компютри и софтуер, библиотечни и учебни материали, обновяване на сградите и дворовете.“
"Реформата на училищната структура не може да мине без подобряване на преподавателските практики, учебните програми и инструментариум. Анализът на Световната банка показва, че качеството на образователните ресурси има особено видим резултат именно при тези две мерки.“
"Държавата да използва методи за наблюдение на учебни занятия и успешни практики в страната и да е по-отворена към чужди практики, като ги адаптира към националната образователна система.“
Досега държавата (а не частни икономически организации) не е анализирала действащата система и качеството на образованието. Друг въпрос е какво е качествено образование, защото дефиниция няма. Според мен е важно да се мултиплицират силните страни, а не да се хвърлят сили и пари само за слабостите.
Говори се за лошо професионално образование. С тази теза съм напълно несъгласен. По-скоро проблем е липсата на професионално ориентиране. Нужно е да се търсят най-добрите индивидуални качества на всеки ученик и да се дадат възможности да ги развие. Още след първите сигнали за този проблем през 2009 г. Германия направи промени, но много обмислени, като се установи, че от приблизително 20 показателя, само 4 са точни. Т.е. външните изследвания са сигнал, на който трябва да се реагира.
Относно това кога учениците да се профилират - Световната банка ни размаха пръст, че елитните гимназии ги делят по социален признак, защото класират тези, които могат да си позволят частни уроци. Намеква даже да се премахнат езикови, математически, музикални и спортни училища, а приемът да става на 16 г., вместо като сега на 13 г.
Така ще отрежем главата на образованието. По-скоро нека всички училища станат такива. Но това, което се прави в едно подобно заведение, да се отвори за достъп и от други. Например часове по математика при преподавател, който има постижения с ученици, да се качват в интернет и да могат да ги гледат всички деца в страната. Не един урок, а целият курс. Да се даде безплатна възможност да посещават онлайн лекции и занятия на преподаватели от други държави. Да има курсове по китара, пиано и всичко друго.
Да обърнем внимание и на свободата. Държавите, които дръзнаха да се откажат от централизирана и държавно регулирана система, имат невероятен икономически растеж. И ние направихме малка крачка с финансова децентрализация, но не се анализира действителна ли е, или е само на документ. И не посмяхме да направим втората голяма стъпка за автономия като на вузовете, без която успех няма.
Какво липсва в момента?
Липсва свобода на учителя да решава кой материал колко и как да предаде.
Лисва мотивация. Проучване преди години показа, че основният доход на учителите в малки селища не е от преподаването, а от селскостопанска дейност. И сега е така.
Липсва информираност на родителите в какво е най-добро детето им и как да се развие.
Липсва професионално ориентиране, а оттам е сбъркан и изборът на професионално образование. Опитът на другите европейски страни е много добър. В Германия учениците не кеандидатстват в училищата, а във фирмите, и те ги насочват към подходящото училище. У нас ученикът не учи това, което ще работи, а за да има образование.
Липсва автономия на училищата и свобода на учителя.
Най-важното - липсва материална база.
Какво да се направи? Приоритетите за мен са ясни. Краткосрочните са:
1. Детайлен анализ на системата.
2. Преминаване на едносменен режим на обучение.
3. Рязко подобряване на материалната база, строителство на нови модерни училища.
4. Ангажиране на цялото общество с образованието. В това число работа с родителите за подобряване на семейната среда и възпитание, както и по-голямо ангажиране на общините.
5. Създаване на общодостъпни платформи за обучение и образование.
Дългосрочните са:
Непрекъсната квалификация на учителите.
Материално стимулиране - ефективно и в значителни размери за тези, които допринасят за новите методи в системата.
Пазар на образованието.
Пълна автономия на училищата за методи на преподаване и учебни програми.
Непрекъсната квалификация на директори и по-голяма свобода при участие в международни проекти.
Ранно пенсиониране на учителите. И намиране на силни и ефикасни стимули за привличане на млади и добре подготвени учители.
Всичко това без пари не може да стане. С 2,17% от БВП сега системата се крепи на пионерския дух на учителите, но идва ново поколение, то не се задоволява с това. Европа е достъпна и кадрите няма как да се задържат, ако няма адекватност.
Аз съм оптимист, защото българският учител е най-адаптивният и е преминал през всякакви промени. Той има сили и възможности.
Всякакви реформи в образованието, ако са неразумни и несъобразени с националите особености, няма да убият един или двама души, а цялата нация. Трябва да са премерени и да се въвеждат след анализ и апробиране в по-малки общности.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни