През есенно-зимния сезон се повишава честотата на възпалителните заболявания на щитовидната жлеза. Представена като болка в шийната област, в гърлото, челюстта, често е трудно да се диагностицира. Не само това, но и неясната и променлива клинична картина, склонността към спонтанно отшумяване на симптомите, макар и временно, са повод дълго да се отлага лечението.
Подострият тиреоидит на Де Кервен е най-честата причина за болки в областта на щитовидната жлеза. Както сочи и името му, изявата започва протрахирано, не много остро, макар и да има изключения. Освен белезите на възпалителен процес от общ и локален характер, към клиниката се добавя и ефекта на нахлулите в циркулацията хормони след разрушаването на тиреоидната тъкан.
Причината за заболяването се счита за вирусна. При научни изследвания се демонстрира ролята на различни вируси в тази насока – изолирани са адено- и коксаки вируси, ортомиксовируси (причинители и на грипа), парамиксовируси (причинители на заушка, шарка) и др. Анамнеза за наскоро прекарана вирусна инфекция можа да има, но нерядко такава липсва.
За точната връзка между вирусите и тиреоидите все още категорични данни липсват. Вирусните частици притежават антигени. Счита се, че асоциирането им с молекули на повърхността на клетките на щитовидната жлеза води до образуването на комплекси, които биват атакувани от собствената ни имунна система, разпонавайки ги като чужди. Това води до разрушаване на паренхима на жлезата. Ролята на автоимунни антитела в патогенезата на заболяването, както при тиреоидита на Хашимото или Базедовата болест, тук остава на заден план.
Във връзка с разрушаването на фоликулите на щитовидната жлеза в циркулацията нахлува голямо количество тиреодни хормони, които от своя страна потискат друг хормон – ТSH, произвеждан от хипофизата. Това повишение на хормоните провокира клиничната картина на тиреотоксикоза. С възстановяването на жлезата и отшумяването на тази фаза, новата синтеза на хормони започва едва след овладяната супресия над хипофизата, което може да обуслови и преходен период на хипотиреоидизъм.
Какви са симптомите на подострия тиреоидит? Основна за заболяването е болката в шийната област. Тя може да бъде двустранна, симетрична или едностранна, обикновено местейки се от единия към другия дял на жлезата. Не рядко тя се излъчва към челюстта и съзъбието, назад към тила или обхваща съответна половина на главата. Възможна е болезненост при преглъщане. Зачервяване на кожата не е характерно, нито и подуване на регионалните лимфни възли. Обикновено се установява увеличение размерите на жлезата, до видимо такова, а опипването и е свързано със силна болезненост. Наред с тези местни симптоми се наблюдават и общи такива – неразположение, слабост, уморяемост, субфебрилна до фебрилна температура, но те могат и да липсват.
Във връзка с тиреотоксикозата могат да се появят нервност, сърцебиене, изпотяване. Кожата е топла, мека, възможен е тремор. За редукция в теглото допринася по-скоро безапетитието.
Клиничната картина е от особено значение за диагностицирането на заболяването. Наред с него се провеждат и ред други лабораторни и образни излседвания, подкрепящи или отхвърлящи тиреоидита.
От лабораторните белези за остър възпалителен процес най-информативни са повишението на левкоцитите, ускоряване утаяването на еритроцитите (СУЕ) и увеличението на С-реактивния протеин (ако такъв се изследва). Паралелно с това от хормоналния статус – през острата фаза се наблюдава чувствително повишение на FT4 и потискане на TSH. Антителата, типични за автоимунните тиреоидни заболявания, са отрицателни.
Лесно достъпно изследване е ехографията. Типично за тиреоидита на Де Кервен са хипоехогенните зони с неравни контури и увеличени размери на засегнатия дял на жлезата, намалено кръвоснабдяване през острата фаза.
Сцинтиграфия е особено подходяща да се провежда при несигурни клинични и лабораторни данни, особено в диференциално-диагностичен план с други причини за тиреотоксикоза. При тиреоидита се наблюдава намалена поглъщаемост на радиоактивен йод при каптация. Сцинтиграфията с технециев пертехнетат също показва намалено усвояване на радиофармацевтика.
Цитологична диагноза с помощта на тънкоиглена аспирационна биопсия рядко се налага. Обикновено останалите подходи са достатъчно информативни. При неясна картина или наличие на такава, но липсващи хормонални и категорични образни данни за подостър тиреоидит, тя ще постави окончателната диагноза.
Лечението на подострия тиреоидит е насочено към възпалителния процес и при нужда овладяването на преходната тиреотоксикоза. Нестероидни противовъзпалителни средства са приложими при леко изразена клинична картина. При тежка такава се започва кортикостеоридно лечение, включително с венозно приложение за няколко дни или директно перорално такова. Последното се редуцира постепенно, по схема, назначена от специалист. Обикновено субективно подобрение настъпва още в рамките на първите дни от началото на терапията. Важно е тя да продължи достатъчно дълго време, за да се предотврати рецидивирането на състоянието. На поддържаща ниска доза се остава до няколко месеца.
При висока пулсова честота е допустимо краткотрайно приложение на бета-блокер. Необходимостта от заместване с левотироксин при евентуален хипотиреоидизъм след овладяването на острата фаза се преценява от специалист. Много рядко такова състояние остава трайно.
