Следващите редове нямат за цел да ви убеждават как бихте могли да живеете. Те са за вярата, надежда, отчаянието и смисъла, който търси всеки от нас. Те са за едно момче, което вече 7 години живее със стряскащата диагноза тиреоидит на Хашимото. Защото зад цифрите за броя на пациентите с проблеми на щитовидната жлеза, седят човешките истории и съдби. Запознайте с Живко Джамяров.
 

От Университета в Бон до немските болници

Само на 22 години Живко е студент в Германия, работи на 3 места и прави всичко по силите си, за да се справи с предизвикателства на натовареното всекидневие. „Не се замислях нито как се храня, нито как живея, просто следвах ритъма, който налагаха безбройните ми задачи за деня, а умората беше естествена част от него…”. Освен лекциите по скандинавистика и умората в живота на момчето се прокрадват все по-често депресивни настроения, започва да му пада косата, страда от чести инфекции на пикочните пътища, постоянно му  е студено и не може да разбере защо… Всички тези симптоми слагат начало на дълго ходене по лекари, много изследвания и много въпроси. Докато в един момент разбира, че му остават 2-3 месеца живот… „Вследствие на понижената функция на щитовидната жлеза сърцето ми е било много натоварено, тогава бях и с доста наднормено тегло”, разказва Живко. Оказва се, че той страда от заболяване, което чува за първи път. Тиреодитът на Хашимото е автоимунен процес, при който тялото атакува собствените си тъкани - на щитовидната жлеза. По думите на Живко в Германия броят на пациентите с подобен проблем е огромен. На първо място по честота на хроничните заболявания е диабетът, а след това Хашимото. Затова и голяма част от лечението им е поето от немските здравни каси.


 

 


 

За отчаянието и хормоналната терапия

„Когато разбрах какво ми е, седнах на една пейка и се разплаках”, споделя Живко. В началото той се затваря, изпада в депресия. Но волята му за живот е много по-силна от моментите на отчаяние. Започва да се лекува с познатите методи, които включват прием на синтетични хормони и конкретно тироксин. Покрай хилядите страници, които изчита за заболяването си, разбира и за някои от неприятните странични действия на терапията. Оказва се, че големите количества тироксин извличат калция от костите и могат да доведат до остеопороза, както и до състояние на латентна анемия. Въпреки че нивата на хормоните при Живко влизат в норма, той продължава да изпитва неприятни симптоми: „В началото отслабнах много, свалих 30 килограма, в един момент започнах да чувствам силна слабост, кожата ми пожълтя, събуждах се с 40 градуса температура, после ми нямаше нищо…” Така Живко разбира, че трябва да продължи да търси още начини, за да се справи с проблема, който преобръща изцяло начина му на живот.
 

За надеждата и борбата за изцеление

Живко се свърза с немски специалист, който лекува с натурални дози от хормони, практикува хомеопатия и кинезитерапия. Холистичният подход на лекаря е улеснен и от дневника със симптоми, който момчето прави. Той записва подробно какво изпитва и го предава на лекаря. Чувства се по-добре и уверено върви по пътя към най-голямата си мечта – живот без хормони. „Истината е, че тази диагноза не е краят на света, не трябва просто да седим и да чакаме… Аз промених изцяло живота си. Храня се само с растителна храна, изключих рафинираните мазнини, бялото брашно, бялата захар… Всеки ден си приготвям храната. Ако трябва ставам час по-рано сутрин, за да го направя. Хапвам много сурови продукти. Започнах да се движа повече. Много добре ми се отразяват заниманията по тай-чи”.

NEWS_MORE_BOX


Действително храненето е един от ключовите моменти за нормализиране на метаболитните процеси на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна, върху които действат хормоните на щитовидната жлеза. Важно е също да се прочиства и черния дроб, защото при щитовидни проблеми много токсини не се преработват и остават в тялото. Заболяванията се отразяват на състоянието на емоциите на пациентите. Тези с хипофункция на жлезата са отпуснати и унили, другите с хиперфункция са раздразнителни и обидчиви. Много често отношението на околните рязко се променя. „Част от предишните ти приятели се отдръпват от теб, звучи странно, но хората се спасяват от твоите проблеми и приказки за болести… Това може допълнително да те депресира…”
 

 

На гости на зелената земя

„Губиш едни приятели, но печелиш и нови. Такива, които споделят твоя начин на живот, твоето мислене…” разказва Живко и пояснява, че заболяването му е било двигател на много промени, както и за трайното му връщане в България. Сега  той има свое биомагазинче за здравословни храни. Има и сайтове, в които можете да намерите негови здравословни рецепти. „Преди въобще не можех да готвя, но днес го правя всеки ден и една от любимите ми храни е киноа. Чувствам се щастлив и благодарен, защото не трябва да виждаме болестта като наказание, а като шанс да променим живота си към по-добро”.

 


Живко можете да видите на предстоящия безплатен семинар по повод Световната седмица на хомеопатия в София, който ще се проведе на 9 април от 19 часа в зала 9 на НДК. На него ще говорят д-р Дора Пачова и д-р Мария Папазова.