Депресията е често срещана след раждането, особено при майки, които раждат за първи път. Според проучване на Университета в Мичиган, една от пет жени имат симптоми на депресия по време на бременността и след раждането. За съжаление, младите майки рядко търсят професионална помощ. Липсва и нагласата в обществото ни за по-адекватна подкрепа на майката. Това, с което жените трябва да са наясно е, че при депресия организмът отделя високо ниво хормони на стреса, което е неблагоприятен фактор за детето. Психичното състояние на майката по време и непосредствено след бременността може да има дълготрайни последствия върху неврологичното развитие на детето.
От момента, в който бебето се роди, то търси лицето на майка си и реагира на нейното лице, а по- късно и на нейното изражение. Изследванията показват, че ако майката има неутрално изражение на лицето, бебето става по-раздразнително. За майки, които са в депресия, позитивната реакция и жизнерадостност често е невъзможна, затова е важно те да потърсят помощ.
Младите майки често изпитват вина и срам, когато изпитат симптоми на депресия. Смятам, че е изключително важно да възприемат депресията подобно на физическа болест, а не като признак за провал и слабост. Нездравословни, болезнени, натрапчиви мисли като „Не съм достатъчно добра майка!“ създават предпоставки да бъдат съдени и изолирани от другите майки.
Младата майка, страдаща от депресия, не може просто „да се стегне“. Съденето и неодобрението отстрана на обкръжението й може да влоши депресията. Самата функция на мозъка се изменя, когато човек е в депресия и може да затрудни ежедневневието или дори да го направи невъзможно без подкрепа и помощ. Младите майки често се самообвиняват, че не изпитват щастието, което си представят, че трябва да изпитват или виждат у другите майки. Истината е, че една от пет млади майки преживяват симптоми на депресия. Някои страдат от по-сериозна следродилна депресия, която често е резултат от хормонални промени или травмиращ родилен процес.
Въпреки модерните методи на детекция на следродилна депресия, голям брой от българските жени не получават нужната подкрепа. Описанието, което получих от моя клиентка описва точно състоянието: „Не съм загубила бебето, не съм го изоставила, просто нямах способността да се грижа за него “. Тя имаше тежка форма на следродилна депресия, която бе влошена от други проблеми като тревожност.
Споделяли са в силен афект за възникването на неочаквана мисъл за нараняване на детето, при извършване на рутинни грижи за него, без това да е станало. Жените изпитват силна вина при възникването на подобни картини. На мисълта не може да ѝ се предпише действие, това не означава, че майката ще нарани детето си, а по-вероятното, че тя страда от следродилна депресия.
NEWS_MORE_BOX
Има жени, при които след раждането, тревожността им става толкова силна, че самите те се определят за неспособни да се грижат за детето. Това автоматично провокира у тях появата на срам и по-късно дори може да формира суицидни мисли. Мисълта, че ще е по-добре за всички, ако си отнеме живота, е показателна за сериозността на състоянието. Изпитването на вина и страх пречат за диагностицирането на следродителна депресия. Често се случва майката да не търси помощ, защото самата тя в миналото би осъдила човек с подобно мислене и проблеми.
Симптомите на следродилната депресия са различни. То е придружено от усещането, че това са най-нещастните дни в живота, вместо да са най-щастливите. Следродилната депресия започва в периода до първите 6 месеца след раждането. Тя е различно състояние от типичната високата емоционалност и раздразнителност, характерна за 80% от наскоро родилите жени.
Следродилната депресия продължава месеци. Смята се, че засяга една на десет млади майки. Симптомите често се променят с времето. В много редки случаи може да има психоза, но в повечето включва тревожност, панически атаки, натрапчиви или странни мисли, чувство на вина, на безпомощност, изнервеност, липса на близост с бебето, болки в тялото, проблеми със съня... Повечето жени в подобно състояние решават, че са просто в стрес заради промяната на начина на живот с бебето.
Проучванията показват, че антидепресантите могат да помогнат, особено в комбинация с няколко сесии психотерапия.
Най-голямото предизвикателство идва оттам, че жените се притесняват да споделят как се чувстват заради страха да не бъдат порицани от другите. Стигмата и митовете пречат на майката да идентифицира симптомите на депресия преди те да са прераснали в загуба на способности.
Този тип депресия може да сполети всяка майка, дори и тези, които се връщат на работа или се радват на помощ от близки. Всичко това носи неблагоприятни последствия за връзката между майката и детето. Тук важи клишето, за да е добре детето, трябва майката да се чувства добре.
Изключително важно е майката да приоритизира своите нужди, за да може да се погрижи за нуждите на детето. Ако сте млада майка и имате симптоми на депресия е важно да знаете, че депресията се третира и че не сте сама. Не допускайте да се обвинявате и мразите, а потърсете помощ - това ще е най-доброто, което може да направите за себе си и за детето си.
